Р Е Ш Е Н
И Е
260034/14.1.2021г.
гр.Варна,
14.01.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети
декември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ДИМОВА
при секретаря Петя Великова, като
разгледа докладваното от председателя АНД № 3882 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Е.Х.“ ЕООД- ***
срещу Наказателно постановление № 23-0000761/09.09.2020г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на дружеството било
наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200,00
лева, на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр.
Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва възприетата от наказващия орган фактическа
обстановка и моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление.
В съдебно
заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от процесуален представител- адв.Петър Бончев от АК-Варна, който
поддържа жалбата на изложените в нея основания, като привежда и допълнителни
аргументи.
Въззиваемата страна депозира писмено становище за неоснователност на
жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание изпраща
процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата.
Жалбата е подадена от надлежна
страна–
наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна,
по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа
страна следното: Санкционираното дружество
притежавало Лиценз №09858 за обществен превоз на товари на територията на
Република България. Със Заповед №80/09.09.2019г., издадена от управителя на
дружеството, било наредено да се извърши превоз за собствена сметка на
строителни материали на 10.09.2019г. от шофьор Димитър Янакиев Христов. Водачът
Христов извършил разпоредения му превоз с товарен автомобил „Волво ФЛ 10“, с
рег.№ В8436СР, като приключил превоза на 11.09.2019г. Същият оформил
тахографски лист, в който обаче не отразил мястото на приключване на
използването на листа.
На 18.06.2020г. в Областен отдел „Автомобилна администрация“ –Варна от св.З.Д.Ю.- инспектор при РД „АА“-гр.Варна била извършена комплексна проверка на
превозвача „Е.Х.“ ЕООД, в хода на която изложените обстоятелства били
установени. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател за това, че
не е осигурило правилното използване на тахографския лист от страна на водача
Димитър Янакиев Христов от дата 10.09.2019г., използван в аналогов тахограф
марка „Kienzle“, модел
1318-27, сериен №0174538, монтиран в товарен автомобил марка „Волво“ от
категория N 3 с рег.№В8436СР, при извършване
на превоз за собствена сметка на товари, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО)
№561/2006г. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на
дружеството; бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива били
депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от
наказващия орган. Въз основа на съставения акт на 09.09.2020г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.105, ал.1 от
ЗАвПр, било наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 200,00 лева за нарушение на чл.32, §1, изр.2, предл.2 от Регламент
(ЕС) №164/2014.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства- от разпита на
свидетелите Йордан Русев Йорданов и З.Д.Ю., както и приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитаните свидетели
следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Двамата
не са се намирали в някакви особени отношения с представители на дружеството и не
извличат ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за
съмнение в достоверността на техните показания. В изявленията на свидетелите се
съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени
доказателства, която позволява изложената фактическа обстановка да бъде счетена
за установена по несъмнен начин.
Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за
изясняването на делото са приложените тахографски лист от 10.09.2019г. и
Заповед №80/09.09.2019г. От посочената заповед се установява, че на Димитър
Христов е било възложено извършването на превоз за собствена сметка на
строителни материали на 10.09.2019г. В заповедта също така е отразено, че е
издадена на основание чл.18, т.4 от Наредба № Н-8/27.06.2008г. Тази норма
установява задължение за водачите, при извършване на превози на товари за
собствена сметка, да представят при
поискване от контролните органи
заповед
на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка се извършва
превозът. При положение, че от самата заповед, възлагаща на водача
извършването на процесния превоз, е видно, че същата е издадена за извършване
на превоз за собствена сметка, съдът не намира основания да се съмнява в това
обстоятелство и приема, че действително се касае за такъв вид превоз.
Същевременно от приложения тахографски лист, попълнен от Димитър
Янакиев Христов, е видно, че превозът действително е бил извършен, като водач е
бил именно посоченото лице. Видна е и липсата на отбелязване на мястото на приключване на използването на листа.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна
следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка
на законността на оспореното
пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед
описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
Разпоредбата на чл.78,
ал.1, т.2 от ЗАвтПр задължава превозвачите да спазват изискванията на Регламент
165/2014 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния
транспорт. По силата на чл.4 от Регламента в превозните средства, за които се прилага Регламент (ЕО) № 561/2006, следва да бъдат монтирани тахографи. От показанията на свидетелите
се установява, че процесният превоз е попадал в обхвата на посочения регламент,
както и че товарният автомобил е бил оборудван с аналогов тахограф.
Задълженията на водачите, извършващи такъв вид превози, във връзка с използването
на карти на водача и тахографски листи, са установени в нормата на чл.34 от Регламент
165/2014 г. В т. 6, б.“б“ от посочената разпоредба е регламентирано задължение
на всеки водач на превозно средство, оборудвано с аналогов тахограф, да въвежда
върху своя тахографски лист датата и мястото, където започва използването на
тахографския лист, и датата и мястото, където приключва използването. От
приложения тахографски лист от 10.09.2019г. се установява по несъмнен начин, че
водачът Димитър Христов не е изпълнил надлежно това свое задължение, като не е
попълнил мястото на приключване на използването на тахографския лист. В тази
връзка наказващият орган е приел, че санкционираното дружество нарушило нормата на чл.32, §1,
изр. 2, пр. 2 от Регламент 165/2014год., (съгласно която когато транспортните
предприятия и водачите използват аналогови тахографи, те осигуряват правилното
им функциониране и правилното използване на тахографските листове), тъй като не
е осигурило правилното използване на тахографския лист от страна на водача
Димитър Христов. Съдът намира обаче, че административнонаказателната
отговорност на дружеството е ангажирана неправилно. Нормата на
чл.34 от Регламент 165/2014 г. възлага отговорността за надлежното попълване в тахографските
листове на изискуемите от Регламент 165/2014 г. реквизити на водачите на съответните превозни средства, а не на транспортните
предприятия. В депозираното писмено становище наказващият орган се позовава на
разпоредбата на чл.33, §3, изр.1 от Регламента, съгласно който транспортното
предприятие носи отговорност за нарушения, които са извършени от неговите
водачи и от водачите, които са му на разположение. Цитираната норма е част от
разпоредбата на чл.33 от Регламента- „Отговорност на транспортните
предприятия“, в чиято т.1 и т.2 се въвеждат различни задължения за транспортните предприятия във връзка с правилното използването на тахографите и
тахографските листове, като тези задължения се свеждат до осигуряване на подходящо обучение и инструктаж за
правилното функциониране на тахографите, осигуряването на достатъчен брой
тахографски листове по образец и съхранение на тахографските листове най-малко
една година след тяхното използване. При тази нормативна уредба съдът намира, че отговорността
на транспортните предприятия може да бъде ангажирана само за неизпълнение на
посочените задължения, но не и за неизпълнение на процесното задължение, с което
в действителност е натоварен само водача. В разпоредбата на чл. 104 от ЗАвП са предвидени различни състави на административни
нарушения, извършени от превозвачи, сред които и такива във връзка с
неизпълнение на задълженията по чл. 33, § 1 и § 2 от Регламент № 165/2014 г. - чл. 104, ал. 3 от ЗАвП, предвижда отговорност за превозвачи,
които не са осигурили правилното функциониране на тахографа; чл. 104, ал. 6 от ЗАвП предвижда отговорност за превозвачи, които
не са осигурили на водачите достатъчен брой тахографски листове и/или такива от
неодобрен тип; чл. 104, ал. 7 от ЗАвП предвижда отговорност за превозвачи, които
не съхраняват тахографските листове или отказват да ги предоставят за проверка
на контролните органи. Не е предвидена обаче санкция за превозвач за неизпълнение на задължение по чл. 34, § 6 от Регламент № 165/2014 г от страна
на негов водач. При
това положение липсват основания за реализиране на административнонаказателната
отговорност на транспортното
предприятие. Доколкото
дружеството-жалбоподател не се явява субект на процесното задължение, съдът
приема, че същото не е осъществило състава на вмененото му нарушение, което
обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление поради неправилно
приложение на материалния закон.
Отделно от изложеното, необходимо е да се
посочи, че при извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът констатира, че при
издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, представляващи самостоятелно основание за
неговата отмяна. Дружеството е санкционирано по реда на чл.105, ал.1 от ЗАвтПр,
предвиждащ наказание за нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с
изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено
друго наказание. В конкретния случай е наложена санкция не за нарушения на Закона за автомобилните превози или издадени въз основа на него
подзаконови нормативни актове, а за нарушение на чл.32, §1 от Регламент
165/2014год. Действително, задължението за спазване на Регламент 165/2014год.
от страна на превозвача е установено с нормата на чл.78, ал.1, т.2 от ЗАвтП.
Същата обаче не е възприета като нарушена нито в съставения акт, нито в
издаденото наказателно постановление. При това положение е видно, че
наказващият орган не е изпълнил задължението си да издири надлежно нарушените
правни норми и относимата санкционна разпоредба.
На следващо място,
съдът намира и че наказателното постановление е издадено в нарушение на
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като липсва пълно описание на
нарушението и обстоятелствата около извършването му. В наказателното
постановление е посочено, че нарушението се изразява в неосигуряване на правилното
използване от водача Христов на тахографския
лист. Доколкото твърдяното нарушение е осъществено чрез
бездействие, наказващият орган е следвало да посочи какви действия е следвало
да извърши санкционираното лице и какво е било дължимото поведение. Липсата на
необходимата конкретизация несъмнено е накърнила правото на защита на
дружеството, тъй като е довела до невъзможност същото да организира надлежно
защитата си.
Предвид всичко
изложено съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Изложеното становище се споделя и в практиката
на ВАдмС, като в този смисъл изрично са Решение № 678 от 11.06.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 661/2020 г.,
Решение № 2030 от 29.10.2019 г. на АдмС
- Варна по к. а. н. д. № 2651/2019 г., Решение №635 от
26.03.2019г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№100/2019г. и мн.др.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва
да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, предвид липсата на
съответно искане, а и на данни такива да са били направени.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление № 23-0000761/09.09.2020г. на
директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна, с което на „Е.Х.“ ЕООД- ***, ЕИК:*********,
на основание чл.105, ал.1 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 200.00 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: