РЕШЕНИЕ
№ 4052
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20221110211354 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Е. П. С. от ..................., с
ЕГН: ********** срещу Наказателно Постановление 20 - 4332 - 014818
издадено на 25.08.2020г. от Началник група СДВР отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, с което на жалбоподателката са наложени наказания глоба в размер на
200 лева и глоба в размер на 100 лева, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 2 месеца за извършени административни
нарушения по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.
В жалбата до съда наказаното лице навежда оплаквания за допуснати
нарушения в хода на административното производство във връзка с
авторството и начина на констатиране на деянията, както и по правилното
приложение на материалния закон. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което да отмени обжалаваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Е. С., редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган Началник група СДВР отдел
1
,,Пътна Полиция" СДВР, редовно призован, не се явява и не се представлява.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на
жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана
по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 23.05.2020г., около 10:30ч. в гр.София, на бул.,,Сливница", с посока
на движение изход, при управление на лек автомобил Фолксваген Голф с рег.
№ СА 05 00 РК и на кръстовището с бул.,,Петър Дертлиев", поради
отклонение от дясно по платното за движение, Е. С. реализирала ПТП с
материални щети с лек автомобил ............ с рег.№ ..................., управляван от
свидетеля А. Т.. След възникналото съприкосновение между двете МПС - та,
свидетелят Т. последвал жалбоподателката, която обаче ускорила движението
на управлявания от него лек автомобил. Същата не останала на
местопроизшествието и не уведомила компетентните органи. Свидетелят Т.
се обадил на телефон 112. На място пристигнал свидетелят С. Г., пред който
свидетеля Т. депозирал писмена декларация, изготвил докладна записка и
съставил Протокол за ПТП № 1762006. Въз основа на докладната записка
свидетелят Ц. Ц. съставил АУАН в присъствието на свидетеля А. С. Същият
бил предявен на жалбоподателката и подписан от нея с възражение, че не е
съгласна с описаното в обстоятелствената му част. Въз основа на акта било
издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства. Видно от разпита на свидетеля - очевидец А. Т. е, че като
непосредствен участник във възникналото ПТП, същият е възприел
цялостното поведение на жалбоподателката по време и след настъпилото
деяние. При своите показания свидетелят е категоричен, че водачът на лекия
автомобил Фолксваген е предизвикал съприкосновнеие между неговия
автомобил и този на свидетеля, както и че след като Т. е подал светлинен
сигнал и е последвал дееца, последният е продължил движението си с
ускорена скорост и не е спрял. Съдът кредитира показанията на разпитания
свидетел като достоверни, тъй като същите се потвърждават от останалите
2
гласни доказателствени средства и писмени доказателства. При изготвената
от него декларация е бил описан детайлно механизма на възникналото ПТП,
поведението на водача на другия автомобил, както и марката, модела и
регистрационния му номер. В съставения от свидетеля С. Г. Протокол за ПТП
детайлно е бил описан механизма на възникналото произшествие, както и
материалните щети, причинени по автомобила на свидетеля. По отношение на
показанията на свидетелите Ц. Ц., А. С. и С. Г. съдът следва да възприеме
техните показания като правдиви, независимо от обстоятелството, че същите
не са били непосредствени очевидци на настъпилите нарушения. Свидетелите
Ц. и С. са депозирали показания единствено относно процедурата по
съставяне на АУАН, а свидетелят Генчев косвено потвърждава твърденията
на свидетеля Т., тъй като е посетил местопроизшествието, изготвил е
докладна записка и съответен протокол за ПТП. Свидетелските показания се
потвърждават и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства и в частност изготвения протокол за ПТП. За пълнота следва да
се отбележи, че нито в АУАН, нито в жалбата си до съда, санкционираното
лице отрича авторството на извършените от него деяния. Същевременно в
саморъчно попълнената и подписана декларация от 03.08.2020г.
жалбоподателката признава обстоятелството, че именно тя е управлявала
въпросния лек автомобил, но не е ичаствала и избягвала от ПТП.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление са били
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Отразяването на обстоятелствата по нарушението и дадената правна
квалификация в акта и постановлението са били съобразени с изискванията на
чл. 42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът намира, че от възприетата фактическа обстановка и съвкупен
анализа на събраните по делото доказателства безспорно се доказва, че със
своето поведение жалбоподателят Е. П. С. е извършила административни
нарушения по чл.25, ал.1 ЗДвП и по чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП.
От обективна страна изпълнителните деяния и по двете нарушния се
считат за извършени чрез действие. Наказаното лице е следвало да съблюдава
3
движението на околните моторни превозни средства преди да предпиреме
каквато и да е маневра, което очевидно не е сторило и е довело до възникване
на ППТ с имуществени щети. Също така е било задължено щом очевидно не е
било съгласно с обстоятелствата, свързани с произшествието, да не го
напуска и остане на място до идване на компетентите държавни органи. В
случая са налице извършени очевидни нарушения, установени и доказани по
категоричен и несъмнен начин по надлежния ред от частичните признания на
самия деец и съвкупния доказателствен материал по делото.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушениията
умишлено по чл.123, ал.1 т.3 б.В от ЗДвП и непредпазливо по чл.25, ал.1 от
ЗДвП. Очевидно осъзвнавайки, че виновно е извършил ПТП, деецът
умишлено е напуснал същото дори и след подаване на светлинен сигнал и
последване от другия участник.
Съдът не споделя направеното в жалбата възражение относно
опорочаване на процедурата по съставянето на АУАН. Същият е бил съставен
в присъствието на нарушителката, която го е подписала и е депозирала
лаконични възражения.
Обстоятелството, че не е бил изготвен към момента на нарушенията
очевидно не е имало как да бъде осъществено поради напускане на лицето на
местопроизшествието. АУАН е бил предявен на наказаното лице, което с
подписа си е удостоверило запознаването му с неговото съдържание.
Ето защо при извършена служебна проверка съдът не констатира
опорочаване на процедурата по чл.40 от ЗАНН в степен, накърняваща правото
на защита на дееца.
По делото не са ангажирани насрещни доказателства от страна на
наказаното лице, с които да се оборят фактическите констатации, описани в
АУАН и НП. В този смисъл се явяват неоснователни и оплакванията в
жалбата за необосноваността на вменените нарушения.
По отношение на наложените наказания съдът съобрази, че
административно наказващият орган правилно е приложил санкциониращите
разпоредби по чл.179, ал.2 във вр. с ал.1 т.5 от ЗДвП и чл.175, ал.1 т.5 от
ЗДвП. При определяне на размера им са били съобразени степента на
обществена опасност на деянията и дееца, обстоятелството, че
жалбоподателката е извършила и друго нарушение, предходният й статус на
4
нарушител по ЗДвП, както и целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН. Съдът
намира, че наказанията по чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП са справедливо наложени
и малко над предвидения в закона минимум. Същите биха въздействали
предупредително и превъзпитателно на наказаното лице предвид
възникването на все повече ПТП от този вид. Размерът на наказанието по
чл.179, ал.2 от ЗДвП е строго регламентиран от закона и не подлежащ на
последваща редукция.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на
обжалваното наказателно постановление не бяха констатирани допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи неговата отмяна на това
основание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваният акт е
законосъобразен и следва да бъде изцяло потвърден.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление 20 - 4332 - 014818
издадено на 25.08.2020г. от Началник група СДВР отдел ,,Пътна Полиция"
СДВР, с което на Е. П. С. от ...................., с ЕГН: ********** са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и глоба в размер на 100 лева, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за извършени
административни нарушения по чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1 т.3 б.В от
ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - София град.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6