ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5894
гр. София, 08.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110158528 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от , със седалище гр. София, ул. „“ №, ет.
представляван от Изпълнителните директори и , срещу Г. СТ. С., ЕГН **********, с адрес:
гр. София, ул. „“ №, вх. съдебен адрес: гр. София, ул. „“ №, чрез адв. С.М., за която съдът
констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Направено от ответника е искане за привличане на трето лице – помагач на
негова страна – „“ , ЕИК . Обоснован е правен интерес.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА „“ ЕООД, ЕИК , като подпомагаща страна на ответника Г. СТ.
С..
ДАВА възможност на „“ ЕООД в срок най-късно в съдебното заседание да
изрази становището си по предявения иск.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2022 г.
от 11.00 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на , със седалище гр. София, ул. „“
№ представляван от Изпълнителните директори и , срещу Г. СТ. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. , съдебен адрес: гр. София, ул. „, ет., кантора № чрез адв. С.М., с която
се моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 9 668,43 лв. – изплатено от
Гаранционния фонд обезщетение за имуществени вреди възстановени на Националното
Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) във връзка с претенцията на
Националното бюро на автомобилистите на Германия, за щетите по увредения л.а. ““, с рег.
№ от ПТП, настъпило на 07.08.2015г„ ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата
Твърди се, че на 07.08.2015г. в Германия при управление на т.а. „“ с ДКН
1
ответникът е извършил смяна на пътните платна от дясно на ляво и поради напускане на
магистралата, не забелязва движещият се от дясната му страна л.а, ““, с рег. № , удря го и
така причинява ПТП. Сочи се, че в нарушение на чл. 260 от КЗ (отм.) сега чл, 490 от Кодекса
за застраховането ответникът управлявал увреждащия т.а. „“ с ДКН , без действаща
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП.
Твърди се, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.)
сега чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г. (на основата на чл.6 от
Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената на 26.10.2016г.
претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по щета №
120587/26.10.2016г. Гаранционен фонд е възстановил на Националното Бюро на
Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен
орган сумата от 9 668,43 лв. чрез банков превод на 07.11.2016г. като парична равностойност
на 4 943,39 евро по курса за деня, от които 4030,97 евро обезщетение и 912.42 евро такса
обработка по ф-ра № /14.10.2016г. във връзка с претенция на Националното бюро на
автомобилистите на Германия.
Поддържа се, че към датата на образуване в ГФ на щета № /26.10.2016г.
международното регулиране на претенцията на Националното бюро на автомобилистите на
Германия чрез изплащане на обезщетение в размер на 4 943,39 евро, ведно с всички разходи
за щетите по увредения л.а. „“, с рег. № е било извършено от Националното бюро на
автомобилистите на Германия в качеството му на компенсационен орган по
местонастъпване на вредите и НББАЗ като компенсационен орган в държавата на обичайно
местопребиваване на увреждащото МПС с прилагането от българското бюро на чл.282 и
следв. от КЗ (отм.). В производствата пред двата компенсационни органа за определяне и
изплащане на обезщетението са били направени разноски, които на осн. чл.288а ал.2 от КЗ
(отм.) Фондът задължително възстановява.
Твърди се, че е изпратена регресна покана до ответника и същият не е изплатил
претендираните суми.
Претендират се направените по делото разноски.
Прилагат се писмени доказателства:
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба.
Оспорва се твърдението на ищеца, ответника на 07.08.2015 г. в Германия при управление на
т.а. с рег, № да е извършил смяна на пътните платна от дясно на ляво при напускане на
магистралата, и не е забелязал движещия се от дясната му страна л.а. с рег. № и го е ударил.
Оспорва се ответникът да е извършил ПТП, вината му, както и механизма.
Оспорва се твърдението, че ответникът е управлявал товарен автомобил без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва се иска по размер.
Сочи се, че е недоказано Национално бюро на българските автомобилни застрахователи да
е изплатило обезщетение на Националното бюро на автомобилистите на Германия,
съответно няма как Гаранционен фонд да встъпи в права, които не съществуват.
Оспорва се ответникът да е получил регресна покана преди процеса.
Претендират се разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл. 228, ал. 12 КЗ(отм.)
във вр. чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ(отм.).
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
2
-В тежест на ищеца е да установи, че в резултат от виновно противоправно
поведение на ответника при управление на МПС с обичайно местопребиваване в България,
който няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, са настъпили вреди в претендирания размер на трето увредено лице,
които вреди са възстановени от Националното бюро на автомобилистите на Германия, които
пък са възстановени от Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи
(НББАЗ), които пък са възстановени от ищеца.
- В тежест на ответника е да установи настъпили правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 183 ГПК за
задължаване на ищеца да представи в оригинал посочените документи, тъй като същото е
общо формулирано, не се оспорва такива документи действително да съществуват и не се
сочат конкретни съображения за изискване на оригинали.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото,а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3