РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Пловдив, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20245300503013 по описа за 2024 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора Н. Х. Я., ЕГН - ********** Решение № 2 369 от
26.05.2024 г., пост. по гр.д. № 14 709/2022 г. на РС – Пловдив , с което е осъден да заплати на
въззиваемия – ищец А. И. Б., ЕГН – ********** обезщетения за причинени му вследствие
настъпило на 07.06.2022 г. по вина на въззивника ПТП неимуществени и имуществени
вреди в размери съответно от 2 700 лв. и 150 лв., ведно със законната лихва, считано от
07.06.2022 г. до окончателното изплащане.
В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на решението. Иска се неговата
отмяна и отхвърляне на исковете, евентуално намаляването на обезщетенията по размер.
Претендират се разноски.
Въззиваемият Н. Я. е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Претендира
разноски за въззивното производство.
Третото лице – помагач ЗД Бул Инс АД –гр. *****, не е депозирало отговор по
жалбата.
Съдът установи следното:
Иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Искът се основава на следните твърдения:
На 07.06.2022 г. в гр. ****, на кръстовището на „ Асеновградско шосе „ и ул. „ Цар
Симеон „ ищецът като водач на л.а. Хонда рег. № ***** спрял, изчаквайки зелен сигнал на
светофара. Когато светофарът подал този сигнал колата пред ищеца не потеглила веднага,
1
той съответно изчаквал потеглянето й, но след секунди автомобилът му бил ударен отзад от
л.а. Мицубиши Аутлендър , рег. № *****, управляван от ответника. Вследствие удара
ищецът политнал напред и ударил главата си в огледалото за обратно виждане, а гърдите и
част от ***** си във волана. По късно същия ден ищецът получил силни болки в главата,
гърдите и *****, както и световъртеж със залитане. Постъпил на лечение в УМБАЛ „ Св.
Георги „ ЕАД – гр. **** – за периода 07.06.2022 г. – 10.06.2022 г.. След изписването му
болките във *****, както и световъртежът продължавали, поради което постъпил в МБАЛ „
Централ Хоспитал „ – ****, отделение по нервни болести. Бил изписан на 18.06.2022 г. с
диагноза: увреждания на *****. В периода 30.06.2022 г. – 07.07.2022 г. провел физикална и
рехабилитационна терапия в същото лечебно заведение – заради силните болки във *****.
За болките и страданията вследствие така причинените от ПТП увреждания претендира
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3 000 лв. и имуществени вреди в размер
на 150 лв., от които 100 лв. – заплатени за подобрени битови условия в МБАЛ „ Централ
Хоспитал „ и 50 лв. – за освидетелстване и издаване на съдебно медицинско удостоверение.
В депозирания отговор ответникът е оспорил механизма на ПТП и вината си за него,
твърдяните увреждания, пряката им причинна връзка с ПТП, размера на претендираните
обезщетения. Възвел е и възражение за съпричиняване на вредите.
След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства във връзка
със становищата и възраженията на страните районният съд е приел, че вината за ПТП е на
ответника – нарушил е чл. 20 ал. 2 от ЗДвП; че вследствие ПТП ищецът е получил
травматични увреждания в пряка причинна връзка с произшествието, които увреждания са:
***** - трите заедно причинили болка и страдание, без разстройство на здравето и от които
ищецът се е възстановил за период 15 – 20 дни, няма настъпили усложнения. Приел е, че
предвид характера и вида им, дължимото се обезщетение е в размер на 1 000 лв. за първо
посоченото и по 800 лв. за второто и третото. Прието е още, че на ищеца се следва
обезщетение и за неимуществените вреди, съставляващи притеснения, уплаха, безпокойство,
както и други негативни емоционални изживявания от подобно естество – което е
определено в размер на 300 лева. Прието е, че вследствие ПТП се е обострило
съществуващо отпреди заболяване на ищеца - *****, на което обостряне се дължат силните
болки във ***** и световъртежа със залитания, като за тези вреди е определено обезщетение
в размер на 400 лева. Общо обезщетението за неимуществени вреди - в размер на 3 300 лева.
Същото е намалено до общ размер от 2 700 лв. поради основателност на възражението за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца поради нарушение на чл. 137а от ЗДвП от
ищеца - шофиране без поставен предпазен колан, както следва: обезщетението от 800 лв. за
травмата на главата с 30 % - с оглед установеното, че ако е бил с поставен колан ищецът не
би я ударил в огледалото за обратно виждане; обезщетенията за травма на други *****
органи без ***** - с по 15 %, тъй като и при поставен предпазен колан ударът във волана би
настъпил, но с по нисък интензитет. Относно обезщетението за неимуществени вреди,
изразяващи в уплаха, безпокойство и негативни емоционални изживявания чл. 51 ал. 2 от
ЗЗД не е приложен, като е прието, че тези вреди не са в причинна връзка с непоставения
предпазен колан. Имуществените вреди са присъдени в пълния им предявен размер като
доказани от представените писмени доказателства и направени във връзка с проведеното от
ищеца лечение в УМБАЛ „ Св. Георги „ ЕАД – **** и в МБАЛ „ Централ Хоспитал „ – гр.
****. Не са изложени мотиви защо същите не са намалени на основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
При служебната проверка на обжалваното решение съгласно разп. на чл. 269 изр.
първо от ГПК съдът намира същото за валидно и допустимо. Относно проверката за
неговата правилност, съдът съгл. чл. 269 изр. второ от ГПК съдът е обвързан от
поддържаното в жалбата.
В същата са възведени на първо място доводи по основанието на иска, като се твърди
2
да е неправилен извода на съда, че причинените на ищеца увреждания са в пряка причинна
връзка с ПТП. Въззивникът настоява, че състоянието „ ***** „ / ***** / е единствената
причина за болките в *****, което му състояние обаче не е вследствие ПТП / в която насока
заключението на СМЕ, отговор на въпрос № 2, както и представеното по делото епикриза от
УМБАЛ „ Св. Георги „, според която няма убедителни данни за пресни травматични
увреждания в тази част на тялото /; че твърдяните „ ***** „ са вследствие обостряне на
съществуващо старо заболяване на ищеца, което обостряне – според заключението на СМЕ,
е възможно, но не и категорично установено да е настъпило вследствие ПТП; че не е
претърпял и травмата в задната част на ***** / пак според епикризата от УМБАЛ Св. Георги
за липса на данни за пресни травматични увреждания в тази част на тялото / и че е
невъзможно, с оглед механизма на ПТП да е получил повърхностното нараняване на главата
вследствие удар в огледалото за обратно виждане – в който смисъл заключението на САТЕ.
Евентуално - ако и въззивният съд приеме за установена причинно следствената връзка на
уврежданията на ищеца с ПТП, се възразява против определения размер на обезщетението
за неимуществени вреди от 3 300 лв. , както и срещу приетия процент съпричиняване, с
което това обезщетение е намалено, а обезщетението за имуществени вреди не е намалено.
Поддържа, че размера от 3 300 лв. е завишен, предвид вида и характера на травмите
вследствие ПТП и проведеното лечение, което лечение касае единствено облекчаване на
болките, причинени му от съществуващото преди ПТП заболяване на ищеца, а именно *****
– *****. Поддържа, че неимуществените вреди, съставляващи притеснение, уплаха,
безпокойство и негативни емоции от преживяното ПТП не са установени по делото и
неправилно съдът приел да са претърпени поради това, че същите са обичайна последица от
пътния инцидент и като така нарочното им доказване не е необходимо. Поддържа
съпричиняването на вредите от пострадалия да следва да бъде определено на не по малко от
50% - предвид безспорно установения факт, че той е пътувал без поставен предпазен колан /
съставляващо нарушение на чл. 137а от ЗДвП /, като вещите лица и по САТЕ, и по СМЕ са
категорични, че при поставен обезопасителен колан травмите не биха настъпили.
Въззиваемият – ищец поддържа, че съдът не е приел ищцовото състояние „ ***** „ ,
както и „ увреждането на ***** отдел с ***** „ да са вследствие настъпилото ПТП.
Приетите от съда увреждания, подлежащи на обезщетяване са 1/ обостряне на казаното
налично заболяване на ищеца в областта на *****; 2/ травма на други ***** органи без
открита рана на *****; 3/ повърхностни ***** на *****; 4 / ***** и 5/ притеснение, страх,
стрес и негативни изживявания от преживяното ПТП, като всички те са доказани като
настъпване и като причинно следствена връзка с ПТП – съгласно заключенията на САТЕ и
СМЕ, и от показанията на свидетеля М.. От тези доказателства поддържа да се установяват и
търпените от уврежданията болки и страдания – вид, интензитет, продължителност, поради
което счита определения от съда размер от 3 300 лв. за тяхната обезвреда да е
справедлив.Поддържа да е правилно определен и размера на съпричиняването – 30% и 15%.
В тази насока излага доводи, че от приетите по делото експертизи се установява, че дори и
при поставен предпазен колан ищецът би претърпял увреждания, които като вид биха били
сходни с приетите от съда.
С оглед установеното по делото от фактическа страна и предвид поддържаните в
жалбата оплаквания настоящият съд приема следното:
По делото е безспорно установено, че на 07.06.2022 г. в гр. ****, на кръстовището на
„ Асеновградско шосе „ и ул. „ Цар Симеон „ е настъпило процесното ПТП, вината за което е
на въззивника като водач на л.а. Мицубиши Аутлендър , рег. № *****, който в нарушение
на правилата на ЗДВП е ударил отзад спрения пред него л.а. Хонда рег. № ***** с водач
въззиваемия – ищец, където последният е изчаквал зелен сигнал на светофара, за да
премине през кръстовището.
Безспорно установено е, че вследствие удара въззиваемия – ищец е политнал напред и
3
е ударил главата си в огледалото за обратно виждане , а гърдите и част от ***** – във волана
на автомобила. Неоснователно е поддържаното от въззивника, че посредством САТЕ е
установено, че механизма на ПТП изключва възможността въззивникът да е ударил главата
си в огледалото за обратно виждане. Заключението на САТЕ за тази невъзможност е само
при поставен предпазен колан, като по делото е безспорно установено, че при настъпването
на ПТП ищецът е бил без поставен такъв.
Безспорно установено е, че още същия ден – на 07.06.20922 г., ищецът е потърсил
медицинска помощ, като е постъпил на тридневно лечение в УМБАЛ „Свети Георги „ ЕАД –
гр. ****, клиника по хирургия, с оплаквания за болки в областта на *****, съчетани със
световъртеж и шум в ушите. Според снетата анамнеза – по данни на пациента, ответникът е
заявил, че тези болки са отпреди, за тях е провеждал амбулаторно лечение с известно
подобрение, но след като автомобилът, който е управлявал е бил блъснат отзад в спряно
състояние от друг автомобил болките се обострили в задната част на шията, като получил и
световъртеж със залитане. Поставената му окончателна диагноза вследствие ПТП е: Травма
на други ***** органи без открита рана на *****; повърхностни ***** на ***** и ***** –
които увреждания са причинила болки и страдания без разстройство на здравето.
Според заключението на назначената по делото СМЕ тези травми са в пряка
причинна връзка с ПТП, причинили са болки и страдания без разстройство на здравето,
възстановителния период е протекъл и приключил в рамките от 15 дни до 20 дни, няма
настъпили усложнения.
Безспорно, в периода 13.06.2022 г. – 18.06.2022 г. ищецът е постъпил на лечение в
МБАЛ „ Централ Хоспитал „, отделение Нервни болести - ****. В снетата по данните на
пациента анамнеза е посочено, че се оплаква от силни болки във *****, съчетани със
световъртеж и залитане. Тези оплаквания имал отпреди след получена травма вследствие
удар в гърба. Провел амбулаторна терапия, но без подобрение. В последните дни
оплакванията се засилили, болките станали нетърпими. Поставена му е диагноза „Увреждане
на ***** отдел с ***** „. За тези заболявания ищецът е провел медикаментозно лечение за
посочения период, а след това и рехабилитация и физиолечение в същата болница,
Отделение физикална и рехабилитационна медицина за периода 30.06.2022 г. – 07.07.2022 г..
Според заключението на СМЕ диагнозата на ищеца, поставена в МБАЛ „ Централ
Хоспитал „, отделение Нервни болести - ****, а именно „ Увреждане на ***** отдел с
***** вследствие ***** процеси в ***** и **** му апарат с придружаващи заболявания
**** и други *****“ няма връзка с процесното ПТП. Касае се за съществуващо отпреди
произшествието заболяване на ищеца, което е възникнало вследствие на стара травма и на
***** процеси в ***** и **** му апарат, като е вероятно то да се е обострило вследствие
ПТП.
Според заключението на САТЕ към момента на удара ищецът е бил без поставен
предпазен колан, т.к. при правилно поставен такъв в конкретния случай - с оглед механизма
на ПТП и скоростта, с която е ударен, тялото му не би имало възможност да контактува с
волана, таблото, други части и елементи на автомобила.
Според показанията на свид. Х. М. – живуща на семейни начала с ищеца, след ПТП
той й се обадил по телефона, че има силни болки във ***** и замайване, поради което ще
потърси лекарска помощ. Лекарите установили, че има разместени *****, включили му
системи с болкоуспокояващи, пиел и други лекарства. Според свидетелката разместените
***** били вследствие удара при ПТП, като преди това ищецът не се е оплаквал от болки в
гърба и няма заболявания на гръбнака. Болял го кръста, но не и гърба. Заради състоянието
си не можел да работи до края на 2022 г., т.к. имал периодични болки, не можел да носи
тежко и да прави резки движения. Сега билките били хронични - във ***** и в *****. Към
датата на ПТП ищецът не е работил по трудов договор, помагал в *****. През 2023 г.
4
започнал работа като *****.
С оглед така установеното от фактическа страна настоящият съд намира, че в пряка
причинна връзка с процесното ПТП са уврежданията: 1 / травма на други ***** органи без
открита рана на *****; 2 / повърхностни ***** на ***** и 3 / ***** – които увреждания са
причинила болки и страдания без разстройство на здравето и от които ищецът се е
възстановил за период от 15 дни до 20 дни, без усложнения. За претърпените болки и
страдания от тези увреждания, справедливото обезщетение настоящата инстанция намира да
е в размер на 1 000 лева – т.ч. и за преживения стрес, уплаха и съпътстващите ги други
негативни психоемоционални изживявания, т.к. същите са обичайните при този вид деликт и
като така не се нуждаят от нарочно доказване – както правилно е приел районния съд,
съответно е неоснователно възражението на въззивника в противна насока. За физическите
и психически болки и страдания вследствие заболяването „Увреждане на ***** отдел с
***** „ обезщетение за неимуществените вреди и за имуществените такива / заплатени 100
лв. за подобрени битови условия при лечението в МБАЛ „ Централ Хосиптал „ / не се
следва, т.к. това заболяване на ищеца не е в пряка причинна връзка с ПТП, като ищецът –
при лежаща върху него доказателствена тежест, не установи категорично и несъмнено
същото да е обострено вследствие ПТП. Пряката причинно следствена връзка между
вредите и деликта следва да е пълно и главно доказана, а не вероятна – в който смисъл
основателно поддържаното от въззивника възражение.
Безспорно установено е, че при ПТП ищецът е бил без поставен предпазен колан /
нарушение на чл. 137а от ЗДвП /, като при правилно поставен такъв в конкретния случай
тялото му не би политнало напред от удара и съответно не би имало възможност да се удари
във волана, таблото, други части и елементи на автомобила. Следователно съпричиняването
е безспорно установено досежно всички причинени вследствие ПТП травми – в гърдите, в
***** и в главата, като и трите – противно на приетото от районния съд, изобщо не биха
настъпили при поставен колан. Ето защо определя се общ процент съпричиняване за всички
неимуществени вреди, който съдът намира да е 30 пункта – съобразявайки, че вината за
настъпване на ПТП е на въззивника. Съпричиняването е относимо и към имуществените
вреди от същия деликт – 50 лв. направени разходи в УМБАЛ „ Св. Георги „ ЕАД.
С оглед изложеното въззивният съд определя дължимото се от въззивника на
въззиваемия – ищец обезщетението за неимуществени вреди в размер на 700 лв., а това за
имуществените – 35 лева.
Тоест жалбата е частично основателна. В частта, с която искът е уважен за разликите
от 700 лв. до 2 700 лв. и от 35 лв. до 150 лв. решението се отменя и искът се отхвърля. В
останалата част решението е правилно и се потвърждава.
С оглед този инстанционен резултат решението се отменя и в частта, с която
въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна разноски за първоинстанционното
производство за разликата над 192 лв. до присъдените 504 лв., а въззиваемият се осъжда да
заплати на въззивника още 593 лв. разноски.
За въззивното производство на въззивника се присъждат разноски в размер на 481
лв., а на въззиваемия – 89 лева.
И съдът
РЕШИ:
Отменя Решение № 2 369 от 26.05.2024 г., пост. по гр.д. № 14 709/2022 г. на РС –
Пловдив в частта, с която Н. Х. Я., ЕГН – ********** е осъден да заплати на А. И. Б., ЕГН
– ********** обезщетение за неимуществени вреди от състояло се по вина на Н. Я. на
5
07.06.2022 г. в гр. **** пътно транспортно произшествие в размер на 2 000 / две хиляди /
лева - разликата над 700 лв. до 2 700 лв., и обезщетение за имуществени вреди от същото
ПТП в размер на 115 / сто и петнадесет / лева - разликата над 35 лв. до 150 лв., и в тези
части Отхвърля иска.
Потвърждава Решение № 2 369 от 26.05.2024 г., пост. по гр.д. № 14 709/2022 г. на РС
– Пловдив в останалата обжалвана част – с която искът за обезщетение за неимуществени
вреди е уважен до размер от 700 лв. и за обезщетение за имуществени вреди - до размер от
35 лева.
Отменя Решение № 2 369 от 26.05.2024 г., пост. по гр.д. № 14 709/2022 г. на РС –
Пловдив в частта, с която Н. Х. Я., ЕГН – ********** е осъден да заплати на А. И. Б., ЕГН
– ********** разноски за разликата над 192 / сто деветдесет и два / лева до присъдените
504 / петстотин и четири / лева.
Осъжда А. И. Б., ЕГН – ********** да заплати на Н. Х. Я., ЕГН – **********
разноски за първоинстанционното производство в размер на още 593 / петстотин
деветдесет и три / лева.
Осъжда Н. Х. Я., ЕГН – ********** да заплати на А. И. Б., ЕГН – **********
разноски за въззивното производство в размер на 89 / осемдесет и девет / лева.
Осъжда А. И. Б., ЕГН – ********** да заплати на Н. Х. Я., ЕГН – **********
разноски за въззивното производство в размер на 481 / четиристотин осемдесет и един /
лева.
Решението е постановено при участието на ЗД Бул Инс АД, ЕИК като трето лице –
помагач на Н. Х. Я., ЕГН – **********.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6