№ 1864
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100507355 по описа за 2021 година
С решение № 20050632 от 23.02.2021 г. по гр.д. № 62203/14 г., СРС, ГО, 30 с-в
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, предявения от И.А. Г., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ж.к. „******* срещу „Е.Е.З. А.Д.“ (с предишно наименование „З. А.Д.
А.Е.Д.“), клон София, КЧТ, с БИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Триадица, бул. „******* ет.7, представлявано от Н.С., частичен иск в размер на 8 000
лв., при пълен размер на иска от 68 275,31 лв., за осъждане на ответника да заплати тази
сума на „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
*******, в качеството й на правоприемник по силата на извършено вливане на „Б.П.Б.“ АД,
за погасяване на ипотечен кредит по договор за ипотечен банков кредит за строителни
работи на недвижим имот № 2445/R/12.10.2006r., предоставен от „Б.П.Б.“ АД на Г.И.А., с
ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.А. Г., с ЕГН: **********, от гр. София и „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: ******* - гр.
София, да заплатят на „Е.Е.З. А.Д.“, клон София, КЧТ, с ЕИК: *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р- н Триадица, бул. „******* ет.7, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищцата,с
която обжалва решението като неправилно,в нарушение на материалния и процесуалния
закон .Съдът не се произнесъл по обективно съединения иск с правно основание чл.242
КЗ/отм./с нарочен диспозитив.По отношение на иска с правно основание чл.134 ЗЗД били
1
доказани всички предпоставки за уважаването му. Притежавала качеството на кредитор
спрямо „Ю.Б.“ АД по силата на това, че е наследник на починалия си баща Г.И.А. , който се
е намирал в договорни отношения с „Ю.Б.“ АД, обективирани в Договор за ипотечен банков
кредит за строителни работи на недвижим имот № 2445/R/12.10.2006r.Длъжникът „Ю.Б.“
АД бездействал и не упражнявал имуществените си права, като в този смисъл не могли да
бъдат споделени изводите в мотивите на обжалваното решение, че изпращането на писмо до
застрахователя опровергава тази предпоставка. С бездействието си банката не била
проявила грижата на добрия търговец по Договора за групова застраховка „Живот“ на
кредитополучатели. След получения отказ от страна на З.то дружество - ответник, Банката е
следвало да потърси и предяви по съдебен ред претенциите си за изплащане на З.
обезщетение, свързани с Договора за групова застраховка „Живот“ на кредитополучатели,
по повод настъпилото З. събитие - смъртта на Г.И.А. . Само и единствено по този начин
банката е щяла да покаже и манифестира, че не бездейства. Бездействието на банката
заплашвало удовлетворяването й, т. е. с бездействието си банката - длъжник намалява
имуществото си, посредством което може да погаси задължението към нея по договора за
банков кредит.По искова претенция по чл. 242 от КЗ (отм.) в условията на обективно
съединяване на исковете,било доказано било, че е заплатила на банката 1 700 лева след
смъртта на баща си. Тази нейна искова претенция била отхвърлена (без да има нарочен
диспозитив в решението), поради уважаване на наведеното от застрахователя- ответник
правопогасяващо възражение по чл. 189 ал.4 Кодекс за застраховането /отм./Доказването на
причинно следствената връзка между предшестващи заболявания на Г.И.А. и настъпилата
впоследствие смърт, по повод упражненото от З.то дружество правопогасяващо възражение
по чл. 189 ал.4 Кодекс за застраховането (отм.) било изцяло в тежест на ответника. В
конкретния случай и съобразно доказателствения материал, не било доказано по безспорен
начин, че предишните заболявания Г.И.А. са в причинно - следствена връзка с настъпилото
З. събитие „смърт“. В заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебномедицинска експертиза липсвал отговор на въпроса има ли причинна връзка между
установените заболявания и настъпилата смърт.
По смисъла вложен в чл. 7, т. 5 от договора на застрахователя, както и в закона, може
да се направи извода, че предоставянето на неверни данни по смисъла на чл. 189 от КЗ
(отм.) предполага умисъл или приравнената към него груба небрежност при въвеждане в
заблуждение относно обстоятелства, които са били известни на застрахования-
кредитополучател.Действията Г.И.А. по деклариране на определени обстоятелства преди
сключване на процесния застрахователен договор не могат да бъдат квалифицирани като
„съзнателно неточно обявяване“ по смисъла на чл.189 КЗ (отм.), а несъзнателното неточно
обявяване не води до възможност за отказ от З. плащане /чл.190, ал.4 КЗ (отм.)/.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови
друго, с което да се уважат исковите претенции. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.
2
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
Видно от мотивите към обжалваното Решение , съдът е обсъдил поотделно всяка една
от двете претенции - както тази по чл. 134 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД),
така и тази по чл. 242 от Кодекса за застраховането (отм.), и ги е отхвърлил като
неоснователни.Записано е,че на осн. чл. 134 от ЗЗД, във вр. с чл. 242 от КЗ /отм./, отхвърля
иска.
Неоснователно е твърдението, че и четирите процесуални предпоставки на иска по чл.
134 от ЗЗД са налице, били доказани в хода на производството пред Софийски районен съд.
Процесуалните предпоставки на чл. 134 от ЗЗД са: 1/ ищецът /процесуален субституент/
твърди, че има качеството на кредитор спрямо дадено лице /в случая банката/, т. е. че има
вземане към това лице, възникнало на договорно или извъндоговорно основание; 2/ ищецът
/процесуален субституент/ твърди, че неговият длъжник и титуляр на правата, които се
защитават с предявения иск, бездейства и не упражнява имуществените си права; 3/
неупражняването на правата на длъжника на ищеца /процесуален субституент/ заплашва
удовлетворяването на последния, т. е. с бездействието си длъжникът рискува да намали
имуществото си; 4/ ищецът в качеството си на процесуален субституент следва да
претендира осъждане на ответника не за себе си, а за носителя на притезанията.
Процесуалната легитимация на ищеца следва да бъде установена, с оглед
принадлежността на спорното материално право, което в случая се претендира от ищеца.
Ищецът следва да докаже кой е носител на претендираното от нея право и кой е носител на
правното задължение. Кредитополучателят - Г.А., който е застраховал живота си срещу
определени рискове, респективно наследниците на застрахования по групова застраховка
"Живот" кредитополучател - ищецът И.А., имат правен интерес и активна процесуална
легитимация да предявят иск против З.то дружество - „Е.Е.З. А.Д.“ в защита на
имуществените права на банката - „Ю.Б.“ АД“, като искат осъждането на З.то дружество да
заплати на ползващото се лице по застрахователния договор - банката дължимата
застрахователна сума при осъществяване на З.то събитие.
Ищцата И.А. извежда правната си легитимация на процесуален субституент от
твърдението, че има вземане срещу банката в размер на заплатените от нея след
настъпването на З.то събитие 1700 лева по договора за банков кредит. Макар и по делото да
е представено платежно нареждане, удостоверяващо факта на заплащане на горепосочената
сума, качеството кредитор на ищцата е недоказано.Това е така,защото наследодателят
Георги Илиев е починал от предварително съществуващо заболяване, което е в пряка
причинно- следствена връзка с настъпилия застрахователен риск. Този риск изрично е
изключен от З.то покритие и в този случай застрахователят „Е.Е.З. А.Д.“ не дължи
изплащането на застрахователната сума на „Ю.Б.“ АД“. Следователно сумата от 1700 лева
не се явява неоснователно платена от ищцата, тъй като вземането на банката-съищец няма
3
да бъде покрито от сключената застраховка.
Останалите три предпоставки, необходими за уважаването на иска по чл. 134 от ЗЗД
се явяват недоказани и изцяло неоснователни.
Банката не е бездействала спрямо застрахователя. Видно от приложените по делото
документи, Банката - действаща чрез „Пиреос застрахователен брокер“ ЕООД - е предявила
пред застрахователя застрахователен иск за изплащане на застрахователна сума вследствие
смъртта на Г.И.А.. Този иск е бил разгледан , отговорено е с писмо,в което са изложени
съображенията, поради които дружеството счита предявения от Банката иск за
неоснователен. Банката е предприела всички действия по предявяването на своята
претенция пред застрахователя,няма задължение за атакува по съдебен ред отказа на
застрахователя.
Неоснователна се явява и претенцията, предявена от И.А. в условията на евентуалност
на основание чл. 242 от КЗ (отм.), с която се иска да се осъди ответника да възстанови
платените от нея суми по процесния договор за кредит. За основателността на тази
претенция следва да се съди с оглед на това дали е настъпило З. събитие, т.е. събитие което
е в обхвата на действие на индивидуалното З. покритие. Видно от събраните по делото
доказателства и направените изводи, смъртта на кредитополучателя не се явява З. събитие,
което фигурира в покритите от застрахователя рискове, а именно - смърт, като резултат от
предварително съществуващо заболяване. С оглед на това претенцията правилно е
отхвърлена.
Застрахователната претенция е неоснователна. Причината е, че смъртта на А. е
настъпила в резултат от заболяване, настъпило преди усвояването на кредита от Банката, и
поради това попада извън обхвата на З.то покритие по Договор за групова застраховка
„Живот” на кредитополучатели, сключен на 26.04.2007 г„ между дружеството
застраховател и Банката.
Съгласно чл.7, т.5 от Договора, с него не се покриват смърт, тежка степен на трайно
намалена работоспособност, когато те са резултат от „предварително съществуващо
заболяване, страдание или физическо състояние“. Съгласно определението, дадено в чл.1 от
Договора, „Предварително съществуващо заболяване, страдание или физическо състояние“
означава „вродено или придобито състояние на нарушено физическо и/или психическо
равновесие на застрахования Кредитополучател, което е възникнало преди усвояването на
съответния Кредит и е налагало специализирано наблюдение и/или лечение“.Видно от Акт
за смърт № 647 от 16.05.2008 г., като причини за смъртта на Г.И.А. са посочени: 1.
Чернодробна недостатъчност; и 2. Карцином на черния дроб. Асцит. От приложената
медицинска документация, в това число - Епикриза от 18.03.2008 г., издадена от Вътрешно
[1]
отделение, Сектор гастроентерология на болница Токуда; Епикриза от 24.03.2008 г.,
3
издадена от Отделение по обща хирургия на болница Токуда; Епикриза от 12.05.2008 г.,
издадена от Клиника по гастроентерология и хепатология на Военномедицинска академия, е
видно, че през 2004 година, при А. е хистологично верифицирана чернодробна цироза на
4
базата на хронично заболяване от Хепатит С. От м.02.2005 г. до м.02.2006 г., г-н А. е
лекуван с пегилиран интерферон (медикамент Pegasys) и рибавирин (медикамент
Copegus).Впоследствие, на 13.10.2006 г., А. подписва съгласие за застраховане, с което дава
съгласие върху живота му да бъде сключена застраховка „Живот“ при условията на Договор
за застраховка „Живот“ на кредитополучатели, сключен между „Пиреос Евробанк“ АД и
ЗАД „Булстрад Живот“ АД. При подписването на съгласието за застраховане, А. отговаря е
„Не“ на следния въпрос:„2. През последните 3 години, получавали ли сте лечение, преглед
или консултация от лекар за заболяване, телесно нараняване или инвалидност? Моля дайте
подробности. “Към момента на подписване на съгласието за застраховане, А. е знаел за
поставената му диагноза. Провеждал е активно лечение с приемане на медикаменти и не е
разкрил тези обстоятелства при отговора на поставения му от застрахователя въпрос.
Моментът на възникване на карцинома не е установен в медицинската документация.
Нарушаването на структурата на черния дроб на А., довело до чернодробна недостатъчност
и асцит, се дължи както на карцинома, така и на установената още през 2004 г. чернодробна
цироза,според вещото лице по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза. При
отговора си на въпроса дали към момента на усвояване на кредита А. е имал чернодробна
недостатъчност, вещото лице е посочило, че:„Съгласно медицинските данни от болницата в
Израел, са били налице клинични и лабораторни данни за чернодробна недостатъчност.“В
заключението си по назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, вещото лице е
посочило, че:„Предразполагащи фактори за развитието на хепатоцелуларен карцином са
хроничен вирусен хепатит В и С, алкохолно чернодробно увреждане и чернодробна
цироза.“ Вещото лице е посочило, че:„Развитието на чернодробен рак, какъвто е
хепатоцелуларния карцином, може да се приеме за случайно събитие при пациант без
вирусно заболяване от групата на „хепатит В“ и „хепатит С“, без хронично страдание на
черния дроб от друга генеза. Предразполагащи фактори за развитието на хепатоцелуларен
карцином са хроничен вирусен хепатит В и С, алкохолно чернодробно увреждане и
чернодробна цироза, т.е. за туморна преустройка на черния дроб (каниерогенеза) е
задължително продължително възпаление на органа с токсичен или микробен характер.
Следователно правилно е прието,че между предшестващите заболявания на А. и причините
за смъртта му съществува пряка причинна връзка.А съгласно чл.7, т.5 от Договора,
Застрахователят не покрива смърт, причинена от предварително съществуващи
заболявания,поради което застрахователната претенция, свързана със смъртта на Г.И.А., е
неоснователна.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвръдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20050632 от 23.02.2021 г. по гр.д. № 62203/14 г.,
5
СРС, ГО, 30 с-в.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6