РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. София, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Александър Желязков
Членове:Атанаска Китипова
Десислав Любомиров
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Е. В. П.
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601469 по описа за 2024 година
Производството е по чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на Ц. Г. А., осъден по нохд №291/2022г. по описа
на РС Монтана, за възобновяване на производството по внохд №320/2023г. по
описа на ОС Монтана, с което е потвърдена присъда №31 от 05.07.2023г. по
същото дело. С нея подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1 и чл.20, ал.2 от
НК, за което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
1/една/ година, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3/три/
години, възложени са му и разноските по делото.
В искането е посочено, че осъденият е от кръга на лицата по чл.420, ал.2
и срокът за подаване на искането за възобновяване на производството е спазен.
Твърди се, че са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, затова са налице основанията по чл.422, ал.1, т.5
от НПК. Сочените нарушения са свързани с правилното формиране на
вътрешното убеждение и неизпълнение на процесуалното задължение
1
ефективно да се разгледат и обстойно да се отговори на доводите пред
въззивната инстанция, които са от значение за правилното решаване на делото,
с което е ограничено правото на защита и към решението липсват мотиви.
Според искането, са нарушени изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК с оглед
непълното и необективно изследване на възраженията и не са взети всички
мерки за разкриване на обективната истина. Не са изложени доводи и
съображения защо е прието, че от обективна и субективна страна е
осъществено деянието по чл.195, ал.1 от НК. Съдът не е изпълнил
задължението си съгласно разпоредбата на чл.339 от НПК да изложи мотиви
относно възраженията в жалбата и в съдебно заседание, като посочи защо не
ги приема за основателни, изобщо не е изложена фактическа обстановка, въз
основа на която да се приеме дали законът е приложен правилно, при какви
доказателства и доказателствени средства е формирано вътрешното
убеждение и е потвърдена първоинстанционната присъда. Не са обсъдени
съображенията относно показанията на свидетелите Е. И., М. В., Б. Н., Ю. А.,
служители на РУ Лом, относно т.н.“самопризнания“ на подсъдимия Н. И., още
повече, че А. е недопустимо разпитан като експерт. Тези показания са
послужили на първоинстанционния съд при постановяване на присъдата,
въпреки доводите в тази насока, предвид съдебната практика, при формиране
на вътрешното убеждение относно фактическата обстановка и правилното
приложение на материалния закон. Относно обвинението по чл.20, ал.2 от НК
изобщо не са изложени съображения в мотивите, не може да се установи каква
е дейността на всеки от извършителите, пълна липса на мотиви е налице
относно вида и размера на наложените наказания. При наличието на тези
нарушения се иска отмяна на решението на ОС Монтана и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на съда.
С присъда №31 от 05.07.2023г., постановена по нохд №291/2022г. по
описа на РС Лом, Ц. Г. А., роден на ********г. в гр.***, живущ в същия град,
ул.“***“ № *, българин, български гражданин, разведен, със средно
образование, безработен, неосъждан, с ЕГН **********, е бил признат за
виновен в това, че за времето от 20.30 ч. на 08.10.2017г. до 09.00ч. на
09.10.2017г. в гр.Лом, на ул.“Людовико Миланези“ №5, в съучастие като
съизвършител с непълнолетния Н. И. И., чрез използване на МПС – товарен
автомобил „Пежо“, модел „Боксер“, с рег.№ ********, собственост на П. П. П.
от с.***, обл.***, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита
2
на имот – разбИ.е на стъкло на прозорец на хале, е отнел чужди движими
вещи – употребявани автомобилни гуми с джанти на обща стойност 1 220 лв.,
от владението на А. И. П. от гр.***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т.4, във вр.
с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, като е оправдан по обвинението за
предварителен сговор с Н. И.. Наложено му е наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок
от три години от влизане на присъдата в сила. На Ц.ов са възложени разноски
по делото в размер на 496.64 лева.
С решение №79/25.07.2023г., постановено по внохд №320/2023г. на
ОС Монтана, присъдата е била потвърдена.
В съдебно заседание осъденият А., редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Представителят на САП поддържа становище, че искането е
основателно, тъй като действително са допуснати сочените в него нарушения
на материалния и процесуалния закон, включително по отношение на
наказанието, затова намира, че то следва да бъде уважено.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
в пределите на правомощията си, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от
процесуално легитимирана за това страна, в установения от закона
шестмесечен срок и има за предмет акт по чл. 419, ал. 1 от НПК.
Разгледано по същество, то е основателно по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че изложените в писменото
искане възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила,
касаещи допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата
са основателни, що се отнася до съдебната фаза на наказателния процес, както
са основателни доводите за липса на мотиви към въззивното решение.
Допуснати са нарушения при оценката на гласните доказателства, използвани
от съдилищата по същество, за да формират вътрешното си убеждение за
приетата за установена фактическа обстановка по делото и за квалифициране
на престъпленията, в извършването на които е признат за виновен осъденият
3
А. - показанията на свидетелите В., М., Н. и И., полицейски служители. Като
са били допуснати и ценени свидетелските показания на тези свидетели, що се
касае до проведените „беседи“ с подсъдимия И., проведени в сградата на РПУ,
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, нарушило
правото на защита на подсъдимия А.. Въпреки това незаконосъобразно
процесуално действие на първата инстанция, въззивният съд не е взел
отношение в решението си по този въпрос. Настоящият състав намира
посочените доказателствени източници за приобщени в противоречие с
процесуалния закон, поради което въз основа на тях не могат да се правят
изводи за осъществилата се фактическа обстановка. Недопустимо е
изявленията свидетелите да бъдат третирани като доказателства за
„извънсъдебно признание“ на единия подсъдим, още повече с тях да бъдат
заменени първични доказателствени източници като обясненията му, още
повече че такива на практика липсват, тъй като И. не е давал обяснения в хода
на съдебното следствие, а съдът е отказал мотивирано да приобщи
обясненията му от ДП. Фактически т.н. „самопризнание“ на подсъдимия И., на
което се е позовал първоинстанционния съд, не може да се приеме за налично
поделото, а посочените причини в мотивите на първостепенния съд, поради
които се кредитират показанията на полицейските служители, са
неприемливи от гледна точка на процесуалния закон и съдебната практика.
По отношение на свидетелските показания на полицейските служители,
настоящият съдебен състав приема, че в частта, в която същите пресъздават
проведена с подсъдимия И. беседа, те представляват недопустимо
доказателствено средство. Тези свидетели не разкриват възприети от тях
факти и обстоятелства от осъществилата се фактическа обстановка, а
единствено пресъздават осъществената „беседа” с подсъдимия, която е
недопустим способ за събиране на доказателства. Не може да бъде възприета
тезата, че на практика „беседата” се явява допустим нерегламентиран способ,
поради което е приемливо и допустимо от процесуална гледна точка
резултатите от нея да бъдат инкорпорирани в доказателствената съвкупност
чрез разпита на извършващите я. Независимо че „беседата” е способ за
събиране на оперативна информация от страна на полицейските служители,
която да ги направлява в последващите им действия, същата не се явява
способ за събиране на доказателства по НПК, поради което извършването й в
рамките на вече образувано наказателно производство, се явява недопустимо,
4
тъй като представлява извънпроцесуален метод на събиране на доказателства,
за който не е налична регламентация, от която да се направи извод, че е налице
спазване на предвидения от законодателя стандарт за спазване на правата на
участниците в процеса. От тази гледна точка, дори и чрез извършване на
„беседа” да могат да се съберат някакви данни, то същите имат
извънпроцесуален характер и могат да послужат единствено за това да
насочат разследващите към събиране по надлежния ред на доказателства за
тях. Именно защото „беседата” е нерегламентирано процесуално средство,
недопустимо се явява приобщаването на резултатите от нея чрез разпит на
оперативните работници, тъй като по този начин се стига до заобикаляне на
закона. Това е така, тъй като за приобщаване на твърденията на едно лице по
делото има предвиден процесуален ред, който е подробно описан в закона и
предвидените в него ред и условия са гаранция за спазване на правата на
всички участници в процеса. Този процесуален ред е спазен, когато е
извършен разпит на подсъдимите, в хода на съдебното производство те не са
пожелали да дават обяснения, а обясненията на И. от ДП не са били
приобщени чрез прочитане поради процесуална недопустимост.
Обстоятелството, че при проведения разпит, подсъдимите са отказали да дават
обяснения или са дали такива, които да не съответстват изцяло на
първоначално събраните оперативни данни, не води до правно приемлива и
допустима възможност на практика този ред да бъде заобикалян и да бъде
преразказвано изложеното от тях, което е станало в рамките на вече
образувано наказателно производство, което е станало с първото действие по
разследването. Тъй като на практика чрез тази „беседа” се заобикаля
процесуалният ред за събиране на информация от лице, за което се счита, че
има отношение към извършено престъпление, показанията на свидетелите,
пресъздаващи това недопустимо и нерегламентирано действие, не могат да
бъдат ползвани в това производство за установяване авторството и вИ.та на
подсъдимия, доколкото това би довело именно до постигане на заобикалянето
на закона, обсъдено по-горе. В подкрепа на извода за невъзможност да бъдат
ползвани обсъдените показания е и принципната забрана в процесуалния
закон да бъдат замествани оригинерни доказателства с деривативни такива.
Няма как самопризнанието да бъде заместено с показания на възприел го
полицейски служител (станало му известно в рамките на разследване на
престъпление), тъй като това представлява заобикаляне на закона и постигане
5
на доказателствени резултати по ред, различен от посочения в НПК. Поради
това показанията на свидетелите, в посочената част, не могат да бъдат
използвани. В мотивите към постановената присъда, първоинстанционният
съд е изложил подробни съображения относно допустимостта на показанията
на тези свидетели, респективно, на изводимостта на изводите за възприетата
фактическа обстановка от изложеното от тях. По отношение на възприетите
факти, както и на доказателствената им обоснованост обаче липсват
съображения в постановеното от въззивния съд решение. В нарушение на
процесуалния закон, което не позволява да се направи проверка относно
правилността на формирането на вътрешното убеждение на съда, не са
обсъдени поотделно доводите на защитата в писмената жалба и по същество
пред въззивната инстанция, които са били от значение за правилното решаване
на делото, поради липсата на отговор по тези съществени въпроси може да се
направи извод, че към решението липсват мотиви. Нарушени са изискванията
на чл.13 и чл.14 от НПК с оглед пълната липса на отговор на възраженията,
включително относно обективна и субективна страна е осъществено деянието
по чл.195, ал.1 от НК, нещо повече, изобщо не е изложена фактическа
обстановка, възприета от втората инстанция, въз основа на която да се приеме
дали законът е приложен правилно, при какви доказателства и
доказателствени средства е формирано вътрешното убеждение и защо е била
потвърдена първоинстанционната присъда. Основателно е и възражението
относно липсата на съображения защо е прието за налично обвинението по
чл.20, ал.2 от НК, след като в мотивите липсват доводи за това, същото се
отнася и за възражението за пълна липса на мотиви относно вида и размера на
наложените наказания.
Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че са налице
съществени нарушения на процесуалния закон, засягащи и нарушаващи
правото на защита на подсъдимия А., изразяващи се в ползване при
изграждане на вътрешното убеждение на съдилищата по същество на
недопустими и неналични доказателства, както и необсъждането им, съгласно
правилата на процесуалния закон, неизлагане на приетата за установена от
въззивната инстанция фактическа обстановка, липсата на отговор на
защитните съображения, включително относно обективната и субективна
страна на обвинението. Всичко това обуславя възобновяването на
производството по делото, като същото следва да бъде върнато на фазата на
6
съдебното заседание пред въззивния съд, пред която инстанция могат да бъдат
поправени цитираните нарушения. Наложително е да се отмени изцяло
решението, тъй като макар осъденият И. да не е депозирал искане за
възобновяване на наказателното производство, съгласно разпоредбите на
чл.347, ал.2 във вр. с чл.426 от НПК, основанията за отмяна са в негова полза.
По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК
Софийски апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по внохд №320/2023г. по описа на ОС
Монтана, с което е потвърдена присъда №31 от 05.07.2023г. по нохд
№291/2022г., като ОТМЕНЯ постановеното по него решение №79 от 25.
07.2024г.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд Монтана за ново разглеждане от стадия
на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7