РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Пловдив, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300502993 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №105/03.09.2021г. по гр.д.№941/2021г. по описа на РС-
*****,IV гр.с-в,с което съдът е уважил молбата за защита от домашно насилие чрез налагане
на мерки по чл.5 от ЗЗДН,като жалбоподателят счита,че решението е неправилно и
незаконосъобразно и моли същото да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което
да се отхвърли молбата.Счита,че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото.
Въззиваемите считат решението за правилно и законосъобразно и молят същото да
се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.
Въззиваемата Д. С. сочи,че жалбоподателя е неин съпруг,с когото са във
фактическа раздяла и същия е баща на детето им Д..На 14.04.2021г. молителката и детето
били в семейното жилище в с.***** и ответникът се прибрал от работа,като малко след това
се развил семеен скандал.Жалбоподателят започнал да я обижда и да й крещи с думите:"ти
не си способна да гледаш дете,ти си психически нестабилна,трябва да се лекуваш",при което
молителката се притеснила и разплакала,а така също детето Д. също се притеснило и
разплакало.Тогава молителката започнала да събира багажа,за да се изнесе,но
жалбоподателя и взел телефона от ръцете,взел ключовете за колата,затворил я на етажа и не
я пуснал да излиза,като през това време отново повтарял,че ще я унищожи,че е *****,че ще я
съсипе,че тепърва започва.На 19.04.2021г. ответникът пак се държал грубо,тъй като поискал
да вземе детето и колата на баща й,но молителката не му дала,поради което той пак
започнал да отправя обиди и закани.На 24.04.2021г. отново по същия начин ответникът се
1
държал с молителката,след като дошъл да вземе детето.На 30.04.2021г. молителката заедно
със своите родители и сестра си и зет си отишли на разходка до с.*****,като след като се
върнали ответникът отново я подложил на обиди и тормоз,че няма право да напуска
населеното място.На 01.05.2021г. ответникът отново отишъл да види детето и пак започнал
да проявява агресия спрямо нея.
В първоинстанционното производство е бил изготвен социален доклад от ОЗД при
ДСП-*****,от който става ясно,че детето живее в нормална среда при много добри битови
условия,като родителите полагат много добри грижи за детето,но отношенията между
самите тях са силно обтегнати,поради което това влияе и на психиката на детето,но се сочи
също така,че не следва да се прекъсва връзката между бащата и детето.Освен това в
първоинстанционното производство са разпитани като свидетели и бащата и майката на
молителката,както и нейния зет,като от показанията им може да се приеме,че посоченото в
молбата отговаря на истината,въпреки че същите не са присъствали на инцидентите между
страните,но в контекста на всички останали събрани доказателства се установява наличието
на домашно насилие.От страна на жалбоподателя в първоинстанционното производство са
разпитани св.Г.,Т.,Р. С.,който е баща на жалбоподателя и св.К.,като от показанията им не се
установяват обстоятелства,които да противоречат на останалите доказателства по
делото,тъй като показанията им са изградени на казаното от страните.
Защита от домашно насилие може да търси всеки,който е пострадал от такъв
акт,осъществен от лицата,посочени в чл.3 от ЗЗДН.Целта на закона е да даде възможност на
пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на посочените мерки спрямо
извършителя.При това положение следва да се изследва въпроса дали спрямо
лицето/ата/,което търси закрила от домашно насилие е извършен такъв акт.От събраните по
делото доказателства се установява,че на посочените дати спрямо молителката е извършен
акт на домашно насилие,като този акт е извършен в присъствието на детето,поради което се
счита,че и спрямо него е налице такова насилие.
При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира,че е
налице упражнено домашно насилие във вид на психически тормоз,но наложената мярка за
отстраняване от семейното жилище и недоближаване на молителката до местоработата й и
местата за социален контакт за срок от дванадесет месеца са прекалено голям период от
време,поради което същия следва да бъде намален на шест месеца.Още повече,че
първоинстанционния съд правилно е преценил,че не следва да лишава бащата от връзка с
детето при налагане на една такава мярка и спрямо него,тъй като би се прекъснала връзката
между баща и дъщеря.Ето защо решението следва да се измени единствено в наложения
срок на мярката,а в останалата част като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение №105/03.09.2021г. по гр.д.№941/2021г. по описа на РС-
2
*****,IV гр.с-в в частта,с което на М. Р. С.. с ЕГН-********** от гр.*****,ул."***** е
забранено да приближава Д. Й. Ж. с ЕГН-********** до жилището,местоработата и местата
за социални контакти,както и е отстранен от семейното жилище,находящо се в
с.*****,ул."***** заедно с детето Д. М. С.. с ЕГН-********** за срок от дванадесет
месеца,като НАМАЛЯВА размера на същия на шест месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3