РЕШЕНИЕ
№ 623
гр. Горна Оряховица, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120100558 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2,
във вр. чл. 188, т. 1 КТ.
Ищцата С. В. Д., работеща на длъжност „кондуктор“ оспорва
наложеното й със Заповед № 22-02-212/08.02.2024г., издадена от Директор на
ППП-Г.Оряховица, дисциплинарно наказание „забележка”, като
незаконосъобразно. Посочва, че в оспорваната заповед липсвало
обоснованост, конкретизация и яснота на вмененото й нарушение, поради
което намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ. Отрича да се
е държала грубо, неуважително към пътниците във влака, както и да не е
изпълнила задълженията си по проверка на пътниците, носене на „бадж“,
както и да е казвала думите „ да се махат на някъде“. Посочва, че дори и да се
приеме, че е извършила нарушенията описани в заповедта, то те нямат
необходимата тежест, обосноваваща квалифициране на деянието като
нарушение на трудовата дисциплина, водещо до налагане на дисциплинарно
наказание. Иска от съда да отмени дисциплинарното наказание като
незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответното дружество – „БДЖ“ - ППП-Г.Оряховица, чрез процесуалния
1
си представител оспорва твърденията в исковата молба. Посочва, че описаните
в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са с първоизточник сигнал на
Н. С. И. за случилото се във влак 2613 на 20.12.2023 г. и изразяващи се в грубо
и безотговорно поведение на кондуктора по настаняването й във влака, както
и последващи проверки на пътниците. Намира за неоснователни твърденията
в ИМ за неконкретизиране на нарушението, за описание на нарушението, за
непосочване на времето и мястото на извършеното от ищцата, за
неконкретизиране на изпълнителното деяние, както и липсата на
задължителните реквизити посочени в чл. 195 КТ. С оглед протеклата
процедура намира, че правилно и законосъобразно е наложил съответното на
дисциплинарното нарушение наказание. Счита, че е съобразил наложеното
дисциплинарно наказание с извършеното нарушение. Иска от съда да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск за отмяна на наложено със Заповед № 22-02-
212/08.02.2024г., дисциплинарно наказание „забележка” – чл. 357, ал. 1, вр.
чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр чл. 188, т. 1 КТ.
Дисциплинарното наказание „забележка” се налага, когато е налице
виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на
служителя, наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът
поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове.
Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за
работодателя.
При така разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за
основателен.
Не е спорно между страните, че са обвързани от трудово
правоотношение, по силата на което ищцата изпълнява длъжността
„кондуктор”. Между страните няма спор, а и се установява от положения
върху длъжностната характеристика за длъжността „кондуктор”, код по НКПД
2011 -51121001 подпис, че в трудовите функции на ищцата се включва
2
задължението да „извършва проверка на превозните документи на всички
пътници. Недопуска пътуването на пътници непритежаващи документи за
пътуване или такива с нередовни документи за пътуване”, “грижи се за
настаняване на пътниците във влаковите състави“, както и „при подаване на
информация на пътниците, кондуктора на влака е длъжен да използва винаги
уважителна форма на обръщение, да бъде коректен, вежлив и толерантен; да
не употребява груби и жаргонни думи; да се легитимира своевременно с ясен
и уверен тон; да проявява уважение към личността на пътниците и тяхното
достойнство“, „ да носи на видно място бадж със своята длъжност и снимка“.
Дисциплинарната отговорност на ищцата е реализирана на основание
чл. 187, ал. 1, т. 3 – „неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила“; чл. 187, т. 8 пр. второ КТ –
„уронване на доброто име на предприятието“, чл. 187, т. 10 КТ –нарушение на
разпоредбите на чл. 14, чл. 15, т. 7, чл. 17, т. 1 от Инструкцията на кондуктора,
както и чл. 129, т. 4 да изпълнява работата в изискуемото количество и
качество, т. 7 да изпълнява законните нареждания на работодателя, т. 9 да бъде
лоялен към работодателя си в изискуемото качество, като не злоупотребява с
неговото доверие. Работодателят сочи, че при и по време на работа, в
качеството си на кондуктор на влак № 2613/20.12.2023 г. (гара Ч.б. – гара П.)
ищцата не изпълнила качествено и в пълен обем служебните си задължения, а
именно: отнесла се грубо, неуважително и е говорила на висок тон към
пътници, качили се от гара Ч.б., с билети за запазени места, които са
определени за почивка на превозната бригада, не им се легитимирала, нямала
визитка, не съдействала на пътниците да се настанят на други места, а грубо
им е казала да се махат на някъде, не проверила документите за пътуване на
пътниците от гара Ч.б. към гара П..
Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят е
спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, като е изискал обяснения от
работника за вменените му нарушения. В заповедта са описани обективните и
субективните признаци на нарушенията, което се претендира да са извършени
от ищцата. Нарушението извършено от работника, е посочено по разбираем за
него начин, поради което заповедта следва да се приеме за законосъобразна.
Процесната заповед съдържа всички обективни признаци на вмененото
нарушение – същото, е описано по време и място на извършването му и по
3
начин, позволяващ, както защитата на работника/служителя, така и
преценката за законосъобразност, която следва да извърши съда, то ест при
налагане на дисциплинарното наказание не са допуснати нарушения на
установената в КТ процедура.
Следва да се даде отговор на въпроса, извършени ли са вменените
нарушения и ако да – дали това е виновно извършено, и дали наложеното за
него наказание се явява съответно.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н. И., по чиято
жалба/сигнал е образувана дисциплинарното производство, се установява, че
на 20.12.2023 г. пътувала с дъщеря си от гара Ч.б. към гара П.. Качили се на
влака по обяд в 12, 22 ч. Свидетелката не помни в кой вагон са се качили. Във
вагона търсила табелките на запазените места на билетите, които
предварително били закупили. Достигайки до тях чула думите: „Това са
служебни места, махайте се, омръзна ми!“, а след това кондукторката се
обърнала към началник влака да се обади да спрат да продават тези места.
Свидетелката се опитала да каже: „По-спокойно, няма нужда да крещите!“.
Попитала ищцата за са имената й, като същата отговорила, че няма да ги каже,
да пишат жалба, а те щели да я намерят. В този момент се намесил началник
влака, който им казал да си потърсят други места. Свидетелката се
почувствала унизена, намирайки поведението на кондуктора за грубо и
неуважително. По време на цялото пътуване гледала началник влака и
кондуктора, като и направило впечатление, че не работели – не проверявали
билетите на пътниците. Категорично посочва, че кондукторът не носела бадж.
Според нея влакът бил почти пълен, като имало около 5-6 свободни места.
По делото е разпитан свидетелят Г. Б., който посочва, че на 20.12.2023 г.
обслужвал влак № 2613 (гара Ч.б. – гара П.) заедно с ищцата Д.. Работел на
длъжността началник – влак, а ищцата кондуктор. Свидетелства, че помни
случая описан от свидетелката И., като поводът за него бил, че им били
продадени запазени места, който съвпадали с местата отредени на превозната
бригада, т. е. за тях. На гара Ч.б. слязъл на перона докато се качат пътниците, а
след това влязъл във влака, в първия вагон и там чул кондуктора да обяснява
на пътниците, че местата са служебни и трябва да си намерят други места.
Като компенсация за неудобството предложил да се преместят в първа класа
на влака или да седнат, където пожелаят. Посочва, че викове и крясъци не е
4
чувал, да се изричат от страна на ищцата. Определя гласът й като по-висок и
по-твърд, но не и обиден или арогантен. Свидетелства, че нямало как ищцата
да е без бадж на работното си място, като според него, ако същият не се е
виждал от свидетелката, то това е било, защото било зимно време и най-
вероятно баджът се намирал под грейката й. Според него продължителността
на случилото се, между ищцата и двете пътнички било за минута или две.
Посочва, че този вагон, в който се е разиграла ситуацията, е бил предназначен
за проверка от него, като останалата част от влака се проверявала от
кондуктора. Спомня си, че влакът не бил пълен, че е имало много места, а
недоволството на пътничките се породило, заради това, че искали да са на
местата с масичка между седалките. Заявява, че в този ден не е констатирал
неизпълнение на задължения на кондуктора.
От правна страна:
Съдът намира, че наказанието на ищцата е наложено незаконосъобразно,
тъй като не е налице установено извършено нарушение на трудовите
задължения.
Наказанието е наложено за това, че ищцата не е извършвала качествени
частични проверки на документите за пътуване на пътниците, в обслужваната
от нея част от процесния влак, както и защото била проявила арогантно, грубо
поведение, че не носела бадж, който да я обозначава. До този извод
работодателят е стигнал, като е счел, че жалбата на свидетелката Н. И.
пресъздава правилно случилата се във влака ситуация.
Съдът намира, че не следва да дава вяра на показанията на разпитания
по инициатива на работодателя свидетел – Н. И.. Същите са очевидно
противоречиви, необективни и целенасочени да се изопачи създалата се
ситуация. От една страна И. в началото на разпита й посочва, че не може да
посочи, в кой вагон от композицията на влака се е качила, а след това посочва,
че много добре знаела, къде е била. На второ място посочва, че жената, която
се обърнала с нея на висок тон няма бадж или други отличителни знаци за
длъжността й, но от друга посочва, че знае, че е кондуктор, а не дава
обяснение, от къде знае за това. На следващо място видно от разписния лист,
от справките дадени от ответника е, а и от показанията на началник влака е, че
влакът не е бил пълен, а свидетелката посочва, че в него имало само 5-6
свободни места, т. е, свидетелката И. и дъщеря й, са можели спокойно да
5
седнат, където поискат или дори да се преместят в първа класа, но са
предпочели да се конфронтират с кондуктора, да седнат на неудобни за тях
места, но само и само да следят работата на превозната бригада, за да могат
след това да изложат в сигнала си до БДЖ. Свидетелката също така не дава
обяснение, защо насочва жалбата си срещу кондуктора от влака, при
положение, че грешката в дублирането на запазените места е допусната от
лицето продало й тези билети. На следващо място показанията на И. са в
противоречие с показанията на другия разпитан по делото свидетел – Г. Б.,
който посочва, че не е чувал спрямо И. и дъщеря й, да са отправяни обидни
думи или да е проявено арогантно поведение. Той ги е насочил, след като е
станало дублиране на местата, да се преместят в първа класа, като
компенсация за неудобството, което те не сторили. Ето защо съдът намира, че
жалбоподателката – свидетеля Н. И., със сигнала си е целяла единствено да
злепостави ищцата пред работодателят й, за да се образува дисциплинарно
производство, като по този начин й навреди. Показанията на И. са
недостоверни, взаимно изключващи се и не отговарящи на останалите
събрано и по делото доказателства, поради което съдът не ги цени. От
представената справка (стр. 152-167) се доказва, че превозната бригада не е
бездействала, а напротив продала е билети във влака.
По отношение на частичната проверка: установяването на пътник с
непроверен билет е резултат от виновно неизпълнение на задълженията на
ищцата съгласно цитираните в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание текстове на инструкцията за кондуктора. Тази инструкция е
задължителна за лицата, заемащи длъжността "кондуктор на влак" при
ответника. Понятието "качествена частична проверка " не е дефинирано нито
в нея, нито в друг акт на работодателя или нормативен такъв. Очевидно е
обаче, че работодателят е имал предвид, че качеството на проверката зависи от
изпълнението на задълженията по инструкцията за влаковия кондуктор.
Съгласно чл. 14, т. 1 от инструкцията кондукторът е длъжен да извършва
проверка на редовността на документите за пътуване на пътниците за всички
категории бързи и международни влакове след заминаването от началната и
след всички гари, в които влакът спира по разписание. Разпоредбата на чл. 15
от инструкцията сочи случаите, в които кондукторът е задължен да извършва
обща /цялостна/ проверка на редовността на документите на пътниците в
определената за него част от влака, а именно: от началната гара; след гарата,
6
от която поема влака; преди крайната гара; от поредни гари, когато броят на
повече от половината на първоначално пътуващите пътници се е променил; по
нареждане на началник влака; при съмнение от негова страна за редовността
на документите на пътуващите.Във всички останали случаи кондукторът е
длъжен за извършва частична проверка на документите за пътуване /чл. 15, т.
7 от Инструкцията/. Съгласно длъжностната си характеристика кондукторът
не следва да допуска пътуването на пътници непритежаващи документи за
пътуване или такива с нередовни документи за пътуване.Понятията "цялостна
проверка" и "частична проверка" на редовността на документите на
пътниците не са дефинирани от цитираната инструкция, но от съдържанието
на същата може да се изведе извод, че цялостната проверка обхваща проверка
редовността на документите на всички, пътуващи в обслужваната от
съответния кондуктор част от влака, а частичната проверка обхваща проверка
редовността на документите на пътниците, които се качват във влака на
съответните гари / новокачилите се пътници/.
С оглед изискванията на инструкцията съдът счита, че ищцата е
извършила редовна частична проверка на документите за пътуване на пътници
качили се от гара Ч.б. към гара П.. Свидетелят Б. посочва, че първият вагон, в
който е била и свидетелката И. се проверява от него, а същата не посочва да е
била в друг вагон, поради което следва да се приеме, че ищцата не е имала
задължение да извършва проверка в този вагон, съответно изложеното в
жалбата на И., послужило като основание за налагана на наказание, не може
да докаже, неизпълнение на задълженията й по проверка на билети, съответно
не е налице доказано дисциплинарно нарушение съгласно инструкцията на
влаковия кондуктор.
След като работодателят не е изяснил спорните обстоятелства, а именно:
имало ли е груб и арогантен тон от страна на ищцата към Н. И., и в нейно
задължение ли е било да извършва проверка на билетите на пътниците на
първи вагон от влаковата композиция- вагонът в който е била
жалбоподателката И., преди налагане на дисциплинарното наказание, съдът не
може да се приеме по категоричен начин за установено, че ищцата не е
изпълнила задължение, което да обосновава неизпълнение на трудовите й
функции. Наложеното дисциплинарно наказание се явява незаконосъобразно
и следва да се отмени.
7
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сторените в настоящото производство разноски, а именно
1000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 20 лв. депозит за
призоваване на свидетел.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът-работодател следва да
бъде осъден да заплати в полза на ГОРС: сумата от 40. 00 лв., съставляваща
ДТ по чл. 3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв., представляваща ДТ по чл. 11 от
Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание "забележка" наложеното на С. В.
Д., ЕГН ********** от гр. Д.О. със Заповед № 22-02-212/08.02.2024 г. на
Директора на «Поделение пътнически превози» гр. Горна Оряховица – Д.Д.,
ЕИК1754056470213, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА «Поделение пътнически превози» гр. Горна Оряховица,
БУЛСТАТ ЕИК1754056470213, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., ЕГН ********** от
гр. Д.О., сумата 1020. 00 лв. /хиляда и двадесет лева/, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА «Поделение пътнически превози» гр. Горна Оряховица,
БУЛСТАТ ЕИК1754056470213, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, сумата 40. 00 лв. /четиридесет лева/,
представляваща ДТ по чл. 3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв. /пет лева/
представляваща ДТ по чл. 11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд град
Велико Търново в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8