№ 14743
гр. София, 29.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110144966 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Б. Д. Д., М. Б. П. и В. Б. К. кумулативно обективно и
субективно пасивно съединени осъдителни искове по чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане от ответниците – при
условията на разделна отговорност помежду им на суми в общ размер, както следва: сумата
от 495,65 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в [адрес], с
абонатен № ***, сумата от 70,98 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия,
сумата от 33,39 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 6,95 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху
стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната
лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба –
10.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, които суми се разпределят между
отделените ответници, както следва:
1). Б. Д. – 6/8 части или следните суми: сумата от 371,73 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до
топлоснабден недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, сумата от 53,22 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху
стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 25,03 лева, представляваща стойност
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., както и сумата от 5,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
1
2). М. Б. П. и В. Б. К. – по 1/8 част или следните суми: сумата от по 61,96 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***,
сумата от по 8,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
26.07.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия, сумата от по
4,18 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от по 0,88 лева, представляваща
лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка
от главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на доставчик, от една страна и лицето
Г. Е. А. и ответницата Б. Д. Д., в качеството им на съсобственици на имот, находящ се в
[адрес], с абонатен № ***, а с това и на потребители – клиенти за битови нужди, от друга
страна, е съществувало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Посочва се, че след смъртта на Г. Е. нейни законни
наследници са ответниците по делото Б. Д. Д., М. Б. П. и В. Б. К.. В исковата молба се
излага, че съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от приложимите Общи условия, при смърт на
клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по силата на
договор за гледане и издръжка или по дарение са длъжни да уведомят писмено продавача в
30-дневен срок, чрез подаване на заявление за промяна на партидата. [фирма] твърди, че
през релевантния период е доставил топлинна енергия до процесния имот, но ответниците
не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на
база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството,
извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово
разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването
е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато
е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г.,
ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на
същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Същите не са
погасили в срок дължимите суми в общ размер от 606,97 лева, от които: 495,65 лева -
главница за доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.; 70,98
лева - лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността
на доставената топлинна енергия; 33,39 лева – главница за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и сумата от 6,95 лева -
лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Спрямо обема на правата си от
процесния имот, респ. на наследствените такива от починалото лице, всеки от ответниците
отговаря разделно – според съответната идеална част от общите задължения, както следва:
ответницата Б. Д. за 6/8 части, а ответниците М. П. и В. К. – за по 1/8 част. Ищцовото
дружество намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху двете
главници, считано от датата на подаване исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното им
изплащане. С тези доводи [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и
отправя искане за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В депозирана по делото писмена молба от 13.10.2023 г. ответникът В. Б. К. твърди, че е
заплатил своята част от задължението по делото, поради което отправя искане за
2
присъждане на минимален размер на юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Към молбата е приложено копие от заявление и фискален бон от 13.10.2023 г.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от
ответницата М. Б. П., в който същата излага твърдения, че е заплатила своята част от
задължението по делото, поради което отправя искане за присъждане на минимален размер
на юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца. Към молбата е приложено копие от
заявление и фискален бон от 17.10.2023 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата Б.
Д. Д., чрез пълномощника й адв. И. Н., с който същата оспорва предявените срещу нея
искови претенции като допустими, но по същество неоснователни. Оспорва основанието на
исковете и съществуването на неформално облигационно продажбено правоотношение
между страните с довод, че ответницата не е потребител на топлинна енергия, и конкретно
собственик или вещен ползвател на имота. Възразява срещу начислените суми за периода
месец май – месец юни 2020 г. поради погасяването им с тригодишна давност. В отговора
ответницата не оспорва по размер останалата част от претендираните вземания. Възразява
срещу сумите за дялово разпределение, тъй като последното се извършва от трето лице –
[фирма], а не от ищцовото дружество. Счита за недължими и начислените лихви за забава,
освен поради акцесорния им характер и на самостоятелно основание – поради липсата на
доказателства относно момента на публикуване от [фирма] в сайта на дружеството на
фактурите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете срещу ответницата за
съответния период. Претендират се разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] не изразява становище по
същество по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и на услугата за
дяловото й разпределение предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, възникването и съществуването между него и ответниците (при
съответните квоти) на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, обусловено от притежаването на правото на
собственост/вещно право на ползване върху процесния имот, или ползване на договорно
основание със заявена промяна на партидата, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества, при което за ответниците е възникнало насрещно
задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния
период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания
размер; наличието на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответниците е да установят, че
са погасили чрез плащане процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
3
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от
ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1
ЗЕ, публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила,съгласно
която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида. Съгласно клаузата на чл. 63, ал. 1 от същите при
смърт на клиент – физическо лице наследниците му или лицето, придобило жилището по
силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено
продавача в 30-дневен срок чрез подаване на заявление за промяна на партидата.
Изясни се, че с отговора на исковата молба единствено ответницата Б. Д. оспорва
наличието на твърдяната облигационноправна обвързаност с [фирма] с довод, че не е
собственик или вещен ползвател на имота, а с това и потребител на топлинна енергия.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че с договор от
21.03.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти и въз основа на Заповед № ДИ 03-1139/12.12.1990 г. на председателя на ИК на ОбНС
К.п., председателят на ИК на ОбНС продава на Г. Е. А. и Б. Д. Д. следния недвижим имот:
апартамент, собственост на държавата – ап. 16, на шести етаж в жилищна сграда – блок №
131, вход А, построена върху държавна земя, в комплекс „Христо Михайлов“, състоящ се от
две стаи, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 59,80 кв.м., с
прилежащото избено помещение № 7 с полезна площ от 3,20 кв.м., с 0,648 % ид. части от
правото на строеж върху мястото, срещу продажна цена, за която е отразено, че е заплатена
напълно от купувачите – чрез собствени и заемни средства. В договора е удостоверено, че на
основание чл. 18 от Закона за собствеността същият прехвърля правото на собственост
върху недвижимия имот, без да е необходима нотариална форма.
Съгласно приобщеното към доказателствената съвкупност Удостоверение от 06.11.2012
г., издадено от [фирма] стар адрес – [адрес] е идентичен с настоящ адрес – [адрес].
Установява се също, че с молба от 1991 г. на третото за процеса лице „Държавна
спестовна каса“ е поискано вписването на законна ипотека за обезпечаване изплащането на
отпуснат заем за жилищно строителство на Г. Е. А. и Б. Д. Д. (ответницата по делото) върху
следния недвижим имот – ап. 16, находящ се в на адрес: [адрес] с площ от 59,80 кв.м. – при
условията на договора, сключен между ДСК и длъжника от 21.03.1991 г. Данните по делото
сочат, че със съгласие – молба с нотариално заверен подпис от 05.10.2012 г. и на основание
чл. 179 ЗЗД [фирма] дава съгласието си за заличаване на вписана законна ипотека от 1991 г.,
учредена в полза на „Държавна спестовна каса“ върху следния недвижим имот, собственост
към датата на вписване на ипотеката на лицата Г. Е. А. и Б. Д. Д., а именно: апартамент №
16, находящ се в [адрес] със застроена площ от 59,80 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и
сервизни помещения, заедно с избено помещение № 7 с площ от 3,20 кв.м. и с 0,648 % ид.
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, учредена за
обезпечаване на отпуснат кредит на Г. Е. А. и Б. Д. Д. – окончателно и изцяло изплатен.
Изяснява се, че с постановление от 06.02.2015 г. на ЧСИ С.Х. с рег. № *** на КЧСИ и с
район на действие СГС по изп. дело № 1164/2013 г. е наложена възбрана върху следния
недвижим имот, собственост на длъжника Г. Е. А. – ½ ид. част от апартамент № 16, находящ
4
се в [адрес], представляващ имот с идентификатор 68134.1108.177.1.16 на КККР. В
постановлението е удостоверено, че изпълнителното дело е образувано по изпълнителен
лист от 15.02.2013 г., издаден по гр. дело № 23018/2012 г. по описа на СРС, с взискател
[фирма] и длъжник Г. Е. А., както и, че имотът е собственост на длъжника съгласно договор
за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 21.03.1991 г.
В представения и приет по делото Списък на етажните собственици, приложение към
протокол от проведено Общо събрание от 08.07.2002 г. на ЕС от адрес: [адрес] (съгласно
удостовереното в декларация от 16.08.2002 г. на председателя на Домсъвета) за сключване
на договор с [фирма] за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, в графа за
апартамент 16 с абонатен № ***, е посочено лицето Г. Е. А., което с подписа си е заявило
наличието на 1 бр. водомер в имота, на 3 броя радиатори.
От представените и приети по делото Удостоверения за наследници, издадени от
Столична община, район К.п., се установява, че лицето Г. Е. А. е починала на 06.08.2022 г.
към който момент е със семейно положение „разведена“, като е оставила за свои законни
наследници дъщеря си Б. Д. Д. и внуците си М. Б. П. и В. Б. К. – наследници по закон
(съответно дъщеря и син) на починалата преди нея (на 07.01.2014 г.) дъщеря К. Д. Д..
Съдържащите се в тези писмени доказателства данни обуславят извода, че процесният
недвижим имот е придобит от лицето Г. Е. А. и от ответницата Б. Д. Д. – в режим на
съсобственост, всяка по ½ част от собствеността, по силата на вещно-прехвърлителния
ефект на договора за продажба на държавен недвижим имот от 21.03.1991 г. съгласно
Наредба за държавните имоти (приета с ПМС от 15.09.1975 г., отм. ДВ бр. 82 от 27.09.1996
г.). Съгласно клаузата на чл. 111, ал. 1 от последната продажбата на жилища от държавния
жилищен фонд се извършва от общинските народни съвети по местонахождението на
имотите въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския
народен съвет – арг. чл. 120, ал. 1 от Наредбата. Предвидено е също, че въз основа на
заповедта да продажба се сключва договор, подписан от председателя на изпълнителния
комитет на общинския народен съвет (определен от него член на ИК) и от купувача – чл.
121, при предварително (преди сключване на договора) внасяне на цената на жилището –
изцяло в брой или в брой и чрез заем от ДСК (какъвто е процесният случай). В клаузите на
чл. 121, ал.4 и ал. 5 от Наредбата е предвидено също, че купувачът на жилището придобива
право на строеж върху мястото/идеална част от него, а при жилище в етажна собственост – и
върху идеални части общите части на сградата. Същевременно съгласно чл. 18 от Наредбата
за държавните имоти (отм.) договорът прехвърля правото на собственост върху недвижимия
имот, без да е необходима нотариална форма.
Предвид изложеното и доколкото по делото няма данни и твърдения за последващо
прехвърляне от купувачите по сделката на притежаваните от тях права върху имота, то съдът
приема, че през исковия период именно същите са придобили и качеството на потребители
на топлинна енергия, чието основно задължение към насрещната страна по облигационното
правоотношение – ищцовото дружество е да заплащат цената на доставеното количество
топлоенергия, съответстващо на правата им в собствеността – по ½ част.
Същевременно по делото се установи, че лицето Г. А. е починало на 06.08.2022 г. (след
края на процесния период), оставяйки за свои законни наследници дъщеря си Б. Д.,
наследила ½ част – арг. чл. 5 ЗН и внуците си М. П. и В. К. – низходящи от първа степен на
починалата преди наследодателката нейна дъщеря К. Д., наследили по ¼ част – арг. чл. 10,
ал. 1 и чл. 5 ЗН от наследството на своята наследодателка. Според обема на наследствените
си права и в качеството си на законни наследници, като част от наследствената маса на
своята наследодателка, последните отговарят и за вече възникналите задължения, в частност
във връзка с доставена до имота топлинна енергия през релевантния за делото период м. май
2020 г. – м. април 2022 г., съответно ответницата Б. Д. за 6/8 части (от които 4/8 или ½ част
на лично основание, като титуляр на ½ ид. част от собствеността върху имота през
5
процесния период, а с това и като потребител на топлинна енергия, и 2/8 по наследяване от
другия съсобственик и потребител Г. А.) и ответниците М. П. и В. К. за по 1/8 част (като
наследници по закон на Г. А., заместили своята майка в наследяването).
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а
дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за
отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Изясни се, че ответниците не оспорват реалната доставка на топлинна енергия до
имота през релевантния период, както и, че стойността й възлиза на посочената от ищцовото
дружество.
За реално извършена доставка на топлоенергия до имота, респ. наличието на реално
потребление свидетелстват и данните от приобщените като писмени доказателства и
представени от подпомагащата страна документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение за процесния имот за двата отчетни периода в рамките на процесния от
15.06.2021 г. и от 03.06.2022 г. (подписани както от представител на ФДР, така и от клиента)
и отразяващи отчетено потребено количество топла вода и индивидуални справки за
отопление и топла вода за процесния абонатен номер ***. Данните от същите се подкрепят
и от изводите на съдебно-техническата експертиза, сочещи за начислени суми за доставена
топлинна енергия до процесния имот за БГВ (според показанията на 1 бр. водомер в имота),
както и за сградна инсталация (по нормативно определена формула според отопляемия обем
на имота по проект), респ. за неначисляване на задължения за топлоенергия за отопление
поради липсата на радиатори в жилището.
Изясни се, че ответниците В. К. и М. П. излагат твърдения за извършено погасяване
чрез плащане в хода на процеса на следващата им се по 1/8 част от общите задължения,
което обстоятелство е изрично признато и от процесуалния представил на ищеца в
проведеното открито съдебно заседание.
Фактът на осъществено плащане се подкрепя и от представените и приети по делото
заверени копия от фискален бон от 13.10.2023 г. и фискален бон от 17.10.2023 г.,
установяващи заплащането в полза на топлофикационното дружество на сумата от по 90,66
лева с посочено основание – „плащане по съдебно дело“ за имот на адрес: [адрес],
инсталация № *** и включваща следните вземания: главница в размер от 66,13 лева;
мораторна лихва в размер от 9,74 лева, съдебни разноски в размер от 13,13 лева и 1,66 лева
законна лихва. Съдът, вземайки предвид размера на претендираните вземания от двамата
ответници, съответни на по 1/8 част от общо претендираните суми и съпоставяйки ги с
платените такива, намира за установено, че от страна на В. К. и М. П. са погасени
дължимите главници за доставена топлинна енергия и дяловото й разпределение (в общ
размер от 66,14 лева), както и лихвите върху тях (в общ размер от 9,76 лева), респ. законната
лихва до плащането и припадащата се част от държавната такса/такса за СУ по делото.
Предвид това и при съобразяване на осъщественото плащане на основание чл. 235, ал. 3
ГПК, предявените срещу тези ответници искови претенции следва да бъдат изцяло
отхвърлени.
По делото се установи, че отговорността на ответницата Б. Д. е за заплащане на 6/8
части от задълженията през периода м. май 2020 г. – м. април 2022 г., при което дължимата
6
от нея главница за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 371,73 лева (6/8 части
от 495,65 лева).
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответницата Д. въвежда възражение за
погасяване по давност на част процесните вземания и конкретно на начислените за периода
м. май – м. юни 2020 г. Съдът намира това възражение за неоснователно, предвид следните
съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия, има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г., е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая исковата молба е
подадена в съда на 10.08.2023 г., като за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. /за период
от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради което
извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва на и след
03.06.2020 г. /три години преди датата на депозиране на заявлението при съобразяване с
периода на спиране на давностния срок от 2 месеца и 7 дни/.
Следователно, при съобразяване с началния период на вземането за главница – м. май
2020 г., изискуемостта на което е настъпила след 03.06.2020 г., то съдът намира, че цялото
притезание е извън давностния срок, поради което не е погасено по давност.
Ето защо, предявената претенция срещу ответницата Б. Д. с правно основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява доказана по основание и размер и следва да
бъде уважена изцяло.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от общо 33,39 лева за периода от
01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговеца за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Касае се за месечни задължения в конкретно определен размер, дължими от абоната във
връзка с предоставяне на услугата, включващи обслужване на партидата/отчитане на
уредите за дялово разпределение.
Според обема на отговорността си ответницата Д. дължи заплащането на сумата от
7
25,04 лева.
Предвид това и доколкото периодът, за който се претендира това вземане – от м.
06.2020 г., по вече изложените съображения, е извън тригодишния давностен срок, то
предявената искова претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ответницата Д. следва да
бъде уважена изцяло.
Като законна последица от уважаване на исковете, всяка от уважените главници следва
да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда –
10.08.2023 г. до окончателното им заплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на следните предпоставки: главен дълг; изпадане на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 11.08.2016 г.,
относими към релевантния период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за
който се отнасят. Ето защо, за вземанията за цена на топлинна енергия за процесния период
не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на
ищеца /в този см. решение № 4273 от 16.07.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 11883/2019 г./.
От страна на ответниците не е оспорен размерът на предендираната от ищеца лихва за
забава върху главницата, като възлизащ на сумата от общо 70,98 лева за периода от
15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., поради което и с оглед обема на отговорността си, ответницата
Б. Д. дължи заплащането на 6/8 части или на сумата от 53,23 лева.
Изложеното обуславя уважаване на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу тази
ответница в пълния претендиран размер.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 25,04 лева за периода от за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 10.08.2023 г. и касаеща
посочения период, поради което предявения срещу ответницата Д. акцесорен иск за лихва за
забава върху задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на 5,19
лева за периода от 15.08.2020 г. до 26.07.2023 г. се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
Съдът, съобразявайки, че към момента на завеждане на делото – 10.08.2023 г.
ответниците М. П. и В. К. са били в забава в плащането, а ищецът – носител на
неудовлетворени и изискуеми парични вземания срещу тях, чиято дължимост същите са
признали с извършените плащания в хода на процеса и конкретно на 17.10.2023 г. и на
13.10.2023 г., счита, че с поведението си същите са станали повод за предявяване на исковите
срещу тях, поради което и на ищеца се следват поисканите от него разноски в исковото
производство за защита по исковите претенции срещу тази ответна страна. Изясни се, че
същите са заплатили припадащата им се част от стойността на държавната такса/такса СУ
по делото, поради което дължат заплащане на останалата част от разноските във връзка с
предявените срещу тях искове, а именно за юрисконсултско възнаграждение, доколкото
допускането на съдебно-техническа експертиза и сторения разход от ищеца в тази насока –
за депозит за вещото лице е с оглед релевираното правопогасяващо възражение (за изтекла
погасителна давност) от ответницата Д.. Съдът определи следващото се на ищеца
юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
8
(изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази вида и обема на извършената
дейност от процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна
сложност на делото, характеризиращо се с обичайна продължителност. От тази сума
ответниците М. П. и В. К., според обема на отговорността си, дължат по 12,50 лева. По
отношение на предявените искове срещу ответницата Б. Д. право на разноски, съразмерно на
уважената/отхвърлената част, има всяка от страните. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 468,35 лева - сторени разноски по
делото за държавна такса и такса за съдебно удостоверение, депозит за съдебно-
техническата експертиза и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1 т. 2 от ЗАдв, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в полза на
процесуалния представител на ответницата Д. – адв. И. Н. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на тази страна в
настоящото исково производство (с оглед отразеното в представените и приети по делото
договор за правна защита и съдействие от 23.02.2024 г. представителство на страната
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – когато
представляваната страна е материално затруднено лице, както и декларация от ответницата
от 23.02.2024 г. – л. 66 и л. 67 от делото) в размер на сумата от 4,56 лева. При определяне на
общия размер на адвокатското възнаграждение съдът съобрази материалния интерес по
предявените искове срещу тази страна, липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание, конкретно извършените действия
от пълномощника, изразяващи се в депозиране на писмен отговор и молба по хода на делото
без представителство в о.с.з, както и минималния размер, следващ от разпоредбата на чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията, приложима към момента на сключване на договора за правна
помощ и съдействие).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Д. Д., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], с ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 371,73 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. до топлоснабден недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***,
сумата от 53,22 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до
26.07.2023 г., начислена върху стойността на доставената топлинна енергия и сумата от
25,03 лева, представляваща стойност на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 5,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу М. Б. П., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] осъдителни искове с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 61,96 лева, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден
9
недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, сумата от 8,88 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху
стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 4,18 лева, представляваща стойност
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., както и сумата от 0,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], с ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [адрес] срещу В. Б. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] осъдителни искове с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 61,96 лева, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден
недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, сумата от 8,88 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 26.07.2023 г., начислена върху
стойността на доставената топлинна енергия, сумата от 4,18 лева, представляваща стойност
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.06.2020 г. до
30.04.2022 г., както и сумата от 0,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от
15.08.2020 г. до 26.07.2023 г., начислена върху стойността на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 10.08.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 468,35 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА М. Б. П., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 12,50 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Б. К., с ЕГН: ********** и адрес: [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
сумата от 12,50 лева, представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на адвокат И. А. Н. от САК, със съдебен адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 4,56 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ответницата Б. Д. Д. в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10