Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви въззивен
брачен състав, в
публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА ТАНЯ КАНДИЛОВА
при секретаря Нели Първанова,
като разгледа докладваното от съдия Е. Александрова въззивно гражданско дело №
5299 по описа за 2021 год. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
П.И.П. срещу Решение № 20066841/15.03.2021 г., постановено по гр.дело №
45756/2020 г. по описа на Софийски
районен съд, III ГО, 149-ти
състав, с която се
обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е необосновано,
неправилно и постановено при липса на каквито и да било доказателства за
осъществено домашно насилие от страна на въззивника П.И.П. над Н.Г.П. лично и
като законен представител на малолетното дете Б.П.П., като въззивникът е
изложил съображенията си.
Въззивникът моли да се отмени обжалваното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли молбата за защита по
ЗЗДН.
Претендира разноски.
Въззиваемите страни Н.Г.П.,
лично, и в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Б.П.П.,
молят обжалваното решение да се остави в сила.
Претендират разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в
срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство,
имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК, вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е
образувано по молба от 24.09.2020 г. на Н.Г.П., лично, и като законен
представител на Б.П.П., за издаване на заповед за налагане на мярка за защита
от домашно насилие по ЗЗДН срещу П.И.П., с когото молителката П. сключила брак
на 24.02.2017 г., от който е родено
детето Б.П.П.,
Молителката е изложила, че на
27.08.2020 г. ответникът осъществил акт на домашно насилие спрямо нея - хванал
я за врата, започнал да я души и я вкарал през прозореца в къщата, в която
живеели. Докато я стискал за врата, насочил юмрука си към лицето й и казал, че
ако не млъкне, ще я размаже. След това махнал дръжките на прозорците, заключил
вратата, взел й телефона и до сутринта не можела да излезе от къщата. Тези актове на насилие били
извършени пред малолетния молител Б.П.П..
На 01.09.2020 г.
заедно с дъщеря й Р.С.К.(дете от предишен брак на молителката, която живеела с
тях), се прибрали в София, но не успяла да вземе малолетния Б.П.П.. Ответникът
блокирал телефонния номер и нямала никакъв контакт със сина си. Била подложена
на непрекъснат психически тормоз, едностранно налагане на житейски правила на
поведение, непрекъснат ежедневен контрол и налагане на финансови и физически
ограничения.
Ответникът е оспорил твърденията в подадените
молби за наличие на домашно насилие.
С Решение № 20066841/15.03.2021
г., постановено по гр.д. № 45756/2020 г.
по описа на Софийски районен съд,
III ГО, 149-ти състав, е издадена заповед за защита срещу П.И.П.,
като е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на
Н.Г.П. и детето Б.П.П., забранено му е да приближава Н.Г.П. и жилището
обитавано от същата на разстояние не по-малко от 100 м., както и местоработата
й, местата за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца, считано от
издаване на заповедта за защита, предупреден е, че при неизпълнение на
заповедта, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми
органите на прокуратурата, наложена му е глоба 200 лв., осъден е да заплати на Н.Г.П.
500 лв. разноски, а на СРС – държавна такса от 25 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Първоинстанционният съд
неправилно е уважил молбите за защита от домашно насилие. По делото не са
събрани доказателства, установяващи авторството на процесните насилнически
актове.
Към молбата си за защита Н.Г.П. е
приложила декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но тази декларация не
представлява годно доказателствено средство за установяване на процесното
насилие, защото в нея не е посочен час (точен или приблизителен) на насилието.
Съдът няма право да указва на молителя да
представи декларация, съдържаща всички индивидуализиращи белези на
насилническия акт, защото би нарушил своето безпристрастие. Същевременно, разпитаният
от районния съд свидетел Й.Г.В.е посочил, че на 27 август с ответника се
занимавали с монтаж на машини до десет часа вечерта в цех в град Плачковци, не
е виждал скандали и удряне между страните.
Относно твърденията, че детето Б.
е присъствал на извършения акт на домашно насилие, настоящият намира следното:
Следва да се отбележи, че присъствието на дете на домашно насилие по смисъла на
необоримата презумпция, предвидена в чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН, означава детето да е
било на същото място (напр. в същото помещение), където е извършено насилието
от лимитативно изброените в чл. 3 от ЗЗДН субекти, а не някъде другаде.
Законодателят е презумирал, че само на това място детето ще възприеме
извършеното насилие и именно така то ще бъде обект на психическо и емоционално
насилие.
В случая в сезиращата молба от 24.09.2020 г., както и в декларацията по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, не се твърди, че детето е присъствало на акта на насилие, за
който се твърди, че е извършен на 27.08.2020 г. Такива твърдения не се съдържат
и в уточнителната молба, депозирана на 14.10.2020 г., както и в приложената
декларация към нея. Едва в молба,
депозирана на 29.10.2020 г., молителката е посочила, че актът на насилие, който
е визиран в молбата за защита от домашно насилие, е извършен пред детето Б.П.П.,
като липсва конкретизация по какъв начин детето е възприело този акт, в кое
помещение се е намирало детето, отново липсва час /точен или приблизителен/, в
който е извършен актът на насилие, съответно детето как е възприело твърдения
насилнически акт. Отделно от това, в социалния доклад, представен пред настоящата
инстанция на 01.10.2021 г,. изготвен от ДСП Стара Загора, след проведена среща
–разговор с г-жа П. е изложено, че детето Б.
по време на твърдения акт на домашно насилие се е намирало в друга,
съседна къща, като не са налице данни как същото дете е успяло да възприеме
извършеното насилие.
Съобразявайки изложеното,
въззивният съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се
отмени, както и издадената въз основа на него заповед за защита, а молбата за
защита по ЗЗДН са е недоказана, поради което трябва да се остави без уважение.
Като съобрази изхода на делото,
съдът осъжда молителката /въззиваема страна в настоящото производство/ Н.Г.П.
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лв. лева по молбата й
за защита, както и държавна такса в размер на 12.50 лв. – за въззивното
производство. Въпреки изхода на въззивното дело, детето Б.П.П., не дължи на СГС
държавна такса за молбата за съдебна защита и за въззивното производство, тъй
като не е навършил 18-годишна възраст, поради което държавните такси за молбата
за съдебна защита и въззивното производство, трябва да останат в тежест на
бюджета на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
По същите съображения разноските, сторени от
въззивника по повод молбата за защита на мололетното дете в двете съдебни
производства, трябва да останат в негова тежест, като с оглед изхода на делото
и въззиваемата Н.Г.П. няма право на разноски, но същата дължи такива на П.И.П.
в размер на 300 лв., съгласно списък на разноските, представен пред настоящата
съдебна инстанция.
Водим от горното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 20066841/15.03.2021
г., постановено по гр.дело № 45756/2020 г.
по описа на Софийски районен съд,
III ГО, 149-ти състав, и издадената въз основа на това
решение заповед за защита, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата
на Н.Г.П.,
ЕГН **********, лично, и като майка и законен представител на Б.П.П., ЕГН **********,
за издаване на заповед за съдебна защита срещу
П.И.П., ЕГН **********, и ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА, с която на ответника да бъдат наложени
мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.Г.П., ЕГН **********,
да заплати по сметка
на Софийския градски съд държавни такси в размер на 37, 50 лева.
ОСЪЖДА Н.Г.П., ЕГН **********, да заплати на П.И.П., ЕГН **********, сума в размер на 300 лв., представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Н.Г.П.,
ЕГН **********, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.