Р Е Ш Е Н И Е
№ 260038
гр.Ботевград, 17.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, първи съдебен
състав, в публичното заседание на седемнадесети март през две
хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т.,
като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №314 по описа за 2020година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В.А.М. с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния
срок наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР –
София, РУ -П., упълномощен със заповед №***г. на МВР, с което за нарушение на чл.150
от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1, т.2,
пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300.00 лева. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на НП като се иска
същото да се отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се
представлява, а е депозирано писмено становище от адв.Р. М. ***, в което
поддържа жалбата в частта й относно размера на наложеното наказание и моли да
бъде намалено, като излага основания за това.
Въззивната страна – РУ - П., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът приема, че от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН
№ ***г.; НП №***/***г.; писмо; докладна записка; справка за история регистрация
на МПС; заповед № ***г.; заповед № ***г.; справка за нарушител/водач; докладна
записка; докладна записка; сведение от В.М.; справка за първоначална
регистрация на МПС - заверени копия и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетелите Ц.И.Х. и С.М.Д., се установява
следната фактическа обстановка:
На 23.02.2020г.
около 16.35ч. свидетелите Ц.И.Х. и С.М.Д.
– полицейски служители при РУ - П. били на работа и изпълнявали
задълженията си по контрол на пътното движение в с.Д., обл.Софийска, на ул.“***“. Тогава полицейските служители спрели
за проверка движещия се по улицата лек автомобил м.Опел Астра с рег. №***. Автомобила бил управляван от жалбоподателя В.А.М.. При извършената проверка М. представил на контролните органи
свидетелство за управление на МПС издадено от К.И., което в извършената
последваща проверка било установено, че
е неистинско. С оглед на това св.Х.
констатирал, че на посочените по-горе място и дата М. е управлявал автомобила
без да притежава СУМП, за което му съставил АУАН № ***г в присъствието на св.Д. , който
му бил предявен за запознаване със
съдържанието и същият
го подписал без възражение. Въз основа на съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление
№*** от ***г от Началник РУ към ОДМВР –
София, РУ -П..
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите Х. и Д. както и от писмените доказателства по делото,
които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат
обсъждани.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана от легитимирано лице в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата
е частично неоснователна.
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за
това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед,
приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН също е
съставен от компетентен служител. АУАН и НП са надлежно връчени на нарушителя.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът не
констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство
и счита, че в административно-наказателното производство не е било накърнено
правото на защита на Георгиев. Съдът намира, че
както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е осъществено.
В НП правилно са цитирани
разпоредбата, която е нарушена, както и
санкционната норма. С оглед на
това, съдът счита, че при издаването на
НП са спазени разпоредбите на чл.42,т.4
и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.
Съдът счита, че от събраните по
делото доказателства – свидетелските показания на свидетелите Х. и Д., от съставения АУАН, справка за нарушител/водач, докладните записки се
доказа, че М. е осъществил
посоченото по-горе нарушение на ЗДвП.
Съдът възприема показанията на св.Х. и
св.Д. като
категорични, последователни и непротиворечиви. На следващо място
съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. В конкретният случай не са
налице доказателства по делото, с които да се опровергава изложеното в АУАН,
поради което съдът счита, че актът е редовно съставен и има доказателствена
сила за обстоятелствата, изложени в него. От приложената по делото писмена
справка за нарушител/водач на В.А.М. е
видно, че същият към 23.02.2020г. не е имал издадено свидетелство за управление на МПС
Правилно административно наказващия орган е приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП, тъй като на посоченатите в НП дата и място е управлявал МПС, без да има СУМПС .
В предвид на
изложеното съдът приема,че наложеното наказание „имуществена санкция” в размер
на 300.00 лева е несъответно на нарушението и личността на нарушителя и
неправилно определено, като следва да бъде намален размера му до минималния
такъв по закон, при което наказателното постановление следва да бъде изменено в
тази част. При преценка размера на наказанието
съдът взе в предвид факта, че нарушението е констатирано за първи път
/няма данни да има наложени други наказания/ и АНО не е ангажирал оттегчаващи
отговорността обстоятелства, които да са индиция за налагане на наказание в
максималния му размер. С оглед горното следва на М., за извършеното от него
нарушение на чл.150 от ЗДвП да бъде наложено наказание глоба в размер на
100лева, какъвто е минималния, предвиден
в чл.177, ал.1 от ЗДвП.
При тези обстоятелства наказателното
постановление следва да бъде изменено в изложения по –горе смисъл.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №*** от ***г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – София, РУ -П., упълномощен със
заповед №***г. на МВР, с което за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП му
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300.00 лева, в
частта относно наложеното наказание, като намалява размера на глобата от 300/триста/лева на 100/сто/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: