РЕШЕНИЕ

№2056

гр. Перник, 06.01.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Перник, гражданска колегия, VIII-ми състав, в публичното заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Антон Игнатов

и при участието на секретаря: Биляна Миткова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 03910 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник е поискало да бъде установено по отношение на Н.Е.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че следва да заплати сумата в общ размер от 1 608.65 лв., от които както следва:сумата 1338,48 лв. /хиляда триста тридесет и осем лева  и 48 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г.; сумата 270,17 лв. /двеста и седемдесет лева и 17 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 09.12.2016 г.; ведно със законната лихва върху главницата 1338,48 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; както и направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски.

 Ответницата, чрез своя процесуален представител- адв.Б.В. ***, е изразила становище, че искът е неоснователен, като са направени множество възражения по представените доказателства и направените доказателствени искания.

Направено е и възражение, че част от сумите са погасени по давност. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.д. *** по описа на ПРС, по което е издадена заповед № 1817/10.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК гр.дело № ***.по описа на ПРС е видно, че въз основа на молба по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумите както следва:

сумата 1338,48 лв. /хиляда триста тридесет и осем лева  и 48 ст./, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г.,

сумата 270,17 лв. /двеста и седемдесет лева и 17 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 09.12.2016 г.,

ведно със законната лихва върху главницата 1338,48 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 10.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

С възражение подадено в законоустановения срок, ответницата е  посочила че не дължат претендираните суми.

              Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между стараните, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. Перник и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение.  

  В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответницата. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за главницата и лихва се явява основателен и доказан до посочените по-горе размери. 

             Задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид това в случая се дължи и законна лихва за забавено плащане. 

 Както бе посочено, ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 10.04.2016 г./ предвид момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК/ са били погасени по давност.  

С оглед на така направеното частично   възражение по реда на чл.414 ГПК, от ответницата, производството по делото в тази му част  за която не се възразява, следва да бъде прекратено, поради липса на правен интерес, тъй като издадената заповед за изпълнение влиза в сила за посочените суми и следва да бъде издаден изпълнителен лист. 

Следва да се присъдят и направените разноски от ответната страна съобразно отхвърлената част на исковите претенции, което е в размер на 340,00 лв. в настоящето и 300,00 лв. в заповедното и съобразно уважената част от исковата претенция ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 339,76лв. сторени разноски в настоящето производство, както и сумата от 299,79 лв.-    заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 2534/2019г.по описа на ПРС, съобразно отвърлената част на исковете .     

             С оглед изхода на делото,  ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и направените от ищцовото дружество разноски в настоящето производство, както и    направените разноски в заповедното производство по ч.гр.дело  №2534/2019г. на ПРС в размер на 0,18 лева, съобразно прекратената част на исковете или общо. 

 Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :               

             ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност искът на ищеца “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник, против Н.Е.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, с които е направено искане да бъде установено по отношение на ответницата, че  дължи на ищеца следните суми: главница в размер на 1231,45лева /хиляда двеста тридесет и един лева и 45 стотинки/, за периода от 01.05.2013г. до 28.02.2016година, сумата от 264,19лева /двеста шестдесет и четири лева и 19 стотинки/- лихва върху главницата, за периода 08.07.2013 г.- 09.12.2016година, ведно със законната лихва върху главницата смятано от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане

ПРЕКРАТЯВА  производството по делото в частта за претендираните суми  1231,45лева /хиляда двеста тридесет и един лева и 45 стотинки/, за периода от 01.05.2013г. до 28.02.2016година, сумата от 264,19лева /двеста шестдесет и четири лева и 19 стотинки/- лихва върху главницата, за периода 08.07.2013 г.- 09.12.2016година, ведно със законната лихва върху главницата смятано от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане .

            ОБЯВЯВА че издадената по частно гражданско дело №02534/2017г. по описа на ПРС, заповед за изпълнение №1817/10.04.2019г., е влязла в сила за сумите над 1231,45лева /хиляда двеста тридесет и един лева и 45 стотинки/, за периода от 01.05.2013г. до 28.02.2016година, сумата от 264,19лева /двеста шестдесет и четири лева и 19 стотинки/- лихва върху главницата, за периода 08.07.2013 г.- 09.12.2016година, ведно със законната лихва върху главницата смятано от датата на подаване на заявлението до окончателното и изплащане.

           ОСЪЖДА, Н.Е.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република“ ,  направените разноски в размер на 0,18 лева /нула лева и осемнадесет стотинки/, съобразно прекратената част на исковете., направени в настоящето производство и разноски по частно гражданско дело  №02534/2019г. по описа на ПРС. 

           ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" ЕАД – със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република да заплати на Н.Е.Г., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,  направените разноски в настоящето производство и разноски по частно гражданско дело  №02534/2019г. по описа на ПРС- 639,55лева /шестотин тридесет и девет лева и 55 стотинки/. 

             След влизане на решението в сила, частно гражданско дело  №02534/2019г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                

 

Районен съдия: