№ 289
гр. Варна, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Диана Д. Митева
при участието на секретаря Ели К. Т.
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20223001000306 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по
жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, ЕИК *********,
подадена чрез Гл. юрк. Л. Т., срещу решение № 95/16.03.2022г., постановено
по т. д. № 336/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което въззивната
агенция е осъдена да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК
*********, сумата от 30 000 лв., представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на увредено лице И И
А, ЕГН **********, за претърпени болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 06.12.2014 год. на
автомагистрала Хемус, участък и посока Варна-Шумен при км 387, с
участието на л.а. марка „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ,
управляван от Д П С, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД със
застрахователна полица № 02114001387642, със срок на валидност
18.05.2014г. – 18.05.2015г., което обезщетение е присъдено с влязло в сила
решение № 5188/13.07.2017г., постановено по гр.д. № 14746/2015 год. по
описа на СГС, 16-ти състав, ведно със законната лихва от предявяване на
1
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД.
В жалбата се твърди неправилност на решението. Поддържат се
съображенията и доводите, изложени в първата инстанция, а именно, че вина
за настъпване на процесното пътно – транспортно произшествие има водачът
на л.а. марка „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ, застрахован при
ответника ЗД „Бул Инс“ АД– гр. София по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, тъй като е допуснал нарушение на правилата за движение
по пътищата, регламентирани от ЗДвП, в частност на чл. 20 от ЗДвП, поради
което не следва да се счита, че Агенция „Пътна инфраструктура“ има вина за
настъпване на произшествието и последвалия трагичен резултат. Оспорва се
изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърденията на
ответника за поставена пътна сигнализация на процесния участък от
магистралата, така както се твърди в исковата молба. В евентуалност се
претендира отхвърляне на иска за част от платената от застрахователя сума,
по съображения, че когато вредоносният резултат се дължи на противоправно
поведение на повече от едно лице и е налице съпричиняване по смисъла на
чл. 53 ЗЗД изплатилият обезщетението застраховател има възможност да
търси от съизвършителя съответната част от платеното. Отделно се сочи, че в
нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК окръжният съд не е изложил никакви мотиви
относно размера на обезщетението, а изплатеното от ищеца обезщетение на
отговаря на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед
степента и характера на претърпените от пострадалото лице неимуществени
вреди.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано по
пълномощие от адв. Е. С. от ВАК, е представило отговор в срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, в който е заявено становище за неоснователност на жалбата, с
подробно изложени съображения и доводи. Иска се потвърждаване на
решението, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна
инстанция.
2
В проведеното открито съдебно заседание представителите на главните
страни поддържат жалбата и отговора
Третото лице – помагач „ Инжстройинженеринг” ЕООД – гр. Варна,
ЕИК *********, на което е редовно връчен препис от жалбата, не представя
писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК. В съдебно заседание
представителя на дружеството заявява, че се присъединява към становището
на подпомаганата страна Агенция „Пътна инфраструктура“.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил валидно сезиран с
регресен осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ/ отм./, предявен
от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, за присъждане
на сумата 30 000 лв., представляваща изплатено от дружество – ищец
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на пострадало лице И
И А за претърпени от него болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на ПТП от 06.12.2014 г. на автомагистрала „Хемус“,
участък в посока Варна-Шумен при км 387, с участието на управляван от Д П
С лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД по застрахователна
полица № 02114001387642, със срок на валидност 18.05.2014г. – 18.05.2015 г.
Предявена е и акцесорна претенция за присъждане на законната лихва върху
исковата сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Ищецът твърди в исковата молба, че
възползвайки се от правото си по чл. 53 ЗЗД / при непозволено увреждане от
неколцина/, пострадалият в резултат на пътно – транспортно произшествие И
И А е предявил иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ срещу дружеството в
качеството му на застраховател по „Гражданска отговорност“ на водача на
увреждащия автомобил, за сумата 35 000лв. Сочи се, че с влязло в сила
решение по гр. д. № 14746/2015 г. по описа на СГС, 16 състав, ЗД „Бул Инс“
АД е осъдено да заплати на пострадалото лице сумата 30 000лв. за
обезщетяване на неимуществени вреди от посоченото застрахователно
събитие, ведно със законната лихва от датата на увреждането. По
съображения, че вина за ПТП няма застрахованият водач, тъй като ПТП е
причинено от необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на
автомагистрала „Хемус“, стопанисвана от АПИ, по регресния суброгационен
3
иск се претендира присъждане на пълния размер от 30 000 лв. на заплатеното
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура” изразява становище за
неоснователност на иска. Признава, че процесният участък, на който е
настъпило ПТП, представлява част от републиканската пътна мрежа, като
управлението и поддържането му се осъществява от агенцията, чрез
специализираните й звена, на основание съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за
пътищата. Въз основа на механизма на процесното ПТП се твърди, че
основната причина за настъпването му е поведението на водача на лекия
автомобил, който не е спазил правилата за движение по пътищата и се е
движил с несъобразена скорост с оглед конкретните атмосферни условия –
мокър път с неравности, облачно време, която не му е позволила да овладее
МПС. Прави възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия като
сочи, че същият е пътувал без поставен обезопасителен колан - следователно
твърди се нарушение на чл. 137а от ЗДвП, довело до телесни увреждания от
попадане в багажното отделение автомобила, които не биха настъпили в
същия обем и вид, в случай че лицето е било с поставен предпазен колан.
Третото лице помагач „Инжстройинженеринг” ЕООД също оспорва
иска по основание. Твърди че участъкът от пътя е бил отремонтиран и
приведен в съответствие с техническите изисквания, гарантиращи
безопасността на участниците в движението.
Обжалваното първоинстанционно решение, с което исковете са
уважени изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и
съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, тъй като са
налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални
пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК „Правомощия на въззивния съд” извън
задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на
решението, съдът е ограничен по останалите въпроси от посоченото в
жалбата.
Предвид конкретните оплаквания в жалбата и становището на
насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция
страните отново не спорят по част от посочените от ищеца факти и
4
обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове,
които се установяват и от съвкупната преценка на събраните доказателства, а
именно:
Не се спори между страните, че на 06.12.2014г. на автомагистрала
„Хемус“, посока Варна-Шумен при км 387, е настъпило ПТП
/самокатастрофа/, при което л. а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ,
управляван от Д П С, преминавайки с левите гуми през дупка на пътното
платно, намираща се върху дясната и аварийната лента, губи устойчивост,
завърта се в посока на часовниковата стрелка, при което настъпват два
последователни удара в задна лява част на автомобила и приплъзване върху
дясната мантинела на пътното платно. В резултат на ПТП са причинени вреди
на седящия на задната седалка пътник И И А.
Прието за безспорно в отношенията между страните е и наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за л.а. „Рено Меган Сценик“ с
рег.№ ХХХХХХХХ, сключен между собственика на автомобила и
застрахователното дружество – ищец, обективиран в застрахователна полица
№ 02114001387642, със срок на валидност 18.05.2014 год. – 18.05.2015г.
Не се спори също и се установява от приложените към исковата молба
писмени доказателства, че пострадалият в резултат на пътно – транспортно
произшествие И И А е предявил пряк иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ срещу
ЗД „Бул Инс“ АД в качеството му на застраховател по „Гражданска
отговорност“ на водача на увреждащия автомобил, за сумата 35 000лв., че с
влязло в сила решение № 5188/13.07.2017г., постановено по гр. д. №
14746/2015 г. по описа на СГС, 16 – ти състав, потвърдено с решение №
928/17.04.2018 год., постановено по в. гр. д. № 5010/2017 год. по описа на
САС, 2-ри състав, ЗД „Бул Инс“ АД е осъдено да заплати на пострадалото
лице сумата 30 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди от
посоченото застрахователно събитие, виновно причинено от Д П С, при
управление на л. а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ, както и че
застрахователят е изплатил на пострадалия пълния размер на присъденото
обезщетение по образуваното производство по принудително изпълнение -
изп. дело № 20187870400118 по описа на ЧСИ М Д.
Видно от представените с отговора на исковата молба писмени
5
доказателства, към датата 06.12.2014г. поддържането на процесния пътен
участък, в който е настъпило ПТП, е било възложено от АПИ на ДЗЗД
„Североизток груп“ за срок от 48 месеца въз основа на договор № Д-
22/30.05.2011г., с който третото лице - помагач се е задължило да предприеме
всички необходими действия за осигуряване на безопасни условия за
движение, както и опазване на пътищата и пътните принадлежности в добро
експлоатационно състояние
Ищецът е предприел пред първоинстанционния съд доказване на
спорните релевантни обстоятелства, за които носи доказателствена тежест,
чрез допустими и годни, съобразно предмета на спора, доказателствени
средства, които подлежат на преценка както поотделно, така и в тяхната
съвкупност.
Във връзка с предприетото с отговора на исковата молба оспорване на
механизма на ПТП и релевираното възражение за съпричиняване по делото е
допуснато провеждане на комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, заключението по която, дадено от експерти с необходимите
специалности и квалификация за изпълнение на задачите, се кредитира от
съда изцяло. Установява се от експертизата в техническата й част, че при
движение на л. а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ, управляван от
Д П С със скорост от около 124 км/ч, в дясна пътна лента на автомагистрала
„Хемус“, посока Варна - Шумен при км 387, превозното средство попада в
необозначена неравност на пътното платно със значителна дълбочина и
отвесен ръб от страната на напускане на неравността, в дясна част на
заеманата пътна лента от автомобила; в резултат на преминаване през тази
неравност автомобилният водач губи управление над поведението на
технически неизправния вече автомобил. Неизправността на автомобила
настъпва спрямо ляво предно и задно колело, преминали през неравността.
При настъпилата загуба на управление и устойчивост за движение в права
посока, автомобилът се удря двукратно в дясна пътна мантинела с междинно
завъртане на над 180 градуса при оста си. В заключение, произшествието е
настъпило вследствие загуба на управление над лекия автомобил от
управляващият го при преминаване на дълбоката неравност, намираща се в
дясната част на дясната пътна лента; водачът е предприел маневра за
избягване на ПТП като се е отклонил в дясна част на заеманата дясна пътна
лента, автомобилът частично е навлязъл в ширината на аварийната пътна
6
лента с десни колела, но независимо от маневрата попада с леви колела в
неравността.
Според вещото лице инж. Й. М, назначен за изпълнение на
техническата част, в процесния пътен участък, с оглед конкретната пътна
обстановка, е имало ограничение на скоростта до 140 км/ч, тъй като асфалтът
е бил влажен, но няма данни за заледяване или обилен валеж на дъжд, за да е
приложимо ограничението на скоростта до 70 км/ч, предвидено в участъка
при влошени зимни пътни условия.
От заключението в медицинската му част се установява, че в резултат
на ПТП седящият на задната седалка на увреждащия лек автомобил пътникът
И И А, 24 годишен към момента на ПТП, е получил контузия на главата и
мозъчно сътресение, обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, което травматично увреждане би могло да се получи и
при правилно поставен обезопасителен колан. Това обстоятелство се обяснява
с механизма на ПТП, при който облегалната част на седалката се деформира
под натиска на тялото спрямо нея и не е в зависимост от това дали лицето е с
поставен предпазен колан или не.
Съгласно заключението на проведената съдебно- психиатрична
експертиза, вследствие на получените от И И А в резултат на процесното ПТП
контузия на главата и мозъчно сътресение, същият е развил ретроградна,
конградна и частична антероградна амнезия с характерните за това симптоми
– гадене, главоболие, безсъние, разсеяност и лесна уморяемост. След
отзвучаването им, в рамките на месец, състоянието му се е подобрило, като
към настоящия момент не се установяват симптоми на психоорганичен
синдром, прояви на промяна на личността или нарушено функциониране на
лицето.
За целите на доказването на спорните факти са ангажирани и гласни
доказателства пред първоинстанционния съд чрез разпит на свидетелите Д П
С и И И А. Предвид обстоятелствата, че първият свидетел е водача на
увреждащия автомобил, а вторият свидетел е пострадалото лице от ПТП,
следва да се отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на спора,
свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172
ГПК. Доколкото показанията се базират на преки и непосредствени
впечатления / при отчитане на факта, че пострадалият заявява, че няма
7
никакви спомени от самото ПТП/ и не се констатира несъответствие между
обстоятелствата, за които се свидетелства, и данните от останалите събрани
доказателства, няма основание тези показанията да не се кредитират. Въз
основа на показанията се приема за установено, че в процесния участък е
имало неравности, но не и обозначения на пътя за тях или ограничение на
скоростта; пътната настилка към момента на произшествието е била мокра и
влажна, като в далечината се е виждала мъгла, но не е валял дъжд. Дупката на
пътното платно е била голяма, със свързващ метален елемент.
При тази фактическа установеност въззивният състав приема следното
от правна страна:
Ищецът ЗД „Бул Инс“ АД в качеството на застраховател по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
обезпечаващ отговорността на застрахованото лице за реализирано от него
пътно-транспортно произшествие, е бил осъден с влязло в сила решение по
предявен иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ / отм./ да заплати и е заплатил на
пострадалото лице И И А в рамките на производство по принудително
изпълнение, обезщетение в размер на 30 000 лв. за претърпени
неимуществени вреди. Вредите са получени в резултат на застрахователно
събитие – ПТП, настъпило на 06.12.2014г. на автомагистрала „Хемус“,
участък и посока Варна-Шумен при км 387, виновно причинено от Д П С, при
управление на застрахован л. а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ.
Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази
на застрахования, с оглед обективните и субективните предели на силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение по гр. д. № 14746/2015 г. по
описа на СГС, 16 – ти състав, при предявяване на регресния суброгационен
иск осъденият застраховател не може да претендира пълния размер на
заплатеното застрахователно обезщетение, тъй като вината на застрахования
водач е елемент от фактическия състав на предявения иск.
Още в обстоятелствената част на исковата молба застрахователят
твърди, че е заплатил съдебно установено по основание и размер
обезщетението за неимуществени вреди, тъй като когато увреждането е
причинено едновременно от няколко лица - независими причинители на едни
и същи вреди, съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД всеки от тях отговаря
солидарно пред увреденото лице или неговите наследници за изплащане на
8
обезщетението. Поради тази причина и застрахователят по „Гражданска
отговорност“ на причинителя отговаря спрямо увреденото лице за цялата
сума, съответно по предявен срещу него пряк иск по чл. 226, ал. 1 КЗ / отм./ и
не може да се защитава с възражение, че предявените за обезщетяване вреди
са причинени от неколцина и отговорността следва да бъде разпределена и
между всички тях. Въпреки това в петитумната част се претендира пълният
размер на присъденото и платено обезщетение.
Правилото на чл. 213 (отм.) КЗ / отм./ несъмнено е приложимо в
настоящата хипотеза, при които има независимо съпричиняване на
вредоносния резултат от двама делинквенти, породило солидарната им
отговорност спрямо пострадалия, и дължимото на пострадалия обезщетение е
изплатено изцяло само от застрахователя на единия делинквент. След
изплащане на цялото дължимо обезщетение, платилият застраховател е
встъпил в правата на застрахования при него делинквент - извършител
/водача на застраховано МПС/ срещу другия делинквент - извършител, чиито
действия също са допринесли за вредоносния резултат и са основание за
възникване на солидарната гражданска отговорност спрямо пострадалия за
цялото дължимо обезщетение.
Изпълнявайки съдебно признатото си задължение да изплати цялото
обезщетение за неимуществени вреди по предявен пряк иск от пострадалото
лице, застрахователят изпълнява свое собствено задължение по договора за
застраховка, а не чуждо такова, като регресните права, които възникват за
него в резултат на изпълнението са негови лични регресни права. Регресното
право на платилия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност"
спрямо останалите делинквенти произтича от извършеното от застрахователя
плащане, с което удовлетворява увреденото лице, но не погасява дълга на
останалите съпричинители. Ищецът с предявения иск реализира регресните
си права в качеството си на заплатил обезщетение застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" спрямо независимия съпричинител на
застрахователното събитие. Неговото вземане възниква в размера, в който
застрахованият при него водач отговаря във вътрешните отношения с другия
делинквент и зависи от два факта - степен на съпричиняване между
делинквентите и степен на допринасяне от увреденото лице, ако има такова.
При определяне степента на съпричиняване между делинквентите е не
количественото съотношение на допуснатите от всеки един от тях нарушения
9
на нормативно установените правила за движения, а самият механизъм на
настъпване на конкретното произшествие.
В случая, от съвкупната преценка на събраните доказателства в това
производство се установява, че технически ПТП е настъпило поради
премината от лек автомобил неравност със значителни размери, независимо
от извършената скоро рехабилитация на конкретния пътен участък и
процесната дупка. Категорично липсват данни за въведена от ответника
вертикална или хоризонтална маркировка или друг вид указание за
неравността на пътя, с която същата да бъде сигнализирана.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, републиканските
пътища се управляват и стопанисват от Агенция "Пътна инфраструктура",
като по силата на чл. 3 от Закона по пътищата имат задължението да ги
поддържат в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за
съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят
условия за бързо и сигурно придвижване и за опазване на околната среда от
наднормен шум и от замърсяване от моторните превозни средства. По силата
на чл. 167, ал. 2 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя и го поддържат в
изправно състояние, имат задължение да сигнализират незабавно
препятствията по него и да ги отстранят във възможно най - кратък срок.
Път А2 автомагистрала Хемус, на участък от която е настъпило ПТП,
е част от републиканската пътна мрежа и се поддържа от АПИ /чл. 19, ал. 1 от
Закона за пътищата/, а на територията на Варненска област тази дейност се
извършва от специализиранато й звено – ОПУ Варна / чл. 22, ал. 1 във вр. чл.
21, ал. 2 от Закона за пътищата/. През процесния период АПИ има сключен
договор № Д-22/30.05.2011г. с предмет: Извършване на поддържане –
превантивно, текущо, зимно и ремонтно - възстановителни работи при
аварийни ситуации на републиканските пътища на територията на ОПУ
Варна, стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП. С
неосъществяването на действия по отстраняване на неравности върху път А
2– магистрала „Хемус”, част от републиканската пътна мрежа, ответникът,
респ. лицата, на които е възложена поддръжката на автомагистралата, е
допуснато неизпълнение на задължението за осигуряване на условия за
безопасно, бързо и сигурно предвижване. В тази връзка, ответната агенция
следва да отговаря за причинените вреди от това бездействие по силата на чл.
10
49 ЗЗД, съгласно която възложителят на някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.
Пострадалият пътник е получил травматични увреждания в резултат
на ПТП, технически причинено от преминаване на автомобила през
неравност, при което водачът губи управление над МПС, т. е. установява се
по несъмнен и безспорен начин, че ПТП не би настъпило при липса на
необозначена и необезопасена дупка в пътното платно. Същевременно, не е
доказана основателността на възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалото лице, обезщетено от ищеца, с оглед заключението
на експертите, че за полученото травматично увреждане не е от значение
дали пътуващият на задната седалка на автомобила пострадал е бил с
правилно поставен обезопасителен колан.
По тези съображения съдът намира, че искът с правно основание чл.
213 КЗ / отм./ е доказан по основание: установява се наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки, за да се породи отговорността на
АПИ по регресния суброгационен иск на застрахователя: вреди, причинени на
пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник, е
възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на
изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка
между тях.
Като съобрази всички надлежно установени факти и обстоятелства,
релевантни за определяне размера на обезщетението на пострадалото лице,
съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на чл. 52
ЗЗД, общественият критерий за справедливост на дадения етап на социално –
икономическото развитие в страната, лимитите на застрахователни
обезщетения, както и предвид обичайната съдебна практика при определяне
на обезщетения при деликт с подобен характер и интензитет на вредите,
настоящият състав на въззивния съд намира за недоказано възражението на
ответната агенция, че съдебно присъденото обезщетение по прекия иск на
пострадалото лице не отговаря на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Съобразно практиката на настоящия състав, при подобни по вид и интензитет
неимуществени вреди, настъпили от застрахователни събития в
приблизително близък период в сравнение с процесното ПТП, са присъждани
обезщетения в подобен или по- висок размер.
11
По въпроса за съотношението между отговорността на застрахователя
на единия от независимите извършители на деликта и на юридическото лице,
на което е възложена по закон поддръжката на републиканската пътна мрежа.
Установеното в това производство поведение на водача на
застрахования при ищеца автомобил, заради чиято гражданска отговорност за
вреди ЗД „Бул Инс“ е осъдено да обезщети пострадало лице, се субсумира от
реализирани нарушения на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП - водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват,
както и при избиране скоростта на движението следва да се съобразяват с
атмосферните условия, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие.
Преди всичко, с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба,
следва да се посочи, че в това производство не се доказа основателността на
твърденията на ответника за съпричиняващо поведение на застрахования
водач поради управление на МПС с превишена скорост, която законът
определя винаги като несъобразена /с пътните знаци и с правилата на ЗДвП,
определящи житейски и научно обоснованата максимално допустима
/разрешена/ скорост за съответния участък от пътната инфраструктура и
категория превозно средство. Няма данни по делото за поставен пътен знак
“В26” – “Забранено е движение със скорост, по-висока от означената”, който
да важи за процесния пътен участък. Пътен знак А 15 – Опасност от хлъзгане,
се използва за сигнализиране на пътен участък, в който съществува опасност
от хлъзгане поради замърсяване, овлажняване или заледяване на пътната
настилка. При овлажняване и заледяване на пътната настилка върху мост,
виадукт, естакада или друго пътно съоръжение в резултат на специфични
метеорологични условия под знака се поставя допълнителна табела Т. 14
“При сняг и зимни условия”. Наличие на условия за спазване на Пътен знак А
15 не са установени.
Доколкото към момента на настъпване на процесното ПТП времето е
било мъгливо (лека мъгла), което обективно намалява видимостта върху
пътното платно от по-голямо разстояние; при мокра пътна настилка, като на
тази магистрала по пътното платно е имало и други неравности - тези
правнорелевантни обстоятелства обективно представляват предпоставки за
12
настъпване на ПТП, поради което и най-неопитният водач на МПС,
упражняващ тази професионална дейност, представляващ източник на
повишена опасност, е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на
неблагоприятни фактически и правни последици при движение на лек
автомобил с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост,
Водачът на л. а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ,
полагайки изискуемата от закона и общоприетите правила мярка на дължимо
поведение, е следвало да не се движи с висока, несъобразена ( около 124 км.
/ч.) скорост, а като прецени лошото състояние на пътната настилка (с
множество неравности) и влажното пътно платно, да намали скоростта, която
обективно да му позволи да преодолее всяко предвидимо препятствие - в
конкретния случай съществуващите неравности по пътя, които създават
опасност за безопасността на движението. Като не е съобразил усложнената
пътна обстановка и не е намалил скоростта на движението до тази, която да
му позволи безпрепятствено да заобиколи съществуващата неравност напр.
по лявото пътно платно в посоката на движение, върху което не е имало
неравност, водачът на лекия автомобил е извършил противоправно деяние,
което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния
резултат.
При отчитане на всички установени обстоятелства, при които е
настъпил процесният пътен инцидент и съобразяване тежестта на
допуснатите нарушения от застрахования делинквент, отнесени към липсата
на вероятност процесното ПТП да настъпи ако пътната настилка на Път А2
автомагистрала Хемус, беше в изискваната изправност, съдебният състав
намира, че неизпълнение на задълженията на лицата, на които АПИ е
възложила поддръжката на пътя в много по – голяма степен е допринесло за
настъпването на ПТП, като определя принос в размер на 70 %. Следователно
от общият размер на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение в
размер на 30 000 лв., ответникът следва да възстанови на застрахователя на
другия независим извършител сумата 21 000 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба.
Поради противоречие в крайните правни изводи на двете съдебни
инстанции за част от предмета на спора, първоинстанционното решение
подлежи на отмяна в частта, в която регресния иск е уважен за разликата над
13
21 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта за разноските за разликата над
1 914.50 лв. до сумата 3005лв., като се постанови друго съобразно изводите на
въззивния съд. В останалата част решението на ВОС подлежи на
потвърждаване.
По въпроса за отговорността за разноски за първа и въззивна
инстанции
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
във вр. ал. 8 и ал. 3 ГПК, сумата, която ответната агенция дължи на ищеца за
репариране на разноски за първа инстанция е в посочения по – горе размер за
сумата 1 914.50лв., получена след приспадане на насрещно дължимите суми
от двете страни за съдебно – деловодни разноски съобразно уважената и
отхвърлената част от иска, при общ размер на доказаните разноски както
следва: 3005 лв. за ищеца и 630 лв. за ответника, от които 330 лв. по
приложен списък по чл. 80 ГПК за възнаграждения за вещи лица и 300 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗПрП.
Предвид направеното искане за присъждане разноски за тази
инстанция от процесуалния представител на въззивника, с приложен списък
по чл. 80 от ГПК, въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати
сумата 270 лв., представляваща част от направени съдебно– деловодни
разноски за тази инстанции – заплатена държавна такса в размер на 600 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в същия размер от 300 лв., определен за
първа инстанция, съразмерно с уважената част от жалбата.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 95/16.03.2022г., постановено по т. д. №
336/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, с което Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, ЕИК *********, е осъдена да заплати на ЗД
„Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК *********, горницата над 21 000лв. до
присъдената сума от 30 000 лв., предсавляваща изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на увредено
лице И И А, ЕГН **********, за претърпени от него болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 06.12.2014 год. на
14
автомагистрала Хемус, участък и посока Варна-Шумен при км 387, с
участието на л.а. марка „Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ,
управляван от Д П С, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД със
застрахователна полица № 02114001387642, със срок на валидност
18.05.2014г. – 18.05.2015 г., което обезщетение е присъдено с влязло в сила
решение № 5188/13.07.2017г., постановено по гр.д. № 14746/2015 год. по
описа на СГС, 16-ти състав, ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 86 ЗЗД, както и в частта за разликата над 1 914.50
лв. до присъдената сума от 3005лв. – съдебно – деловодни разноски за първа
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „БУЛ ИНС“ АД – гр. София, ЕИК
*********, с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, за сумата 9 000 лв.,
представляваща разликата над 21 000лв. до присъдената сума от 30 000 лв. -
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на
увредено лице И И А, за претърпени болки и страдания от травматични
увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 06.12.2014 г. на автомагистрала
Хемус, участък и посока Варна-Шумен при км 387, с участието на л.а. марка
„Рено Меган Сценик“ с рег. № ХХХХХХХХ, управляван от Д П С, чиято
отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗД „Бул Инс“ АД със застрахователна полица №
02114001387642, със срок на валидност 18.05.2014г. – 18.05.2015 г., както и
акцесорната претенция с правно основание чл. 86 ЗЗД за присъждане на
законната лихва върху тази разлика, считано от подаване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/16.03.2022г., постановено по т. д. №
336/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД – гр. София, ЕИК *********, да заплати на
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, ЕИК *********, сумата 270
лв. / двеста и седемдесет лева/, представляваща част от направени съдебно-
деловодни разноски за въззивна инстанция съразмерно с уважената част от
въззивната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението има действие по чл. 223, ал.1 от ГПК по отношение на
„Инжстройинженеринг” ЕООД, ЕИК: *********, конституирано в
производството с процесуалното качество на трето лице – помагач на
страната на ответника АГЕНЦИЯ „ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” - гр.
София.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16