Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 04.06.2013г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Русенският Районен съд, ЕДИНАДЕСЕТИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и трети май, през две хиляди и тринадесета година в състав :

 

                                                                          Председател : Александър Станчев

 

при секретаря С.Е., и в присъствието на прокурора ……………. като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 351/2013г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

 

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

          Издадено е Наказателно постановление №18-7/04.02.2013г. на Началник Сектор “Рибарство и контрол” гр.Русе, с което на Н.И.Н., с ЕГН – **********, за нарушение на чл.17, ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ му е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 1500 лева, на осн. чл.56, ал.1 от ЗРА, а на осн. чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети 1 бр. дървена лодка №Рс0271, черна на цвят с дължина 6 м. и 2 бр. рибарски найлонови мрежи с дължина 20м.

Срещу НП е подадена жалба от Н.Н., чрез адв.А.Г. *** – упълномощена. В нея се моли съда да отмени наказателното постановление по съображения, изложени в жалбата.

          За наказващият орган редовно призовани – явява се Началник Сектор „Рибарство и контрол”-Русе – К.Л., който поддържа НП.

          РРП не взема становище.

          Жалбоподателят поддържа жалбата си срещу НП.

          Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната цялост, счете за установено следното:

          Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от легитимирано лице в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

          На 10.01.2013 г. в 15.35 часа на река Дунав, р.км.482, в землището на гр.Мартен, обл.Русе, жалбоподателят Н. извършвал риболов /стопански/ според АНО, използвайки 1 бр. дървена лодка №Рс0271, черна на цвят с дължина 6 м. и 2 бр. рибарски найлонови мрежи с дължина 20м., без съответно разрешително затова. В хода на проверката и в АУАН и НП са описани обстоятелства, че жалбоподателя препятствал проверка на контролен орган на изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, като се държал агресивно и заплашвал със саморазправа. В рибарската лодка на жалбоподателя свидетелите по делото и проверяващи са открили около 5 кг. риба. За гореописаното нарушение св.П. след като изслушал служителите към ИАРА – физически извършили проверката – свидетелите по делото – В.В. и С.М., съставил АУАН №А0016614/10.01.2013г., а в последствие е издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за гореописаното нарушение било наложено административно наказание  „глоба” в размер на 1500 лева и са отнети 1 бр. дървена лодка №Рс0271, черна на цвят с дължина 6 м. и 2 бр. рибарски найлонови мрежи с дължина 20м.

В хода на съдебното следствие с оглед изясняване обективната истина по делото е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят и св. П.. От показанията му в съдебно заседание се установи, че съставил АУАН единствено по свидетелските показания на свидетелите вписани в него. Твърди, че не е присъствал на инцидента. В хода на въззивното производство са разпитани и св.св.В., М. – служители към ИАРА и свидетели по АУАН, както и св.М.Г. – мл.пол.инспектор към ПУ – гр.Мартен, и св.П. – познат на жалбоподателя.

          По делото са представени и приети, като писмни доказателства медицински документи и ТЕЛК от които е видно, че жалбоподателят страда от сериозно психическо заболяване. Изготвена е и приета в съдебна фаза и СПЕ, според която жалбоподателя не страда от „разстройство на съзнанието или умствена недоразвитост” в аспекта на чл.33 от НК, но се коментира факта, че болестта на жалбоподателя – „хепато лентикуларна дегенерация, болест Уилсон- Коновалов” дефакто е органично разстройство на личността /л.58-62 – СПЕ по делото/.

При така установените по делото доказателства съдът приема, че  жалбата е основателна, поради следните обстоятелства :

Чл.17, ал.1 от ЗРА /Изм. - ДВ, бр. 59 от 2012 г./, въз основа на който е наказан жалбоподателя гласи : „Стопански риболов във водите на черно море и река дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми.”

Официалните дефиниции касаещи понятията „Риболов”, „Риболов-любителски” и „Риболов-стопански” са дадени в §.1, т.т.26,27,28 от ДР към ЗРА, които гласят следното :

т.26. „Риболов” е поставянето на разрешени уреди и средства във водата за улов на риба и други водни организми, изваждане на улова от водата, неговото пренасяне и превозване.”

т.27. „Риболов – любителски” е риболов по смисъла на т.26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми, извършван от физически лица за развлечение или със спортно-състезателен характер, организиран по определени за това правила.

т.28. „Риболов – стопански” е риболов по смисъла на т.26 - дейност, при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов, извършван с уреди, различни от тези по чл.24, ал.1, и/или при който уловената риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал. 3 количества.

От своя страна чл.24, ал.3 от ЗРА, относно количеството уловена риба гласи следното : „….до 2 кг пъстървови риби, но не повече от 6 бройки. ……. За всички останали видове риба риболовците запазват до 3 кг, с изключение на единичен екземпляр с по-голямо тегло….”. В процесните НП и АУАН са описани количества риба намерени в лодка №Рс0271, които са различни от пъстървова риба и са около 5 кг. Св.М.Г. заявява : „…..в задната част на лодката имаше 2 или 3 рибки с обърнати кореми.Служителите не разполагаха с мерителни уреди с които да измерят теглото на рибата….”. Св.С.М. в с.з. заявява, че :”….ние като отидохме извадихме втората мрежа, в която имаше около 3 кг. риба ….. ние нямаме възможност да носим кантари в нас …..рибата я изхвърлихме цялата ….”. Това са единствените свидетели, които удостоверяват вероятното количество риба, което е описано в АУАН, като : „…1 бр. бяла риба с тегло 1 кг., морунаш и платика с тегло 4 кг., общо 5 кг…..”, а в НП количеството, което е описано, е следното : „….3 кг. платика и морунаш, 1 кг. бяла риба и 1 кг. морунаш….”. От горепосочените описания и свидетелски показания въобще не става ясно колко е количеството непъстървова риба открито по време на проверката. Беспорно е, че по време на проверката проверяващите административни служители са нямали техническо средство с което да измерят теглото на рибата, поради, което и по делото не е установено точното тегло на процесната риба. Това е важно обстоятелство предвид тълкуването на т.28 от §1 към ДР на ЗРА, с оглед това, че законодателят възприема в изр.2, че стопански риболов се смята и риболов извършван и с уреди различни от тези по чл.24, ал.1 от ЗРА /”…3 броя въдици (пръчки) за риболов с монтирани на тях до две куки (единични или двойни) в изкуствените водни обекти…”/, и/или при който уловената риба  или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24, ал.3 количества /3 кг./. Граматическото тълкуване на изр.2 на т.28 от §1 към ДР на ЗРА е, че ако се извършва риболов с риболовна мрежа /какъвто е настоящия случай/, позволеното количеството на уловената риба, ако надхвърля 3кг., независимо от уредите по пр.1 на т.28 от §1 към ДР на ЗРА се счита за „Стопански риболов” по смисъла на тази разпоредба. Като не са установили коректно теглото на процесна риба по време на извършване на проверката, административните служители и АНО не са имали възможност да преценят дали в случая действително се касае за маловажен случай на извършен „Стопански риболов” във връзка с горепосочените и тълкувани разпоредби от ЗРА и във вр. с чл.28 от ЗАНН.

Настоящият съд приема, че деянието което формално е извършено в настоящия случай от жалбоподателя следва да се квалифицира като „маловажен случай”. Мотивите в тази насока са следните :

Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за „маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.

Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл. 6 от ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен” случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона „може” не обуславя действие при „оперативна самостоятелност”, а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици.

Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият   орган   не   го   е   приложил,   това   е   основание  за   отмяна   на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона.

Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Настоящия съд приема, че при определяне на маловажните случаи при административните нарушения по ЗРА следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл.93, т.9 от НК.

Правната норма на чл.11 от ЗАНН урежда правната възможност по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, субсидиарно да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго.

В ЗАНН законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „маловажен случай”, поради което следва приложимите критерии при определяне на дадено административно нарушение като „маловажен случай” да се изведат от чл.93, т.9 от НК.

Легалното определение на „маловажен случай” по чл.93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /в случая административно нарушение/ от съответния вид.

От анализа на цитираната правна норма следва, че за да се направи извод по въпроса дали конкретно административно нарушение съставлява маловажен случай, следва и да се преценяват фактите на липса или незначителност на вредните последици, характера на вредните последици, ако такива са настъпили от нарушението, всички смекчаващи отговорността обстоятелства.

От съдържанието на чл.93, т.9 от НК следва изводът, че маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да се преценяват от настоящия съд конкретно и въз основа на събраните по делото доказателства, при всеки случай на административно нарушение.

За да се приеме случаят за „маловажен” следва да се изхожда от размера на вредните последици от нарушението, като релевантни за преценката остават и другите смекчаващи обстоятелства.

Съдът при тълкуване на обективираната в термина „маловажен случай” законодателна воля, приема, че при административните нарушения следва да се преценяват както обстоятелствата относно обществената опасност на административното нарушение, в контекста на неговите времеви и пространствени измерения, реализирания механизъм, характеризиращите предмета на нарушението особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите за извършване на нарушението, социалното отражение на нарушението, така и фактическите данни по отношение на нарушителя.

Съдът приема, че „маловажен случай” ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид.

Съдът, в конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбопозателя, следва да се квалифицира като „маловажен случай” и административнонаказващия орган не е следвало да налага наказание за констатираното по АУАН и обжалваното НП нарушение, поради следното :

По делото е безспорно установено, че на физическото лице – жалбоподател Н.И.Н. е издадено Разрешително /безсрочно/ за стопански риболов №18202288/20.04.2007г. /л.64 от делото/, съгласно чл.17 /ДВ, бр. 94 от 2005г./, според който /цит./ : „Стопански риболов могат да извършват лица, които притежават разрешително и са придобили право за извършване на стопански риболов за съответната календарна година”, който е изменен в последствие с ДВ, бр. 36 от 2008г. /цит./ : „Стопански риболов в определените за това обекти или зони от тях се извършва след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми в предвидените от закона случаи.” И в двете разпоредби законодателя борави с термина „лицата”, без значение „юридически” или „физически” до последното изменение  - ДВ, бр. 59 от 2012г., според което : „Стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва от юридически лица и еднолични търговци след издаване на разрешително за стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми”. В конкретния случай АНО е обективирал нарушението спрямо жалбоподателя Н. именно с последното изменение на чл.17, ал.1 от ЗРА, а именно, че същият като физическо лице към момента на проверката  - 10.01.2013г. реално е нямал издадено валидно разрешително да извършва стопански риболов по смисъла на т.28 от §1 към ДР на ЗРА.

На първо място, в конкретния случай съдът приема, че е изключително спорен момента - дали жалбоподателя е извършил от субективна страна нарушението, което му е вменено. Формално същото от обективна страна е налице съгласно последните изменения на чл.17, ал.1 от ЗРА /цит. по-горе/, но по делото е безспорен и друг факт- съгласно медицинската документация и назначената и изготвена по делото съдебно-психиатрична експертиза в съдебна фаза, макар и вещото лице да посочва, че жалбоподателя не страда от „разстройство на съзнанието или умствена недоразвитост” в аспекта на чл.33 от НК е безспорен факта, че болестта на жалбоподателя – „хепато лентикуларна дегенерация, болест Уилсон- Коновалов” дефакто е органично разстройство на личността /л.58-62 – СПЕ по делото/. От събраните писмени и гласни доказателства по делото изобщо не става ясно, дали жалбоподателя от субективна страна е съзнавал, че законодателя е изменял на два пъти чл.17, ал.1 от ЗРА и в какви срокове е следвало да поднови редовно издаденото му разрешение от 2007г. с ново такова, съгласно последните изменения на ЗРА.

На второ място безспорен е факта, че съгласно служебна бележка Рег.№5218-31/07.03.2013г. от ИАРА Сектор „Рибарство и контрол” – гр.Русе /л.32 по делото/, че на 02.01.2013г. жалбоподателят е платил такса за билет за стопански риболов, а на 04.01.2013г. е подал заявление за издаване на разрешение за стопански риболов, като същото е издадено на 11.01.2013г. С оглед това, че процесното нарушение от обективна страна е констатирано от административните служители на 10.01.2013г., става е ясно, че АНО е издал процесното Разрешително само 1 ден след формалното установяване на нарушението от административните служители.   

На трето място установеното количество риба от административните служители, които не са имали обективна възможност да го претеглят е в границите между 3 и 5 кг. непъстървова риба, което граничи с минималните количества съгласно разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗРА вр. т.28 от §1 от ДР на ЗРА.

От всичко изложено дотук става ясно, че административнонаказващият орган в процесното НП, не е спазил задължението си по ЗАНН да мотивира и обсъди  чл.28 от ЗАНН, при положение, че според Съда в конкретния случай са налице именно предпоставките процесното нарушение да се квалифицира като „маловажен случай” съгласно изложените мотиви по-горе.

Съвкупната преценка на посочените по-горе обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение.

Предвид изложените съображения Съдът счита, че обжалваното НП не е постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По гореизложените мотиви и на основание чл.63, ал.1, изр.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №18-7/04.02.2013г. на Началник сектор “Рибарство и контрол” гр.Русе, с което на Н.И.Н., с ЕГН – **********, за нарушение на чл.17, ал.1 от Закон за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ му е наложено административно наказание  „глоба” в размер на 1500 лева, на осн. чл.56, ал.1 от ЗРА, а на осн. чл.90, ал.1 от ЗРА са отнети 1 бр. дървена лодка №Рс0271, черна на цвят с дължина 6 м. и 2 бр. рибарски найлонови мрежи с дължина 20м. и око 40мм. без радина.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр.Русе.

 

 

    

Районен съдия: