№ 431
гр. П., 26.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20255200500300 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
За жалбоподателя Община Л. редовно призовани не се явява
представител. От процесуалния представител адв. Л. К. е постъпило
становище с днешна дата, с което уведомява съда, че поради служебна
ангажираност не може да се яви за насроченото съдебно заседание. Заявява, че
няма процесуални пречки за даване на ход на делото, в негово отсъствие.
Поддържа предявената въззивна жалба против обжалваната част от
постановеното по гр.д. 1756/2023 г. решение на Пазарджишкия районен съд,
както и по отношение на допълнителното решение № 1038/05.08.2024 г. за
Няма доказателствени искания. Изразено е становището по предявената
насрещна въззивна жалба, че същата е неоснователна, поради което я
оспорват. Развити са подробни съображения по съществото на спора.
Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред
втората съдебна инстанция. Прилага договор за правна помощ и списък на
разноски по чл. 80 от ГПК.
Жалбоподателката по насрещната жалба М. Д. П. не се явява редовно
призована. За нея се явява адв. В. К. надлежно упълномощена от първата
инстанция.
За третото лице помагач ОД на МВР – П. и Българска агенция по
безопасност на храните редовно призовани не се явяват представители.
1
Адв. К.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на Пазарджишки районен съд №1037 от 05.08.2024г.
постановено по гр.д.№ ........... по описа на същия съд за 2023 година Е
ОСЪДЕНА Община Л., ЕИК *********, да заплати на М. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: с. Л., ул. „И.Т.“ № 13, сумата 771 лв., представляваща
направени от нея разноски за лечение и други ветеринарни услуги на три броя
безстопанствени кучета - възрастно куче майка с две малки, намерени от
ищцата на 30.08.2022 г. в с. Л., заедно с лихва за забава върху сумата за
периода от 12.10.2022 г. до 15.05.2023 г. в размер 50,37 лв. и законната лихва
върху главницата, считано от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, КАТО
Е ОТХВЪРЛЕН ИСКА за разликата над 771 лв. до пълния предявен размер от
2508,50 лв. и за лихвата за забава за разликата над 50,37 лв. до 147,03 лв.
ОТХВЪРЛЕН Е ИСКА на М. Д. П. за осъждането на община Л. да й заплати
сумата 450 лв., представляваща разноски за транспорт на описаните по-горе
кучета до гр. С. и обратно до гр. П. с цел настаняване в приют в гр. С., заедно
с лихва за забава в размер 30,63 лв. за периода от 12.10.2022 г. до 15.05.2023 г.
и законната лихва от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането.
ПОСТАНОВЕНО е от съда, че решението е постановено при участие на
Българската агенция по безопасност на храните и Министерството на
вътрешните работи като трети лица помагачи на страната на ответника
Община Л..
ОСЪДЕНА Е Община Л. да заплати на М. Д. П. сумата 205,16 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪДЕНА Е ищцата М. Д. П. да заплати на Община Л. сумата 937,26
лв., представляваща разноски по делото.
С решение №1038 от 05.08.2024 постановено по реда на чл.247 ал.1 от
ГПК постановено по същото дело Е ДОПУСНАТА поправка на очевидна
фактическа грешка в решение № 1037/05.08.2024 г., постановено по
настоящото дело, КАТО ВМЕСТО ДУМИТЕ: " сумата 771 лв.,
представляваща направени от нея разноски за лечение и други ветеринарни
услуги на три бр. безстопанствени кучета - възрастно куче майка с две малки,
намерени от ищцата на 30.08.2022 г. в с. Л., заедно с лихва за забава върху
сумата за периода от 12.10.2022 г. до 15.05.2023 г. в размер 50,37 лв. и
2
законната лихва върху главницата, считано от 16.05.2023 г. до изплащане на
вземането, като отхвърля иска за разликата над 771 лв. до пълния предявен
размер от 2508,50 лв. и за лихвата за забава за разликата над 50,37 лв. до
147,03 лв.“, ДА СЕ ЧЕТЕ: "сумата 1298,50 лв., представляваща направени от
нея разноски за лечение и други ветеринарни услуги на три бр.
безстопанствени кучета - възрастно куче майка с две малки, намерени от
ищцата на 30.08.2022 г. в с. Л., заедно с лихва за забава върху сумата за
периода от 12.10.2022 г. до 15.05.2023 г. в размер 84,83 лв. и законната лихва
върху главницата, считано от 16.05.2023 г. до изплащане на вземането, като
отхвърля иска за разликата над 1298,50 лв. до пълния предявен размер от
2508,50 лв. и за лихвата за забава за разликата над 84,83 лв. до 147,03 лв."
А ВМЕСТО ДУМИТЕ : "Осъжда Община Л. да заплати на М. Д. П. сумата
205,16 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда М. Д. П. да заплати на Община Л. сумата 937,26 лв.,
представляваща разноски по делото“, ДА СЕ ЧЕТЕ: "Осъжда Община Л. да
заплати на М. Д. П. сумата 345,52 лв., представляваща разноски по делото.
Осъжда М. Д. П. да заплати на Община Л. сумата 709,82 лв., представляваща
разноски по делото."
Решенията се обжалват с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от ответната Община Л. с вх.№23302 от 24.09.2024г., чрез
процесуалния си представител адв. Л. К. от АК-П. с доводи за порочност като
„неправилни, като постановени при нарушение на материалния закон,
процесуалните правила и при необоснованост. Акцентира се, че съдът не е
възпроизвел фактическата обстановка и е обективирал правни изводи, които
са в противоречие на събрания доказателствен материал като се е позовал на
доказателства в нарушение на процесуалните правила и не е даден отговор на
въпросите, свързани с приложението на материалния закон. Не се споделят
съжденията на съда за приложението на института на гестията, което ангажира
отговорността на община Л. при приложението на чл.16 от Закона за защита
на животните, като в тази връзка се сочи, че животните за които ищцата
претендира възстановяване на разноски не са били нито болни нито наранени
по смисъла на чл.18 ал.1 от ЗЗЖ, което обективно фактическо състояние
поражда задължението на отговорните институции спешно да се намесят с
цел защита на безстопанственото животно. Акцентира се, че ищцата е
твърдяла в ИМ, че тези животни, които е намерила на 30.08.2022г. в канал
близо до дома й, били бедстващи, като от доказателствата се установявало, че
същите нито са болни, нито наранени, което не налагало намесата на
съответната община за тяхното лекуване и спасяване. Счита, че действията на
ищцата не са в контекста на изпълнение на гестия, а в изпълнение на нейно
морално задължение, като човек любящ кучетата. Оспорва се правилността на
съждението на исковия съд, че отговорността на ответната Община по ЗЗЖ се
поражда независимо от това дали въпросните кучета непременно са били
болни, наранени и други, като съдът не е направил разграничение между
националната, респективно общинските програми за справяне с
безконтролната популация на безстопанствените животни и необходимите
разноски, дължими при спасяването от животозастрашаващо заболяване на
безстопанствено животно. Акцентира се, че исковата претенция се основава
на чл.16 от ЗЗЖ като ищцата претендира направени от нея разноски по
осигуряване на спешна ветеринарно-медицинска помощ на безстопанствените
кучета, намерени според твърденията на територията на Община Л.. Счита
жалбоподателят, че ищцата не е доказала, че извършената работа е
осъществена в интерес на доминуса; че предявените от ищцата действия са
насочени не към защита интереса на общината, а са израз на моралните
3
възгледи на ищцата и удовлетворяване на желанието да се грижи за животни,
като според жалбоподателя представляват пример за осъзнато гражданско
поведение, но извършените действия не могат да се квалифицират като водене
на работа в чужд интерес защото намерението на ищцата не е било да се
погрижи за чужда работа. Счита жалбоподателят, че при извършването на
процесните действия ищцата е била подбудена от собствените си морални и
житейски възгледи, от емпатията и любовта, която изпитва към животните и
за собствено удоволствие и удовлетворение. Счита, че грижата за живота и
здравето на безстопанствените животни е възприето от ищцата като нравствен
дълг и тя доброволно го е изпълнила, след като своеволно е решила, че ще
полага грижи за процесните кучета в свой интерес, в изпълнение на прието
като свое морално задължение, поради което същата според жалбоподателя не
е действала като гестор. Допълнено е още, че уместното предприемане на
работата предполага тя да бъде предприета по един надлежен начин с оглед на
естеството й като гесторът трябва да изхожда от това, което самият доминус
би направил и че в случая при извършването на работата, гесторът не е
изхождал от това, което доминусът би направил. Акцентира, че чуждата
работа е водена като своя с намерението да се изпълни едно задължение,
възприето като лично, поради моралните възгледи на гестора и личното му
чувство за удовлетвореност; че разходите за всеобхватно медицинско
обслужване, за продължителен престой в болнично заведение, ветеринарни
медикаменти и услуги, както и специализиран транспорт на три кучета на
обща стойност 2958.50лв са осъществени според жалбоподателя в изпълнение
на лично желание, личен морален дълг и в личен интерес на ищцата, за
собствено нейно удоволствие и удовлетворение. Цитира се нормата на чл.16
ал.2 от ЗЗЖ според която органите по ал.1 имат задължение да съдействат,
представляващо поведение, насочено към подпомагане, а не задължение за
извършване, като съдействието може да бъде дадено само при възможност.
Счита, че по закон съдействие може да се даде за две неща-спешна
ветеринарномедицинска помощ и настаняване в приют или друг обект по
ал.6, като се поддържа, че Община Л. обективно не е в състояние да осигури
настаняване на безстопанствени кучета в приюти и други обекти по ал.6,
установяващо се и от неуспешните всеобхватно предприети действия и
усилия на самата ищца в това отношение. Допълва се, че лечение се
извършва от обекта, в който животното е настанено-чл.16 ал.3 от ЗЗЖ, а не
от органите по чл.16 ал.1 , като според представените по делото
доказателства /протокол към фактура за медицински манипулации/ се
установявало, че кучетата са предоставени за престой и лечение в
амбулатория на 08.09.2023г. или 8дни след изваждането им са живеели при
ищцата П. преди тя да предприеме лечението им , от което Общината
жалбоподател заключава, че същите не са се нуждаели от спешна
медицинска помощ и извършеното в последствие лечение на животните, не е
от категорията обстоятелства по допускането на гестията. Излага се и довод за
недоказаност на разходите, свързани с неотложни и спешни ветеринарно-
медицински услуги по лечения на процесните животни, като се оспорва
кредитирането на фактура №********* от 12.10.2022г., като частен документ
неползващ се с обвързваща доказателствена стойност, която следва да се
прецени съобразно и с останалите доказателства по делото. Коментира се
СВМЕ на в.л. д-р Тончев в посока, че същата не отговаря по вид и стойност на
официално отчетените манипулации, извършени върху трите кучета и че не
може да се установи на кое куче какво лечение със съответния медикамент е
приложено, като счита, че съставената медицинска документация е в
нарушение на нормативни правила. Допълва още, че ветеринарят се е
предоверил на извършен бърз диагностичен тест 4Dx и е предприел
4
незабавно лечение за тежка форма на Ерлихиоза без видими признаци и
симптоми на това заболяване. Това се отнасяло и за крастата, предприето
като неотложно лечение .Навежда жалбоподателят извода, че в същност
животните не са се нуждаели от спешно лечение защото не са се намирали в
животозастрашаващо състояние. Останало недоказано твърдението за
извършени от ищцата разходи по спешни ветеринарно-медицински услуги
върху процесните кучета. По отношение на допълнителното решение се
изтъква довод, че в случая не е налице поправка на ОФГ и че от мотивите на
съда но основното решение не можело да се изведат съображения кои цифри
в издадената фактура, се отнасят до действия, които се уважават и кои не се
уважават за да се обоснове фактическа грешка. Моли да се отменят
обжалваните решения и се постанови ново с което да се отхвърлят исковите
претенции на ищцата като неоснователни. Претендира присъждане на
съдебно-деловодни разноски в полза на Община Л..
Жалбоподателят не сочи нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК
пред въззивната инстанция.
В становището си на третото лице помагач, на страната на ответната
Община, а именно ОДМВР-П. с вх.№26424 от 25.10.2024г. се излагат доводи
за основателност на подадената жалба, а обжалваните решения за неправилни,
като постановени при нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост и изцяло се възприемат изложените във въззивната жалба на
община Л. доводи и съображения. Допълва се, че по делото е установено, че
липсват материалноправните предпоставки на нормите на чл. 61, ал. 1 и чл. 60
от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 16 от Закона за
защита на животните, които да доведат до ангажирането на отговорността на
ответника за претендираните от ищцата разноски. Допълнено е, че
въпреки събрания доказателствен материал, районният съд е формирал
неправилни правни изводи в противоречие на материалния закон, като е
разширил приложното поле на нормата на чл. 16 от Закона за защита на
животните и на института на гестията. Отчетено е , че правният извод на съда,
че доколкото кучета са безстопанствени отговорността на общината се
поражда без значение дали същите са болни или наранени по смисъла на чл.
16 от ЗЗЖ, е в противоречие със законовата разпоредба, на която е основан
искът, като не е взето в предвид обстоятелството, че към момента на
намирането им, животните не са имали външни признаци на увреждане или
заболяване, което да обоснове въобще сигнализирането и намесата на
органите по чл. 16 от ЗЗЖ. Неправилно и в противоречие на
ветеринарномедицинската експертиза, изрично указваща кое състояние
следва да се счита за „животозастрашаващо", първоинстанционният съд
приел, че установените впоследствие заболявания на кучетата отговарят на
изискването за осигуряване на спешна помощ. Но и че районният съд е
разширил и тълкуването на понятието „спешна ветеринарномедицинска
помощ”, като е приел, че и действията по кастрация, обезпаразитяване,
поставяне на профилактични ваксини, чипиране и снабдяване с паспорт,
настаняване на животните в приют, също следва да се разглеждат като
действия по осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и са
задължения на органите по чл. 16, ал. 1 от ЗЗЖ, предвидени в ал. 2 на същия
член. Коментиран е извода на съда, че за да присъди обезщетение по чл. 61, ал.
1 и чл. 60 от Закона за задълженията и договорите, е приел, че всички
предпоставки на гестията са налице, както и, че направените от ищцата
разноски са били необходими и полезни, което в случая не е така. Допълва
се, че предпоставка за възникването на отговорността по чл. 61, ал. 1 от 33Д за
воденето на чуждата работа без пълномощие е работата да е извършена в
интерес на доминуса с оглед предотвратяване настъпването на вреди в
5
правната му сфера; че Гесторът предприема управлението на чужда работа в
чужд интерес, а именно — в интерес на доминуса; че Този интерес следва да
има стопанско изражение, тоест предприетата работа следва по естеството
си, по типичния си резултат да е насочена към предотвратяване на загуба за
доминуса, изразяваща се в увеличаването на пасива или в намаляването на
актива на имуществото му, респективно към придобиване на полза от
доминуса, представляваща увеличаване на актива на имуществото му. Според
третото лице-помагач ищцата не е доказала, че е предприела извършените от
нея действия, за да се предотврати някаква загуба за ответника, или за да
реализира той някаква полза чрез тях. На следващо място счита, че Гесторът
трябва да действа с преобладаващо намерение да облагодетелства доминуса,
като в настоящия случай не можело да се направи извод, че ищцата е
действала с намерението да обслужи интереса на ответника -
предприетите от нея фактически действия не са насочени към защита на
интереса на някой от органите по чл. 16, ал. 1 от 33Ж и предотвратяване
настъпването на вреди в правната му сфера, а тези действия тя е извършила по
свои собствени подбуди, в изпълнение на възприет като свой собствен
нравствен дълг и за удовлетворяване на собствения си интерес. Акцентира
се, че действията на ищцата са насочени не към защита интереса на ответника,
а са израз на нейните морални възгледи и удовлетворяване на желанието
й да се грижи за животните; че извършеното от нея по отношение на
намерените кучета, е като за свои собствени животни, без да се държи
сметка, какво доминусът би направил, какво трябва съобразно закона или
би могъл да направи в конкретния случай. Допълва, че първоначално
намеренията и действията на ищцата са били не за защита интереса на
ответника или на някой от органите по чл. 16 от ЗЗЖ, а с оглед на нейните
виждания, че кучетата трябва да бъдат предоставени за осиновяване и какво
трябва да бъде извършено във връзка с това; че осъществените дейности,
както и направените разноски, не са за спасяване на живота и здравето на
кучетата поради животозастрашаващо състояние при намирането им
съобразно нормата на чл. 16 от ЗЗЖ, а с оглед нейните виждания за
необходимостта от осиновяването им и подготовката им за това бъдещо
осиновяване съобразно изискванията на конкретно избрания от нея приют;
осиновяване, за каквото нито ищцата, нито ветеринарния лекар, е имал право
да предостави кучетата, доколкото не е техен собственик. Твърди се, че с
оставянето им за лечение и извършване на последващи манипулации от
избрания от нея ветеринарен лекар, подготовката им за осиновяване,
предоставянето на животните на конкретна фондация, не с оглед лечението им
предвид състоянието им, а с оглед намирането на нов собственик и
извършването на бъдещо осиновяване, ищцата се е разпоредила с тях като
със свои собствени животни, като е изхождала от собствените си виждания и
намерения за съдбата им; Че за извършването на всички тези действия и
свързаните с тях разходи, ищцата се е ръководила не от интереса на
ответника и предписанията на закона, а от собствените си житейски възгледи и
разбирания какво би следвало да се случи със животните. Акцентира се, че
ищцата след като своеволно е решила, че ще извърши всички действия по
отношение прегледа, диагностицирането, лечението,обезпаразитяването,
кастрирането, поставянето на профилактични ваксини и на чип, снабдяване на
кучетата с паспорти, в това число транспортирането им до отдалечено
населено място и предаването им на избрана от нея фондация с цел
осиновяването им, ищцата е действала в свой интерес, в изпълнение на
прието като свое нравствено задължение, а не като управител.
Заключава се, че работата не е водена уместно и не е управлявана добре.
Уместното предприемане на работата означава тя да бъде предприета по един
6
надлежен начин с оглед на естеството й, на възможностите на управителя и на
условията, при които се предприема, като гесторът трябва да изхожда от това,
което самият доминус би направил. В случая работата не е била водена
уместно, че Действията, които ищцата е извършила, не отговарят на
предписанията на закона; че Тя самоволно е решила каква грижа да положи и
какво да предприеме, а не това, което изисква ал. 2 на чл. 16 от ЗЗЖ.; че нито е
осигурила спешна ветеринарномедицинска помощ за кучетата, тъй като те не
са се нуждаели от такава, нито ги е настанила в някой от обектите, посочени в
чл. 16 от ЗЗЖ, където да бъде осигурено лечението им че Направените от нея
разходи не са свързани с нито една от тези дейности. Посочва, че в същност
извършени са медицински изследвания, за чиято необходимост не са
представени никакви доказателства, предприела е и е осъществила сама
лечение, което следва да се извърши в конкретно посочен от закона обект и от
специалистите, с които той разполага; че осем дена след намирането на
кучетата тя е решила да ги остави във ветеринарна амбулатория, в която по
закон кучетата не могат да бъдат настанени, и за престоя във която, са
начислени и заплатени разходи за услуга, която ветеринарната амбулатория
няма право да предоставя. Посочва, че Заплатената сума само за престой във
ветеринарната амбулатория възлиза на 1 210 лева, сума, която е неправомерно
начислена и заплатена; че Осъществените грижа и лечение на животните след
оставянето им във ветеринарната амбулатория се свеждат до поставяне на
профилактични ваксини, извършване на кастрация, поставяне на чип и
снабдяване на животните с паспорти, все дейности, нямащи отношение дори
към предписаното на кучетата лечение, а свързани с подготовката им за
бъдещо осиновяване. Изброяват се и следните дейности извършени от
ищцата: Извършила е и заплатила ненужно транспортиране на кучетата до
друго населено място, само, за да установи, че кучетата няма да бъдат приети
в избрания от нея приют; Снабдила е кучетата с паспорти, чипове и ваксини,
само с оглед изискванията на фондацията, на която тя е избрала да ги
предостави, за да бъдат те подготвени за осиновяване; Настанила е и е
предоставила кучетата за осиновяване, без да има каквото и да е право на
това, доколкото не е техен собственик; еднолично е взела решение да бъде
извършен преглед на кучетата за установяване на общото им здравословно
състояние, за чиято необходимост не са представени никакви доказателства,
извършени са изследвания и манипулации, които законът не предписва - 4Dx
Test, кастрация, обезпаразитяване, поставяне на профилактични ваксини,
чипиране и снабдяване с паспорт; предприела е и е заплатила лечение по
отношение на непотвърдено заболяване, необходимостта от което не е била
установена и извършването на което не е задължение на органите по чл. 16, ал.
I от ЗЗЖ, заплатила е сума за храна и престой на кучетата във ветеринарна
амбулатория, която по закон не може да предоставя подобна услуга и да я
фактурира, осъществила е транспортиране на кучетата до отдалечено
населено място, без да има нужда от това, предоставила е кучетата на избрана
от нея фондация с цел осиновяването им и се е разпоредила с тях като със
свои собствени животни, без да има право на това. Заключава, че Действията
по осигуряване грижата за кучетата не покриват хипотезата за уместно водене
на работата; че Извършването й не е изхождало от това, което доминусът би
направил; че разходите за храна и престой на животните във
ветеринарномедицинска амбулатория, за лечение и транспорт, за
обезпаразитяване и поставяне на задължителни ваксини, за кастриране и
чипиране на животните надхвърлят задълженията на органите в хипотезата
на чл. 16 от 33Ж и воденето на работа в чужд интерес. ;че са извършени
ненужни и необосновани дейности, в разрез с изискваните от чл. 16, ал. 2 от
ЗЗЖ, осъществени са нерегламентирани и неправилни манипулации и
7
мероприятия, направени са разходи, които са неправомерни, неуместни,
луксозни и несъразмерни. Навежда се извода, че за всички тези си действия
тя се е ръководела не от интереса на доминуса и това, какво той би
направил, ако бе извършил работата лично, а от своите собствени виждания,
схващания и предпочитания и че дори да е възприемала задължението като
чуждо, ищцата е извършила работата съобразно собствените си възгледи и се
е ръководила от собствения си интерес, а не от интереса на доминуса и това,
какво той би направил. Допълва, че доколкото е водила работата като своя,
като за свои собствени животни, изхождайки от собствените си разбирания и
удовлетворявайки собствения си интерес, ищцата е осъществила състава на
така наречената мнима гестия. Заключава, че когато някой знае, че една
работа не е негова и я предприема и води в своя полза, е налице мнима гестия.
Мнимият управител води чуждата работа така, както ако би била негова,
знаейки че тя е чужда и че няма правото за това. Поради това той няма право
на обратен гестионен иск срещу доминуса.
На следващо място, се излага и довод, че по отношение на
основателността на основанието на иска, същият е останал недоказан и по
размер, като присъденото обезщетение не почивало на събрания
доказателствен материал и е в пълно противоречие със заключението на
приетата по делото ветеринарномедицинска експертиза. Предвид изложеното
третото лице помагач ОДМВР-П. моли да се отменят обжалваните решения и
вместо тях да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове
като неоснователни и недоказани. Страната не сочи нови доказателства по
реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Постъпил е писмен отговор на въззивната жалба, от ищцата в
производството пред първата инстанция М. Д. П., ЕГН-********** чрез
пълномощника си адв. В. К. от АК-П., с вх.№28042 от 12.11.2024г., в който
жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Поддържа се, че
обжалваните решения са правилни и законосъобразни в частта, в която се
признава за установено, че: процесните 3 кучета (майка с две малки) са
безстопанствени към момента на намирането им от доверителката ми; че по
отношение на безстопанствените кучета, отговарят преди всичко съответните
общини и в частност въззивника, който отговаря за изпълнението на
програмата за овладяване на популацията на безстопанствени кучета; да
стопанисва приюти; да обезпаразитява, ваксинира и кастрира
безстопанствените кучета и други, без да се изисква кучетата да са
непременно болни, наранени и други; че на основание чл. 16 от ЗЗЖ,
общината е задължена да настани болните или наранените животни в приют и
да им осигури ветеринарномедицинска помощ, да установи и евентуално
издири собственик (ако има такъв) и ако няма, да положи съответна грижа за
лекуване на безстопанственото куче, настаняване в приют, обезпаразитяване и
други във връзка с общото й задължение в рамките на справяне с популацията
на безстопанствените кучета; Че за процесните кучета е установено, че са
били болни и във влошено физическо състояние, както и че независимо от
уведомяването от страна на ищцата, общината не е предприела съответните
действия за осигуряване на медицинска помощ, лечение, настаняване в приют,
обезпаразитяване в изпълнение на инкорпорираното в ал. 2 на чл. 16 33Ж
задължение на въззивника; че ищцата, следва да бъде обезщетена от община
Л. на основание чл. 61 ал. 1 33Д във връзка с чл. 16 от 33Ж за необходимите и
полезни разноски, които е направила във връзка с лечението и настаняването
на кучетата в приют. Акцентира, че първоинстанционния съд правилно е
субсумирал установените в рамките на съдебния процес факти, досежно
оспорванията на въззивника, като правилно и законосъобразно е установил
задължението на община Л. да осъществи необходимата грижа за
8
безстопанствените кучета и в частност процесните, което не е сторил; че във
връзка с горното, а и с константа съдебна практика, правилно е стигнал до
правния извод, че ищцата следва да бъде обезщетена от въззивника за
сторените от нея необходими и полезни разноски във връзка с лечението и
грижата за процесните кучета. Като неоснователни и голословни се определят
твърденията на въззивника, че обжалваните решения са постановени при
нарушение на материалните и процесуалните правила, както и че са
неправилни, постановени при необоснованост; че са погрешни и
необосновани изводите на община Л., че съдът не е възприел фактическата
обстановка и е обективирал правни изводи в противоречие на събрания
доказателствен материал, именно напротив.
Коментира се, че на първо място въззивника оспорва изложените в
Решение № 1037 от 05.08.2024г. съждения за приложението на института на
гестията, като твърди неистини, че процесните кучета не са нито болни, нито
наранени; че именно обратното е установено в рамките на процеса, че
кучетата са страдали от краста и ерлихиоза, както и че са били в лошо
физическо състояние и недохранени. Като погрешни се определят и
твърденията на въззивника, че единствено при установяване на болест и
нараняване на безстопанствено куче, се поражда задължение на отговорните
институции да се намесят, с цел да защита на безстопанственото животно.
Тъй като на първо място за процесните кучета в действителност са
установени заболявания и то такива, които биха довели до летален край, в
случай че не се лекуват и предвид факта, е кучетата живеят на улицата. На
второ място, се сочи, че изцяло в отговорност на общината е цялостната
грижа за безстопанствените кучета, тяхното обезпаразитяване, кастриране,
настаняване в приют и поддържане на приют на територията на самата
община. В тази връзка, се счита, че изводите на първоинстанционния съд са
правилни и законосъобразни и изцяло съобразени с материалния закон; че
правилно съдът е заключил, че общината отговаря за безстопанствените
кучета (без оглед на това дали са болни или наранени) в изпълнение на
инкорпорираните в глава пета от 33Ж задължения, а именно: Чл. 40 ал. З и 4
във вр. с ал. I и 2 е вменила задължението на общинските съвети и кмета на
общината да приемат програма за изпълнение на националната програма
и план за действие на съответната община, както и да организират
изпълнението на програмата и плана и да внасят ежегоден отчет за дейността
си; че В тази връзка, общината е длъжна да предприема мерки за овладяване и
контрол на популацията, за подпомагане изграждането на регионални приюти
за безстопанствени кучета, мерки за контрол върху развъдниците, изисквания
за ръководство, координация, контрол и изпълнение на програмата;
изисквания за управление и оценка на програмата и други. (чл. 40а ЗЗЖ). Като
посочените мерки следва да се осъществяват в регистрирани
ветеринарномедицински амбулатории, като на животното се осигурява
престой за възстановяване не по-малко от 24 часа (чл. 40в ЗЗЖ). Респективно,
сочи се чл. 41 от 33Ж императивно вменяващ задължението на въззивника да
настанява безстопанствените животни в приюти, регистрирани по чл. 137, ал.
1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, както и да изграждат и
стопанисват приюти за безстопанствени животни (чл. 41 ал. 2 и ал.3 от ЗЗЖ).
Заключава, че нито едно от разписаните в правните норми задължения на
въззивника, не е изпълнено от община Л.. Безспорно било, че кучетата са
безстопанствени, необезпаразитени, майката не е кастрирана, което е довело
изобщо до ситуацията ищцата да ги намери, още повече и до фактът, че
изобщо й се е наложило (независимо от многобройните си сигнали и молби,
отправени до въззивника), именно тя да положи гореописаната грижа за
процесните безстопанствени животни. Счита, че в тази връзка, оспорванията
9
на въззивника по отношение на правните изводи на съда граничат с
пренебрежение, доколкото безспорно се установило, че именно той не е
изпълнил нито едно от вменените му със закон задължения. Неистина били и
твърденията на въззивника, че процесните кучета нито са болни, нито
наранени, като установените по делото заболявания-краста, ерлихиоза и
недохранване, са именно болест. В тази връзка и предвид оспорванията, е
следвало да се даде уточнение какво означава думата ,болест“, която според
българския тълковен речник е Нарушение на нормалната Дейност на
организма. Заключава, при използването на думите , болно и наранено
животно ', без да се уточнява вида заболяване, в ЗЗЖ, законодателят е визирал
именно всяко нарушение на нормалната дейност на организма на
животното, тоест всяко състояние, което е противоположно по свойства и
качества на състоянието на здраво животно. Неправилни били и твърденията
на жалбоподателя, че отговорност на общината следва да се ангажира само
при животозастрашаващо състояние на животно. доколкото никъде в 33Ж
не е използван термина ,животозастрашаващо състояние' и не изисква
наличието на такова, за да се ангажира отговорността на въззивника. Цитира
се чл. 16 ал. 2 от 33Ж , че Органите по ал. 1 съдействат за осигуряване на
спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на животното в приют
или друг обект по ал. 6, т. 1-3'. Допълва, че употребата на термина спешна
ветеринарномедицинска помощ е много по-широк от животозастрашаващо
състояние (такова на непосредствена опасност за живота, какъвто смисъл
влага въззивника), доколкото спешната ветеринарномедицинска помощ
обхващала всяка ветеринарномедицинска помощ, която следва да се окаже на
видимо бедстващи животни (процесните кучета са били в канал и във видимо
окаяно състояние). Акцентира се, че установените болести краста и
ерхилиоза, също съдържат латентната възможност за летален край на
животните, доколкото същите са бездомни, недохранени и вероятността да не
оцелеят при тази диагноза е по-скоро висока. Същото било потвърдено от
лекуващия ги ветеринар в съдебно заседание. В този смисъл, заключава, че
тяхното състояние в действителност е било животозастрашаващо, независимо
че такова не се изисква от закона, за да бъдат предприети действия о т страна
на въззивника. Посочва още, че съдебната практика ясно очертава какво
следва да се тълкува под осигуряване на спешна ветеринарномедицинска
помощ, а именно: Предприетите мерки по отношение на животните по
обезпаразитяване, лечение и грижа имат характер на спешни и необходими... '
така Решение № 256 от 12.07.2024 г. на ОС - С. по в. гр. д. №326/2024 г.„
Решение №184 от 24.06.2024 г. на ОС - СЗ по в. гр. д. № 239/2024 г. , Решение
№47 от 7.03.2024 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. №507/2023 г. , Решение №209
от 8.06.2023 г. на ОС - П. по в. гр. д. №284/2023 г. и други.
Счита, че при постъпването в общината на сигналите от ищцата за
животно, нуждаещо се от спешна медицинска помощ, въззивникът е следвало
да предприеме действия по изпълнение на задълженията си, съгласно чл. 41
ал. 1, във вр. чл. 56 ЗЗЖ, което последния не е сторил. В тази връзка, определя
като правилни изводите на първоинстанционния съд по отношение на
бездействието на община Л., довела до необходимостта ищцата да прояви
инициатива и тя да предприеме необходимите действия по осигуряване на
лечение и настаняване на процесните кучета в приют. Счита, че доводите на
ответника, че тя е действала по свое , морално задължение, като човек любящ
животните ' не отговаря на установените по делото факти и обстоятелства,
за което свидетелстват именно множеството писмени сигнали, отправени до
община Л., и подпомагащите я в процеса страни, включително откровени
молби за помощ, на които ищцата не е получила никакъв отговор. Счита, че
горното изцяло изключва морално задължение, дарствено намерение или
10
каквато и да е друга твърдяна от въззивника подбуда и че това е
гарантираното от Конституцията право на ищцата, на всички жители на
община Л., а и на всички граждани на Република България на здравословна и
благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и
нормативи. Заключава, че предприетите от ищцата действия по лечение и
обгрижване на намерените животни, говорят за личната й готовност да
помогне на болно животно, но по никакъв начин не водят до отпадане на
отговорността и задълженията на Община Л., вменени й със закон.
Като голословни се определят твърденията на въззивника, че е останало
недоказано в процеса, че осъществената от ищцата работа е извършена в
интерес на доминуса, доколкото същите са израз на морални възгледи на П., че
намесата на ищцата е единствено и само във връзка с бездействието на
община Л., като в случай, че последната е изпълнила вменените й със закон
задължения, ищцата в никакъв случай не би се ангажирала с чуждата работа, в
случая тази на общината, още повече, че е била сигнализирана за ситуацията
нееднократно. Като това не включва удоволствие и удовлетвореност от страна
на П., както неправилно констатира въззивника, а именно обратното, че
последната, в качеството й на гражданин, следва да се моли на компетентната
институция (в случая община Л.) да свърши вменените й със закон
задължения; че не би могло да се определи като удоволствие и
удовлетвореност, а точно обратното- създава общото чувство на липсата на
институционалност. Изтъква фактът, че общината, чийто функции са да
осигури качество на живот на жителите си, не само не осъществява функцията
си по контрол за спазване на законоустановените норми, а в случая самата тя
тенденциозно не изпълнява задълженията си, то това не би могло да се
окачестви като удоволствие и удовлетвореност у гражданите, които са
принудени да вършат вместо доминуса (общината). Като голословно се
определя твърдението, че извършеното от ищцата не е уместно доколкото
уместно би било това, което самия доминус би направил, доколкото очевидно
доминуса не е направил нищо, нито е имал такива намерения. В тази връзка,
ищцата не е възприела стореното от нея като лично задължение, като за това
свидетелстват многобройните й молби и сигнали до община Л., ОДМВР и
БАБХ.
Неправилно била тълкувана от страна на въззивника и нормата на чл. 16
ал. 2 от ЗЗЖ. Според последния, община Л. дължи само съдействие, в смисъл
на подпомагане, а не задължение за извършване. Счита горното за изцяло
погрешно доколкото в случая се касаело за безстопанствени кучета. Че
Нормата на чл. 16 33Ж вменява общото задължение на посочените в същата
органи да съдействат при необходимост от ветеринарномедицинска помощ.
Според ищцата Анализът на 33Ж води до извод, че за прилагането на чл. 16 от
33Ж дори не е необходимо да се касае за безстопанствено животно; че
съдействие се дължи за всяко животно. Именно и в тази връзка е използвана
думата ,съдействие' от страна на законодателя. Именно и в тази връзка
специалните задължения на общината досежно безстопанствените кучета
били поместени в глава пета на ЗЗЖ, която развива и разширява задълженията
на общината, съгласно чл. 16 ЗЗЖ. В този смисъл се заключава, конкретните
задължени органи следва да съдействат, като следва и да констатират дали
животното има собственик. В случай, че животното няма собственик (какъвто
е процесния), то това вече се отразява на задължението на общината да
извърши вменените й съгласно глава пета от 33Ж задължения за лечение,
кастрация, обезпаразитяване и настаняване в приют, което последната не е
сторила.
Определя като Погрешни и твърденията на въззивника, че процесните
11
кучета са намерени на 30.08.2023 год., а са предоставени за лечение и престой
в амбулаторията на 08.09.2023 год., което означавало, че състоянието им не
било спешно. Като видно именно от клиничния протокол, приложен към
исковата молба, първия преглед на процесните животни е направен на
30.08.2022 год. в деня на намирането им. Горното било потвърдено и подробно
разяснено от д-р Н.К. в проведения в о.с.з разпит на свидетел. Че кучетата са
лекувани, като им е проведено антибиотично лечение за 21 дни с доксациклин
и амидокраб 2 пъти през 14 дни (т.е. 28 дни). Че През първоначалния период
на провеждане на лечението, кучетата са водени от ищцата в амбулаторията на
д-р Кочанков, като първоначално тя ги е прибрала в дома си. Доколкото тя
самата отглеждала домашни кучета, които е можело да се заразят от
процесните, е била принудена да потърси място, където да ги остави. Именно
заради това, за периода от 08.09.2022 год., кучетата са били предадени на д-р
Кочанков. Именно и за този период, който е продължил повече от месец, е
таксуван престой на животните. Към онзи момент, ищцата нито е знаела, нито
е имало откъде да знае, че клиниката на д-р Кочанков не е регистрирана като
,стационар', като тя коректно е заплатила и за услугата престой.
Като голословни са твърденията на въззивника и по отношение на
извършено лечение. В рамките на процеса, безспорно са установени и
извършените от лекуващия ветеринарен лекар манипулации и лечение, за
които той подробно разясни и потвърди. За същите, ветеринарният лекар е
водил протокол, представен с исковата молба, в който подробно е вписвал
установеното състояние на животните и извършените манипулации. По
делото не се оспорвало конкретно нито състоянието на животните, нито
предприетото от лекуващия лекар лечение. Единствените оспорвания били
свързани с протоколите, които е попълнил лекуващия лекар, като
представения от него не отговаря по вид, а не по съдържание на наредба №42
от 12.12.2008г. Смята ,че това би било евентуално административно
нарушение от страна на лекуващия лекар, но не и доказателство, което внася
съмнение в състоянието на животните, извършените манипулации и лечение,
както и заплатеното от ищцата за лечение и грижа, извършени от д-р
Кочанков. В тази връзка се препраща към мотивите на приетата по делото
ветеринарна експертиза, съгласно която се потвърждава, че лечението на
животните е уместно предприето съобразно установеното състояние. За
горното ищцата заплатила с лични средства, потвърждаващо се от писмените
доказателства и показанията на лекуващия ветеринар. Акцентира, че данните
в процесната фактура, където част от лекарствата и манипулациите са
обобщени под общия термин , ветеринарни услуги ' не променят факта на
извършването им, нито на тяхната стойност, което правилно е било възприето
и от първоинстанционния съд. Още повече и при разпит на лекуващия лекар,
същия потвърдил конкретно всяка една от услугите, тяхната стойност и
заплащането им, както и че при остойностяването им в изготвената от него
фактура е обобщавал манипулация и лекарства под общия термин
,ветеринарни услуги', а именно - част от поставените ваксини са изписани в
касовия бон ,ветеринарна услуга', защото цената включва и поставянето им,
което е услуга. Именно и в тази част е оспорено и заключението на приетата
по делото експертиза. Заключава, че според всички представени доказателства
-протоколи, фактури и касови бележки, ищцата е заплатила за лечението и
престоя на процесните кучета, чието здравословно състояние и нужда от
лечение, също било безспорно установено по делото.
Безспорно по делото се установило, че ищцата е заплатила с лични
средства за прегледа и лечението на животните, както и е отделила от времето
и средствата си, за да осъществи необходимата грижа, отглеждане,
последващи прегледи и да потърси сама място, където да настани животните.
12
За всички осъществени манипулации -прегледи, ваксини, лечение и престой,
ищцата е заплатила в брой сумата в общ размер на 2508.50лв. (две хиляди
петстотин и осем лева и 50ст.) по фактура № ********** от 12.10.2022 год.,
издадена от ЕТ А.- А.К., ЕЖ *********. За горното е съставен и документ от
д-р Н.К., Ветеринарна амбулатория А. гр. П., в който подробно са описани
извършените манипулации, лечение и единичната стойност на всяка от
услугите. Допълнено е , че Междувременно, ищцата, непрекъснато е търсила
връзка с приюти, свързала се е с различни организации — фондации и
сдружения, както е търсила и доброволци, които да осиновят кучетата. По
делото е приложена част от комуникацията, която е извършвана по електронна
поща с фондация Анимал Рескю С., където обещали, че ще приютят
кученцата. Така, на 08.09.2022 год., е наела транспорт — бус и шофьор, за да
закара кучетата до приют, където да ги настани, като Първо се опитали да им
намерят дом в общински приют в С., кв. С., където отказали да настанят
животните, а после до Анимал Рескю С., където също отказали, заради
състоянието на животните. Това принудило доверителката ми да върне
кучетата при себе си и да продължи лечението им във ветеринарната
амбулатория, както е описано по-горе. За услугата наемане на бус и шофьор,
е заплатила сумата в размер на 450лв. (четиристотин и петдесет лева) по
фактура №24 от 08.09.2022год, издадена от Марви Травел ЕООД, ЕЖ
*********.
Заключава, че от гласните и писмени доказателства по делото, ищцата е
предприела необходимите действия, осъществявайки комуникация по
електронен път, по телефон и на място посещавайки приюти, за да намери
такъв, който е съгласен да приеме процесните животни. Като голословни се
определят твърденията на ответниците, че разноските за търсене на приют са
луксозни, доколкото това е единствения начин кучетата да бъдат настанени
някъде и че по делото се установило, че в община Л. няма приюти и
единствения такъв в гр. П., не приема бездомни животни, което правилно е
констатирано и от съда.
Заключава, че въз основа на изложеното по-горе, безспорно П. е
предприела воденето на чужда работа, без пълномощие по смисъла на чл. 61
от ЗЗД, доколкото задължените по закон институции, макар и своевременно
уведомени, както за бедстващите животни, така и за здравословното им
състояние, са бездействали; че предприетите от ищцата действия, са
извършени уместно и своевременно и са извършени от същата доброволно,
без да е упълномощена за същото. Страната се позовава на чл. 16 ал. I от
Закона за защита на животните (ЗЗЖ), че всеки, който намери , ...болно или
наранено животно, е Длъжен да информира приюта за животни, съответните
органи на местната власт, областната Дирекция по безопасност на храните,
районното управление на Министерството на вътрешните работи или
териториалните поделения на Изпълнителната агенция по горите. Счита
ищцата, че , информирайки горепосочените институции за намерените
бедстващи кучета (процесните кучета), тя е изпълнила едно свое задължение
по смисъла на чл. 16 ал. I от ЗЗЖ, като в отговор на стореното от нея
уведомяване и видно от ал. 2 на същия член Органите по ал. 1 съдействат за
осигуряване на спешна ветеринарномедицинска помощ и настаняване на
животното в приют или друг обект по ал. 6, т. 1 - З. ', където незабавно да се
предприемат мерки за лечението му. (чл. 16 ал. З ЗЗЖ). Счита, че по никакъв
начин, отговорните институции не са предприели действия, нито свързани с
осигуряване на лечение и приют, нито такива, свързани с каквото и да е
съдействие. Ищцата е била принудена да извърши необходимото и то със
завишена грижа. Предвид изложеното и доколкото задължението на
цитираните в чл. 16 ал. I от 33Д институции произтича пряко от закона и
13
доколкото и независимо, че са били уведомени, те са бездействали, то ищцата
има право на обезщетение за сторените от нея разноски, както и на лихва за
забава по см. на чл. 60 и 61 от ЗЗД; че отговорността за разноските, които
ищцата е сторила за лечението и грижата на процесните безстопанствени
кучета е пряко свързана със задължението на отговорните по смисъла на чл.
16 ал. I от 33Ж институции. Община Л., като орган на местната власт, на
чиято територия са намерени кучетата, е задължена по смисъла на чл. 16 33Ж
да съдейства и осигури необходимата ветеринарномедицинска помощ на
бедстващите бездомни животни. Освен това, в случая се касаело за болни
кучета без стопанин и съгл. чл. 47 ал. З от ЗЗЖ, те са под надзора и грижите на
община Л., която е задължена да ги маркира, кастрира и настани във временен
приют или друг обект, както и да вземе мерки за лечението им. Допълва, че
грижата за безстопанствените животни, е специална, поради което е
регламентирана в отделна глава в закона, като са посочени конкретни
задължения на общината в тази връзка. Съгласно чл. 41 от 33Ж именно
органите на местната власт и в частност кмета на общината, са отговорни за
настаняването на безстопанствените животни в приюти, като имат задължение
за изграждането и дейността на приютите, включително и за залавянето и
транспортирането на животните до приютите (по аргумент на чл. 42 във вр. с
чл. 41 от ЗЗЖ). Освен горното, счита, че общината е отговорна и за
ваксинирането, реваксинирането, обезпаразитяването на бездомните кучета,
издаването на паспорт и ежегодното му заверяване по аргумент на чл. 49 и 50
от ЗЗЖ.
Допълва, че е приета и Национална програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на Република
България, чийто основни принципи са посочени в чл. 40а ал. 1 от ЗЗЖ, като
всяка община е длъжна да приеме и Регионална програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на съответната територия, като от
представените по делото доказателства, бюджетът на общината за
безстопанствените животни е нулев.
Счита, че ако в случай ищцата не се е намесила и предвид установеното
здравословно състояние на животните, същите със сигурност са щели да умрат
от болестите си, както и евентуално да бъдат опасни за околната среда и
населеното място, в което са пребивавали, потвърдено и от показанията на
лекуващия ги лекар; че в действителност, извършената от нея намеса за
спешното лечение, включително и във връзка, с обезпаратизяването,
ваксинирането, кастрирането, завеждането на паспорт, търсенето на приют и
транспортирането на животните, е в пряка и непосредствена връзка с
бездействието на община Л., която, макар и своевременно уведомявана, е
бездействала и не е изпълнила вмените й със закон задължения, подробно
цитирани по-горе. Страната се позовава на съдебна практика, а именно
Решение №104, 27.12.2021 год., постановено по гр.д. 696/2021 на РС Х.. в
мотивите на което, съдът подробно е анализирал 33Ж и в частност чл. 16 ал. 2
от него и съгласно, което ,Не само изказа на закона, но и духа на закона и
неговият предмет ясно и недвусмислено показват, че органите на местната
власт (сред които е и Общината) са основаните институции, ангажирани
със защитата на животните, при това не само безстопанствените (чл. 2, чл.
16, чл. 40 и сл. ЗЗЖ). Допълва, че изброяването на институциите е
алтернативно, поставено в зависимост от компетенциите им за полагане на
съответните ГРИЖИ за различните видове животни и заболявания. А що се
касае за болно куче без стопанин, каквито били процесните, съгл. чл. 47 ал. 3
от ЗЗЖ, то е под грижите на общината и че съобразно същото , чл. 41 ал. 1 от
33Ж обаче визира общото задължение на общината да настанява в приют не
само безстопанствени животни, които са проявили агресия, но по принцип
14
безстопанствени животни, включително такива, които са болни и наранени.
Още повече, че такава възможност била предвидена и в чл. 16 ЗЗЖ.' В тази
връзка и Решение №209 по гр.д. 284 от 2023 г. на Окръжен съд П., 1-ви гр.
състав, Решение № 148 от 05.11.2021 год. по гр.д. 418 /2021г. на РС И.,
Решение 1182 от 27.04.2022 год. по гр.д. 4932/ 21 на РС Варна и други., които
се прилагат. Счита за безспорно установено , че извършеното от ищцата М.
П. е именно водене на чужда работа без пълномощие и на същата се дължало
обезщетение за сторените разноски. Моли да се остави депозираната въззивна
жалба без уважение, като се потвърдят решенията в оспорваната им от
въззивника част за сумата в размер на 1298.50лв., съставляващи направените
от доверителката ми разноски за лечение и други ветеринарни услуги на
процесните кучета, ведно със присъдената законна лихва. като правилни,
законосъобразни, обосновани. постановени при спазване на материалния и
процесуалния закон.
Извън изложеното и на основание чл. 263 ал. 2 от ГПК към настоящия
отговор изрично се депозира насрещна въззивна жалба срещу Решение №
1037 от 05.08.2024г. и 1038 от 05.08.2024г. постановени по гр.д. 1756/2023
год., XVI Граждански състав на РС-П. досежно не уважения размер на иска от
1210 лева, съставляващи платените от доверителката ми разноски за престой
на процесните кучета и досежно неуважения размер на иска в размер на 450
лв. съставляващи разноски за транспорт на процесните кучета,
респективно досежно размера на присъдените в първа инстанция лихви за
забава върху главните и размера на сторените разноски в
първоинстанционното производство, като молим да ни бъде присъден пълния
размер на сторените от доверителката ми разноски. Като моли да се присъдят
сторените в настоящото производство разноски.
С подадената насрещна въззивна жалба №2843 от 12.11.2024г.
М. Д. П. против Решение№1037 от 05.08.2024г. и 1038 от 05.08.2024г.
постановени по гр.д. 1756/2023 год., XVI Граждански състав на РС П. обжалва
решението в частта му, с която: е отхвърлен иска на М. П. за разликата над
1298,50лв. до пълният размер от 2508,50лв. (съставляващи сторените от нея
разноски за лечение и ветеринарни услуги на процесните кучета по фактура
№02 от 12.10.2022 год. на ЕТ АЛБЕТ на стойност 2508.50лв) и за лихвата за
забава за разликата на 84.83 лв. до 147.03лв; В частта с която е отхвърлен иска
на М. П. за осъждането на община Л. да заплати сумата в размер на 450 лв. по
фактура № 24 от 08.09.2022 год. на Меви Травел ЕООД съставляващи
сторените от ищцата разноски за транспорт на процесните кучета. Счита
жалбоподателката, че решението в тази му част е неправилно и необосновано,
постановено при неправилен анализ на установените фактически
обстоятелства. Неправилно първоинстанционни съд отхвърлил иска на
ищцата в частта му съставляваща сторените от нея разноски за престой на
процесните кучета при д-р Кочанков. Твърди се, че според установените по
делото факти и обстоятелства кучетата в действителност са били оставени в
амбулаторията на д-р Кочанков и обгрижвани от същия за периода, за който
той е фактурирал престой на ищцата; че в рамките на самия съдебен процес, се
установило, че амбулаторията на д-р Кочанков не е притежавала необходимите
административни разрешения за т.нар „стационар“, обстоятелство което не е
било известно на ищцата до този момент. Независимо от това и при
проведения разпит, д-р Кочанков потвърдил, че се е грижил за процесните
кучета в амбулаторията си, а само вечер ги е прибирал в дома, за които грижи
и престой му е било заплатено. Уточнява се, че именно и във връзка с
бездействието на общината, ищцата е била принудена да търси сама
ветеринарни клиники, а и място, където да се настанят животните през
периода на лечението им. Посочва, че доколкото процесните кучета не са били
15
здрави, страда ли са от редица болести, включително краста, е било напълно
невъзможно тя да осигури престоя им в дома си. На следващо място, отново
поради бездействието на общината, на територията на Л. нямало изградени,
нито се поддържат приюти, към които ищцата да се обърне в тази хипотеза.
Като в тази връзка, правилно съдът констатирал, че не е спорно, че не само на
територията на Община Л., но и на областен център П. и община П. няма
общински приюти за бездомни животни и че най-близкия общински приют се
намира на територията на гр. П., като по данни на св. Ваня Симеонова, е
известно, че там отказват настаняване поради липса на места. Особено ако
кучетата, които следва да се настанят са болни, каквито били процесните.
Ищцата била принудена да настани животните някъде, като в действителност
те са били настанени в амбулаторията на д-р Кочанков, за което е заплатила и
престой. Дори и амбулаторията на д-р Кочанков да не притежавала
необходимите административни изисквания за „стационар“, по делото
безспорно се установило, че процесните кучета в действителност са били
настанени в неговата амбулатория за процесния период (повече от месец). И че
в случай че д-р Кочанков е извършил някакво административно нарушение,
то това не касаело правото на обезщетение на ищцата, доколкото последната
нито е знаела, нито е имало как да знае, че тази амбулаторията няма
стационар, нито е имала каквато и да е друга алтернатива. Доколкото
бездействието на Община Л. за оказване на спешна медицинска помощ,
лечение и настаняване в приют, е причина ищцата да се ангажира с лечението
и настаняването на процесните кучета, то не следва именно тя да понесе
липсата на обезщетение за платените от нея средства за престой на животните.
Още повече и сторените разноски са необходими и полезни, доколкото
кучетата е следвало да бъдат настанени някъде през периода на лечението им,
а липсва осигурен от общината приют за целта. По отношение на разноските,
извършени за транспорт, счита за неправилни изводите на съда, че същите не
са необходими или полезни; Правилно съда установил липсата на приют както
на общинско, така и на областно ниво и е констатирал, а и свидетелските
показания го потвърждавали, че предварителното уговаряне относно
възможността за приемане на кучетата по телефон или електронна помощта
не е ефективно и закарването им на място би могла да бъде единствената им
възможност те да бъдат настанени в приют, както в действителност се е
случило, но след като бъдат спазени условията за тяхното излекуване и
чипиране. Неправилни обаче били изводите на съда, че би могло това да се
осъществи при по-евтин транспорт, обществен или личен, защото кучетата не
са нито едри, нито агресивни. Счита, че напълно невъзможно е да бъде
транспортирано куче с размерите на процесната майка (тегло 23 кг.) и нейните
малки (всяко около 5 кг.) в обществен транспорт. Още повече и предвид
състоянието им — във видимо недобро състояние и болни; че фактически е
невъзможно да бъде разрешено тези кучета да бъдат превозени в обществен
транспорт, дори и да не са агресивни. Освен това, е необходимо спазването на
нормативно определени изисквания по отношение на транспортиране на
животни, а именно ,при придвижването и транспортирането на животни-
компаньони, собственикът или придружителят на животното е длъжен, при
поискване, да предостави Данни за името и адреса на собственика от
официален ветеринарен лекар. Освен това в Наредба №26 от 28.02.2006г. за
условията за защита и хуманно отношение към животните по време на
транспортирането им подробно били разписани извикванията за условията за
транспорт на животните, които в случая изключват каквато и да е възможност
процесните кучета да бъдат транспортирани с обществен транспорт.
Заключава, че фактически, за ищцата е било и напълно невъзможно да ги
транспортира и с личен транспорт, както е посочил първоинстанционния съд
16
към датата на транспорта на процесните животни, че ищцата не е
притежавала лично превозно средство и е няма свидетелство за управление на
автомобил. Поради тази причина, единствената възможност за П. е била да
потърси услугите на лицензиран превозвач, който да транспортира животните
до съответния приют. Счита, че сторените от ищцата разноски за транспорт,
са напълно необходими, доколкото тя не е имала никаква друга алтернатива да
придвижи животните до приют, а видно от факта, че процесните кучета в
действителност са настанени в приют и за тях е поела грижата съответната
организация, то сторените разноски за транспорт са и доказано полезни,
респективно следва да бъдат присъдени в полза на доверителката ми. Предвид
изложеното, моли да се остави в сила оспорваните Решение №1037 от
05.08.2024г. и №1038 от 05.08.2024г. постановени по гр.д. 1756/2023 год., XVI
Граждански състав на РС П. в частта им, в която Община Л. е осъдена да
заплати на ищцата сторените от нея разноски за лечение и ветеринарни услуги
на процесните кучета за сумата в размер на 1298,50лв. ведно със законна
лихва за забава за периода от 12.10.2022 г. до 15.05.2023 г., в размер на 84.83лв.
и законна лихва за забава върху главницата, считано от 16.05.2023год. до
изплащане на вземането, да се отменят Решенията в останалата им част, като
вместо тях се постанови решение, с което да: се осъди на Община Л. да
заплати и горницата над 1298.50лв. (съставляващи разноски за престой на
процесните кучета) до пълния предявен размер от 2508.50лв., ведно с
претендираната лихва за забава за разликата над 84.83лв. до пълния размер до
147.03лв. и законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до
изплащане на вземането; да се осъди Община Л. да заплати сумата в размер на
450лв. по фактура 24 от 08.09.2022 год. Меви Травел ЕООД, както и сумата в
размер на 30.63 лв. (тридесет лева и 63 ст..) съставляваща лихва за забава
върху главницата в размер на 450лв. по фактура 24 от 08.09.2022 год. за
периода 08.09.2022 год. до датата на депозиране на исковата молба в съда,
ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на исковата молба в
съда до окончателно изплащане на вземането Моли да се присъдят и в пълен
размер сторените от ищцата разноски на първа инстанция, както и тези за
настоящото производство. Няма направени доказателствени искания с
насрещната въззивна жалба по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната
инстанция. Няма постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
ответната община и третите лица помагачи.
Адв.К.: - Оспорвам жалбата. Поддържам отговора на въззивната жалба
и поддържам отговора на насрещната жалба. Няма да соча доказателства.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.К. : - Моля да отхвърлите депозираната въззивна жалба, като
постановите решение на основание подробно изложеното в отговора на
въззивната жалба, както и уважите подадената насрещна жалба. В същата
много подробно са изложени аргументи и тълкуване на материалния закон. По
отношение на претендираните от доверителката ми разноски моля да ни
присъдите сторените разноски в съдебните производства, за които представям
17
доказателства в едно с плащането на същите и моля да ми се даде срок за
писмена защита, където евентуално да допълня по подробно аргументите си.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА срок на адв. К. до 1.07.2025г. за представяне на писмена защита с
препис за връчване на насрещната страна.
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 25.07.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18