О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е №260568
гр.Пловдив, 23.07.2021год.
Пловдивски районен съд, ХIV н.с. в закрито съдебно заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет
и паръва година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОЯН КЮРТОВ
след като се запозна
с приложените материали по ЧНД №7008/2020 год. по описа на
ПРС, ХIV н.с. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.3 от НПК.
С Постановление по пр.пр.№1816/19г.
от 27.10.2020год. Районна прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното производство по д. пр.№17/2019
год. по описа на Сектор РПП-Пловдив, водено срещу З.Д.З., ЕГН ********** за
престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, вр. ал.1, б.“б“,
вр. с чл.342 ал.1 от НК на основание чл.243, ал1, т.1 НПК.
Недоволен от постановлението за
прекратяване останал пострадалия С. Д., който моли прокурорския акт да бъде
отменен като незаконосъобразен и необоснован.
Съдът след като се запозна със
събраните в хода на досъдебното производство материали и във връзка с
направеното оплакване настоящата инстанция намира следното:
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебното производство е водено
против обв.З. за това, че на 26.02.2019г. в
гр.Пловдив като нарушил правилата за движение, а именно чл.20, ал.2, изр.2-ро ЗДвП, чл.116, чл.119 и чл.120 от с.з. при управление на МПС по непредпазливост
е причинил средна телесна повреда на пешеходец – свид.С.Д.,
ЕГН **********. Всъщност именно поради първоначално приетото качество на
пострадалия като пешеходец възникнали и проблемите по делото. Правилно е
установено по делото , че същия се движел по велоалея
на бул.България в гр.Пловдив върху скейтборд. Същият се явява МПС, тъй като е
снабден с двигатели. Същите имат не спомагателно действие към мускулната сила,
а обратното. При това положение пострадалия не се явява пешеходец и няма как
водача З. да наруши тези правила за движение по пътищата. Същевременно се
установя също по безспорен начин, че ударът между „Строена“ на обвиняемия и
детето, настъпил при предприет десен
завой от първия от бул.България към ул.Дилянка. В
този момент фактически пострадалия се движел по велоялеята,
но като водач на МПС би се намирал в насрещното движение по бул.България.
Вместо това той, считайки че следва да ползва велоалеята,
се движел по нея пресичайки улица Дилянка в посока от
запад на изток. Причина за ПТП се явява факта, че водача З. изобщо не възприел
приближаващото на скейтборд дете. Ето защо той извършил завоя и така настъпил
удара поради пресечните траектории на движение на двете МПС. В анализираната
ситуация обаче прокурорът след като обсъдил доказателствата приел, че няма
нарушение на правилата за движение от водача на лекия автомобил. Именно с
последното не е съгласна настоящата инстанция. Всъщност изобщо не е изследвана от
държавното обвинение хипотезата на чл.20, ал.1 ЗДвП, която изисква водачите на
МПС непрекъснато да контролират управляваното от тях. А да „контролират“
означава освен да следят приборите в автомобила и оперират с тях, но и
непрекъснато да следят пътя, в обхвата на който влизат тротоарите, ерго и велоалеите изградени там.
В случая именно последното не е спазил З.. По тази причина не е възприел
идващата опасност в лицето на постр.Д.. Следва д асе има предвид и че последния е дете, а съгласно
практиката на ВС и ВКС на Р България действията на децата са непредвидими.
Затова и същите представляват винаги предвидима опасност. В този смисъл, ако не
бе нарушил нормата на чл.20, ал.1 ЗДвП, то обвиняемия, би възприел наличието на
опасност в обхвата на пътя и би следвало да предвиди възможността от
настъпването на ПТП с пострадалия.
Така процесното
постановление е издадено в нарушение на нормата на чл.14 НПК и при правилно
установени факти, прокурорът е стигнал до грешни правни изводи. Последното е
съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издаденото
постановление за прекратяване на наказателното производство.
Не е основателно
обаче възражението на пострадалия, че снабденият с двигател скейтборд не бил
МПС. По делото е извършена експертиза, която доказва точно обратното. Същата е
изготвена от лице с нужните специални знания, и е съвсем логична и в
съответствие с доказателствата по делото. Без значение за нарушението извършено
от обвиняемия обаче е дали правомерно или не пострадалия се е движил по велоялеята. Всеки следва да носи отговорност за своите си
действия и когато те са в причинна връзка с настъпилия резултат, то не може да
снеме тази отговорност от плещите си. Дори пострадалия де се бе движил в
насрещното движение, като праводвижещ се той би имал
предимство, а завиващия автомобил следва да го пропусне. Същото касае и
движещите се по велоалеята на ул.Дилянка.
На практика е без значение от фактическа страна дали детето Д. е бил
велосипедист или не в този момент. Механизма на ПТП е същият. Ето защо
настоящата инстанция намира, че Постановлението на прокурора е следва да бъде
отменено, а делото да бъде върнато на РП-Пловдив, с оглед правилното приложение
на закона.
Предвид горното и на основание
чл.243, ал.5, т.3 от НПК Съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ОТМЕНЯ Постановление по пр.пр.№1816/19г. от 27.10.2020год., с което Районна
прокуратура - Пловдив е прекратила наказателното
производство по д. пр.№17/2019 год. по описа на Сектор РПП-Пловдив, водено
срещу З.Д.З., ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, вр. ал.1, б.“б“, вр. с чл.342
ал.1 от НК на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК.
След влизане в сила на
Определението делото да се върне на РП-Пловдив за изпълнение на указанията в
същото.
Копие
от Определението да се изпрати на жалбоподателя, обвиняемия и на РП-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7 - дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му пред ПОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.