Р Е Ш Е Н И Е
№126
гр. Русе, 31.01.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и втори януари, две
хиляди и двадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4196 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът
– ЕС на жилищна сграда в гр. Р., ул.“Г. Д.“№…, бл.“З.“, вх… заявява, че Г.Д.Г.
е собственик и ползвател на два самостоятелни обекта в ЕС – апартамент 4 и
апартамент 5.
С
Решение на ОС на ЕС, проведено на 21.12.2017г. етажните собственици избрали, по
реда на чл.19, ал.8 от ЗУЕС, за управител на ЕС „Домоуправител Русе“ ЕООД,
представлявано от Ц. Ц. Ц.. Съобразно договора за управление на общите части,
етажните собственици се задължили да заплащат такса за управление в размер на 4
лева на апартамент. Същевременно запазили определената отпреди смяната на
управителните органи такса за поддръжка и управление на общите части по чл.51 ЗУЕС на стойност 7 лева месечно на живущ, включваща: ел.енергия на стълбище,
асансьор, почистване.
През
2018г. се наложило извършване на ремонтни дейности (ремонт на асансьор),
разходите за които били разпределени по реда на чл.48, ал.3 ЗУЕС, съобразно
идеалните части от общите части на сградата, които за ап.№4 възлизали на 9.60
лева, а за ап.№5 – 5.90 лева.
Молителят
твърди, че Г.Г., в качеството на собственик на самостоятелен обект в сградата –
ап.№4 дължи 11 лева месечно за управление, текущо поддържане и техническо
обслужване на общите части. За периода януари 2018г. – м.декември 2018г.
включително не заплатил нито една месечна вноска (общо на стойност 132 лева),
както и разходите за ремонт на общите части – 9.60 лева. За 2019г. непогасеното
задължение на ответника възлизало на 44 лева (от м.януари 2019г. до м.април
2019г. вкл.).
Като
собственик на самостоятелен обект – апартамент №5, за периода януари 2018г. –
м.декември 2018г., ответникът следвало да заплати 90 лева – сбор от 12 месечни
вноски за управление, текущо поддържане и техническо обслужване на общите части
(по 7.50 лева месечно) и 5.90 лева – разходи за ремонт на общите части, а за
времето от м.януари 2019г. до м.април 2019г. вкл. – 30 лева (4 вноски по 7.50
лева).
Ищецът
пояснява, че общото задължение на етажния собственик за апартамент №4 възлиза
на 185.60 лева, а за апартамент №5 – 125.90 лева. Поддържа, че по предварително
обявен график, касиер на Професионалния домоуправител посещавал веднъж месечно
етажните собственици, но Г.Г. никога не отварял вратата, въпреки, че обитавал
жилището.
В
качеството си на кредитор, ЕС на жилищна сграда в гр. Р., ул.“Г. Д.“№…, бл.“З.“,
вх… входиралао заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдила със заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №2074/2019г. срещу Г.Д.Г. за
сумата 311.50 лева и разноските по заповедното производство.
Заповедта
била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което съдът указал
на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едноседмичен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
По
изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение , с което да
признае за установено, че Г.Д.Г., ЕГН ********** дължи на ЕС на жилищна сграда
в гр. гр. Р., ул.“Г. Д.“№…, бл.“З.“, вх… сумата: 311.50 лева – разходи за поддръжка на
общи части за периода м.януари 2018г. – м.април 2019г., дължими за апартамент
№4 (185.60 лева) и апартамент №5 (125.90 лева)
Претендира
направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК адв.Вл.Няколова – особен
представител на ответника Г.Д.Г. е депозирала отговор на исковата молба, в
който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Счита,
че не са налице доказателства, установяващи твърдението, че ответникът е вписан
в Книгата на етажната собственост за 2018г. и 2019г. като собственик или
ползвател на ап.4 и ап.5, както и такива, от които е видно по какъв начин е
определена месечната такса за поддръжка и управление на общите части на
сградата, относима към двата обекта. Намира за недоказани релевантни за спора
факти – извършени ремонтни дейности на общите части и заплатено възнаграждение
за тях, както и начина, по който е определена припадащата се част от цената за
всеки обект.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
През
м.декември 2017г. на проведено ОС на ЕС с адрес: гр. Р., ул.“Г. Д.“№…, бл.“З.“,
вх… е избран за Управител на ЕС, „Домоуправител Русе“ ЕООД, а Е. Т. е
упълномощена да сключи договор с дружеството.
На
05.01.2018г. между Е. Т. – пълномощник на ЕС с адрес: гр. Р., ул.“Г. Д.“№…,
бл.“З.“, вх… и „Домоуправител Русе“ ЕООД
е сключен договор, по силата на който дружеството приело да извършва, срещу
възнаграждение, управление на етажната собственост, включващо изчерпателно
изброени услуги.
С
писмо изх.№9199-18/16.01.2018г. Община Русе уведомила „Домоуправител Русе“
ЕООД, че данните от заявлението, депозирано от фирмата са вписани в публичния
регистър на сградите в режим на ЕС под №886/16.01.2018г.
Приложена
е извадка от „Ведомост за приход“, в който са посочени дължимите от Г.Г. суми
за периода м.януари 2018г. – м.януари 2020г. за апартамент №4 и апартамент №5.
Ангажирани
са писмени доказателства, с които се установява, че ответникът е собственик на
двата имота.
През
2018г. е извършен ремонт на общи части, разходите за който са обективирани във
фактури и прикрепени към тях платежни документи.
До Г.Г.
са отправени покани през м.март и м.октомври 2018г., в които е указан размера
на непогасените задължения към ЕС и е предоставен срок и начин за плащане.
Пратките са върнати като непотърсени.
С
показанията на С. А. – касиер на бл.З. вх….се установява, че през последните
три години, ответникът не е заплащал дължимите месечни такси и съответните
разходи за ремонт на общите части на сградата.
Въз
основа на заявление, депозирано от ЕС на жилищна сграда в гр. Р., ул.“Г. Д.“№…,
бл.“З.“, вх…, в РРС е образувано ЧГД №2074/2019г. и издадена заповед
№985/11.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу Г.Д.Г.
за сумите: 311.50 лева – неплатени месечни такси за поддръжка и управление на
общи части на основание чл.48, чл.50 и чл.51 от ЗОУЕС, от които: 125.90 лева за
апартамент №5 и 185.60 лева – за апартамент №4, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.04.2019г. до окончателното й изплащане; 25 лева .
заплатена държавна такса и 300 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя
(ищец в настоящото производство) възможността, в едномесечен срок да предяви
иск за установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Съобразно
изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК, в производството по който
ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 311.50 лева – разходи за
поддръжка на общи части за периода м.януари 2018г. – м.април 2019г., за
апартамент №4 (185.60 лева) и за апартамент №5 (125.90 лева), предмет на
заповед за изпълнение на парично задължение №985/11.04.2019г. по ЧГД №2074/2019г.
по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно
гражданско дело е видно, че на 20.06.2019г. заявителят е уведомен за
възможността да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса. Съдът намира искът за допустим, тъй като е
предявен от взискателя в законоустановения срок, при наличие на правен интерес
- запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява частично
основателен.
В
производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават
или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
Установено
бе, че Г.Д.Г. има качеството на етажен собственик, доколкото е носител на
правото на собственост върху самостоятелни обекти в жилищна сграда в режим на
ЕС с административен адрес: гр.Р.е, бл.“З., вх… – апартамент №4 и апартамент
№5. Поради това, на основание чл.6, ал.1, т.8, т.9 и т.10 от ЗУЕС, ответникът е
длъжен да изпълнява решенията на органите на управление на ЕС, да заплаща
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата, както и
разходите за ремонт, съразмерно с притежаваните от него идеални части.
Съгласно
чл.48, ал.8 ЗУЕС, за поддържане на общите части на етажната собственост,
собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти правят
ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния ред или с
решение на общото събрание. В чл.5, т.2 от Правилник за вътрешния ред в ЕС се
сочи, че размера на паричните вноски за разходите за управление и поддържане на
общите части на сградата се приема с решение на ОС. Правомощията на ОС в тази
насока са уредени и с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5 ЗУЕС, която гласи: „ОС
определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и
поддържането на общите части на сградата“. В чл.51, ал.1 ЗУЕС е предвидено, че
разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят
поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите.
Ищецът
не е релевирал доказателства, с които установява твърдението си, че по
законоустановения ред е прието решение за определяне размера на месечната такса
за поддръжка на общите части – 7 лева на живущ. Представено е решение на ОС за
избиране управител на ЕС, но не и такова за определяне месечна вноска за разходите
за поддръжка на общите части. В приложения по делото Договор за управление на
ЕС №139/05.01.2018г. е визирана само месечна вноска в размер на 4 лева на
самостоятелен обект, дължима за управление на ЕС.
С
оглед изложеното, съдът счита, че за управление и поддържане на общите части,
за периода м.януари 2018г. – м.април 2019г., ответникът дължи: 64 лева за
апартамент №4 (16 вноски х 4 лева) и 64 лева за апартамент №5 (16 вноски х 4
лева).
Нормата
на чл.48 ЗУЕС изрично предвижда, че ремонт, основно обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части се
извършва по решение на ОС на собствениците. Разходите за ремонт, за които има
прието решение на ОС, се разпределят между собствениците на самостоятелни
обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на
сградата. В чл.49 ЗУЕС е определен реда за отпускане на средства във връзка с
неотложен ремонт.
Анализът
на нормативната уредба налага извод, че за извършване на ремонт на обща част,
какъвто се явява асансьорът, е необходимо взето решение на ОС, което одобрява
извършените разходи. В настоящото производство не се ангажираха доказателства
за взето от компетентния орган (ОС) решение за извършен ремонт на асансьора;
одобряване и разпределяне разходите, свързани с този ремонт. Такова решение не
е представено нито с подаване на заявлението за издаване на заповед, нито в
настоящото производство. Затова и претенцията, свързана със суми за погасяване
необходими разходи за извършен ремонт се явява неоснователна.
Изложеното
води до извод, че претенцията като доказана следва да бъде уважена в размер на
128 лева, а в останалата част, до предявените 311.50 лева – отхвърлена, като
неоснователна.
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода
на спора, в тежест на ответника са направените от ищеца разноски, както следва:
133.55
лева – по ЧГД №2074/2019г. по описа на РРС;
133.55
лева – по ГД №4196/2019г. по описа на РРС.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422 от ГПК, че Г.Д.Г., ЕГН **********
дължи на ЕС на жилищна сграда в гр. Р., ул.“Г. Д.“№…, бл.“З.“, вх… сумата: 128
лева – разходи за поддръжка на общи части за периода м.януари 2018г. –
м.април 2019г., дължими за апартамент №4 и апартамент №5, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение №985/11.04.2019г. по ЧГД №2074/2019г. по описа
на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска с правно основание чл.422 ГПК за
признаване установено, че Г.Д.Г., ЕГН ********** дължи на ЕС на жилищна сграда
в гр. Р., ул.“Г. Д.“№…, бл.“З.“, вх… сумата над 128 лева до предявените 311.50
лева, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №985/11.04.2019г.
по ЧГД №2074/2019г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** да заплати ЕС на жилищна сграда в гр.Р,
ул.“Г. Д.“№…, бл.“З.“, вх… сумата 133.55 лева – разноски по ГД №4196/2019г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** да заплати ЕС на жилищна сграда в гр.Р.,
ул.“Г. Д.“№…, бл.“З.“, вх… сумата 133.55 лева – разноски по ЧГД
№2074/2019г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – гр. Р. в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: