РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. *** 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Сп. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210201184 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Р. К., с ЕГН ********** и с адрес: гр.***
ул.“*** против Наказателно постановление № 23-1116-000894 от 10.05.202г.
на Началник група в ОДМВР – *** Сектор „Пътна полиция“ - *** с което на
жалбоподателя за административно нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП й е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200.00 лева и за административно нарушение по чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП й е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 50.00 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от един месец.
С жалбата се иска отмяна на наложеното наказателно постановление,
като жалбоподателят твърди, че процесното административно нарушение не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, тъй като липсват доказателства,
обуславящи авторството на деянието, респ. че жалбоподателя е бил виновния
водач в случая. Развиват се съображения за допуснати процесуални
нарушение при издаване на АУАН и НП, изразяващи се в нарушения на чл.42
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Развиват се и алтернативни съображения, че
1
процесните нарушения съставляват маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. Иска се от съдът, да постанови съдебен акт, с който да отмени
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява от
процесуален представител, като производството е протекло в условията на
чл.61 ал.4 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура - ***
редовно и своевременно призовани, не ангажират представители по делото и
становище по жалбата.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 14.04.2023г. около 16.40 часа, свидетелката С. Б. Ч. пътувала с лекия
си автомобил марка и модел *** с рег. № ***, заедно с двете си деца по път
граница *** представляващ ПП1, Е-79, в посока от гр.*** към гр***, като на
км.370+600 след влизането в тунела при с.*** и при движение в колона от
автомобили, била ударена в задната част на автомобила си от движещия се
зад нея лек автомобил марка и модел *** с рег. № *** След удара в тунела,
свидетелката С. Б. Ч. пуснала аварийните светлини на автомобила си и бавно
излязла от тунела, като на безопасно място спряла автомобила си в очакване,
движещият се зад нея автомобил, който я удари също да спре и да си изяснят
ситуацията. Вместо това, лек автомобил *** с рег. № ***задминал лек
автомобил марка и модел *** с рег. № *** и продължил движението си
напред. Свидетелката С. Б. Ч. по телефон 112 съобщила за случилото се ПТП,
както и съобщила данни за автомобила който я бил ударил, като й било
указано да остане на място и да изчака „Пътна полиция“. На място
пристигнал полицейски патрул на „Пътна полиция“ в състав свидетелите И.
М. Б. и В. И. И., пред които свидетелката С. Б. Ч. заявила, че има претенции
към водача на другия автомобил и отново разказала за случилото и дала
описание на автомобила и регистрационния му номер, като й били снети и
писмени обяснения. Свидетелката С. Б. Ч. продължила пътя си, като след
около 30-35 минути получила обаждане от полицаите, че човека който я е
ударил е установен на крайпътните каравани след с.*** и следвало да се
върне обратно при тях. При връщането си обратно на място, свидетелската
установила автомобил лек автомобил *** с рег. № *** двамата полицай и
2
жалбоподателя Л. Р. К., която твърдяла, че тя е управлявала автомобила и
допуснала ПТП в тунела. На място актосъставителят И. М. Б., в присъствието
на свидетеля по констатиране на нарушението В. И. И. и свидетеля при
установяване на нарушението С. Б. Ч., съставил на жалбоподателя Л. Р. К.
АУАН серия GA № 230689 от 14.04.2023г., за това, че на 14.04.2023г. около
16.40 часа, в община***, на път граница *** при следните обстоятелства: по
ПП1, Е-79, на км.370+600, с посока от гр.*** към гр***, управлявала лек
автомобил *** с рег. № *** собственост на *** от гр.*** като при движение в
колона от автомобили не оставя достатъчно безопасно разстояние от
движещото се пред него и намаляващо скоростта си МПС с цел да спре, с рег.
№ ***, застига го и го удря отзад с което реализира ПТП с материални щети,
като водача не спира и не установява последиците от ПТП, като продължава
движението си до км.372, където паркира автомобила на паркинг зад
крайпътно заведение. Астосъставителят квалифицирал установените
нарушения по чл.23 ал.1 от ЗДвП – водачът на ППС не се движи на такова
разстояние от движещото се пред него превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко и
нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП – не спира и не установява последиците
от ПТП. Така съставеният и подписан АУАН се връчил на жалбоподателя Л.
Р. К. на същата дата – 14.04.2023г. срещу подпис, като същата отразила, че
„няма възражения“. При съставянето на акта от двамата водачи на ППС,
участвали в ПТП били снети писмени обяснения по случая. В
законоустановения срок по акта не постъпили писмени възражения. Въз
основа на акта за установяване на административно нарушение, на 10.05.2023
година, Началника група в ОДМВР – *** Сектор „Пътна полиция“ - *** като
надлежно упълномощен представител на административнонаказващия орган,
упълномощен с МЗ № 8121з-1632 от 02.12.2021г., издал атакуваното
Наказателно постановление № 23-1116-000894 от 10.05.202г. , с което на
жалбоподателя Л. Р. К., с ЕГН ********** за административно нарушение по
чл.23 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП наложил
административно наказание „Глоба” в размер на 200.00 лева и за
административно нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДвП наложил административно наказание „Глоба” в размер на
50.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя Л. Р. К. с разписка,
3
лично и срещу подпис на 14.06.2023г., като в законоустановеният срок, на
28.06.2023г. при административнонаказващия орган е постъпила и
разглежданата в настоящото производство жалба УРИ 1116-00-12828 от
28.06.2023г.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
потвърждават с показанията на разпитаните по делото актосъставител И. М.
Б., свидетеля по констатиране на нарушението В. И. И. и свидетеля при
установяване на нарушението С. Б. Ч., които поддържат изцяло констатации
отразени в акта. Сочат, че актът е съставен във връзка с настъпило ПТП на в
тунела на с.*** на ПП1, Е-79, к. 370+600, като двамата полицай отивайки на
място по сигнал установили единствено пострадалата свидетелка С. Б. Ч., а
жалбоподателят Л. Р. К. била напуснала ПТП, като по номера на автомобила и
неговото описание била издирена по-късно, същият ден и установена след
около един час на каравани на км.327, като автомобила бил спрян зад
заведението. На място пристигнала другият участник в ПТП-то - свидетелката
С. Б. Ч., като в нейно присъствие случаят бил изяснен и на място съставен акт
за установяване на административно нарушение на жалбоподателя. Сочат, че
съставили акта на жалбоподателя, тъй като тя твърдяла, че е управлявала
автомобила ***, въпреки съмненията на пострадалата Ч., че същият е
управляван от сина й. Жалбоподателя не отричала за случая, но признавала,
че тя е управлявала автомобила, поради което и на нея е съставен акта.
Свидетелите И. М. Б. и В. И. И. установяват, че не са очевидци на
нарушението, фактическите обстоятелства установили по данни на двамата
водачи, като нарушението е станало около 16.40 часа, а акта е съставен по-
късно същия ден. Сочат също, че по двата автомобила, този на пострадалата и
този на жалбоподателя имало белези от произшествието, които били заснети
със служебен таблет.
По делото е представена Докладна записка, рег. № 1116р-3292 от
18.04.2023г. на ОДМВР – *** Сектор „Пътна полиция“ – *** съставена на
14.04.2023г. от полицай И. М. Б. по повод постъпил сигнал за ПТП на ПП1, Е-
79, км. 370+600 /тунел ***/, от която е видно, че същата е съставена за
процесния случай, като са описани действията на полицейския автопатрул по
установяване на нарушителя и съставянето на АУАН серия GA № 230689 от
14.04.2023г.
4
По делото е представено и писмено обяснение от Л. Р. К., с което
същата потвърждава, че на 14.04.2023г. е пътувала със сина си с управляван
от нея лек автомобил *** с рег. № *** като в тунела при с.*** блъснала отзад
друг черен автомобил. След ПТП спряла на караваната и чакала водача на
другият автомобил да дойде, но той не се появил поради което след един час
хванала такси и отишла във второ районно управление. Към обяснението са
приложени и копие на българска лична карта № на името на Л. Р. К. и копие
на СУМПС № на името на Л. Р. К., издадено от Република ***
От приложената справка за нарушител/водач е видно, че
жалбоподателят Л. Р. К. е правоспособен водач на МПС с категории В и АМ,
както и същата е наказвана за нарушения по ЗДвП.
Приложената Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР,
удостоверява материалната компетентност на съставителя на акта за
установяване на административно нарушение и на издателя на обжалваното
наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 14-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган. Доказателства в противна насока в хода на делото не се представиха. В
преценката си дали да се издаде наказателното постановление,
административнонаказващият орган се основава на фактическите
констатации на акта за установяване на административно нарушение, които
при условията на чл.189, ал.2 от ЗДвП и в рамките на производството по
налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на
5
противното. Изложените в тази връзка възражения на защитата за нарушения
свързани с несъобразяването с разпоредбите на чл.42 т.4 и т.5 от ЗАНН и на
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са неоснователни. Видно в акта за установяване на
административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е
точно и конкретно посочено, като е записано “по ПП!, Е-79, на км. 370+600 с
посока на движение от гр.*** към гр*** …“. Точно този текст е
възпроизведен и в обжалваното наказателно постановление, поради което не
може да се приеме наличието на такова процесуално нарушение от
категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до
отмяна на разглежданото наказателното постановление. В последното
коректно е посочено въз основа на кое административнонаказателно
производство и въз основа на кой акт за установяване на административно
нарушение е съставено, като се препраща към последния и се посочва и
разпоредбата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, регламентиращ издаване на
наказателното постановление и в случай на допусната нередовност в акта, но
при безспорно установено нарушение, самоличност на нарушителя и неговата
вина. Както в акт, така и в НК точно, ясно и конкретно са посочени и
законовите основания, въз основа на които санкционния орган е приел, че се
касае за административно нарушение по ЗДвП и е наложил съответно
наказание. Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е
съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа
обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за
установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същата
е била наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви
доказателства. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени и сроковете по чл.34 от
ЗАНН. Изложеното мотивира съдът да приеме, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството.
По отношение нарушението по чл.23 ал.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, районният съд намира,
че се установи по безспорен и категоричен начин, че именно жалбоподателят
6
Л. Р. К. е осъществила от обективна страна административното нарушение по
чл.23 ал.1 от ЗДвП, като на посочената дата и място, като водач на пътно
превозно средство не е изпълнила задължението си, да се движи на такова
разстояние от движещото се пред нея друго превозно средство, че да може да
избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В
обжалваното наказателно постановление е вменено на жалбоподателя Л. Р.
К., че като водач на ППС не се движи на такова разстояние от движещото се
пред нея друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко. Установи се по делото, че в
действителност на посочената дата и място е осъществено ПТП, при което
единият участник е именно жалбоподателя, която управлявайки лек
автомобил *** с рег. № *** собственост нейният син - *** от гр.*** се е
движила непосредствено зад автомобила марка и модел *** с рег. № *** на
свидетелката С. Б. Ч., като без да съобрази разстоянието между двата
автомобила е допуснала осъществяването на ПТП, удряйки се с предната част
на лек автомобил *** с рег. № ***в задната част на лек автомобила марка и
модел *** с рег. № ***. В тази насока са изцяло показанията на свидетелката
С. Б. Ч., която като единствен очевидец на случилото се установява с
показанията си детайлно начина и механизма на настъпване на процесното
ПТП, като нейните показания се подкрепят безусловно от показанията на
свидетелите И. М. Б. и В. И. И., установили че по двата автомобила, този на
пострадалата и този на жалбоподателя имало характерни белези от
произшествието, а също така и материални щети. Именно в тази насока са и
признанията на жалбоподателя Л. Р. К., която както пред свидетелите, така и
саморъчно в писмените си обяснения е посочила, че именно тя е водача на
лек автомобил *** с рег. № ***при реализиране на ПТП и именно тя
съпричастна към авторството на нарушението, като доказателства
разколебаващи такъв извод по делото не са налични. По изложените
съображения, съдът приема разглежданото административно нарушение по
чл.23 ал.1 от ЗДвП за установено по безспорен и категоричен начин от
обективна страна, като не се разколеба в каквато и да било степен
презунктивната доказателствена сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП на
констатациите в АУАН.
Административното нарушение е извършено от Л. Р. К. виновно,
съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН, тъй като същата е правоспособен водач на МПС
7
и като такъв е съзнавала, че с действията си нарушава императивно
установени и вменени й със закон задължения, предвиждала е обществено
опасните последици от тези си действия и е допуснала тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.23
ал.1 от ЗДвП, санкциониращият орган правилно е съобразил и съответната му
санкционна норми по чл.179 ал.2 пр.2 от ЗДвП, като е наложил
законоустановено по вид и размер наказания „Глоба” в размер на 200 лева.
Съобразявайки наложеното административно наказание на жалбоподателя Л.
Р. К. съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
приложил закона и е определил същото в императивно предвиден размер.
Предвид тежест на разглежданото нарушение, обусловена от характера на
същото, цялостното поведение на жалбоподателя, демонстриращо
омаловажаване на установеният правов ред и игнориране на установените
норми на поведение в обществото, така наложеното наказание се явява
съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, а обжалваното наказателно
постановление в тази му част се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на нарушението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, районният съд намира,
че жалбоподателят Л. Р. К. е осъществила от обективна и субективна страна и
административното нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като на посочената
дата и място, като водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътно транспортно произшествие, не спира и не установява последиците от
ПТП, като не оставя на място да установи последиците от произшествието и
напуска мястото. Установи се по безспорен и категоричен начин от
доказателствата по делото, че жалбоподателя Л. Р. К. с поведението си като
водач на МПС е участник в ПТП на посочените в обжалвания санкционен акт
място, дата и час, по които обстоятелства страните не спорят. Съгласно
разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, водачът на ППС, който е участник в
ПТП е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. В случая от събраните
гласни и писмени доказателства по делото се установява по безспорен и
категоричен начин, че непосредствено след настъпване на процесното ПТП,
настъпило в тунел при с.***, след излизането от тунела и на подходящо
8
безопасно място пострадалата С. Б. Ч. е спряла автомобила си, като
жалбоподателя Л. Р. К., която причинила ПТП, вместо да спре при автомобил
*** с рег. № ***, го е задминал и продължил пътя си напред, като се е опитал
да укрие управлявания автомобил зад заведение на км.372, респ. два
километра след мястото на настъпване на ПТП. Тези обстоятелства са
категорично установени, както с оглед твърденията на двамата участници в
ПТП, които са еднопосочни относно тези факти, потвърдени и от преките
доказателства – писмените обяснения на жалбоподателя Л. Р. К., като и от
косвени такива – показанията на свидетелите И. М. Б. и В. И. И., установили
местонахождението на лек автомобил *** с рег. № *** както и че по двата
автомобила, този на пострадалата и този на жалбоподателя имало характерни
белези от произшествието и материални щети. Липсват в случая каквито и да
е доказателства установяващи изводи, различни от направените, както и
разколебаващи в каквато и да било степен презунктивната доказателствена
сила по чл.189, ал.2 от ЗДвП на констатациите в АУАН. Ето защо и предвид
изложеното съдът намира, че с действията си жалбоподателя Л. Р. К. е
осъществила от обективна страна състав на административното нарушение по
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Аналогично и това административното нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДвП е извършено от Л. Р. К. виновно, съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН, тъй като
същата е правоспособен водач на МПС и като такъв е съзнавала, че с
действията си нарушава императивно установени и вменени й със закон
задължения, предвиждала е обществено опасните последици от тези си
действия и е допуснала тяхното настъпване.
След като правилно е квалифицирал процесното нарушение по чл.123
ал.1 т.1 от ЗДвП, санкциониращият орган правилно е съобразил и съответната
му санкционна норми, а именно тази по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, като е
наложил законоустановените по вид и размер кумулативно предвидени
наказания в минимален размер, а именно „Глоба” в размер на 50 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец.
Съобразявайки наложените две административни наказания на
жалбоподателя Л. Р. К. съдът намира, че административнонаказващият орган
правилно е приложил закона и е определил същите в минимален на
предвиденият им размер. Предвид тежест на разглежданото нарушение,
обусловена от характера на същото, обстоятелството, че липсват предходни
9
наложени административни наказания по ЗДвП в един продължителен период
от време, след 2012г. до сега, така наложените наказания за това нарушение
се явяват съобразени с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, а обжалваното
наказателно постановление в тази му част също се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът прие обжалваното наказателно
постановление изцяло като правилно и законосъобразно, което като правна
последица обуславя неговото потвърждаване.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2, т.5 във връзка с чл.58д
т.1 от ЗАНН, *** районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1116-000894 от
10.05.202г. на Началник група в ОДМВР – *** Сектор „Пътна полиция“ - ***
с което на Л. Р. К., с ЕГН ********** и с адрес: гр.*** ул.“***, за
административно нарушение по чл.23 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2
пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
200.00 (двеста) лева и за административно нарушение по чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДвП, на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50.00 (петдесет) лева и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 1 (един) месец.
Решението може да се обжалва пред Административен съд *** в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
10