№ 6509
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стилияна Григорова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело №
20221100107398 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Р. Н. Б.
срещу Й. К. Г., с която са предявени обективно съединени установителни
искове - за прогласяване нищожността на завещание, оставено от Н.Й.Б. от
27.01.2020 г.; че ответникът не е собственик по завещание на описания в него
апартамент № 29, находящ се в гр. София, ул. ****, с площ от 44.44 кв.м.
В подадената от Р. Б. искова молба се твърди, че баща й Н.Й.Б. починал
на 11.04.2021 г. Приживе живеел в гр. София, ж.к. ****, а след смъртта му Б.
отдавала апартамента под наем.
В началото на 2022 г. наемателите й се обадили обезпокоени, че били
посетени от Й. Г., която се представила за собственик на апартамента и ги
поканила незабавно да го напуснат.
След справка в Агенция по вписванията Б. установила, че е вписано
саморъчно завещание в полза на Й. К. Г., с което бащата на ищцата завещавал
на Г. апартамент № 29.
При възложена частна съдебно-графическа експертиза графологът
заключил, че завещанието, съставено на 27.01.2020 г. не била написано и
подписано от Н.Б..
Моли съдът да установи нищожността на завещанието и да признае за
установено, че въз основа на това завещание процесният апартамент не е
собственост на Й. К. Г..
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Й. К. Г. е подала отговор, в който
признава, че ищцата е наследник на Н.Б. и че последният е завещал на Г.
описания в исковата молба апартамент.
1
Й. Г. била племенница на Н.Б., дъщеря на брат му К.Й.Б.. Н.Б. оформил
завещанието с помощта на свой приятел – адвокат П.М. и било оставено за
съхранение при него. След смъртта на Б. внучката на М. се свързала с Г. и й
предала запечатаното в плик завещание. Твърди, че то е написано и
подписано от Н.Б.. Самият Б. и дъщеря му не били в добри отношения от
дълги години и не поддържали връзка. Й. Г. единствена полагала грижи за
него и в знак на благодарност той съставил завещание в нейна полза.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 42, б.
„б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН и чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Не се спори между страните и се установява от удостоверение за
наследници изх. № УГ01-3709/26.04.2021 г. на СО, район „Красно село“, че
Н.Й.Б. е починал на 11.04.2021 г., за което е съставен акт за смърт №
0750/13.04.2021 г., както и че за свой наследник по закон е оставил
посоченото в удостоверението лице – Р. Н. Б., негова дъщеря.
На 27.01.2020 г. Н.Й.Б. съставил завещание, с което е завещал на Й. К.
Г., негова племенница, собствения си апартамент № 29, находящ се на IV
етаж, в ЖСК „Пампорово“, кв. „Иван Вазов“ София, подробно описан в
нотариален акт № 188, както и полагаемата му се ½ ид.ч. от парцел IX-189 в
кв. 147 по плана на с. Алино – Софийска област с площ 1 163 кв.м., съгласно
протокол от 24.11.1992 г. на Самоковския районен съд, заедно с ½ ид.ч. от
съществуващата стопанска сграда. След завещателното разпореждане е
изписан изразът „София, 27.01.2020 г., завещател: Н.Й.. Б.“, последван от
подпис. Съдържанието и начинът на оформяне на завещанието е описан и в
протокола за неговото обявяване от нотариус рег. № 302 на НК на 23.08.2021
г.
За ищцата, в качеството й на наследник по закон на Н.Й.Б. е налице
правен интерес да се прогласи нищожността на разпоредителната сделка,
доколкото със завещанието се отричат нейни наследствени права върху
описаните в завещанието имоти.
Завещанието е едностранна формална сделка, с която едно лице се
разпорежда с цялото си имущество или с част от него в полза на друго лице
2
след смъртта си. За да е действителна сделката, тя следва да отговаря както на
общите правила на ЗЗД (чл. 44 вр. чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД), така и на
особените изисквания на закона. За да не страда от порока „нищожност“
завещанието следва да бъде направено в полза на лице, което има право да
получава по завещание, завещанието или изразеният в него мотив не трябва
да противоречи на закона, обществения ред и добрите нрави, както и
условието или тежестта да не са невъзможни (чл. 42 от ЗН). В зависимост от
това дали то е нотариално или собственоръчно, трябва да са спазени
специалните изисквания за форма. В случая се твърди порок във формата на
завещанието – не е написано и подписано от завещателя, каквото е
изискването на чл. 25, ал. 1 от ЗН.
В съдебно заседание на 02.06.2023 г. е изслушана и приета съдебно-
графическа експертиза, според заключението на която ръкописният текст на
завещанието от 27.01.2020 г. е изпълнен от Н.Й.Б., а подписът под
завещанието от същата дата е положен от лицето, сочено за негов автор –
Н.Б.. При така даденото заключение вещото лице В. е използвал като
сравнителни образци анкетна карта от 1985 г., заявление за издаване на
документ за самоличност от 2011 г., молби и декларации, подписани от Б. в
периода 1972 г. – 2002 г. и нотариален акт от 2002 г. Самото вещо лице е
отбелязало, че сравнителният материал е годен за изследване, но по време е
несъпоставим с годината и датата на изготвяне на завещанието.
В допълнителна почеркова експертиза вещото лице В. е изследвал
положени от Б. в периода 2013 г. - 2017 г. ръкописни текстове и подписи в
романи, като изследването напълно е потвърдило извода му за автентичност
на почерка и подписа на Н.Б. в завещанието от 27.01.2020 г.
В съдебното заседание на 02.06.2023 г. вещото лице Д. В. е описал
елемента „натиск“, като е отбелязал, че той е общ признак и че зависи от
приемащата хартия, от подложиката под нея и от пишещото средство.
Ищцовата страна е оспорила заключението и съдът е допуснал тройна
съдебно-графическа експертиза. Според вещите лица С. Г. и С. А., приложили
методите на разделния анализ и сравнителното изследване и чрез
увеличителни и измерителни лупи, почеркът и подписът в завещанието
принадлежат на Н.Б.. Подробно са изследвани общите и частни признаци,
като особено внимание е обърнато на характеризиращите почерка елементи в
3
изписване на отделни цифри („7“ и „2“), букви („б“, „к“, „в“, „н“, „у“, „м“, „и“
и др.) и тяхното свързване (на „и“ и „к“, „о“ и „ф“, „ф“ и „и“). Съвпаденията
на почерка в завещанието и в сравнителния материал са отчетени като
съществени, устойчиви и в съвкупност са довели вещите лица Г. и А. до
извода, че сравняваните ръкописни текстове отразяват писмения двигателен
навик на лицето.
Изводът за автентичност на подписа е мотивиран и с установено
съвпадение в частните признаци на почерка – началната точка на движение в
линията на реда на писане, точковидно начало при изпълнение на подписа,
изнесени надолу и наляво движения при изпълнение на началния елемент на
подписа, примковидно движение с елипсовидна форма в горната част на
първия елемент на подписа, еднотипни циклични слети примковидни
движения в средната част на подписа, примковидно движение с елипсовидна
форма, зигзагообразни низходящи движения и дъговидно заключително
движение при изпълнение на парафния елемент на подписа. Допълнително,
нарушенията в координацията на движенията са отчетени от вещите лица
като характерни за писмено-двигателния навик на Н.Б., което изключвало и
възможността за имитация на подписа. При всички съвпадения в общите и
частните признаци на подписания почерк е дадено категоричното
заключение, че ръкописният текст и подписът в завещанието принадлежат на
Н.Б..
Единствено заключението на вещото лице Е. М. се различава от това на
вещите лица В., Г. и А.. Според М., налице са различия по степен на
обработеност, разтегливост, степен на свързаност и по отделни частни
признаци. Установил е съществени и достатъчни по обем различия, а
съвпаденията отчита като несъществени и обяснява със стремеж към
имитация.
Това заключение съдът не кредитира. То е ограничено до много по-
малък брой изследвани признаци на отделните букви и цифри и начина на
свързването им. Не отчита и възрастта на автора и особеностите на почерка
му – разстройство на координацията на движенията, проявено при смущения
в структурните характеристики, пространствената ориентация и неустойчивия
темп на изпълнение и при сравнителните образци, и в изследвания обект.
Заключението на вещото лице Д. В., изготвил първоначалната съдебно-
4
графическа експертиза, съвпада с даденото от вещите лица Г. и А.. Всяко от
тях е задълбочено и обосновано, а изводите се потвърждават от
многобройните ясни и подробни илюстрации на категорични съвпадения в
общи и частни признаци на почерка и подписа на Н.Б..
Експертните заключения на мнозинството от вещите лица налага
безспорния извод, че текстът на завещанието от 27.01.2020 г. е написан от
завещателя Н.Й.Б., който се е подписал под него.
Твърдените от ищцата недостатъци на едностранната сделка не се
установиха, за да се констатира нейната нищожност на завещанието поради
неспазване на предвидената в закона форма. Саморъчното завещание от
27.01.2020 г. е изцяло написано ръкописно от самия завещател Н.Б. и е
подписан от неговия автор.
Предявеният иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ищцата Р. Н. Б. е предявила срещу Й. К. Г. и отрицателен
установителен иск – че ответникът не е собственик на завещания й
апартамент № 29.
Съгласно дадените в ТР № 8/27.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 8/2012 г.
указания, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
за собственост и други вещни права е налице, когато ищецът се позовава на
самостоятелно право, оспорено от ответника. Интерес от отрицателния
установителен иск за ищцата е налице, поради обстоятелството, че заявява
самостоятелни права върху вещта, изключващи претендираните от ответника
права върху същия имот.
В производството по отрицателен установителен иск ищецът следва да
докаже твърденията си, обосноваващи правния му интерес – правото си,
засегнато от спора и фактите, от които то произтича. Съдът намира, че в
случая е налице интерес от предявения отрицателен установителен иск, тъй
като ищцата се позовава на качеството си на наследник на Н.Й.Б.. Правото й
на собственост върху процесния имот по силата на наследствено
правоприемство е засегнато и се явява несъвместимо със същото пълно вещно
право, придобито от Й. Г. по силата на завещателното разпореждане от
27.01.2020 г.
5
Изводите относно неоснователността на отрицателния установителен
иск се основават на установената по безспорен начин в настоящото
производство истинност на завещателното разпореждане от 27.01.2020 г. Не
се спори между страните, че към 11.04.2021 г. Н.Й.Б. е бил собственик на
придобития през 2002 г. по договор за покупко-продажба апартамент № 29,
подробно описан в нотариален акт № 188, том II, рег. № 07945, дело №
345/13.06.2002 г. на нотариус рег. № 302 на НК.
След откриване на наследството на 11.04.2021 г. валидното завещателно
разпореждане на Н.Б. е породило действие, като в изключителна собственост
на Й. К. Г. е преминало правото на собственост върху жилището в гр. София.
Неоснователен е и предявеният срещу Г. отрицателен установителен
иск.
С оглед изхода на спора, право на разноски има Й. Г.. Представителят
на ищцата е възразил за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от 1 800 лева. Прекомерност съдът не установява. Дори и при
редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. (ДВ, бр. 68/31.07.2020
г.), с оглед цената на иска, минималният размер на възнаграждението е
2 423.75 лева. В случая са предявени два иска, а характера на исковата защита
и вида на исковете, както и извършените по делото процесуални действия
обосновават адекватен размер на адвокатското възнаграждение от 1 800 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. Б., ЕГН ********** срещу Й. К. Г.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за
прогласяване за нищожно на саморъчно завещание от 27.01.2020 г. на Н.Й.Б.,
ЕГН ********** в полза на Й. К. Г., обявено с протокол за обявяване на
саморъчно завещание от 23.08.2021 г. на нотариус рег. № 302 на НК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Н. Б., ЕГН ********** срещу Й. К. Г.,
ЕГН ********** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че ответникът не е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1002.105.3.32, представляващ апартамент № 29,
находящ се в гр. София, ул. ****, с площ от 44.44 кв.м., ведно с мазе № 8 с
6
площ от 4.51 кв.м. и с 1.323% ид.ч. от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото.
Осъжда, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. Н. Б., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ул. ****, ап. 29 да заплати на Й. К. Г., ЕГН **********, с
адрес гр. София, ж.к. ****, ап. 20 сумата от 2 300 лева разноски за
производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7