Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и
секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 2643 по описа
за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са от „Б.Д.“ ЕАД против Д.Д.Н.
искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди,
че на 27.06.2014 г. сключил с ответницата договор за кредит за текущо
потребление, съгласно който й предоставил кредит в размер на 17 900 евро със
срок на издължаване от 120 месеца при
условията на договора. Кредитът бил отпуснат от банката и усвоен от
ответницата. Съгласно точка 8 от договора, кредитът се олихвявал с
преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора за кредит бил 8,00% годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността
на 6-месечен EURIBOR 0,389 %(към датата
на сключване на кредита) и надбавка в размер на 7,611 процентни пункта. Този
преференциален лихвен процент се прилагал, ако и докато кредитополучателката
изпълнява задълженията си по договор за ползване на пакети „Частно банкиране“
на „Б.Д.“ ЕАД от 10.06.2014 г., сключен между банката и ответницата. При
нарушаване на условията кредитополучателката губела правото си да ползва
преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличавал, чрез
увеличение на надбавката, съгласно договора за ползване на пакети „Частно банкиране“ на
„Банка ДСК“ АД. Максималният размер, до който можел да достигне лихвеният
процент в резултат на неизпълнение на Условията, бил променлив лихвен процент,
приложим по стандартни потребителски кредити - в размер на 6-месечния SOFIBOR
към съответната дата и надбавка в размер на 14,95 процентни пункта. Лихвеният
процент се променял с промяната на 6-месечния SOFIBOR
при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. Годишният
процент на разходите/ГПР/ бил в размер на 8,56 %. Неразделна част от договора
за кредит били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление
на физически лица на „Банка ДСК“, съгласно които (чл. 19.1. от Общите условия),
при забава в плащането на месечната вноска, договореният лихвен процент се
увеличавал с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта, а при допусната
забава над 90 дни (чл. 19.2. от Общите условия), остатъкът от кредита ставал предсрочно
изискуем. На 22.05.2017 г. било сключено допълнително споразумение между
банката и ответницата, с което бил договорен краен срок на кредита - 10.05.2027
г. Съгласно чл. 4, кредитът се олихвявал
с променлив лихвен процент към датата на сключване на споразумението от 7,42 %
и 0,020% на ден, формиран от стойността на 6- месечен EURIBOR -
0.233 % и надбавка в размер на 7.42 процентни пункта.Максималният размер, който
можел да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията,
бил променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в
размер на 6-месечния EURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13,45 процентни
пункта. Подписан бил и нов погасителен план. ГПР бил в размер на 7.68 %. На
16.05.2018 г. било сключено ново допълнително споразумение между банката и
ответницата, с което крайната падежна дата на погасяване на кредита била променена
на 05.05.2028 г. Възнаградителният лихвен процент останал същият, както бил
договорен с допълнителното споразумение от 22.05.2017 г. - 7,42 %. Подписан бил
и нов погасителен план. ГПР бил определен в размер на 7,68 %. Падежната дата
била променена от 10-то число на 05-то число. Ищецът твърди, че Н. не заплатила
12 броя вноски за периода 05.12.2018 г. – 05.11.2019 г. по договора за кредит,
поради което целият кредит бил обявен за предсрочно изискуем на 19.11.2019 г.,
за което ответницата била уведомена. В случай, че съдът приеме, че преди датата
на исковата молба ответницата не е била уведомена за предсрочната изискуемост,
то исковата молба следвало да се разглежда като обявление за предсрочна
изискуемост. Твърди, че Н. дължала 13 867.69 евро – главница; 985, 78 евро -
договорна лихва за периода 05.12.2018г. - 18.11.2019 г.; 62.95 евро -
обезщетение за забава за периода 05.12.2018 г. - 20.11.2019 г. и 60 евро -
разходи по изискуем кредит. За посочените суми ищецът се снабдил със заповед по
чл.417 от ГПК по чгр.д. № 67114/2019 г. на СРС, ГО, 60 състав, срещу ответницата, но тя подала възражение по чл.414
от ГПК срещу заповедта, поради което същата не могла да влезе в сила. Поради
изложените доводи, моли съда да приеме за установено по отношение на
ответницата, че дължи горепосочените суми, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 21.11.2019 г. до окончателното изплащане и направените в
исковото и в заповедното производство разноски.
Ответницата
оспорва исковете. Твърди, че не е уведомена за предсрочната
изискуемост на 19.11.2019 г. Твърди, че е извършила плащания през периода
14.06.2014 г.-15.06.2021 г., които не са отразени от ищеца. Моли съда да
отхвърли исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД.
За да бъдат уважени исковете, трябва
да е доказан следният ФС: 1/съществуването на договор за кредит и неговото
съдържание, както и обстоятелството, че кредитът е бил предоставен; 2/да е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита; 3/размерът на задълженията да е
определен, съгласно условията на договора.
В тежест на ответницата е да
ангажира доказателства за извършените плащания по договора.
Видно от договор за кредит за текущо
потребление от 27.06.2014 г., сключен от кредитора „Б.Д.“ЕАД от една страна и
ответницата по делото от друга страна като кредитополучател, кредиторът е поел
задължение да предостави на ответницата сумата от 17 900 евро, а
кредитополучателката е поела задължение да върне кредита при условията на
договора. Кредитът е отпуснат при следните параметри на кредитното задължение:
цел на кредита – за текущо потребление; срок за погасяване – 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване; кредитът се усвоява по сметка,
посочена в договора, на името на Д.Д.Н.; кредитът се погасява по същата
разплащателна сметка с месечни вноски,
съгласно погасителен план; падежна дата на месечните вноски за главница и лихва
– първо число на месеца; годишен лихвен процент - променлив процент, който към
датата на сключване на договора е в размер на 8 %, формиран от стойността на 6
месечен SOFIBOR/EURIBOR 0.389 и надбавка в размер на 7.611 процентни пункта, при
изпълнение на Условията по Договор за ползване на пакети „Частно банкиране“ на Б.Д.“ЕАД
и приложенията към него. При нарушаване
на условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло
и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката,
съгласно договора за ползване на пакети „Частно банкиране“ на „Б.Д.“ЕАД.
Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент, в резултат на
неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по
стандартни потребителски кредити в размер на 6 месечен SOFIBOR/ЕURIBOR към
съответната дата и надбавка в размер на 14.95 процентни пункта; предвидена е
възможност за промяна на 6 месечния SOFIBOR/EURIBOR в сроковете и при условията, посочени в Общите
условия; годишен процент на разходите/ГПР/ - 8.56; в чл.10 е предвидено
обезпечение на кредита – залог на вземане по сметка; в чл.15 от договора е
уговорено заплащане на такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и
комисионните, които „Банка ДСК“ прилага
при извършване на услуги на клиента.
Представен е погасителен план от 27.06.2014
г., който предвижда плащане на общо 120 месечни вноски, лихвен процент от 8 % и размер на дължимите месечни вноски от
217.18 евро./л.12 - 13/.
Представен е Договор за залог на
вземане по сметка в „Б.Д.“ ЕАД от 27.06.2014 г., който обезпечава изпълнението
на вземането на банката за главница, лихви и разноски по договора за кредит за
текущо потребление от 27.06.2014 г.
Представени са Условия по Пакет “Частно
банкиране Класик“ на „Б.Д.“ ЕАД, които са приложими към процесния договор за текущо
потребление.
Представени са Общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление. В чл.7.1 до 7.2.3 от ОУ са посочени условията, при които се променя 6
месечния SOFIBOR/EURIBOR. В чл.7.2.4 и чл. 7.6 от ОУ е
предвидена възможност за едностранна промяна на лихвения процент от банката.
Съгласно чл.7.2.4 от ОУ, в случай
че съответният лихвен индекс/SOFIBOR/EURIBOR/ няма котировки за повече
от един месец или той е престанал да съществува и не е заместен от
еквивалентен, лихвеният процент по кредита, започва да се формира от базовия
лихвен процент на „Банка ДСК“, валиден за съответния вид кредит към датата на
замяната, и надбавка, като крайният лихвен процент не се променя към момента на
замяната. Базовият лихвен процент се определя по одобрена от кредитора
методология. Лихвеният процент по кредита
се променя при промяна на базовия лихвен процент по решение на кредитора.
Методологията за определяне на базовия лихвен процент, стойностите и промените
му се оповестяват в офисите на кредитора и на интернет страницата му. Съгласно
чл.7.6 от ОУ, при промяна на лихвения процент, кредиторът определя нов размер
на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя актуализиран
погасителен план на кредитополучателя при явяването му в поделение на
кредитора. Новият размер на променливия лихвен индекс, от който зависи размерът
на приложимия лихвен процент, се оповестява в офисите на кредитора и на интернет
страницата му. В чл.19.1. от ОУ е предвидено, че при
забава в плащането на месечната вноска договореният лихвен процент се увеличава
с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Съгласно чл.19.2 от ОУ,
при допусната забава над 90 дни, остатъкът от кредит става предсрочно изискуем.
На 22.05.2017
г. е сключено допълнително споразумение между банката и
ответницата, с което крайният срок на кредита се определя на 10.05.2027 г.
Съгласно чл. 4,
кредитът се олихвява с променлив лихвен процент към датата на сключване на
споразумението 7,42 % или 0,020 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен ЕURIBOR -
0.233 % и надбавка в размер на 7.42 процентни пукта. Максималният размер, който
може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение на Условията, е
променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер
на 6-месечния ЕURIBOR към съответната дата и надбавка в размер на 13,45
процентни пункта. Подписан е нов погасителен план. Годишният процент на
разходите/ГПР/ е определен в размер на 7.68 %.
На 16.05.2018
г. е сключено ново допълнително споразумение между банката
и ответницата, с което крайната падежна дата на погасяване на кредита се
променя на
05.05.2028 г. Възнаградителният лихвен процент остава същият, както е договорен
с
допълнителното споразумение от 22.05.2017 г. - 7,42 %. Подписан е и нов
погасителен
план. ГПР е в размер на 7,68 %. Падежната дата е променена от 10-то число на
05- то число на месеца.
По искане на „Б.Д.“ ЕАД на 12.12.2019
г. е издадена заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д. № 67114/2019 г. на СРС, ГО, 60
състав, с която е разпоредено длъжницата Д.Д.Н. да заплати на „Б.Д.“ ЕАД сумата
от 13 867.69 евро – главница по договор
за кредит за текущо потребление от 27.06.2014 г., ведно със законна лихва от 21.11.2019
г. до изплащане на вземането; сумата от 985.78 евро/договорна лихва за периода
05.12.2018 г. - 18.11.2019 г./; сумата от 62.95 евро/обезщетение за забава за
периода 05.12.2018 г. – 20.11.2019 г./; сумата от 60 евро – разходи при изискуем
кредит; 735.83 лв. – разноски по делото.
Срещу заповедта за незабавно
изпълнение е подадено възражение от Д.Д.Н. на 27.07.2020 г. в срока по чл.414
от ГПК.
От заключението на счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като констатации и изчисления, не и като
крайни изводи, се установява, че на
27.06.2014 г. по разплащателната сметка в лева с титуляр ответницата Д.Д.Н. с IBAN***ата
от 34 922,90 лв., равняващи се на 17 900 евро, по търговски курс „купува“ на
„Банка ДСК“ АД в деня на превода. Отпуснатият кредит е усвоен от ответнцата
изцяло на 27.06.2014 г. по
разплащателната сметка. Ответницата е извършвала плащания по кредита, като е
заплатила общо сумата от 9 767,82 евро, с която е погасила 4 701,58 евро/главница/,91.91 евро/
извънредни вноски за главница/; 4 948,61
евро/възнаградителна лихва/ и 25,72
евро/санкционираща лихва/. Към 05.11.2019г./дата на предсрочана изискуемост,
която е посочила банката/ неплатените
месечни вноски (главница и възнаградителна лихва) с настъпил падеж са 13 на
брой в размер на 2 017,83 евро за
периода от 05.11.2018 г. до 05.11.2019 г. включително, от която сума: 1 071,95
евро - неплатени вноски за главница и 945,88 евро - неплатени вноски за възнаградителна
лихва. Вещото лице е определило размера на неплатените вноски за главница и
възнаградителна лихва и във втори вариант – при настъпила предсрочна
изискуемост на 11.06.2021 г./датата на връчване на препис от исковата молба на
ответницата/, като е посочило, че неплатените месечни вноски (главница и
възнаградителна лихва) с настъпил падеж са 32 на брой в размер на 3 613,29 евро
за периода от 05.11.2018г. до 11.06.2021 г. включително, от която сума: 2
667,41 евро – неплатени вноски за главница и 2 575,10 евро - неплатени вноски
за възнаградителна лихва. При настъпила
предсрочна изискуемост на 19.11.2019 г.
неплатената главница е 13 867,69 евро, която включва неплатена просрочена главница по 13
месечни вноски с настъпил падеж за периода 05.11.2018 г. - 05.11.2019 г. в размер
на 1 071,95 евро. При настъпила предсрочна изискуемост на 11.06.2021 г./датата,
на която препис от исковата молба е връчен на ответницата/ неплатената главница е в общ размер от
13 867,69 евро, която включва в себе си - неплатена просрочена главница по 32
месечни вноски с настъпил падеж за периода 05.11.2018 г. - 11.06.2021 г. в
размер на
2 667,40 евро. При настъпила предсрочна изискуемост на 19.11.2019 г. неизплатената
възнаградителна лихва за периода 05.12.2018 г. – 05.11.2019 г. е 945.88 евро за
12 неизплатени вноски. При настъпила предсрочна изискуемост на 11.06.2021
г. неизплатената възнаградителна лихва за
периода 05.12.2018г. – 11.06.2021 г. е 2 592.26 евро по 31 неплатени месечни
вноски. Към 19.11.2019г. неплатената санкционираща лихва върху просрочени
вноски за главница/ е 55.24 евро за периода 05.09.2018 г. – 19.11.2019г. При
настъпила предсрочна изискуместо на 11.06.2021 г. неплатената санкционираща
лихва е 3 773.62 евро за периода
01.04.2017 г. – 11.06.2021 г./приложение №2, колона 17/. Законната лихва
за периода 19.11.2019г. -20.11.2019г. върху неплатена галвница от 13 867.69
евро е 7.70 евро. Банката е осчетоводила разноски по кредита към
21.11.2019г. в следните размери: 585.83
лв. – за държавна такса по заповедното
производство; 585.83 лв. – за държавна такса по исковото производство; 90.37
евро – допълнителна държавна такса; 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Банката е извършвала едностранни промени на годишния лихвен процент : от 27.06.2014
г. до 02.07.2014 г. същият е 8 %; от
02.07.2014 г. до 01.01.2015 г. е 7.916 %; от 01.01.2015 г. до 10.07.2015 г. –
7.777 %; от 10.07.2015 г. до 01.01.2016 г. – 7.66 %; от 01.01.2016 - 01.07.2016 . – 7.557 %; от 01.07.2016г. –
30.09.2016 – 7.42 %; от 30.09.2016 до
01.01.2017 г. – 12.87 % ; от 01.01.2017г до 30.05.2017 - 12.828 %; от 30.05.2017 г. до 05.11.2019 г.
– 7.42 %. При предсрочна изискуемост на 05.11.2019 г. – неплатената главница е
12 909.40 евро по първоначалния погасителена план, от която сума 3 095.97 евро просрочена
главница за периода 01.02.2018 г. – 05.11.2019г. и 9 813.64 евро – неплатен остатък за редовна
главница. При настъпила предсрочна изискуемост на 11.06.2021 г., неплатената
главница, изислена по първоначалния погасителен план, без да се отчитат
едностранни промени на лихвения процент, е 12 909,40 евро, включваща 6 158,84
евро/неплатена просрочена главница за периода 01.02.2018 г. - 11.06.2021 г./ и
6 750,56 евро - редовна главница.
Съдът кредитира
заключението на счетоводната експертиза единствено в частта, в която вещото лице е определило размера на дължимата главница от 12 909. 40
евро, при настъпила предсрочна изискуемост на 11.06.2021 г., като е изчислило
главницата по първоначалния погасителен план, без за отчита едностранни
изменения на лихвения процент./отговор на въпрос 11/. В останалата част съдът не кридитира заключението, тъй като
размерите на задълженията са определени, съобразно едностранни промени на
годишния лихвен процент, извършвани от банката. Неизплатените задължения за
възнаградителна лихва за периода 05.12.2018г. - 18.11.2019 г. и за санкционна
лихва за периода 05.12.2018г. -20.11.2019 г. следва да се определят по първоначалния
погасителен план, без да се отчитат едностранни изменения на лихвения процент. Вещото
лице в приложение №3 към заключението, колона 20, е изчислило неизплатената
възнаградителна лихва за периода 05.12.2018 г. - 18.11.2019 г. по първоначалния
погасителен план, без едностранни промени на годишния лихвен процент, при
настъпила предсрочна изискуемост на 11.06.2021 г. В същото приложение № 3,
колона 18, е изчислен и размерът на
санкционната лихва за периода 05.12.2018г. -20.11.2019г. върху просрочени
вноски за главница по първоначалния погасителен план, при настъпила предсрочна
изискуемост на 11.06.2021 г. Изчисленията по приложение № 3 на заключението
относно възнаградителната лихва и санкционната лихва не са посочени в
заключителната част на заключението, тъй като не е била поставена отделна
задача на вещото лице да посочи тези суми при настъпила предсрочна изискуемост
на кредита на 11.06.2021 г., по първоначалния погасителен план, без да се
отчитат едностранни промени на годишния лихвен процент.
Съдът прие, че размерът
на задълженията следва да се определи по първоначалния погасителен план, тъй
като са неравноправни клаузите на чл.7.2.4 и т. 7.6 от Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление в частта, в която предвиждат едностранна
промяна на лихвения процент от банката.
Видно от
съдържанието на договора за кредит за текущо потребление се касае за
потребителски договор, като ответницата има качеството на потребител по смисъла
на §13,
т. 1 от ДР на ЗЗП.
Съгласно
чл.8 от договора, кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен
процент в размер на 8% годишно или 0.02 % на ден, формиран от стойността на 6
месечен SOFIBOR/ЕURIBOR 0.389 и надбавка 7.611
процентни пункта, при изпълнение на Условията по договора за ползване на пакети
„Частно банкиране“ на „Б.Д.“ ЕАД. При нарушаване на условията,
кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият
лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно договора
за ползване на пакети „Частно банкиране“ на „Б.Д.“ЕАД. Максималният размер,
който може да достигне лихвеният процент, в резултат на неизпълнение на
условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски
кредити в размер на 6 месечен SOFIBOR/ЕURIBOR към съответната дата и надбавка в
размер на 14.95 процентни пункта.
Съгласно
чл.8.1, независимо от промяната на лихвения процент, свързана с неизпълнение на
условията, той се променя с промяната на 6 месечния SOFIBOR/ЕURIBOR в сроковете и при условията, посочени в ОУ.
Съгласно
чл.7.1 от ОУ, кредитът се
олихвява с променлив лихвен процент, който е зависим от стойността на лихвените
индекси 6-месечен SOFIBOR
за кредити в лева или 6-месечен ЕURIBOR за кредити в евро.
Съгласно чл.7.2.4 от ОУ, в случай че съответният лихвен индекс няма
котировки за повече от един месец или той е престанал да съществува и не е
заместен от еквивалентен, лихвеният процент по кредита, започва да се формира от
базовия лихвен процент на „Банка ДСК“, валиден за съответния вид кредит към
датата на замяната, и надбавка, като крайният лихвен процент не се променя към
момента на замяната. Базовият лихвен процент се определя по одобрена от кредитора
методология. Лихвеният процент по кредита се променя при промяна на базовия
лихвен процент по решение на кредитора. Методологията за определяне на базовия
лихвен процент, стойностите и промените му се оповестяват в офисите на
кредитора и на интернет страницата му.
Съгласно чл.7.6 от ОУ, при промяна на лихвения процент, кредиторът
определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя
актуализиран погасителен план на кредитополучателя при явяването му в поделение
на кредитора. Новият размер на променливия лихвен индекс, от който зависи размерът
на приложимия лихвен процент, се оповестява в офисите на кредитора и на интернет
страницата му.
Клаузите
на чл.7.2.4 и т. 7.6 от Общи условия противоречат на чл.143, ал.1 от ЗЗП, тъй
като не е посочено по какъв начин, по каква
конкретната формула, банката ще променя едностранно лихвения процент.
Съгласно чл. 143, ал.1 от ЗЗП,
неравноправна е всяка уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Клаузите трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин и потребителят предварително да е получил достатъчно
конкретна информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да
промени цената.
В конкретния случай от самото
съдържание на посочените договорни разпоредби е видно, че те не са индивидуално
уговорени, а са стандартни, изготвени предварително типови условия на банката. Пълната
непредвидимост и на практика неограничения кръг от основания,
при които кредиторът може да промени едностранно уговорката за лихва сочат, че клаузите са типови и кредитополучателите не са могли да влияят
на тяхното съдържание.
При
уговорка за едностранна промяна на лихвения процент следва ясно да бъде указано
кога/при какви условия/ и как /по каква формула/ ще бъде променена
лихвата. Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява съществен елемент от договора за кредит, което само по
себе си изключва възможността този
елемент да бъде едностранно променян
от банката след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до
фиксиран или променлив лихвен процент. Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация относно това кога/при какви условия/ и как/по каква формула/ кредитодателят едностранно може да промени цената на доставената му
финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по адекватен начин,
съобразно своите интереси, както и когато методологията, създадена от банката – кредитор, като нейни вътрешни правила, не е
част от кредитния договор, кредитодателят
не може да се счита за
добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправната клауза
по чл. 143 ЗЗП, за да е
приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
Следователно,
задълженията на кредитополучателя трябва да бъдат определени по първоначалния
погасителен план от 27.06.2014 г.
Спорен въпрос е на коя
дата е настъпила предсрочна изискуемост.
Съобразно даденото задължително тълкуване по т.18 от ТР 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземането има
действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита
предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за
банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
Съгласно
чл.19.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главницата и/или на лихва
над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.
Видно от
заключенито на счетоводната експертиза/отговор на въпрос 11/ и приложение № 3
към заключението, колона 19, към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 21.11.2019 г., ответницата е имала просрочени вноски за главница за периода 01.01.2018 г. – 01.11.2019
г., поради което кредиторът е имал право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Липсват
обаче доказателства да е връчил писмено изявление на ответницата, че обявява
кредита за предсрочно изискуем преди датата на подаване на исковата молба.
Изпратената
от него покана-уведомление от 06.03.1019 г. не е връчена на ответницата./л.27
от приложено чгр.д. № 67114/2019 г. на СРС/.
С подаването
на исковата молба е отправено изявление от банката до ответницата за обявяване
на кредита за предсрочно изскуем. Препис от исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК е връчен на ответницата на 11.06.2021 г., поради което към тази дата следва
да се счита, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена./разписка от съобщение за връчване на ИМ – л. 76/.
Спорен въпрос е какъв е
размерът на задълженията.
По размера на
главницата:
Общият
размер на усвоения от ответницата кредит е 17 900 евро.
От заключението
на счетоводната експертиза – отговор на въпрос 11, в която част съдът кредитира
заключението, се установява, че при обявена предсрочна изискуемост на 11.06.2021
г., неизплатената част от главницата е в размер на 12 909.40 евро, до който
размер искът е основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от
13 867.69 евро, следва да бъде отхвърлен.
По размера на
договорната лихва:
От
заключението на счетоводната експертиза се установи, че банката е извършвала
едностранни промени на лихвения процент. По мотивите, изложени по-горе, съдът
прие, че размерът на договорната лихва
следва да бъде определен по първоначалния погасителен план, без едностранни
промени на лихвения процент. От приложение № 3, колона 20, към счетоводната
експертиза, в което изчисленията са извършени по първоначалния погасителен
план, без едностранни промени на лихвения процент, се установява, че размерът
на неизплатената договорна лихва за периода 05.12.2018г. - 18.11.2019г. е
861.60 евро, до който размер искът е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 985.78 евро, следва да бъде отхвърлен.
По размера на санкционната
лихва:
От
приложение № 3, колона 18, към заключението на счетоводната експертиза, в което
изчисленията са извършени по първоначалния погасителен план, се установява, че
през процесния период 05.12.2018 г. - 20.11.2019 г. не е изплатена санкционна
лихва за част от този период 01.04.2019 г. - 01.11.2019 г. в размер на 294.87
евро. Тъй като ищецът претендира сума в по-малък размер от 62.95 евро, искът
следва да бъде уважен до размера, посочен от ищеца и за периода 01.04.2019г. - 01.11.2019
г., а в останалата част, за приода 05.12.2018
г. – 31.03.2019 г. и за периода 02.11.2019 г. – 20.11.2019 г., следва бъде отхвърлен.
По претенцията за разходи
при изискуем кредит:
С уточняваща
молба от 27.06.2022 г. /л.122 от делото/ ищецът заявява, че претендираните от
него разходи при изискуем кредит в размер на 60 евро представляват такса за
изискуемост по т.6 от Приложение № 3 „Такси по кредити за текущо потребление“
към Допълнително споразумение от 16.05.2018г. Твърди, че тази такса е начислена
при изготвяне на извлечението от счетоводните книги, което е представено заедно
със заявлението по чл.417 от ГПК по заповедното дело.
При така направените от ищеца
уточнения предявеният иск за установяване дължимостта на такса при изискуем
кредит е неоснователен. Принудителното събиране на дълг не може да бъде
определено като услуга, за която потребителят да дължи такса. Дори и да се
приеме, че банката търси свои разходи за принудително събиране на вземането, то
тези разходи не могат да бъдат определени като такса за услуга. Дори и
разходите по събиране на дълга да са предизвикани от поведението на длъжника по
договора, те се покриват от неговата отговорност за неизпълнен договор, а ЗПК
ограничава размера на това обезщетение до законна лихва, затова други разходи
не могат да се търсят. /чл.33 от ЗПК/.
По разноските:
Ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 2181.84
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
При
определяне размера на разноските съдът взе предвид направените разноски в
исковото производство от 1626.20 лв., от които 676.20 лв. за държавна такса,
800 лв. за вещо лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и направените
разноски в заповедното производство от 735.83 лв., от които 585.83 лв. за
държавна такса и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИEМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, по отношение на Д.Д.Н., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.В., че
дължи на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 12 909.40 евро /главница по договор за кредит за текущо
потребление от 27.06.2014 г./; сумата
от 861.60 евро/ договорна лихва за периода 05.12.2018г. - 18.11.2019г./; сумата
от 62.95 евро/санкционна лихва за периода 01.04.2019г. – 01.11.2019г./, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2019 г. до окончателното изплащане, за които
задължения е издадена заповед по чл.417
от ГПК по чгр.д. № 67114/2019 г. на СРС, ГО, 60 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата в останалата част до пълния предявен
размер от 13 867.69 евро; иска за договорна лихва за сумата над 861.60
евро до 985.78 евро; иска за санкционна лихва за периода 05.12.2018 г.
-31.03.2019 г. и за периода 02.11.2019г. – 20.11.2019г., както и иска
за 60 евро – разходи/такса/ при изискуем
кредит, дължими по т.6 от Приложение № 3 „Такси по кредити за текущо
потребление“ към допълнително споразумение от 16.05.2018г. към договор за
кредит за текущо потребление от 27.06.2014 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплати на „Банка ДСК“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер на 2181.84
лв., съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ: