Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 520
гр. Пловдив, 08.04.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева като разгледа
докладваното от съдията АНД № 135/2020г. по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на жалба,
подадена от К.В.Р., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19- 0444- 000146
от 27.11.2019г., издадено от ** на 05-
то РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което за нарушаване състава на чл. 100, ал. 3 ЗДвП,
на К.В.Р., ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 5 ЗДвП му е наложена глоба
в размер на 50 / петдесет /лв., за нарушаване състава на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер от
200 / двеста / лв. и за нарушаване състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер от 10 /
десет/ лв.
В жалбата се навеждат
съображения в насока незаконосъобразност на атакувано НП. Сочи се, че при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения,
водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Сочи се, че не е
посочен коректно модела на управлявания от жалбоподателя автомобил- същият е
„БМВ 318ИС”, а не „БМВ 318И”. Поддържа се, че проверяващите служители при ОД на
МВР не са измерили нивото на шума, генериран от автомобила с техническо
средство, нито е осъществен преглед от техническо лице. Предвид това, напълно
необосновано те са преценили, че нивото на шум, генериран от автомобила е над
допустимото. Моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в
своята цялост.
В съдебно заседание, жалбоподателят,
редовно призован, явява се лично. Поддържа се така депозираната жалба. Излагат
се допълнителни съображения по съществото на спора. Твърди се, че в атакуваното
НП изобщо не е отразено в какво точно се състои неизправността на
шумозаглушителното устройство на автомобила. Сочи се, че твърдяното в АУАН и НП техническо несъответствие на автомобила
изобщо не е установено от технически специалист, а изводите на наказващият
орган се базират само на личната преценка на актосъставителя. Изтъква се, че
стикер за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е бил
залепен на предното стъкло на автомобила, но той е бил за изтекъл период.
Жалбоподателят признава и факта, че към момента на проверката не е носил у себе
си контролен талон към СУМПС.
В съдебно заседание, въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения седемдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното
НП, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт,
подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност
на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед №
8121з- 748/ 24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на
АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушенията, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и
да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на
акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното
наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя.
Спазени са и давностните срокове,
разписани в чл. 34 от ЗАНН- нарушенията
и техният автор са установени на 11.11.2019г., когато е съставен и АУАН, а
атакуваното наказателно постановление е издадено на 27.11.2019г.
Действително, в АУАН и НП е
посочено, че управляваният от жалбоподателя автомобил е марка и модел „БМВ 318
И”, вместо „БМВ 318 ИС”. Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не рефлектира
върху законосъобразността на атакуваното НП, доколкото както в него, така и в
АУАН правилно е посочен регистрационният номер на автомобила, управляван от
жалбоподателя. Предвид това, то напълно ясно е, че на процесните дата и място,
жалбоподателят е управлявал автомобил с рег. № **и именно по повод на това му е
извършена проверка от служителите при ОД на МВР- Пловдив.
По фактите:
Съдът приема за изяснена следната
фактическа обстановка: на 11.11.2019г. около 14.00 часа в гр. Пловдив, на ул. „Княз
Борис I- ви Покръстител“ до № 9, жалбоподателят
управлявал лек автомобил, марка и модел „БМВ 318 ИС”, с рег. № **. По същото
време и място, св. П., заедно със своя колега К.П., изпълнявали служебните си
задължения по контрол на водачите за спазване правилата, разписани в ЗДвП. Св. П. забялязал управлявания от
жалбоподателя авотмобил и своевременно подал сигнал на водача да спре.
Жалбоподателят привел в покой управлявания от него автомобил, като св. П.
извършил проверка. В рамките на същата било установено, че в долен ляв ъгъл на
предното обзорно стъкло на автомобила не е поставен валиден стикер за сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. Жалбоподателят
не носил у себе си и контролен талон към знака. Също така, проверяващият
поискал контролен талон към СУМПС на жалбоподателя, но последният не го
представил, тъй като не го носел у себе си. Св. П. помолил жалбоподателя да
задържи оборотите в минута на двигателя на автомобила около две хиляди. На св. П.
му се сторило, че управляваният от жалбоподателя автомобил е прекалено шумен,
но не преценил за нужно да извърши съответно замерване с техническо средство.
На жалбоподателя бил съставен АУАН бл. № 035544 от 11.11.2019г., който му бил
прядявен. Жалбоподателят отказал да го подпише, като този му отказ бил
удостоверен с подписа на лицето Н. Г.С..
Съдът счита, че гореописаната
фактическа обстановка кореспондира с приобщените по надлежен ред към делото
писмени доказателства. Тя се потвърждава и от показанията на св. П. / л. 13-
гръб/. Съдът кредитира изложеното от свидетеля, като счита, че поднесената от
него информация е обективна, логически последователна и безпротиворечива. Така
изложената фактическа обстановка съответства с изложеното в АУАН и НП, но само
досежно нарушенията, описани в т. 1 и т. 3 от тях. Досежно нарушението, описано
в т. 2 от АУАН и НП, то съдът счита, че същото е неустановено от фактическа
страна. При самото отразяване на нарушението, както в АУАН, така и в НП е
посочен единствено фактическият извод, че автомобил марка и модел „БМВ 318ИС“,
с рег. № **е с неизправно шумозаглушително устройство. Изобщо обаче не е
посочено в какво точно се изразява тази
неизправност и как е констатирана. Единствено може да се предполага, че
актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган са имали предвид, че
автомобилът е с неизправността, визирана в чл. 10, ал. 1, т. 10, б.“б“ от
ППЗДвП, а именно: повреда или неизправност по двигателя, при която „нивото на
шума не съответства на предписаните нормативни стойности“. В този порядък,
основателно се явява възражението на жалбоподателя, че наличието на подобна
неизправност по автомобила следва да бъде установена от технически специалист,
притежаващ съответната квалификация. Следва да бъде използвано и калибрирано
шумоизмервателно устройство, чрез което да бъде отчетено точното ниво на шум,
генерирано от МПС, управлявано от жалбоподателя. Едва при наличието на точна
стойност на нивото на шум, генерирано от процесното МПС, съдът ще може да
извърши и преценка дали то съответства на нормите за шум и дали е технически
изправно. Това разбиране е и в пълно
съответствие с горецитираната норма от ППЗДвП, която изрично предписва, че ще е
налице неизправност само в случай, че нивото на шума не съответства на предписаните нормативни стойности. В конкретния
случай, след като горепосочените действия по замерване не са извършени, то на
практика е напълно неясно и как актосъставителят изначално е констатирал
техническата неизправност, особено след като в разпита си посочва, че с-р
„Пътна полиция” разполага с техническа апаратура да отмери шума, генериран от
МПС, но процесният автомобил не е тестван с него. В административнонаказателната
преписка също не е посочено дали за целите на измерване нивото на шум,
генериран от автомобила е използвано такова техническо средство. Тоест, остава
възможността актосъставителят, при констатиране на описаното нарушение да се е
доверил на своите сетивни възприятия, което обаче не може да бъде критерий, на
базата на който да се ангажира отговорността на жалбоподателя и да се приеме,
че автомобилът, управляван от него е с неизправно шумозаглушително устройство.
По правните аспекти на спора:
По нарушението, описано в т. 1 от
НП: При така изяснената фактическа обстановка правилно
административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят
е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по
смисъла на чл. 100, ал. 3 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, водачът на моторно
превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен да залепи в
долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден
стикер на знак за сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите и да носи контролен талон към знака. В
процесния случай, жалбоподателят безспорно е имал качеството на водач на МПС-
към момента на проверката от служителите при ОД на МВР- Пловдив той е бил зад волана
на МПС с рег. № **, като е извършвал активни действия по неговото управление. Посоченото
МПС не е било спряно и от движение. Предвид това, жалбоподателят е и адресат на
задължението, разписано в чл. 100, ал. 3 ЗДвП. Следва да се посочи, че посочената
норма от ЗДвП възлага в задължение на водача, а не само на собственика на МПС,
да постави валиден стикер на знак за сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на предното обзорно стъкло на МПС и да носи контролен талон към
знака. След като на процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС без да е
залепен валиден знак за гражданска отговорност и без да носи контролен талон
към него, то той е консумирал състава на чл. 100, ал. 3 ЗДвП. Настоящият
съдебен състав счита за нужно да посочи и че самият жалбоподател, в своята
пледоария изрично посочи, че е бил залепен стикер за „Гражданска отговорност”,
но същият е бил невалиден- тоест, налице е пълно неизпълнение на задължението (
„Залепен стикер за гражданска отговорност имаше, но беше за миналата година...”).
По нарушението, описано в т. 2 от
НП: доколкото при обсъждане фактическите аспекти на казуса съдът прие, че е
неустановено управляваният от жалбоподателя автомобил да е бил технически
незизправен, то безпредметно се явява обсъждането на съставомерните белези от правна
страна на нарушението по смисъла на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Досежно нарушението по смисъла
на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, то съдът счита, че същото е безспорно установено.
Цитираната норма възвежда като задължение на всеки водач на МПС да носи у себе
си СУМПС за съответната категория, както и контролния талон към него. В случая,
безспорно установено е, че контролният талон към СУМПС е поискан от проверяващия
служител на с-р „Пътна полиция“.
Жалбоподателят не го е
представил, тъй като не е намирал у него, с което е консумирал и състава на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Следва
да се посочи и че в рамките на своята пледоария, жалбоподателят потвърди факта,
че към момента на процесната проверка не е разполагал с контролен талон.
По размера на административното наказание за нарушенията
по чл. 100, ал. 3 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Правилно
административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 179,
ал. 5 ЗДвП и за нарушението по смисъла на чл. 100, ал. 3 ЗДвП е наложил глоба в
размер от 50 лв. Размерът на глобата е фиксиран от законодателя, предвид което
не подлежи на каквото и да било обсъждане и ревизия от настоящия съдебен
състав.
Правилно, за нарушение по смисъла на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, административнонаказващият орган е приложил и санкционната разпоредба
на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и е наложил глоба в размер от 10 лв.
Величината на глобата е фиксирана от законодателя, поради което и същата не
подлежи на каквото и да било обсъждане и ревизия от настоящия съдебен състав.
По приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН.
Съобразно разясненията, дадени с
ТР № 1/ 2007г. на ОСНК, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за
изхода на спора факти, като това включва и преценка за наличието, респективно
отсъствието на такива обстоятелства, дефиниращи случая като маловажен. Съгласно
чл. 93, т. 9 от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното
престъпление ( в конкретния случай административно нарушение ), с оглед на
липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази
разпоредба е приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно
изричната препращаща норма на чл. 11 ЗАНН.
При извършена самостоятелна
проверка, съдът счита, че процесният случай не разкрива белези, водещи до
дефинирането му като маловажен. Всъщност, налице са обстоятелства, типични за
нарушения по смисъла на чл. 100, ал. 3 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП- на процесната дата, жалбоподателят е
преценил, че ще приведе в движение МПС с рег. № **, без на същото да е залепен
стикер за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” и без да
разполага, както с контролен талон към знака, така и с контролен талон към
СУМПС. Всъщност, разгледано с светлината на двете извършенени нарушения, то
поведението на жалбоподателя е подчертано укоримо и той не следва да се ползва
от привилегията, разписана в чл. 28, б. „а” ЗАНН.
Предвид гореизложеното,
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено в частта, с която
е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от него нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В останалата си част, като законосъобразно,
обжалваното наказателно постановление, следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 0444- 000146 от
27.11.2019г., издадено от ** на 05- то
РУ при ОД на МВР-Пловдив, В ЧАСТТА,
с която за нарушаване състава на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, на К.В.Р., ЕГН **********,
на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 / двеста
/лв.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното наказателно постановление в
останалата му част.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- гр. Пловдив в 14-дневен срок от получаване
на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания,
разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.