Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 02.03.2021 г.
В
И М Е ТО Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Г. Стоянова, като разгледа т.д. № 999/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 74 ТЗ.
Ищецът Ц.Й.И. твърди, че е съдружник в ответното дружество „Б.Б.“ ООД. На 07.05.2019 г. било проведено общо събрание на съдружниците, на което присъствал само другият съдружник и
с неговия глас били взети следните решения: за освобождаване на ищеца като
управител и за изключването му като съдружник поради трайно дезинтересиране
от дейността на дружеството, за поемане на дяловете му от другия съдружник и
промяна на правноорганизационната форма в резултат от
това поемане, както и за изменение на дружествения договор в частта относно
формата на решенията за приемане/изключване на съдружници,
прехвърляне на дял, намаляване и увеличаване на капитала, избор на управител,
придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях. Ищецът
счита, че така взетите решения са незаконосъобразни, тъй като не е получил
покана за събранието в изискуемия от закона срок преди провеждането му; не бил
надлежно предупреден за изключването си като съдружник, а по същество – не бил дезинтересиран от дружествените работи, а бил лишен от
достъп до счетоводните документи от страна на другия съдружник. Ето защо ищецът
моли съда да отмени горепосочените решения. Претендира разноски.
Ответникът „Б.Б.“
ООД оспорва исковете, като твърди, че поканата за общото събрание била редовно
връчена чрез нотариус при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Наред с това сочи, че
ищецът бил надлежно предупреден относно възможността да бъде изключен като
съдружник поради проявена незаинтересованост към дружествените дела, както и че
въпреки отправеното предупреждение, той не преустановил нарушенията. Моли съда
да отхвърли исковете и да му присъди разноски.
Съдът,
като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
Общоизвестно като вписано в търговския регистър е, че към датата на процесното събрание ищецът е притежавал 50 % от дяловете в капитала на ответника, а останалата част от дяловете се притежават от съдружника Е.Н.. На 07.05.2019 г. е съставен протокол, заверен нотариално в частта относно подписите и съдържанието, съгласно който на същата дата е проведено общо събрание на съдружниците на ответника, на което е присъствал само Н.. На събранието са взети и процесните решения:
- за освобождаване на И. като съуправител поради неизпълнение на задълженията си за управление – нередности при фактурирането (непредставяне на документи, неотразяване на фактури в дневниците за продажби, липса на фактури, неправилна номерация на фактури и др.); заявяване за обявяване в търговския регистър на годишен финансов отчет, който не отговаря на законовите изисквания и не е приет от общото събрание;
- за изключване на И. като съдружник на основание чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ поради неоказване на съдействие за осъществяване на дейността на дружеството – дезинтересираност, преустановяване на контактите със служителите и посещенията на адреса на управление, неучастие в обсъждането на дружествените дела и препятстване взимането на решения относно реализацията или унищожаването на произведената продукция с оглед минимизиране на разходите по съхранението й, неявяване на общото събрание, проведено на 26.11.2018 г., непредставяне на становище по резултатите от финансово-счетоводна проверка и недаване на обяснения относно конкретни търговски правоотношения;
- за поемане на дяловете на изключения съдружник от другия съдружник, който става едноличен собственик на дружеството;
- за изменение на дружествения договор в частта относно формата на решенията на общото събрание за приемане/изключване на съдружници, прехвърляне на дял, намаляване и увеличаване на капитала, избор на управител, придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях приемане/изключване на съдружници, прехвърляне на дял, намаляване и увеличаване на капитала, избор на управител, придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.
Относно
отправянето на покана до ищеца за общото събрание:
Неполучаването на покана в предвидения в закона срок преди датата на събранието е въведено от ищеца като основание за незаконосъобразност за всички оспорени в настоящия процес решения.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ТЗ общото събрание се свиква с писмена покана, получена от всеки съдружник най-малко седем дни преди датата на заседанието, освен ако е предвидено друго в дружествения договор. Видно от чл. 14.5. от действащия към момента на свикване на събранието дружествен договор, свикването се извършва чрез покана, изпратена писмено или чрез телеграф/телекс. Следователно не е налице отклонение от общото правило, а само конкретизация на възможните начини на връчване на писмената покана чрез техническо средство.
В настоящия случай до ищеца е отправена покана за процесното общо събрание, чието връчване е възложено на нотариус при условията на чл. 592, ал. 1 ГПК. Това е допустим способ за връчване, но неговото надлежно осъществяване следва да бъде доказано при пълно доказване от ответника. При това следва да се отчете, че самото удостоверяване на нотариуса за редовност на връчването няма характер на свидетелстващо изявление, тъй като не удостоверява факти, а правни изводи, и поради това не обвързва съда с материална доказателствена сила. С такава обвързват само удостоверените от нотариуса конкретни факти и обстоятелства, при които е извършено връчването и именно тях съдът преценява за съответствие с изискванията на закона.
Съгласно препращащата обща норма на чл. 540 ГПК, важима за нотариалните производства като вид охранители, както и съгласно чл. 50 ЗННД в производството по връчване на нотариални покани се прилагат съответно общите правила относно връчването на съобщения и призовки, вкл. правилото на чл. 47 ГПК, когато адресат на съобщението/поканата е физическо лице с регистриран в страната адрес.
От приетите като писмени доказателства се установява, че нотариалната
покана за свикване на процесното общо събрание е
връчена на ищеца чрез приложение от нотариуса на разпоредбата на чл. 47, ал. 5 вр. ал. 1 ГПК – след залепване на уведомление и изтичане на
двуседмичен срок от залепването. Тъй като, както беше посочено, изводът на
нотариуса, че са се осъществили предпоставките за прилагане на законовата
фикция, не обвързва съда, следва да се установи при какви обстоятелства е
залепено уведомлението. За установяване на този факт съдът кредитира
разписката, изискана по реда на чл. 192 ГПК, в която е удостоверено, че
адресът, посочен в поканата, а именно гр. София, кв. „**********, е посетен на
21.03.2019 г. и на 30.03.2019 г., но не е открито лице, а при последното
посещение на 06.04.2019 г. връчителят е установил, че
жилището е продадено, като сведенията са събрани от настоящия собственик В.. Други документи, представляващи част от
нотариалната преписка по връчване на поканата, не са представени.
При тези факти съдът намира, че не се доказва изпълнението на всички изисквания на чл. 47 ГПК. Действително, връчителят е посетил на три дати и в продължение на месец адреса, посочен в поканата, както и е залепил уведомление. Това обаче не изчерпва фактическия състав на фингираното връчване – необходимо е нотариусът да провери адресната регистрация на адресата на поканата и ако настоящият или постоянният адрес са различни от адреса, на който е залепено уведомление, да извърши връчване на този/тези адрес/и. Наред с това нотариусът следва да извърши и проверка относно местоработата на адресата/мястото на осъществяване на търговска дейност и да предприеме действия по връчване на поканата и по този начин. Едва след ненамиране на лицето на регистрираните и служебно установените адреси и залепване на уведомление на тях, а при наличие на пощенска кутия – и пускане на уведомление в нея, може да бъде приложена разпоредбата на чл. 47, ал. 5 ГПК (вж. определение № 675/04.12.2017 г. по т. д. № 1731/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).
В настоящия случай не се установява дали адресът, до който е изпратена поканата, съвпада с постоянния и/или настоящия адрес на адресата, както и няма данни нотариусът да е извършил справка относно регистрираните адреси на ищеца, нито служебна справка относно възможен адрес по месторабота, на който да бъде връчена поканата. От мотивите на решението, постановено по т.д. № 409/2018 г., имащи характер на производно писмено доказателствено средство, се установява, че горепосоченият адрес е бил регистрираният постоянен адрес на ищеца към 2010 т. (към момента на издаване на документа му на самоличност), но няма данни дали този адрес е бил регистриран като настоящ или постоянен към март 2019 г. Нещо повече, от показанията на свидетеля Енчева се установява, че към момента на изпращане на нотариалната покана ищецът заедно със семейството си е живеел на адреса, регистриран като адрес на управление на дружеството, което сочи, че ако нотариусът беше изпълнил задължението си по чл. 47, ал. 3, изр. посл. ГПК да установи местоработата на адресата в качеството му на управител на търговското дружество, следваше да изпрати поканата и на този адрес.
Неизпълнението на изискванията на чл. 47 ГПК за установяване на възможните адреси – регистрирани и по месторабота на адресата – е достатъчно основание, за да се приеме връчването на поканата за нередовно, щом по делото се доказва наличие на адрес, различен от посетения, който би бил установим при извършване на справка и на който лицето би могло да бъде открито (в какъвто смисъл са свидетелските показания).
Нередовното връчване на покана за общо събрание на съдружника-ищеца е порок, водещ до незаконосъобразност на всички взети на събранието решения и това налага тяхната отмяна.
Относно решението за изключване на ищеца като съдружник.
По отношение на това решение ищецът е въвел като допълнителни основания за незаконосъобразност ненадлежното връчване на предупреждение за изключване и липсата на дезинтересираност от дружествените дела.
Предупреждението за изключване е връчено чрез нотариална покана, изпратена отново на адреса в гр. София, кв. „Зона Б5“, където е залепено уведомление поради събраните от връчителя сведения, че лицето не живее на адреса. Изложените по-горе мотиви относно липсата на доказателства за предприети от нотариуса действия по установяване на регистрираните постоянен и настоящ адрес на адресата, както и по връчване на съобщението по месторабота, са релевантни и в този случай. Ето защо съдът приема, че предупреждението за изключване е нередовно връчено, а това е абсолютно основание за отмяна на решението за изключване.
Наред с това не се доказаха фактите, послужили като основание за изключване и квалифицирани от общото събрание като неизпълнение на задължението за оказване на съдействие. Напротив, от проведеното от ищеца насрещно доказване чрез събиране на гласни доказателствени средства се установява, че ищецът е бил напълно ангажиран в осъществяваната от дружеството стопанска дейност, като е съдействал за нейното развиване чрез полагане на лични усилия и труд.
Поради изложеното исковете за отмяна на процесните решения следва да бъдат уважени.
По
разноските:
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 240 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по предявените от
Ц.Й.И., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 74 ТЗ решенията, взети на
проведеното на 07.05.2019 г. общо събрание на съдружниците
на „Б.Б.“ ООД, ЕИК ********, както следва: за
освобождаване на Ц.Й.И. като управител и за изключването му като съдружник на
основание чл. 126, ал. 3, т. 1 ТЗ, за поемане на дяловете му от другия
съдружник и промяна на правноорганизационната форма в
резултат от това поемане, както и за изменение на дружествения договор в частта
относно формата на решенията за приемане/изключване на съдружници,
прехвърляне на дял, намаляване и увеличаване на капитала, избор на управител,
придобиване и отчуждаване на недвижими имоти и вещни права върху тях.
ОСЪЖДА „Б.Б.“ ООД, ЕИК ********, да заплати на Ц.Й.И., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 240 лв. разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд
– гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: