Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Перник, 10.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, 6 - ри състав, в открито съдебно
заседание на 14 05 2019 година, в състав:
Районен съдия: Д МАТЕЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 06299
по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
“Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на
управление гр.София ул.П.Волов 29 ет.3 предст. от Тервел Кънчев и чрез юк
Д.Александрова
срещу
С.Л.С.
ЕГН ********** ***
с която
се иска да бъде установено, че ответникът дължи на ищцовата страна сумата
3200.78лева, от която
сумата
2527лв. главница по Договор за стоков
кредит № 263986 от 11.05.2017 г. сключен между Банка ДСК/ заемодател/ и
ответникът / заемател/
сумата
587.69 лева договорна лихва за периода
05.06.2017 г. - 12.01.2018 г
лихва
за забава върху непогасената главница в размер 86.09лв. за периода 06.06.2017 /
дата на преустановяване на вноските / до 09.03.2018г. / дата на заявлението по
чл.410 ГПК /
ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -21.03.2018г. п ч гр дело №
1922 / 2018г. ПРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се разноски- по уст.иск :350лв.за
назначен на ответника особен представител, 128.03лв. д.такса, 350лв. юк.възн.,
както и по запов.производство -64.02лв.за д.такса и 200лв.юк.възн.
В
исковата молба се посочва, че между Банка ДСК- заемодател и ответникът (заемател) бил сключен горепосочения
Договор за стоков кредит № 263986
от 11.05.2017.
По силата на този договор заемодателят
предоставил на ответника сума в размер на 2527лева- за закупуване на стоки от ТЕХОНОПОЛИС
БЪЛГАРИЯ ЕАД – който трябвало да се
върне на 12 мес. вноски, включващи главница и лихви, като 11 в размер 252.28лв.
а последната 12-та в размер 233.55лв. – съгласно уговорен между страните
погасителен план.
В чл.6
от Договора е фиксирана лихва 0.065 % на ден
Видно
от заявлението по чл.410 ГПК / приложено по делото / за периода от 05.06.2017
до 12.01.2018г. начислената лихва е 587.69лв.
Ответникът
не е извършвал плащания от 11.05.2017г.
Предсрочната
изискуемост на кредита е обявена на 12.01.2018г.
От
датата 06.06.2017г. – дата на преустановяване на плащанията – до датата на
заявлението по чл.410 ГПК -09.03.2018г. – начислената лихва е 86.09лв.
Между
Банка ДСК ЕАД и ищцовата страна – АКПЗ ЕООД е сключен Договор за прехвърляне на
парични задължения / цесия / от 29.09.2017г.
Ответникът е следвало да върне
кредита по следния начин :
По
делото са налице доказателства за трайна забава на заплащане на задължението,
като няма данни ответникът да е издължавал вноски или цялата сума .
По делото са налице доказателства, за сключен Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания между Банка ДСК ЕАД и “Агенция за
контрол на просрочени вземания” ЕООД, по силата на който на ищцовото дружество
са прехвърлени вземанията на финансовата институция към
ответника, произтичащи от цитирания договор за паричен заем.
Пояснява, че приложението към договора за цесия
представлявал електронен документ. Излага твърдения за наличие на
упълномощаване на ищеца да съобщи на ответника извършената цесия.
Твърди, че ответникът е уведомен за извършената
цесия с получаването на исковата молба и приложенията към нея.
Към настоящия момент ответникът не е изпълнил
задължението за погасяване на вземането по кредита.
Правният интерес от предявяване на установителния
иск се извежда от обстоятелството, че е подадено възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
Ответницата е с назначен ОСОБЕН
ПРЕДСТАВИТЕЛ –адв.И.М. ПАК,
която е
депозирала отговор в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковите претенции .
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
“АКПЗ” ЕООД са депозирали пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответницата за горепосочените суми
Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за която е подадено посоченото заявление.
Заповедният съд след изпълнение на съотв.процедури по връчване по чл.47 ал.5 ГПК вр.415 ал.1 т.2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск
По делото са представени
писмени доказателства, които съдът разглежда с оглед всички факти и
обстоятелства по спора.
По делото е представен рамков договор
за цесия, от който е видно, че финансовата институция е прехвърлила на ищцовата страна “АКПЗ“ ЕООД всички вземания към ответницата, произтичащи от
договора за паричен заем.
Съдът намира, че договорът за цесия установява прехвърляне на процесните вземания,тъй
като са индивидуализирани процесните вземания, които се прехвърлят. В този
смисъл съдът приема, че вземанията на кредитодателя към ответника, произтичащи от
договора , са прехвърлени на ищцовото дружество.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
415, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ГПК.
Правоотношението
е породено от Договор
за стоков кредит № 263986 от 11.05.2017.
По силата на този договор заемодателят
предоставил на ответника сума в размер на 2527лева- за закупуване на стоки от
ТЕХОНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД – който
трябвало да се върне на 12 мес. вноски, включващи главница и лихви, като 11 в
размер 252.28лв. а последната 12-та в размер 233.55лв. – съгласно уговорен между
страните погасителен план.
В чл.6
от Договора е фиксирана лихва 0.065 % на ден
Видно
от заявлението по чл.410 ГПК / приложено по делото / за периода от 05.06.2017
до 12.01.2018г. начислената лихва е 587.69лв.
Ответникът
не е извършвал плащания от 11.05.2017г.
Предсрочната
изискуемост на кредита е обявена на 12.01.2018г.
Впоследствие
вземанията по стоковия кредит са прехвърлени на ищцовото дружество.
От
съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на
правата и задълженията, съдът прави
извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит.
Договорът
е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК (в сила
28.07.2015 г.) писмена форма, а
съдържанието на неговите клаузи
са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 ЗПК.
Следва да се поясни, че договорът е
съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски.
Това е така, тъй като в договора е
посочен размера на всяка една седмична погасителна вноска , и е уговорен срока
на заема.
В
договора се съдържат датите на плащане
на погасителните вноски, т. е. съдът приема, че спазена разпоредбата на чл. 11,
т. 11 ЗПК.
Предвид
изложеното съдът приема, че договорът е действителен и ответникът дължи
падежиралите вноски по кредита.
След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК,
които важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат
императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП.
Нормите,
уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен
характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото когато страна се
позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ.
нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора, респ. надлежно
въведените в процеса, и без да има позоваване на нищожност (в този смисъл
решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
С т. 3 на ТР № 1 от
15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK е дадено задължително тълкуване, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции), както и от принципа за справедливост в гражданските и
търговски правоотношения като за спазването им при иск за присъждане на
неустойка съдът следи служебно.
Както по –
горе се поясни ответникът не е направил плащания
По делото се установи, че между кредитодателят и “АКПЗ” ЕООД е сключен договор за
цесия по смисъла на чл. 99, ал. ЗЗД, с който в полза на ищцовото дружество са
прехвърлени вземанията по договора
за паричен заем.
В този смисъл цесионерът (ищцовото дружество) става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента.
Следва да се отбележи, че договорът за цесия се сключва между цедента и цесионера, в който длъжникът не е страна по него.
Това налага извод, че не е необходимо неговото съгласие, поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Съгалсно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия
кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и
да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Законът не изисква специална
форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното
вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на
цедента – такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионерът (в този смисъл Решение № 16
от 04.02.2016 г. по гр. д. № 5788 / 2015 г. на ВКС, III г.о.).
С оглед на наличните писмени доказателства
за необслуженото задължение по договора за стоков кредит, съдът следва да уважи
исковите претенции, както са предявени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на исковите претенции.
Предвид изложеното в полза на ищцовото
дружество следва да се присъдят следните разноски:
По установителния иск : 350лв.за назначен на ответника особен представител,
128.03лв. д.такса, 350лв. юк.възн., както и по запов.производство -64.02лв.за
д.такса и 200лв.юк.възн.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Л.С. ЕГН ********** ***
дължи на ищцовата страна “Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ********* седалище и адрес на управление
гр.София ул.П.Волов 29 ет.3 предст. от Тервел Кънчев и чрез юк Д.Александрова
сумата
3200.78лева, от която
сумата
2527лв. главница по Договор за стоков
кредит № 263986 от 11.05.2017 г. сключен между Банка ДСК/ заемодател/ и
ответникът / заемател/
сумата
587.69 лева договорна лихва за периода
05.06.2017 г. - 12.01.2018 г
лихва
за забава върху непогасената главница в размер 86.09лв. за периода 06.06.2017 /
дата на преустановяване на вноските / до 09.03.2018г. / дата на заявлението по
чл.410 ГПК /
ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -21.03.2018г. п ч гр дело №
1922 / 2018г. ПРС до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА С.Л.С.
ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ на
“Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с ЕИК ********* седалище и
адрес на управление гр.София ул.П.Волов 29 ет.3 предст. от Тервел Кънчев и чрез
юк Д.Александрова
По установителния иск : 350лв.за назначен на ответника особен представител,
128.03лв. д.такса, 350лв. юк.възн., както и по запов.производство -64.02лв.за
д.такса и 200лв.юк.възн.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила, препис , ведно с чгд да се изпрати на съотв.състав
Районен съдия: