№ 63
гр. Бяла Слатина, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветелина Н. Харалампиева
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно
наказателно дело № 20251410200349 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. К. Н. от гр. София срещу наказателно
постановление (НП) № 9552 от 19.08.2025 г., издадено от началник-отдел
"Контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и
оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на
жалбоподателя на основание чл.53, ал.1, т.2, пред.2 от Закона за пътищата е
наложена глоба в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева за нарушение
на чл.26,ал.2, т.1, б. "a", пред.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т. 5, б. "в", чл.8, ал.1 и
чл.37, ал.1, т.1, пр.1 на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС.
Според жалбоподателя атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като
е издадено в противоречие на материалния и на процесуалния закон. Твърди
се, че наказателноотговорно лице за извършеното нарушение можело да бъде
само превозвачът или собственикът, но не и водачът на автомобила. Сочи се,
че при проверката задължително трябвало да има и представители на МВР, а
не само на АПИ, като органите на МВР били компетентни да ангажират
отговорността на жалбоподателя. Според жалбоподателя е налице основание
за отмяна на НП и поради недоказаност на нарушението, тъй като нямало
1
данни за точна дата и място на извършеното нарушение. Претендира се и
маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 от ЗАНН. По тези
съображения е направено искане за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не изпраща
представител. Поддържа чрез писмено становище жалбата по изложените в
същата съображения и иска от съда да отмени наказателното постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител
гл.юрисконсулт Марияна М., която както в съдебно заседание, така и в
писмено становище оспорва основателността на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Излагат се съображения за това, че отговорността на
жалбоподателя правилно е ангажирана на основание чл.53, ал.1, т.2, пред.2 от
Закона за пътищата за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. "а" от ЗП, тъй като в
случая е безспорно установено, че С. Н. е управлявал процесното тежко
превозно средство без разрешение, издадено от АПИ. Сочи се, че
отговорността е ангажирана за това, че жалбоподателят извършва движение на
тежко превозно средство, без разрешение на АПИ, като се твърди, че
нарушението на чл.26, ал.2 от ЗП може да се осъществи, както от физическо
лице, така и от юридическо лице или едноличен търговец. Като неоснователно
се приема твърдението на жалбоподателя за това, че при проверката е
следвало да има и представители на МВР, а не само на АПИ, тъй като този
специфичен контрол във връзка с извънгабаритните превозни средства е
изцяло в прерогативите на Агенция "Пътна инфраструктура", като службите
за контрол при МВР имат второстепенно и незадължително участие в
проверките, което има единствено спомагателен характер. Изразява се
становище за това, че конкретният случай не може да се определи като
маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Направено е искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
адвокатското такова, ако то е над минималния размер.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 24.07.2024 г. около 10:15 часа на път III-133, км 03+00, на отбивна
площадка в посока гр. Бяла Слатина – с. Търнава, С. К. Н. е управлявал и
извършвал превоз на товари с МПС с четири оси с две управляеми оси, марка
2
"Ивеко", модел "Тракер", с рег. № ЕН 0163 КН. При извършената на
горепосоченото време и място проверка от Н. М. А. – старши инспектор в
отдел КРПМ към дирекция АРОК при АПИ е установено, че С. К. Н.
извършва превоз на асфалт, видно от товарителница № 770037/24.07.2025г.,
без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата
(Разрешително), съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Необходимостта от такова разрешително е установена въз основа на направено
на място измерване с техническо средство, а именно електронна мобилна
везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR
118807 и ролетка за 5м № 1313/18, при което се констатира, че са превишени
максимално допустимите норми на раздел II от Наредба № 11 от 2001 г., както
следва: при измерено разстояние между осите 1.39 метра, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 29.885 тона, при
максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т. 5,
б. "в" от Наредбата, като превишаването е с 10.885 тона и превозното
средство е тежко.
Проверяващият е приел, че при тези обстоятелства е налице
нарушение на чл.26,ал.2, т.1, б. "a", пред.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т. 5, б. "в",
чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, поради което е съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 10917 от 24.07.2025 г., който е
подписан от съставител, свидетел и нарушител, като на последния на място е
връчен препис от акта, което е удостоверено с разписка от 24.07.2025 г.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното понастоящем НП №
9552 от 19.08.2025 г., издадено от началник отдел "Контрол по
републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен
контрол" при АПИ, с което на основание чл.53, ал.1, т.2, пред.2 от Закона за
пътищата на С. К. Н. е наложена глоба в размер на сумата от 2 500 (две хиляди
и петстотин) лева за нарушение на чл.26,ал.2, т.1, б. "a", пред.2 от ЗП, вр.
чл.7, ал.1, т. 5, б. "в", чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
3
средства, а именно: показанията на свидетелите А. и Н.; свидетелство за
регистрация на товарен автомобил, товарителница; пътен лист №
314373; заповед № РД11-97 от 29.01.2025 г., издадена от председателя на
Управителния съвет на АПИ; заповед № РД-11-560 от 02.05.2025г., издадена от
председателя на Управителния съвет на АПИ.
Приобщените писмени доказателствени източници съдържат
непротиворечива информация, въз основа на която се формира извода за
гореописаните факти, с оглед на което и при липсата на спор относно тяхната
достоверност, в случая не се налага извършването на обстоен анализ на
доказателствата по делото съобразно чл.305, ал.3, изр.2 НПК, която норма се
прилага в настоящото производство съгласно чл.84 ЗАНН.
Показанията на свидетелите Н. А. и Н. Н. се оценяват като
достоверни, тъй като не съдържат вътрешни противоречия или неясноти и не
се намират в противоречие с други доказателства по делото. От показанията
на тези свидетели става ясно, че именно А. е извършил проверката и е
съставил конкретния АУАН, като в показанията си свидетелите накратко
пресъздава случаят и извършената проверка.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок срещу подлежащ на оспорване административен акт,
поради което същата е процесуално допустима. По съществото на спора:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като в частта
относно размера на наложената санкция, съда намира несправедливост на
наказанието, поради което НП следва да се измени относно размера на
наложената глоба.
За АУАН се установява, че е съставен от компетентен орган.
Нарушението е точно и ясно описано, като са посочени датата,
мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът
е подписан от свидетел и е връчен на жалбоподателя. НП е издадено от
компетентен за това орган, като в съдържанието му нарушението отново е
описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са
нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага
4
санкцията. В този смисъл съдът намира, че се съдържат всички съществени
реквизити за редовност, посочени в чл.57 от ЗАНН, и нарушителят е бил
запознат с всички фактически и правни основания на
административнонаказателното обвинение. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН. При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извода, че в
процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на
нарушителя.
На жалбоподателя Н. е предявено обвинение за това, че на 24.07.2025г.
е извършил нарушение на чл.26,ал.2, т.1, б. "a", пред.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т.
5, б. "в", чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 на Наредбата на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Неоснователни са възраженията, че при проверката задължително е
следвало да има и представители на МВР, а не само на АПИ, като органите на
МВР били компетентни да ангажират отговорността на жалбоподателя.
Съгласно чл.36 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС: "Контролът на извънгабаритните ППС и
колесни трактори, тракторни ремаркета и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника, по пътищата се
осъществява от Агенция "Пътна инфраструктура" със съдействието на
съответната служба за контрол при МВР, а в граничните
контролнопропускателни пунктове - от Агенция "Митници"", тоест контролът
е възложен на Агенция "Пътна инфраструктура", като съдействие може да
оказва съответната служба за контрол при МВР, но това съдействие не е
задължително. В чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата е посочено, че:
"Нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на
Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници" - за нарушения по
републиканските пътища". Следователно, самостоятелна компетентност да
осъществят контрол и да съставят акт за административно нарушение имат
длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура", дори без
съдействието на органите на МВР.
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б. "а", пр.2 от ЗП "За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата
5
на пътя и ограничителната строителна линия: а) движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства; ". При установените по
делото факти следва извода, че поведението на жалбоподателя, обективирано
в АУАН и в НП и подкрепено от доказателствата по делото, попада в обхвата
на забраната за движение на тежки пътни превозни средства без разрешение.
Съгласно чл.7, ал.1, т. 5, б. "в" от Наредбата "Допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6,
ал.1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за
движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за
ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него
окачване за движение само по дадените в приложение №2 отворени за
обществено ползване пътища, е за:... т. 5 сумата от натоварванията на ос на
една двойна ос на моторни превозни средства, когато разстоянието между
осите е:.. б. "в" от 1, 3 включително до 1,8 m - 18 t (19 t)". Съгласно чл. 8,
ал.1 от Наредбата, който определя условията за движение на извънгабаритни
ППС "Движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или
когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките
на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните и/или тежки ППС
могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за
обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. След
издаване на разрешителното собствениците на извънгабаритни и/или тежки
ППС или лицата, които извършват превозите, съгласуват със съответната
служба за контрол при Министерството на вътрешните работи (МВР)
движението на извънгабаритното или тежкото пътно превозно средство, като
съгласуването се извършва върху разрешителното".
Съгласно §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС:
"Извънгабаритни ППС" се наричат извънгабаритните ППС по чл.2 и/или
тежките ППС по чл.3".
С оглед цитираната до тук нормативна уредба, то от обективна страна
се установява по категоричен начин, че управлявания от жалбоподателя С. Н.
товарен автомобил с рег. № ЕН 0163 КН към момента на проверката е било
6
"тежко" по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, понеже при измерено
разстояние между осите 1.39 метра, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е била 29.885 тона, при максимално
допустимо натоварване на оста 19 тона. Превишаването е било с цели 10.885
тона.
От доказателствата по делото се установява, а и не се оспорва от
жалбоподателя Н., че към момента на проверката именно той е осъществявал
движение с процесното тежко пътно превозно средство без разрешително по
чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредбата. В случая безспорно е било установено с годни
технически средства /посочените ролетка и електронна мобилна везна/, че
разстоянието между осите е било 1.39 метра, сумата от натоварването на ос на
двойната задвижваща ос на МПС е била 29.885 тона, при максимално
допустимо натоварване на оста 19 тона.
Предвид така установените стойности и доколкото проверката е
осъществена на основание разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата, както
и доколкото водачът не е подал заявление съгласно чл.5, ал. 3 от Наредбата и
не е представил Разрешително по чл. 8, ал.1 и ал.2 от Наредбата, съгласно
който текст "Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с
разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване,
издадено от администрацията, управляваща пътя", същият е осъществил
формално нарушение на чл.26,ал.2, т.1, б. "a", пред.2 от ЗП, вр. чл.7, ал.1, т. 5,
б. "в", чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредбата.
От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като
водачът С. Красимир Н. е бил длъжен да знае дали управляваното от него
ППС попада в хипотезата на "тежко" такова и в случай, че е така, да не
допуска движение в обхвата на пътя, ако няма изискуемото разрешително.
Аргумент в подкрепа на последното се черпи и от обстоятелството, че един
немалък брой места от пътната инфраструктура са забранени за преминаване
от МПС над определени стойности за товар, поради което всеки един
правоспособен шофьор от съответната категория, и особено професионалните
такива, са длъжни да знаят какво е натоварването на превозното средство,
което управляват, за да съобразят това. В противен случай всеки нарушител
би черпил права от собственото си противоправно поведение. В конкретния
7
случай водачът е знаел, че управляваното ППС е с надвишени стойности на
натоварване, което се подкрепя несъмнено и от представената по делото
товарителница, в която въпреки, че случайно не е описано теглото на товара,
то житейски логично е, че водачът е преминал през кантар след като е бил
натоварен с процесния товар /асфалт/, но въпреки това се е качил на него и се
е движил по пътя, без да има съответното за това разрешение.
Обстоятелството, че е управлявал превозното средство собственост на "Н.
ТРАНС 2015" ЕООД, не може да изключи отговорността му като водач на
автомобила, тъй като незаконосъобразните заповеди на трети лица не следва
да бъдат изпълнявани от лицето управляващо подобно МПС.
Задължение именно на водача е да следи за надвишаването на
максимално допустимото натоварване на управляваното от него ППС, тъй
като съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура"
спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната
линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни
трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на
товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато
при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или
документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3. В Наредбата изрично е
посочено, че актът се съставя на водача, тоест същият носи отговорност, ако
тежкото ППС се движи без разрешително. Жалбоподателят С. Н. е управлявал
превозното средство към момента на проверката и именно той, като водач на
същото, следва да бъде санкциониран. В тази връзка е неоснователно
възражението му, че наказателноотговорно лице за извършеното нарушение
можело да бъде само превозвачът или собственикът, но не и водачът на
автомобила.
При установените факти по случая административнонаказващият
орган АПИ е приложил правилно материалния закон, като е санкционирал
водача съгласно чл.53, ал.1, т.2, пред.2 от Закона за пътищата, съгласно който
законов текст "Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не
представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на
8
чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви "в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които
извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:....2. движение
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение
на собственика или администрацията, управляваща пътя; ".
Не са налице основания поради които да се приеме, че случаят е
"маловажен" по чл.28 от ЗАНН, доколкото този вид нарушения винаги
съдържат в себе си потенциална опасност от увреждане на пътната
инфраструктура и самото ППС. Жалбоподателят, като лице извършващо
превоз на товари е длъжен да познава разпоредбите във връзка с
осъществяването на тази дейност и стриктно да ги спазва. Липсата на вредни
последици не е основание за квалифициране на нарушението като маловажно,
тъй като то е формално и за осъществяването му не е необходимо да е
настъпил някакъв вредоносен резултат. Движението по пътищата с такова,
много по-тежко от допустимото ППС, създава огромни предпоставки за
настъпване на ПТП и повишава значително опасността за останалите
участници в движението.
Към датата на извършване на нарушението законът предвижда
административно наказание с глоба от 1000 до 5000 лева, в който диапазон
следва да се индивидуализира административнонаказателната отговорност на
конкретния деец съобразно данните за неговата личност, обществената
опасност на деянието и на дееца и наличните смекчаващи и/или отегчаващи
вината на извършителя обстоятелства. В настоящия случай от доказателствата
по делото става ясно, че нарушението е осъществено от С. Н., който не е
собственик на МПС, няма данни да е управител и на фирмата собственик,
което следва да бъде взето предвид като смекчаващо неговата отговорност.
Отделно от това липсват обстоятелства, които да се оценят като отегчаващи,
както и поради които да се приеме, че случаят се отличава с по-висока
обществена опасност в сравнение с други подобни случаи още повече, че
самият наказващ орган е посочил, че се касае за първо по ред нарушение от
страна на Н.. При това положение, според настоящия съдебен състав,
справедливо по размер се явява единствено наказание, определено към
минималния размер, предвиден от законодателя, а именно в размер на сумата
от 1 500 (хиляда и петстотин) лева, поради което НП следва да се измени в
частта относно наказанието, като същото се намали от 2 500 лева на 1 500
9
лева.
Предвид изхода на делото и претенцията на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски
съдът намира, че следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от Закона за правна помощ ЗПП/, съгласно препращащата
разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл.37,
ал.1 от ЗПП, заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/
по предложение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ предвижда възнаграждение от 80. 00 лв. до 150. 00 лв.
Настоящото производство не се отличава с по-висока фактическа и правна
сложност от обичайните за това дела от такъв вид, проведено е едно открито
съдебно заседание и са разпитани двама свидетели, затова следва да се
присъди възнаграждение в размер на 100.00 лв., което жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 9552 от 19.08.2025 г.,
издадено от началник-отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа" към
Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна
инфраструктура" (АПИ), с което на С. К. Н. от гр. София на основание чл.53,
ал.1, т.2, пред.2 от Закона за пътищата е наложена глоба в размер на 2 500 (две
хиляди и петстотин) лева за нарушение на чл.26,ал.2, т.1, б. "a", пред.2 от ЗП,
вр. чл.7, ал.1, т. 5, б. "в", чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 на МРРБ за движение
на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание "глоба" от 2 500 (две хиляди и
петстотин) на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА С. К. Н., ЕГН: ********** на основание чл.63д, ал.4,
10
вр. ал.1 от ЗАНН, да заплати на АПИ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Враца в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бяла Слатина: _______________________
11