Р
Е Ш Е Н И Е
№
791/29.10.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
пети октомври, две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 379 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 27, ал. 1
от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) и е образувано по жалбата на „Калъч груп“ ЕООД
с ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. С.., п. код …, ул. „В.. Л..“ №
.., представлявано от М. М. К. - управител, подадена чрез адв. А.Б. със съдебен
адрес *** против Решение за определяне на финансова корекция от 24.02.2021 г.
по Договор № BG05M9OP001-1.008-0669-C01 от 08.02.2018 г. на Зам.-главния
директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на ОПРЧР.
В жалбата се твърди, че постановеният индивидуален административен акт е
незаконосъобразен поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие материалноправните разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Моли се да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно оспореното решение. Претендират се и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява адв. Б., която по изложени
съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспореното решение
като неправилно и незаконосъобразно. Представя писмено становище. Претендира
направените по делото разноски съгласно списък на разноските.
Ответникът – Зам.-главния директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на
ОПРЧР, редовно призован, се представлява от И.Д. – служител с юридическо
образование, като по изложени съображения моли съда да остави без уважение
подадената жалба. Счита, че издаденият административен акт е в съответствие с
всички приложими законови разпоредби, като не са налице процесуалните
нарушения, които се твърдят от жалбоподателя. Иска се жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендират се направените по делото разноски по
представения списък. Прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от ответната страна.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Предмет на обжалване в производството пред Административен съд Пазарджик
е Решение за определяне на финансова корекция от 24.02.2021 г. по Договор №
BG05M9OP001-1.008-0669-C01 от 08.02.2018 г. на Зам.-главния директор на ГД
ЕФМПП и ръководител на УО на ОПРЧР, с което на бенефициента „Калъч груп“ ЕООД с
ЕИК …, със седалище и адрес на управление гр. С.., п. код .., ул. „В.. Л..“ №
.., представлявано от М. М. К. - управител, на основание чл. 70, ал. 1, т. 10
от ЗУСЕСИФ се определя финансова корекция както следва:
- За нарушението по т. 1.1 - на основание чл. 4, във връзка с чл. 2, ал.
4, от Наредбата, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, чл.3.23 и 3.24
от Административен договор ВО05М9ОР001-1.008-0669 определям финансова корекция
по диференциалния метод, равняваща се на цялата стойност от направените
допустими разходи за „Система за въвеждане на нови практики и инструменти за
развитие на човешките ресурси и организация на труда в „КАЛЪЧ ГРУП"
ЕООД" в размер на 29 900,00 лв. без ДДС.
- За нарушението по т. 1.2 - на основание чл. 4, във връзка с чл. 2, ал.
4, от Наредбата, във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, чл.3.23 и 3.24
от Административен договор ВО05М9ОР001-1.008-0669 определям финансова корекция
по диференциалния метод в размер равняваща се на цялата стойност от направените
допустими разходи за „Разходи за специализиран софтуер необходими за
осъществяването на Дейност 1" в размер на 29 900,00 лв. без ДДС.
Решението е редовно връчено на 24.02.2021 г. на жалбоподателя (лист 16),
като в законоустановения 14-дневен срок същият е упражнил и правото си на жалба
пред Административен съд гр. Пазарджик.
Установи се по делото, че жалбоподателят е отчел разходи по договор №
ВО05М9ОР001-1.008-0669-С01/8е-01 от 08.02.2018 г. с изпълнител „ЗЕД
България" ЕООД на стойност 29 900 лв. без ДДС и предмет: „Разработване на
система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда". За разходите са представени следните
разходооправдателни документи: фактура № ********** от 13.03.2018 г. за
авансово плащане по договора на стойност 14 950 лв. без ДДС, предявена за
възстановяване към УО в Искане за плащане №1 и фактура № ********** от
12.09.2018 г. за окончателно плащане на стойност 14 950 лв. без ДДС, предявена
за възстановяване към УО в Искане за плащане № 2.
Бенефициентът е сключил договор № ВО05М9ОР001-1.008-0669-С01/8е-01 с
„ЗЕД България" ЕООД с предмет, предоставяне на услуги за Разработване на
система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда - 1 брой".
Административният орган с оспореното решение е приел, че разработената
„Системата за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките
ресурси и организация на труда" следва да е строго специфична за „Калъч
груп" ЕООД и де факто не може да има подобна или идентична на нея, т.е.
трябва да бъде разработена специално за бенефициента. Направен е извод, че от
проверката на документите се констатира, че същата не само, че не е специално
разработена за него, но в идентичен вид е налична, представена по още няколко
договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОП РЧР.
Установи се, че по т. 2 от оспореното решение жалбоподателят е отчел
разходи по договор № ВО05М9ОР001-1.008-0669-С01/Зе-02 от 08.02.2018 г. с
изпълнител „Конформити консултинг" ООД и предмет: „Услуги за Разработване
на софтуер за управление на човешките ресурси" на стойност 29 900 лв. без
ДДС. За разходите са представени следните разходооправдателни документи:
фактура № ********** от 13.03.2018 г. за авансово плащане по договора на
стойност 14 950 лв. без ДДС, предявена за възстановяване към УО в Искане за
плащане №1 и фактура № ********** от 12.09.2018 г. за окончателно плащане на
стойност 14 950 лв. без ДДС, предявена за възстановяване към УО в Искане за
плащане №2. Видно от представените отчетни документи и направените проверки, в
действителност е извършена доставка за възмездно ползване на софтуерен продукт,
който реално не е специално разработен само и единствено за нуждите на бенефициента.
Бенефициентът е сключил договор № ВО05М9ОР001-1.008-0669-С01/8е-02 с
„Конформити консултинг" ООД с предмет – предоставяне на услуги за
Разработване на софтуер за управление на човешките ресурси - 1 брой".
Същевременно в отчетната документация е представено Лицензионно споразумение от
12.09.2018 г., съгласно което бенефициентът „КАЛЪЧ ГРУП" ЕООД, в
качеството си на „ползвател", получава „право на ползване на софтуерен
продукт", който е „собственост на Издателя".
В мотивите си органът е приел, че софтуерът за управление на човешките
ресурси не само следва да е на база „Система за въвеждане на нови практики и
инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда", но и
следва да е специално разработен за „Калъч груп" ЕООД, а в хода на проверките
от УО и представените документи от самия бенефициент се установява, че това не
е така. Този софтуер е внедрен по същата процедура за предоставяне на БФП и в
предприятията на други бенефициенти. По тази причина, той не изпълнява
изискванията и условията, описани в Условията за кандидатстване по процедурата,
формуляра за кандидатстване и ценовото предложение към договора с изпълнителя.
На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, с кореспонденция №
ВО05М9ОР001-1.008-0669-С01-М020 от 16.12.2020 г. в система ИСУН 2020, УО е
предоставил възможност на бенефициента в срок от две седмици да представи
своите възражения относно основателността и размера на предложените финансови
корекции.
В определения срок е постъпило възражение от КАЛЪЧ ГРУП ЕООД, с писмо
изх. № ВО05М9ОР001-1.008-0669-С01-М021 от 30.12.2020 г.
В мотивите е казано, че освен общото възражение срещу предложената
финансова корекция, бенефициентът не представя аргументи по същество на
установените и посочени от УО факти и обстоятелства. Сочи, че спорът вече е бил
отнесен до съда и същият се е произнесъл с влязло в сила решение. Бенефициентът
твърди, че органът не е посочил точно установено нарушение на правото на Съюза
или на националното право. Също така твърди, че УО е извършил
„квазипроверка" по целесъобразност на допустимостта на разходите, при
положение, че същата се прави в условията на обвързана компетентност, а не на
оперативна самостоятелност.
По настоящото дело е допусната и приета съдебно техническа експертиза,
която съдът намира за компетентно изготвена и като неоспорена от страните
кредитира изцяло. В отговор на зададените въпроси вещото лице е посочило, че
програмният продукт „Софтуер за управление на човешките ресурси“ с разработен
по задание с конкретни изисквания на възложителя „Калъч груп“ ЕООД. Дейността е
финансирана по проекта.
Договорът на „Калъч груп“ ЕООД със ЗЕД България ЕООД е с предмет
„Разработване на система за въвеждане на нови практики и инструменти за
развитие на човешките ресурси и организация на труда“. Респективно в „Калъч
груп“ ЕООД не е внедрен специализиран софтуер за развитие на човешките ресурси
п организация на труда с изпълнител „ЗЕД България“ ЕООД.
В заключението се казва, че между „Калъч груп“ ЕООД и „Конформити
консулт" ЕООД е сключен договор с предмет - Разработване па софтуер за
управление на човешките ресурси, което следва да доведе до оптимизация на
работните процеси, включително въвеждане на гъвкави форми на заетост /гъвкаво
работно време, ротация на работното място и др./ и други практики за по-лесно
съвместяване на професионалния и личен живот, практики за удължаване на
професионалния живот на по-възрастните служители и други. Софтуерът за
управление на човешките ресурси следва да бъде интегриран и съвместим с
програмните продукти, които в момента се използват във фирмата.
Според експертизата функционално програмният продукт е разработен с
множество менюта, посредством които се структурират базата данни за персонала -
Меню „Потребители", Меню „Номенклатури“, Меню „.Образование“, Меню
„Квалификации“ и др. Достъпът до софтуера се осъществява чрез закупен и
поддържан за „Калъч труп“ ЕООД уникален домейн, след което се въвеждат
потребителско име и парола. Генерирането и съхранението на данни при работа със
софтуера е свързано с разходи за поддържане на индивидуално хостинг
пространство за клиента на сървъра. От фирмата разработила продукта за работа
със софтуера се поддържат и заплашат домейн и хостинг пространство, на което се
съхраняват, само база данни на възложителя „Калъч груп“ ЕООД.
Експертизата е категорична, че програмният продукт с наименование
„Софтуер за управление на човешките ресурси“ изграден функционално по задание
на възложителя, структуриран с индивидуален домейн и хостинг пространство, може
да се ползва само от и за целите на „Калъч груп“ ЕООД. Софтуерът може да с
използва от лица, на които упълномощен представител на дружеството е
предоставил потребителско име за достъп н парола. Практически не е възможно
чрез този домейн, да се въвежда, обработва или черпи информация от
неоторизирани лица.
Според вещото лице представената по делото „Система за въвеждане на нови
практики и инструменти за организация на труда и развитие на човешките ресурси”
съдържа:
-
Мерки: Адаптиране и въвеждане на гъвкави форми за
заетост; Мерки за насърчаване на по-възрастните работници и служители и
удължаване на професионалния им живот;
-
Инициативи, насърчаващи съвместяването на
професионалния, семейния и личен живот: Внедряване на системата - подход,
предизвикателства и очаквани резултати.
Предложените конкретни мерки, съдържащи инструментариум /подход,
възможности, избор/ и идентифицират ресурсите за въвеждането на Системата.
Отчетена е спецификата на дейност на фирмата, необходимостта от промени
в наличните системи за развитие на човешките ресурси, числеността,
професионалните особености и квалификационно равнище на персонала, както и на
представителите на целевата група. Последната се характеризира с нисък
образователен ценз, извършващи нискоквалифицирана непривлекателна работа при
относително високо текучество. Липсата на специално образувание е причина
работниците да придобиват умения в процеса на работа. Предвидени са мерки
насочени към тази целева група по длъжности.
Овладяването на вътрешнофирмените правила на задържането на работа на такъв
тип работещи е основна цел в стратегията на проекта и респективно в „Системата
за въвеждане на нови практики и инструменти за организация на труда и развитие
на човешките ресурси“ По тези причини гъвкавите форми на заетост са съществен
инструментариум за задържането им на работа във дружеството.
Заключението е категорично, че всички модули зададени в проектното
предложение и техническото задание са налице.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице, имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен
орган – Зам.-главния директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на ОПРЧР. Според
разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по
основание и размер с мотивирано решение. Оспореният административен акт
съответства на тези изисквания и на общите такива, регламентирани в чл. 59, ал.
2 от ЗАП. Посочен е издателят и адресатът му. Изложени са фактическите
основания и законовите, подзаконовите и договорните разпоредби, обосноваващи
издаването му. Съдържа разпоредителна част, ясно индивидуализираща задължението
на адресата му, както и начина и срока за доброволното му изпълнение. Разяснено
е правото на съдебно обжалване, срокът и редът за това. От горното следва
изводът, че обжалваното решение е постановено в изискуемата писмена форма и с
предвиденото в закона съдържание, но при неправилно приложение на материалния
закон.
Безспорно се установява от приетата по делото съдебнотехническа
експертиза, че изследваният софтуер представлява онлайн-базирано приложение за
управление на човешките ресурси. Програмният продукт „Софтуер за управление на
човешките ресурси“ с разработен по задание с конкретни изисквания на
възложителя „Калъч груп“ ЕООД. Дейността е финансирана по проекта. Вещото лице
е установило, че за софтуера е налично задание за разработване и че същият
отговаря на параметрите на заданието. Разработен е с множество менюта,
посредством които се структурират базата данни за персонала - Меню
„Потребители", Меню „Номенклатури“, Меню „.Образование“, Меню
„Квалификации“ и др. Достъпът до софтуера се осъществява чрез закупен и
поддържан за „Калъч труп“ ЕООД уникален домейн, след което се въвеждат
потребителско име и парола
Не е спорно също така, че софтуерът за управление на човешките ресурси е
внедрен при възложителя „Калъч Груп“ ЕООД, видно от представен
приемо-предавателен протокол от 12.09.2018 г. Налично е и лицензионно
споразумение към същата дата, с което се предоставят правата за ползване на
софтуера и вещото лице е установило, че той се ползва от дружеството за
дейности по управление на човешките ресурси.
Експертизата е категорична, че програмният продукт с наименование
„Софтуер за управление на човешките ресурси“ изграден функционално по задание
на възложителя, структуриран с индивидуален домейн и хостинг пространство, може
да се ползва само от и за целите на „Калъч груп“ ЕООД. Софтуерът може да с
използва от лица, на които упълномощен представител на дружеството е
предоставил потребителско име за достъп н парола. Практически не е възможно
чрез този домейн, да се въвежда, обработва или черпи информация от
неоторизирани лица. Заключението е категорично, че всички модули
зададени в проектното предложение и техническото задание са налице.
Предвид на това, съдът намира, че административният орган неправилно е
приел, че разработената система не отговаря на изискванията, които
бенефициентът сам е разписал във Формуляра за кандидатстване. Неправилни са
направените изводи, че конкретната система не кореспондира с отрасловата
специфика на бенефициента, числеността и профила на персонала, не предвижда
конкретни мерки, етапи, инструменти и ресурси за внедряването й, както и ясни и
измерими показатели за отчитане на резултатите. Съдът намира, че при
постановяване на административния акт органът не е направил задълбочено
изследване и анализ на различните показатели на програмният продукт, поради
което и е направил погрешни правни изводи относно наличието на елементи на
иновативност, както и по отношение на специфичността му спрямо дейността на
дружеството жалбоподател.
Изложените в мотивите на оспореното решение изводи бяха опровергани от
представените по делото доказателства – приетата съдебна експертиза, поради
което съдът намира, че жалбата се явява основателна, поради което оспореният
административен акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените в съдебното производство
разноски в размер на 4 740 лева, от които 4 320 лева за адвокатско
възнаграждение (договорено и заплатено в брой, видно от представените по делото
доказателства) и 420 лева за вещо лице. Съдът намира за неоснователно
направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, предвид фактическата и правна сложност на делото, както и, че
намира същото за адекватно на осигурената процесуална защита.
Ответникът в производството, с оглед на изхода на делото, ще следва да
бъде осъден да заплати по сметката на Административен съд гр. Пазарджик и
сумата от 478.40 лева, представляваща останала невнесена държавна такса в
проведеното съдебно производство.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Пазарджик, III-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение за определяне на финансова корекция от 24.02.2021 г. по Договор № BG05M9OP001-1.008-0669-C01
от 08.02.2018 г. на Зам.-главния директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на
ОПРЧР, с което на „Калъч груп“ ЕООД с ЕИК .., със седалище и адрес на
управление гр. С.., п. код .., ул. „В. Л..“ № .., представлявано от М. М. К. -
управител, е определена финансова корекция в размер на 59 800 лева без ДДС,
като неправилно и незаконосъобразно..
ОСЪЖДА
Зам.-главния директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на ОПРЧР да заплати на
„Калъч груп“ ЕООД с ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С.., п. код
.., ул. „В. Л.“ № .., представлявано от М. М. К. - управител, направените по
делото разноски в размер на 4 740 лева (четири хиляди седемстотин и четиридесет
лева).
ОСЪЖДА
Зам.-главния директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на ОПРЧР да заплати по
сметката на Административен съд гр. Пазарджик за вещи лица сумата от 478.40
лева (четиристотин седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки),
представляваща останала невнесена държавна такса в проведеното съдебно
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)
Решение
от 1.6.2022г. по Административно дело 833/2022 Върховен административен съд
РЕШЕНИЕ № 5226 ОТ
01.06.2022 Г. НА ВАС СОФИЯ, СЕДМО ОТД. ПО АД № 833/2022 Г. - ОТМЕНЯ Решение №
791 от 29.10.2021 г. на Административен съд - Пазарджик по административно дело
№ 379/2021 г. В ЧАСТТА, с която е осъден ръководителят на управляващия орган на
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ да заплати по смета на
Административен съд – Пазарджик 478,40 (четиристотин седемдесет и осем лева и
четиридесет стотинки) лева, представляваща невнесена държавна такса и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Калъч груп“
ЕООД, седалище и адрес гр. С.., ул. „В. Л..“ №.. да заплати по сметка на
Административен съд – Пазарджик, 478,40 (четиристотин седемдесет и осем лева и
четиридесет стотинки) лева – дължима държавна такса.
ОСТАВЯ В СИЛА
решението в останалата му част.
ОСЪЖДА
Министерството на труда и социалната политика, седалище и адрес гр. С.., ул.
"Т.." №.. за заплати на "Калъч груп" ЕООД, седалище и адрес
гр. С…, ул. „В. Л.“ №.., 3600 (три хиляди и шестстотин) лева, разноски по
делото.
Решението е
окончателно.