№ 824
гр. София, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100510276 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 03.12.2020 г. по гр.д. № 19154/2019 г., СРС, І ГО, 42 с-в е
признал за установено на основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК,
вр.чл.79 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД по отношение на Н. А.
Л.,ЕГН ********** и Н. В. Л., ЕГН ********** и двете с адрес гр.София,
ул.“*******, че съществува вземане на „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул."*******, представлявано
от А.А. и М.П., в размер от 1464,87 евро-падежирала главница, 8852,69 евро-
предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит от
05.12.2011 г., 281,01 евро договорна лихва за периода 10.08.2017 г. до
12.04.2018 г., 299,04 евро - наказателна лихва за периода 10.09.2017 г. до
10.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1464,87 евро,
считано от предявяване на иска - на 11.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, относно което е издадена заповед за изпълнение по
ч.гражд.дело № 38182/2018 г. по описа на СРС,40 състав. Оставил е без
разглеждане предявените при условията на евентуалност осъдителни искове от
"Р.(България)"ЕАД против Н. А. Л. и Н. В. Л.. Осъдил е Н. А. Л., ЕГН
1
********** и Н.В. Л., ЕГН ********** и двете с адрес
гр.София,ул.******* да заплатят на основание чл.81 от ГПК, вр.чл.78, ал.1 от
ГПК на "Р.(България)"ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „*******, представлявано от А.А. и М.П., сумата
от 2296,50 лева сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство и сумата от 476,28 лева сторени
съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство.
С решение от 01.02.2021 г. по гр.д. № 19154/2019 г., СРС, І ГО, 42 с-в е
оставил без уважение искането на „Р.Б.“ ЕАД за допускане поправка на ОФГ
в решението, постановено по гр.д. № 19154/2019 г. по описа на СРС.
Решението от 03.12.2020 г. е обжалвано с въззивна жалба вх. №
25190081/22.12.2020 г. от Н. А. Л., ЕГН ********** и Н. В. Л., ЕГН
********** и двете с адрес гр.София, ул.******* чрез назначения им по реда
на чл.47, ал.6 ПК особен представител адвокат Н. Б. от САК с мотиви,
изложени в жалбата. Твърди се, че съдът не е изпълнил задължението си да се
произнесе служебно по вероятността за съществуване на нищожни клаузи в
договора за кредит, като такъв, сключен при условията на ЗПК. Съдът
неправилно е приел, че ответниците са надлежно уведомени за изявлението
на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Не са налице
основанията при невръчено писмо на адреса на ответниците, да се приложат
правила на фингираното му връчване.След като няма надлежно уведомяване
за предсрочна изискуемост, не са налице и основания за уважаване на
установителния иск. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения установителен иск.
Въззиваемото дружество „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“*******, представлявано от
Изпълнителния директор А.А. и Прокуриста М.П., чрез пълномощника по
делото юрисконсулт Д.И. оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната
2
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
Съдът констатира следното от фактическа страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 от
ЗЗД и евентуални осъдителни искове с правно основание чл.79 ЗЗД и чл.86
от ЗЗД от „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Н. А. Л., ЕГН **********
и Н. В. Л., ЕГН ********** за признаване за установено, че съществува
вземане на ищеца в размер от 10 317,57 евро просрочена главница, 281,01
редовна лихва и 299,04 евро наказателна лихва, ведно със законната лихва
върху главницата,считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на вземането. При условията на евентуалност са предявени
осъдителни искове с искане за осъждане на ответниците да заплатят
претендираните парични суми.
Ищецът „Р.(България)“ ЕАД твърди, че страните са сключили договор
за потребителски кредит на 05.12.2011 г., при което ищецът предоставил в
заем на ответниците сумата от 20 007,20 евро като една от ответниците е
кредитополучател, а другата, солидарен длъжник. Страните са уговорили
връщане на паричната сума на погасителни вноски, формирани като сбор от
главница и договорна лихва. Ищецът твърди, че в периода 11.09.2017 г. до
10.04.2018 г. е преустановено заплащането на месечните погасителни вноски
и ищецът е обявил вземането за предсрочно изискуемо. Вземането е
претендирано по реда на заповедното производството предвид дадени
указания за предявяване на иск, ищецът предявява установителната искова
претенция. При условията на евентуалност ищецът предявява осъдителни
искове като сочи, че исковата молба представлява покана за плащане и
претендира осъждане на ответниците да заплатят претендираните парични
суми. Моли съда да постанови решение, с което да уважи исковете.
Ответниците Н. А. Л., ЕГН ********** и Н. В. Л., ЕГН ********** чрез
назначения им по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адвокат Н. Б.
3
от САК в депозирания в срок отговор на исковата молба, е оспорил
предявените искове.
Съдът констатира следното:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК "Р.(България)"ЕАД претендира
издаването на заповед за изпълнение против Н. А. Л. и Н. В. Л. за сумите от
1464, 88 евро падежирала главница за периода 11.09.2017 г. до 10.04.2018 г.,
8852,69 евро предсрочно изискуема главница, 281,01 евро изискуема редовна
лихва за периода 10.08.2017 г. до 12.04.2018 г., 299,04 евро изискуема
наказателна лихва за периода 10.09.2017 г. до 10.06.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата,считано от 11.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането. Искането е уважено с издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 38182/2018 г. по описа на СРС,40 състав.
Установява се от договор от 05.12.2011г., сключен между "Р.
(България)"ЕАД и Н. А. Л., като кредитополучател и Н. В. Л., като солидарен
длъжник, че банката се задължава да предостави в заем сумата от 20 007,20
евро за потребителски нужди,а кредитополучателят приема да връща
паричната сума на погасителни вноски в срок до 10.12.2021 г. при обща сума
за издължаване 30470,54 евро. Към договора е представен и погасителен
план, от който се установява, че месечната погасителна вноска е в размер от
249,67 евро.
Депозирани са покани от 13.03.2018 г., с които "Р.(България)" ЕАД
уведомява Н. А. Л. и Н. В. Л. относно обявяване на предсрочна изискуемост
на вземанията по кредита предвид преустановяване плащанията на
дължимите месечни вноски, невръчени на ответниците.
По делото е прието заключение по изслушаната съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че на 08.12.2011 г. е постъпила по сметка
на кредитополучателя заемната сума от 20 007,20 евро, усвоена от него. В
периода от 10.01.2012 г. до 10.09.2017 г. са извършени плащания в общ
размер от 16 302,54 евро, с които са погасени главница в размер от 9689,63
евро, договорна лихва в размер от 6207,53 евро, наказателна лихва от 15,24
евро, а размерът на неплатените парични суми е 1464,87 евро падежирала
главница до 10.04.2018 г., 278,02 евро неплатена договорна лихва до
10.04.2018г.,95,19 евро начислена наказателна лихва, незаплатените към
11.06.2018 г. парични суми са 10 317,57 евро главница, 281,01 евро договорна
лихва и 299,04 евро наказателна лихва за периода до 10.06.2018 г., а ако се
4
възприеме, че покана представлява исковата молба неиздължената главница е
10 317,57 евро, договорната лихва е 856,59 евро, а наказателната лихва -
1197,15 евро.
От правна страна:
От депозирания по делото договор за кредит, от приетата ССЕ, от която
се установява извършени плащания по него, съдът приема за установено
възникването на заемното правоотношение. Договорът за заем поражда
задължението за заемодателя да предостави уговорената парична сума, а за
заемополучателя, да връща заетата парична сума според уговореното.
Настоящата инстанция също приема за доказано,че ищецът е изпълнил своето
договорно задължение, като според приетото заключение по съдебно-
счетоводната експертиза паричната сума от 20 007,20 евро е постъпила по
банкова сметка с титуляр кредитополучателя. Това означава, че за
кредитополучателя е възникнало задължение да връща паричната сума, както
страните са уговорили-на месечни погасителни вноски, платими на десето
число, всяка от които е в размер от по 249,67 евро. Провеждането на
доказване, че месечните вноски са заплащани на падежа, е възложено на
ответниците като възражение, правоизключващо исковата претенция. В хода
на производството не са събрани доказателства ответницата
кредитополучател да е изпълнявала точно своите задължения относно
връщане на заетите парични суми, като доказателствената тежест е нейна.
Съдът, отчитайки заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
според което падежиралата главница възлиза на 1464,87 евро, а предсрочно
изискуемата главница е 8852,69 евро, е приел, че искът в частта за главницата
следва да бъде уважен изцяло. Банката ищец е отправила уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост, като съдът е приел, че ищецът е
изпълнил задължението си, както е уговорено съгласно чл.12.10 от Договора,
защото изявлението за отправяне на предсрочна изискуемост е отправено до
длъжниците на всеки от двата им посочени адреса в договора, но от всеки от
договорите пратката се е върнала като непотърсена. С оглед обстоятелството,
че ищецът е изпратил уведомлението за предсрочна изискуемост на
известните му адреси на ответниците, за които страните по договора за кредит
са уговорили, че представляват адреси за кореспонденция, съдът е приел, че
уведомленията са достигнали до адресатите.
5
Настоящата инпстанция приема, че в конкретния случай по делото не
са представени доказателства, от които да се направи извод, че
волеизявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е
достигнало до длъжниците/ответници преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, тъй като липсват
доказателства писмата да са получени от ответниците.
Независимо от това, на основание чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да
установи размера на падежиралите вноски и след като взе предвид, че
договорът е бил сключен с краен срок на погасяване на кредита на 10.12.2021
г., като последната погасителва вноска по кредита е с дата 10.12.2021 г,
приема, че към момента всички вноски са падежирали и цялото неизплатено
задължение е изискуемо в пълен размер.
Исковата претенция подлежи на уважаване за сумата от 10 317,57 евро
незаплатена главница.
Относно исковата претенция за договорна/възнаградителна/ лихва с
настъпил падеж до датата на настъпване на предсрочна изискуемост в размер
на 281,01 евро. Съгласно чл.4 от ДПК страните са уговорили дължимост на
договорната лихва в размер на 8,65 %, което значи, че страната
кредитополучател приема да връща паричната сума със съответното
оскъпяване, доколкото договорната лихва има възнаградителен за
заемодателя характер. Страните са уговорили, че всяка от погасителните
вноски включва главница и договорна лихва, а от погасителния план се
установява какъв е размерът на главницата и какъв на договорната лихва по
всяка от месечните вноски. В хипотезата, когато вземане по договор за кредит
е обявено за предсрочно изискуемо, договорна лихва е дължима само до
обявяване на предсрочната изискуемост, а считано от този момент
задължението се трансформира и кредиторът има право да претендира
главницата,както и лихва за забава.
Съдът дължи служебна проверка на уговорката по чл.4 от Договора за
размера на годишната възнаградителна лихва, която в процесния случай е
8,65 %. Аргумент за това следва от мотивите на ТР №1/2009 г., на ОСТК на
ВКС, в които е възприета, в контекста на въпроса за нищожност на
неустойката поради нейната прекомерност, принципната позиция, че съдът
следи служебно за свръхпрекомерност на уговорения размер на насрещната
6
престация, която опорочава волеизявлението поради противоречие с добрите
нрави и води до нищожност на договора или отделни негови клаузи. При тази
проверка съдът не дава указания на страните да правят такива твърдения,
нито да сочат доказателства за това, но съдебната инстанция дължи при
констатирана свръхпрекомерност на уговорената престация в договора да
зачете правните последици на този правоизключващ факт (така и решение №
125, от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г., Ill г.о. на ВКС). В
горепосоченото тълкувателно решение се приема, че автономията на волята
на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД по отношение на съдържанието на договора,
което не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна
степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, те не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК регламентира максималния размер на
годишния процент на разходите по потребителски кредити и
възнаградителната лихва като компонент от него, наред с другите разходи,
посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК, би била нищожна, когато надхвърля петкратния
размер на законната лихва - арг. от чл. 19, ал. 5 ЗПК. Нормативното
лимитиране на ГПР обаче не е аргумент да се приеме, че договорна клауза,
предвиждаща размер на възнаградителната лихва до петкратната стойност на
законната лихва, е всякога валидна и при липса на изрична законодателна
уредба не лишава съда от правомощието му служебно да провери
съответствието й с добрите нрави. Този извод следва от обстоятелството, че
ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК законодателят е поставил не конкретно
към възнаградителната лихва, а за всички разходи, като по този начин се цели
да се предотврати прекомерното оскъпяване на кредита чрез въвеждането на
твърде високи преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от
всякакъв вид.
При нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който
е допустимо да се уговаря възнаградителната лихва, преценката относно
съответствието й с добрите нрави следва да се извърши, изхождайки от
нейната същност и функции. Лихвата е граждански плод, възнаграждение,
7
което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя
финансов ресурс. Тя овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от
възможността да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, като
се явява насрещна престация по договора. В този смисъл нейният размер е в
съответствие с морала, когато не води до несправедливо обогатяване на
кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от 30.12.2004 г. по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по гр. д. №
6295/2014 г., г. к., IV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва
може да надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват
вредите за времето, в което остава неудовлетворено кредиторовото парично
притезание. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки (уговорки),
с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота,
използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг, като е изведено в съдебната практика, че уговорка
относно размера на възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, а ако вземането е
обезпечено с ипотека за неморална следва да се приеме лихва, която
превишава двукратния размер на законната лихва.
В случая приетият в договора лихвен процент от 8,65 %, е под размера
на законната лихва, която към момента на сключване на договора е в размер
на 10 %, поради което клаузата не се явява нищожна.
Относно исковата претенция за сумата от 299,04 евро, представляваща
наказателна лихва, СГС намира следното:
Клаузата на чл.9.1 от договора за потребителски кредит регламентира
правото на банката да начислява наказателна надбавка, когато дължима по
договора за банков кредит парична сума не бъде заплатена на падежа като
върху неиздължената вноска или част от вноска банката може да начислява
уговорената наказателна надбавка. Действително, наказателната лихва има
санкционна функция в хипотезата на допуснато неизпълнение от страна на
кредитополучателя и представлява обезщетение, уговорено в полза на
кредитора за допуснатото неизпълнение или неточно изпълнение.
Договорът за потребителски кредит е сключен при действието на
Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 год., в сила от
12.05.2010 год., като регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9.
8
Приложимите в частност разпоредби на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК /по арг. за
противното от чл. 4 от закона/, които са императивни, указват последиците
при забава на потребителя- в този случай кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като размерът
на обезщетението за забава е лимитиран до законната лихва. Ето защо, в
противоречие с изискванията на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗПК е уговорката за
наказателна лихва в случая обезщетение за забава в размер на 299,04 лв. за
периода от 10.09.2017 г. до 10.06.2018 г. Клаузата се явява нищожна, като
противоречаща на закона.
Решението следва да бъде отменено в частта, в която е признато за
установено, че ответниците дължат сумата от 299,04 евро, представляваща
обезщетение за забава за периода от 10.09.2017 г. до 10.06.2018 г., като искът
следва да бъде отхвърлен в тази част.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Променя се и размерът на дължимите разноски.
За заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер
от 476,28 лв., които и съобразно уважената част от иска №, 97 % възлизат на
462 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени
разноски за заповедното производство за сумата над 462 лв. до присъдените
476,28 лв.
За исковото производство ищецът е направил разноски в общ размер от
2 296,50 лв., които и съобразно уважената част от иска 0,97 възлизат на
2 227,60 лв. Решението следва да бъде отменено в частта на присъдените
разноски за исковото производство за сумата над 2 227,60 лв. до 2 296,50 лв.
Както бе посочено по-горе, с решение от 01.02.2021 г. по гр.д. №
19154/2019 г., СРС, І ГО, 42 с-в е оставил без уважение искането на „Р.Б.“
ЕАД за допускане поправка на ОФГ в решението, постановено по гр.д. №
19154/2019 г. по описа на СРС. Това решение е обжалвано с въззивна жалба
вх. № 25030333 от 19.02.2021 г. от „Р.Б./“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район „Лозенец“, бул.“*******, ЕКСПО 2000,
представлявано от Изпълнителен директор А.А. и Прокурист М.П., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Д.И.. В жалбата се сочи, че
жалбоподателят/ищец е подал молба за поправка на ОФГ по ч.гр.д. №
9
38182/2018 г. по описа на СРС, 40 състав, досежно присъждане на законна
лихва върху част от главницата. В този смисъл се моли производството по
настоящата въззивна жалба да бъде спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК.
С определение от 11.06.2021 г., СГС, ГО, ІІІ-„б” въззивен състав е
прекратил производството по в.гр.д. № 7215/21 г., по описа на СГС, ГО,
ІІІ-„б” въззивен състав. Върнал е делото на СРС, ГО, 40 състав- заповедния
съд по ч.гр.д. № 38182/2018 г. за произнасяне по молба вх. № 23013209 от
19.02.2021г. от „Р.Б./“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Лозенец“, бул.“*******, ЕКСПО 2000,
представлявано от Изпълнителен директор А.А. и Прокурист М.П., чрез
пълномощника по делото юрисконсулт Евгени Недялков за поправка на ОФГ.
С определение от 02.07.2021 г. по ч.гр.д. № 38182/2018 г., СРС, I ГО, 40
състав e допуснал на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна
фактическа грешка в издадената на 21.06.2018г. по настоящото ч.гр. д. №
38182/2018г. по описа на CPC, I ГО, 40-ти състав, заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, като след „предсрочно изискуема
главница в размер на 8852,69 евро“ и преди „възнаградителна лихва в размер
“
на 281,01 евро добавя и следва да се чете „ведно със законната лихва върху главницата от
8852,69 евро от подаване на заявлението-11.06.2018г. до окончателното плащане“.
При тези данни решението от 01.02.2021 г. по гр.д. № 19154/2019г., с което
СРС, І ГО, 42 с-в е оставил без уважение искането на „Р.Б.“ ЕАД за допускане
поправка на ОФГ в решението, постановено по гр.д. № 19154/2019 г. по описа
на СРС, следва да бъде отменено и бъде допусната поправка на ОФГ като след
„предсрочно изискуема главница в размер на 8852,69 евро“ и преди
„възнаградителна лихва в размер на 281,01 евро се добави „ведно със законната
лихва върху главницата от 8852,69 евро от подаване на заявлението-11.06.2018г. до окончателното
плащане“.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 19154/2019г. на СРС, І
ГО, 42 състав в частта, в която съдът е признал за установено по отношение
на Н. А. Л., ЕГН ********** и Н. В. Л., ЕГН ********** и двете с адрес
гр.София, ул.“*******, че съществува вземане на „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК
10
*******, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."*******,
представлявано от А.А. и М.П., в размер от 299,04 евро - наказателна лихва
за периода 10.09.2017 г. до 10.06.2018 г. и в частта на присъдените разноски
за заповедното производство за сумата над 462 лв. до присъдените 476,28
лв. и в частта на присъдените разноски за исковото производство за сумата
над 2 227,60 лв. до присъдените 2 296,50 лв., вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул."*******, представлявано от
А.А. и М.П. срещу Н. А. Л., ЕГН ********** и Н. В. Л., ЕГН ********** и
двете с адрес гр.София, ул.“******* за признаване за установено, че Н. А. Л.,
ЕГН ********** и Н. В. Л., ЕГН ********** и двете с адрес гр.София,
ул.“******* дължат на „Р.(България)“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул."*******, представлявано от А.А. и М.П.
сумата от 299,04 евро - наказателна лихва за периода 10.09.2017 г. до
10.06.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 19154/2019г. на
СРС, І ГО, 42 състав в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ решение от 01.02.2021 г. по гр.д. № 19154/2019 г., с което
СРС, І ГО, 42 с-в е оставил без уважение искането на „Р.Б.“ ЕАД за допускане
поправка на ОФГ в решението, постановено по гр.д. № 19154/2019 г. по описа
на СРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА поправка на ОФГ в решение от 03.12.2020 г. по гр.д. №
19154/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 42 състав, в следния смисъл:
След „предсрочно изискуема главница в размер на 8852,69 евро“ и преди
“
„възнаградителна лихва в размер на 281,01 евро добави и следва да се чете „ведно
със законната лихва върху главницата от 8852,69 евро от подаване на заявлението-
11.06.2018г. до окончателното плащане.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните
Председател: _______________________
Членове:
11
1._______________________
2._______________________
12