Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 19.12.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
при секретар Галина Славова
като разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр. дело
№ 636 по описа
за 2017г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба на от „ДИНИПО” ЕООД срещу решение №4/10.01.2017г. по гр.д. №149/16г. по описа на ДРС, с което
е отхвърлен предявеният от „ДИНИПО” ЕООД, ЕИК ********* против „ЕНЕРГО
ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване
на два броя електрически стълбове, находящи се върху част от поземлен имот с
идентификатор 20482.309.24-място с площ от 91037 кв.м., урбанизирана територия,
с начин на трайно ползване-средно застрояване, при граници: ПИ с идентификатори
20482.128.805, 20482.309.20, 20482.309.11, 20482.309.25 и 20482.309.3, единия
на електропровод „Юг” и ел.стълб на електропровод „Сокол” и „Солна мина”,
разположени в югоизточния ъгъл на имота, чрез трайното им закрепване към
терена-т.н. стъпки, всяко от които е с размери 10 на 10 м. или по 100 кв.м. за
всеки стълб, отразени на скицата на л.9
от делото и на скицата на вещото лице К. М. на
л.102 от делото, скиците на л.9 и л.102 от делото, приподписани от съда
и представляващи неразделна част от решението. В жалбата се излага, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е зачел
действието на ЗЕЕЕ /отм./, уреждащ възникването на сервитута. Твърди се, че НЕК
ЕАД е извършила отделяне на десет енергийни дружества с държавно участие и
„Електроразпределение Варна“ ЕАД е възникнало едва 2000г., към който момент
чл.60 ал.2 ЗЕЕЕ /отм./ вече е бил породил ефекта си в патримониума на
Държавата. След неколкократни преобразувания не са представени доказателства,
че процесните два стълба са попаднали в капитала на ответното дружество. Затова
и счита за неустановено, че сервитутното право /ако такова е възникнало по
силата на ЗЕЕЕ отм./, е станало собственост именно на ответника. Освен това се
излага, че сервитутното право не е отредено в съответствие с Наредба
№16/09.06.2004г. Моли се за отмяна на решението е уважаване на исковете.
В срока по чл.263 ГПК
въззиваемата страна „Енерго-Про Мрежи“ АД оспорва жалбата. Излага, че
оспорването на правото на собственост върху процесните стълбове се навежда едва
във въззивната жалба, поради което и това оспорване е преклудирано. Твърди, че
Наредба №16 не намира приложение, тъй като сервитутното право възниква по
силата на ЗЕЕЕ /отм./. Моли решението да бъде потвърдено.
По така предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС се излагат следните
твърдения от страните:
Ищецът „Динипо“ ЕООД твърди
в исковата молба, че е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на
гр. Девня, ул. „Хемус”, представляващ: поземлен имот с идентификатор
20482.309.24-място с площ от 91037 кв.м., урбанизирана територия, с начин на
трайно ползване-средно застрояване, при граници: ПИ с идентификатори
20482.128.805,2 20482.309.20, 20482.309.11, 20482.309.25 и 20482.309.3. Твърди,
че правото на собственост са придобили като са закупили имота чрез публична
продан от съдия изпълнител, за което е съставено постановление за възлагане, вписано
като акт №41, том 11, рег. №2879 от 27.09.2011 г. на Служба по вписвания Девня.
Излага се, че през няколко имота от неговия, в северна посока е разположена
електрическа подстанция „Девня 1”, собственост на ответното дружество, от която
водят началото си множество електропроводи средно напрежение. Сочи, че част от
тях са изградени в периода на планово регулирана икономика, като с течение на
времето са били амортизирани и остарели, при което има и такива, по които
електроподаването е преустановено. Твърди, че за да изпълнява своите стопански
цели ответното дружество вместо да получи разрешение за строеж за нови трасета
на проводите си, изгражда нови линии, като да заменят старите, като ползва
създадените документи от изграждането на предходни трасета. Ищецът заявява, че
така през площта на неговия имот преминават трасета на няколко
линии-електропроводите, условно наименовани „Манастир”, „Сокол”, „Солна мина” и
извод „Юг”, който в момента е нефункциониращ. Твърди, че част от трасето на
електропровод „Юг” е напълно компрометирано, липсват кабелите на въздушното
захранване и част от електрическите стълбове в съседните имоти, като в неговия
имот продължава да стои един от стълбовете, с което се пречи пълноценно да
упражняват правото си на ползване върху имота. Твърди, че е поканил ответника
да премахне съоръжението, което вече не ползва и което се намира в имота и
което му пречи да се ползва от него, но получил уклончиви отговори, които
породили съмнение относно и останалите електропроводи в имота дали са законно
изградени в периода преди 1999 г.
Моли съда, да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да премахне находящите
се върху част от поземлен имот с идентификатор 20482.309.24-място с площ от
91037 кв.м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване-средно
застрояване, при граници: ПИ с идентификатори 20482.128.805,2 20482.309.20,
20482.309.11, 20482.309.25 и 20482.309.3. два броя електрически стълбове-един
на нефункциониращия електропровод „Юг” и един незаконно изграден електропровод „Сокол”
и „Солна мина”, разположени в югоизточния ъгъл на имота, чрез трайното им
закрепване към терена-т.н. стъпки, всяко от които е с размери 10 на 10 м. или
по 100 кв.м. за всеки стълб, при което общата площ на която претендира
ответника да преустанови неоснователните си действия е в размер общо на 200
кв.м. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът „Енерго-Про Мрежи“ АД представя писмен отговор, като оспорва изцяло
предявения иск. Счита същия за неоснователен и недоказан. Твърди, че процесните
електрически стълбове са били изградени от държавата през 1962г. В последствие
преминали в неговия патримониум. Твърди, че поради това притежава сервитутно
вещно право по отношение на тях на осн.чл.60 ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЕ /отм./.
Ответникът счита, че липсва пречка за ищеца да упражнява правото си на
собственост върху имота. Процесните електрически стълбове не представлявали
обективна пречка за ползването на имота по предназначение, нито за упражняване
на владението и разпореждането с него от ищеца. Твърди, че същите са били
разположени в имота на ищеца, още преди имотът да бъде закупен от последния. Моли
искът да бъде изцяло отхвърлен.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
С Постановление за
възлагане на недвижим имот от 17.09.2011г. на ЧСИ №807 Н. Д., вписано в книгите
за вписвания на 28.10.2011г. вх. Рег. №2879 в СВ РС гр.Девня, върху „Динипо“
ООД е възложен ПИ с идентификатор № 20482.309.24, находящ се в гр.Девня, м. „Отсреща“
с площ от 32,023 дка.
По делото е представено
писмо от „Енерго-Про Мрежи“ АД до „Динипо“ ЕООД по водена кореспонденция във връзка
с предложение за изменение на действащ ПУП-ПРЗ за процесния имот.
Видно от Лицензия за
разпределение на електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004г., ведно с
приложение Решение № И1-Л-138/12.11.2012г. на ДКЕВР, на “Енерго про мрежи” АД е
възложена дейността “разпределение на електрическа енергия” на обособената
територия,по приложение №1 за срок от 35 години. Представени са документи във
връзка с промени в електроразпределителното дружество.
Така, видно е от
разпореждане №46/91г. на МС, че са преобразувани всички обединения и комбинати
от системата на Комитета по енергетика в „НЕК“ ЕАД. Стопански енергоснабдителен
комбинат Варна също е обединен и включен в новообразуваното дружество с
държавно участие. През 2000г. е отделено от „НЕК“ ЕАД ново ЕАД с наименование
„Електроразпределение Горна Оряховица“. Въз основа на заповед от 26.04.2000г. с
решение от 02.05.2000г. на СГС е вписано преобразуване на „НЕК“ ЕАД чрез
отделянето на десет нови акционерни дружества. С решение от 28.04.2000г. по
ф.д.№1658/00г. е вписано създаването на „Електроразпределение Варна“ ЕАД.
Впоследствие е настъпило ново преобразуване и промяна в наименованието, като
след преминаване на капитала от „Електроразпределение Варна“ ЕАД към
„Електроразпределение Горна Оряховица“ АД последното се преобразува в „Е.ОН
България Продажби“ АД. След промяна на наименование „Е.ОН България Мрежи“ е
преобразувано в ответното дружество.
Видно от заключението
на в.л. по допуснатата, неоспорена от страните и приета от съда СТЕ, се
установява, че в процесния имот попадат три електропоровода 20 kV- „Сокол“, „Солна
мина“ и „Юг Разделна“. Вещото лице е посочило, че последният електропровод „Юг
Разделна“ е с прекъснато захранване/кабелите са демонтирани/, а останалите да
електропровода са монтирани на един Ж.Р. стълб. В границите на процесния имот
има монтирани два броя Ж.Р. стълбове, както следва: 1-ви в западната страна на
имота се намира Ж.Р. стълб., на който са монтирани два ел. провода- „Сокол“ и „Солна
мина 2“ х20 kV, като вече извън имота от тях се подава напрежение към
подстанция, 2-ри –от югоизточната страна
на имота се намира Ж.Р.стълб, на който е бил монтиран електропровода „Юг-Разделна“,
който в момента е демонтиран,т.е. не съществува като електропреносно
съоръжение. Функционират електропроводите „Сокол“ и „Солна мина“. „Юг-Разделна“
не функционира. Няма информация за наличието на строителни книжа на посочените
електропроводи. Изградени са най-вероятно през 60-те години на миналия век и
оттогава се водят в счетоводната документация. Съдейки по еднаквото състояние
на металните части на стълбовете, както и по конструктивните особености, и
двата електропровода са изградени по едно и също време. Въведени са в
експлоатация през 1962г. Металният стълб в югоизточната част на имота е част от
нефункциониращ далекопровод 20 kV „Юг Разделна“. Площта, която се приема за
„сервитутна” спрямо 20 kV- „Сокол“ и „Солна мина“ е 1980 кв.м., а за „Юг –Разделна“
-1575 кв.м. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че след стълба на
„Юг Разделна“ в другата посока няма и жици, тъй като са откачени от
подстанцията още. Не знае кога са откачени. Сочи, че вероятно не функционира
този обект и в Разделна. Сочи, че всички електропроводи са част от
електропреносната мрежа и представляват енергийни обекти. Счита, че този, който
не работи, е излишен и трябва да се демонтира.
От събраните по делото
гласни доказателства на свидетеля Д., работещ като служител от 1998г. при
„Енергоразпределение”, се установява че в имота преминават четири
електропровода на две стълбови линии. На едната са извод „Сокол” и „Солна
мина”, а на другата „Разделна” и „Юг” където „Разделна” е със свалени проводници,
а „Юг” е с проводници, но е с прекъснато захранване от подстанция „Девня 1”.
„Сокол” и „Солна мина” са действащи електропроводи, които са важни. От
енергийния пръстен се захранва подстанция 1, като единия електропровод захранва
подстанция „Тръстиково” и „Девня 1”, а пък другия „Солна мина” захранва Падина,
Манастир и стига до Провадия. Не знае откога е прекъснато захранването на „Юг“,
тъй като от април 2017г. отговаря за района.
По така изяснената
фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Предявеният негаторен
иск намира правното си основание в нормата на чл.109 ЗС.
В тежест на ищеца е да
установи, че е собственик на процесния имот, както и че ответникът държи в
имота без основание собственото си незаконно изградено електропреносно
съоръжение- „Сокол“ и „Солна мина“ и нефункциониращо такова- „Юг-Разделна“, с
което свое действие пречи на упражняване правото на собственост на ищеца в
пълен обем. В тежест на ответника е да установи възраженията си, а именно че е налице основание да държи съоръженията в
имота на ищеца, тъй като е налице валидно възникнал в негова полза сервитут.
Предвид наведените
твърдения в исковата молба и изразените от страните в първото открито съдебно
заседание становища, съдът намира, че е било безспорно между тях
обстоятелството, че двете съоръжения се държат именно от ответника в имота на
ищеца, както и че ответникът е техен собственик. В исковата молба ищецът именно
на правото на собственост на ответника върху двете съоръжения основава
претенцията си да ги премахне от там. Това право не е било оспорено нито в
исковата молба, нито са наведени такива твърдения в първото съдебно заседание.
Изрично ищецът е заявил, че не оспорва качеството на ответника, както и
собствеността му върху съоръженията. Затова и съставът приема, че възражението
в обратния смисъл, че ответникът не е доказал правото си на собственост върху
двата електропровода, направено едва във въззивната жалба, е преклудирано.
Освен това, оспорването на правото на собственост на ответника е необосновано и
предвид факта, че именно принадлежността на съоръженията в патримониума на
ответника мотивира ищеца да предяви претенцията си за премахването им срещу
ответното дружество. Наред с това следва да се съобрази и че още пред първата
инстанция е представена извадка от счетоводните книги на ответното дружество,
установяваща, че трите съоръжения- електропроводи „Солна мина“, „Сокол“ и „Юг
Разделна“, се водят в инвентарната книга като актив на ответното дружество.
Приложената извадка не е оспорена от ищеца, нито е опровергана
доказателствената сила на извлечението от счетоводната документация на
ответника. Няма данни счетоводството да не е редовно водено. Поради което и
съставът приема, че е безспорно установено правото на собственост на ответното
дружество върху въпросните съоръжения. Безспорно се установява и правото на
собственост на ищеца върху имота, в който са разположени съоръженията.
Ищецът изрично е
оспорил, че съоръжението „Юг Разделна“ има качеството на енергиен обект, тъй
като е нефункциониращ, а съоръженията „Солна мина“ и „Сокол“ за незаконно
изградени, тъй като са създадени не през 1962 г., а доста по-късно. Горните
обстоятелства обаче не се установяват от ангажираните по делото доказателства.
Счетоводното записване на посочените активи датира от 1962г., а и съобразно
обективното и компетентно изготвено заключение на вещото лице, съоръженията са
изградени по едно и също време. Това се установява и от събраните гласни
доказателства. Предвид горното и съставът приема, че към 16.07.1999г., когато е
влязъл в сила ЗЕЕЕ, и процесните електропроводи са били действащи. Чл. 60 ЗЕЕЕ
/отм./ предвижда, че около енергийните обекти се създават сервитутни зони, като
сервитутното право за съществуващите енергийни обекти възниква по силата на
закона, а за нови енергийни обекти - по силата на закона, но с отреждане на
терена. Следователно и доколкото към момента на влизане в сила на закона
енергийните обекти са съществували, то и сервитутното право е възникнало в
полза на праводателя на ответното дружество – „НЕК“ ЕАД, по силата на закона.
Възраженията на ищеца, че сервитутно право не е възникнало, тъй като същото не
е било валидно учредено и съоръженията са незаконно изградени, е неоснователно.
На първо място следва да се отбележи, че това възражение на ищеца касае факта,
че след първоначалното изграждане на електропроводите поради амортизацията им
са изградени нови на тяхно място без надлежни разрешения. Т.е. оспорено е не
обстоятелството, че към момента на изграждане на съоръженията е нямало
строителни книжа, а впоследствие е липсвало ново строително разрешение за
изграждане на нови на мястото на старите. В производството обаче по безспорен
начин се установи, че процесните електропроводи, съществуващи в имота на ищеца,
са изградени през 1962г., като няма данни да са изграждани нови такива. Т.е. и
доколкото законността на съоръженията при изграждането им в първоначален вид не
е оспорено, то и следва да се приеме, че към 1999г., влизане в сила на ЗЕЕЕ
/отм./ са били налице законно изградени енергийни обекти по смисъла на §1 т.17
от ЗЕЕЕ /отм./, които вече са били въведени в експлоатация. Затова и в полза на
ответника е възникнало сервитутно право по чл.60 ал.2 т.1 ЗЕЕЕ.
Съобразно нормата на
§26 от ПЗР на ЗЕ, влязъл в сила на 09.12.2003г., възникналите по силата на
отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност сервитутни права в
полза на енергийните предприятия за съществуващи към влизането в сила на този
закон енергийни обекти запазват действието си. Респективно, сервитутното право
на ответното дружество е запазило действието си и след влизане в сила на ЗЕ.
Изготвянето на ПУП и нанасянето на сервитутите в общите планове, извършването
на проучвания във връзка размерите и разположението на сервитутните зони касаят
упражняването, а не опорочават възникването на самото сервитутно право. Още
повече, че тълкувайки нормата на чл.64 ал.7 и сл. ЗЕ тези технически изисквания
се отнасят за нововъзникнали сервитути. Възражението във въззивната жалба е
неоснователно.
Досежно възражението,
че процесните електропроводи нямат качеството на енергийни обекти, съдът намира
същото за неоснователно поради следното:
Съобразно §1 т.23 от
ДР на ЗЕ „Енергиен обект" е обект или съвкупност от обекти, с
предназначение в него или посредством него да се извършва производство на
електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив или съхранение
на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида
на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през
мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на
електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните
спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите. В конкретния
случай безспорно се установява от заключението на вещото лице, че
електропроводи „Сокол“ и „Солна мина“ функционират и от тях се подава
напрежение към подстанция. Досежно електропровод „Юг Разделна“ вещото лице е
посочило, че същият не функционира и е с демонтирани кабели. Този извод на
вещото лице не кореспондира обаче с казаното от вещото лице в открито съдебно
заседание на 13.12.2016г., когато вещото лице е заявило, че след стълба на „ЮГ
Разделна“ няма жици в другата посока, като същите са откачени от подстанцията
още. Вещото лице обаче няма категорични впечатления дали не функционира обекта
и в Разделна. Самото то е посочило, че само една част от жиците са откачени.
Горното обстоятелство се потвърждава и от разпита на св. Д., който сочи, че
проводниците са разкачени, но захранването по Юг не е прекъснато. Вещото лице
също е посочило, че не е правило справка в подстанцията дали специалният
шалтер, изключващ изцяло напрежението е свален. Като съобрази установеното,
настоящият състав намира, че макар и към настоящия момент да не се установява
да е налице захранване по електропровод „Юг Разделна“, то последният не е
загубил качеството си на енергиен обект, тъй като предназначението му все още е
такова по §1 т.23 от ЗЕ. В този смисъл липсата на напрежението по проводника
понастоящем не изключва възможността титуляра на сервитутното право да упражни
правомощията си по чл. 64 ал.2 ЗЕ, включващи изграждането на нов въздушен
електропровод. Затова и възраженията в обратния смисъл са неоснователни.
Установи се по
безспорен начин, че за ответното дружество е запазено възникналото по силата на
чл.60 ЗЕЕЕ/отм./ сервитутно право, поради което и държането на двата енергийни
обекта в имота на ищеца не е без основание. Предявеният иск с правно основание
чл.109 ЗС следва да бъде отхвърлен. Решението на ДРС следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 ал.3 вр.
ал.8 ГПК и предвид направеното от въззиваемата страна искане и представения
списък в полза на последната следва да бъдат присъдени направените пред
настоящата инстанция разноски за заплатено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4/10.01.2017г. по гр.д. №149/16г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА „ДИНИПО” ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление гр. Варна, ул. „Младежка“ №142 бл.55 вх.А ет.3
ап.9, чрез представляващия Д.П., да заплати на „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК
*********, сумата от 300 /триста лева/,
представляваща направени пред настоящата инстанция разноски за заплатено
юрисконсултско възнаграждение и на осн. чл.78 ал.3 вр. ал.8 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.