№ 3378
гр. София, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20221100107939 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за
установяване на несъществуването на правото на принудително изпълнение на вземането на
ответника, като погасено по давност.
Ищцата Д. Т. Д. от гр.Пловдив твърди, че не дължи на ответника сумите по
изпълнителен лист № 2992/27.03.2015г., по който е образувано изп.дело № 2453/2015г. на
ЧСИ С.Я., тъй като присъденото в полза на ответника вземане е погасено по давност.
Твърди, че от издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК на 3.12.2014г. до
подаване на исковата молба е изтекла погасителна давност, която не е била прекъсната от
валидно изпълнително действие.
Моли съда да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 23
958 евро , ведно със законната лихва от 2.12.2014г. и присъдени разноски в размер на
937,16лв. за държавна такса и 1232,87лв. за юрисконсултско възнаграждение по издаден
изпълнителен лист № 2992/27.03.2015г., по който е образувано изп.дело № 2453/2015г. на
ЧСИ С.Я., рег.№ 844, район на действие СГС, поради погасяване на вземането по давност.
Ответникът „Х.Б.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в която признава
изтекла в полза на ищцата давност. Посочва, че не е правил искания за извършване на
изпълнителни действия спрямо ищцата, нито е действал недобросъвестно по отношение
събирането на своите вземания. Демонстрирал е поведение на дизентересованост да търси
по принудителен път събиране на вземането си и не е станал повод за завеждане на делото.
Поради това моли съд да се произнесе с решение съобразно признанието на иска и на
основание чл.78 ал.2 от ГПК да възложи разноските на ищцата.
За да се произнесе, съдът установи следното:
Видно от приложеното изп.дело № 2453/15г. на ЧСИ Я., рег.№ 844 на КЧСИ, район
на действие СГС, в полза на ответника „Х.Б.“ ЕООД / с предишно наименование Х.А.-А.-Л.
ООДи и Х.А.Р.Б. ООД/ срещу ищцата Д. Т. Д. и срещу Д. импорт експорт и производство“
ЕООД, ЕИК ****, е издаден изпълнителен лист № 2992/27.03.2015г. за сумата 23 958 евро
дължима по запис на заповед, издаден от „Д. импорт експорт и производство“ ЕООД и
авалиран от ищцата Д. Д., платим на 1.12.2011г. , ведно със законната лихва върху сумата от
1
2.12.2014г. и разноски по делото, включващи 937,16лв. държавна такса и 1232,87лв.
юрисконсултско възнаграждение. Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за
изпълнение № 10360/3.12.2014г. по ч.гр.д.№ 17199/14г. на РС Пловдив.
Въз основа на изпълнителния лист и молба на ответника от 17.07.2015г., ЧСИ Я. е
образувал изпълнително дело № 2453/15г. срещу ищцата и срещу „Д. импорт експорт и
производство“ ЕООД. Взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ
да проучи имущественото състояние на длъжниците, което ЧСИ е извършил. Покана за
доброволно изпълнение, ведно с приложената към нея заповед за изпълнение, е връчвана на
длъжника Д. Д. по реда на чл.47 ал.1 от ГПК чрез залепване на уведомление на 4.12.2015г.
/съобщението е залепено на 20.11.2015г./. С разпореждане от 17.04.2017г. ЧСИ е
разпоредил да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД, но
по делото липсват документи удостоверяващи запор да е бил наложен.
С молба от 1.03.2018г. взискателя , сега ответник, е поискал да се събере информация
досежно съществуващо трудово правоотношение на длъжника Д. Д. и налични нейни
банкови сметки. Внесъл е следващата се такса на 26.07.2018г. ЧСИ е събирал информация
досежно съществуващо трудово правоотношение на ищцата и налични банкови сметки.
Изпратил е запорно съобщение до работодателя й за наложен запор върху трудовото й
възнаграждение, но работодателят е отказал да го получи. Не са установени банкови сметки
на Д. и запор върху тях не е налаган.
С разпореждане от 10.07.2019г. ЧСИ е разпоредил да се извърши нова справка за
регистрирани трудови договори на длъжника, налични банкови сметки и притежавани МПС.
Със съобщение от същата дата ЧСИ е уведоми взискателя, че следва да внесе такси във
връзка с движението на делото. Взискателя не е внесъл такси. Липсва друг съставен
документ по изпълнителното дело до 17.12.2020г., когато упълномощен представител на
длъжника Д. Д. е изискал информация във връзка с движението на делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
С предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК
ищцата – длъжник в изпълнението, може да оспорва чрез иск вземането и материалната
незаконосъобразност на изпълнението като установи, че правото на принудително
изпълнение срещу нея не съществува поради погасяването му по давност. Според чл.439
ал.2 от ГПК, искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Ищцата твърди, че вземането на взискателя е погасено по давност и тя не му дължи
по издадения срещу нея изпълнителен лист от 17.07.2015г.
Ответникът признава иска и моли съда да се произнесе с решение при признаване на
иска.
Съдът намира, че преди да прецени дали може да постанови решение при признание
на иска, следва да установи дали действително давността по отношение вземането на
ответника от ищцата е изтекла, т.е. дали ответникът признава право, с което може да се
разпорежда – арг. от чл.237 ал.3 т.2 от ГПК. Отказът от давност, преди тя да е изтекла, е
недействителен, съгласно чл.113 от ЗЗД. В случай, че давността не е изтекла, ответникът не
може да признае валидно иска.
Съгласно чл.116 б."в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия на
принудително изпълнение. Съгласно дадените разяснения с ТР №2/2015г. по т.д.№ 2/13г. на
ОСГТК на ВКС, т.10 изпълнителни действия, които прекъсват давността са напр.: налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
2
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето
последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет
години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е
погасено поради давност. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
По делото е установено, че кредиторът „Х.А.-А.-А.“ ООД, сега с наименованието
„Х.Б.“ ЕООД, се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и с
изпълнителен лист от 27.03.2015г. срещу ищцата за парични вземания произтичащи от
авалиран запис на заповед и ги е предявил за принудително изпълнение като е образувано
изп.дело № 2453/15г. на ЧСИ Я.. Молбата за образуване на изпълнително дело не прекъсва
давността. Не я прекъсват и предприетите от ЧСИ действия по събиране на информация за
имущественото състояние на длъжника Д.. Връчването на поканата за изпълнение не
прекъсва давността. Прекъсва я влизането на заповедта за изпълнение в сила / в този смисъл
и решение №37/24.02.2021г. по гр.д.№ 1747/2020г., ВКС, ІVг.о./. Заповедта за изпълнение е
залепена по реда на чл.47 ал.1 от ГПК на 20.11.2015г. /петък/ и е редовно връчена на
4.12.2015г. /петък/. Срокът за възражение по чл.414 ал.2 от ГПК е бил 2 седмичен съгласно
редакцията на текста към датата на връчването и е изтекъл на 18.12.2015г., когато заповедта
за изпълнение е влязла в сила. От 18.12.2015г. е започнала да тече нова 5 годишна давност
на вземането. Следващо прекъсване на давността няма, тъй като не е извършено валидно
принудително действие, което да я прекъсне. Молбата на взискателя от 1.03.2018г. за
проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и банкови сметки не е прекъснала давността, тъй като ЧСИ не е извършил
възложените му действия – не е наложен запор върху трудовото възнаграждение, не е
наложен запор върху банкови сметки. Последващите действия на ЧСИ по проучване на
имущественото състояние на длъжника през 2019г. също не са прекъснали давността. От
изложеното следва , че след издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от
27.03.2015г. , давността по отношение вземането на ответника е прекъсната на 18.12.2015г. ,
като след тази дата няма други действия, които да са прекъснали давността в следващия 5
годишен период. Така погасителния ефект на давността е настъпил на 18.12.2020г.
След като давността е изтекла, то волеизявлението на ответника, с което признава
изтеклата давност следва да се приеме за валидно. Налице са предпоставките на чл.237 от
ГПК съдът да постанови решение при признание на иска.
Следва да се уважи предявения установителен иск, че ответникът няма вземане от
ищцата за сумите по изпълнителния лист от 27.03.2015г. в размер на 23 958 евро главница
ведно със законната лихва от 2.12.2014г. и разноските по делото.
По разноските:
Основният спор по делото е досежно това кой следва да поеме разноските по делото.
Ищцата претендира разноски. Не е представила списък по чл.80 от ГПК. Видно от
делото, ищцата е направила разноски за внесена държавна такса в размер на 1961,11лв. и
платен адвокатски хонорар в размер на 2500лв.
Ответникът не претендира разноски, а и липсват доказателства да е направил такива.
Съгласно общото правило на чл.78 ал.1 от ГПК разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат се възлагат на загубилата делото страна. Изключение от
този принцип е предвидено в ал.2 на с.т. – ако ответникът с поведението си не е дал повод за
3
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая
ответникът е признал иска. Спорен между страните е въпросът дали „Х.Б.“ ЕООД е дал
повод за завеждане на делото.
Съдебната практика приема, че ответникът дава повод за завеждане на дело, а чрез
поведението си обосновава и правния интерес от предявения отрицателен установителен иск
за вземането поради изтекла погасителна давност, тогава когато ответникът като кредитор е
предприел действия по принудително изпълнение или е изразил готовност да ги предприеме
/ така Определение № 66 от 12.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г., III г. о., ГК/.
Съдът следва да прецени поведението на ответника във всеки конкретен случай. В
случая, видно от приложеното изпълнително дело, ответникът е заявил за изпълнение пред
ЧСИ издадения му срещу ищцата изпълнителен лист на 17.07.2015г. С молба от 1.03.2018г.
ответникът е изискал от ЧСИ да събере информация досежно трудови правоотношения на
ищцата и налични нейни банкови сметки и съответно да наложи запор върху същите. След
тази дата, в продължение на повече от 4 г. ответникът не е предприел действия по
принудително изпълнение, поради което следва да се приеме, че той не е дал повод за
завеждане на делото с подаване на исковата молба на 01.02.2022г.
Възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес. Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните
граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да
погаси с волеизявление пред съд правото на принудително изпълнение на кредитора поради
това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на
чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на
определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект, трябва да бъде направено и
волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла
погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за
което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. С образуваното срещу нея
изпълнително производство при ЧСИ Я. ищцата обосновава правния си интерес от иска по
чл.439 от ГПК. Образуването на изпълнително дело срещу ищцата не е противоправно
поведение на ответника. Напротив, той има вземане срещу нея и съвсем законосъобразно е
да поиска принудителното му събиране при липсата на доброволно изпълнение. Не е
противоправно поведение на ответника и подадената за ищцата информация към
Централния кредитен регистър. Това също е обстоятелство, с което тя обосновава правния
си интерес от предявения иск. Чрез отрицателния установителен иск по чл.439 от ГПК
длъжникът не отрича материалната легитимация на кредитора по вземането. След изтичане
на погасителната давност вземането продължава да съществува като естествено /не се
ползва от държавната принуда/, и доброволното изпълнение по него е дължимо /чл.118 от
ЗЗД/. Ответникът извънсъдебно не може да признае валидно изтеклата давност, тъй като,
както вече беше посочено, тя трябва да бъде съдебно установена. Но той може чрез своето
поведение да не предприема действия по принудително изпълнение, като така признава
последиците на изтеклата давност. В случая това е сторил ответника. Поради бездействието
му, след изтичане на 2г. от извършването на последното валидно изпълнително действие,
принудителното производство се е прекратило по силата на закона на 26.07.2020г.
/последното действие на взискателя е било на 26.07.2018г., когато е внесъл такси по
изпълнението/, т.е. настъпила е перемпция, въпреки че ЧСИ Я. не е издал постановление по
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Независимо от бездействието на взискателя за период от 4г., ищцата, длъжник по
изпълнението, е решила да установи със сила на пресъдено нещо, че кредиторът не
притежава право на принудително изпълнение за своето вземане срещу нея. В този случай
разноските по съдебното производство следва да останат в нейна тежест, на основание чл.78
ал.2 от ГПК, тъй като взискателят с поведението си не е дал повод за завеждане на делото.
Обстоятелството, че съдът е уважил предявения от ищцата иск не рефлектира върху
предпоставките на чл.78 ал.2 от ГПК. Разноските следва да се поемат от ищцата. Ответникът
4
не е направил разноски, поради което ищцата не следва да заплаща на ответника разноски, а
направените от нея разноски остават в нейна тежест.
Воден от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният установителен иск с правно
основание чл.439 ал.1 от ГПК от Д. Т. Д., ЕГН **********, с адрес гр.Пловдив, ул.“****“
№9, против „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК **** / с предишно наименование „Й.А.А.Л.“ ООД, със
седалище в гр.София, и адрес на управление р-н Оборище, ул.“****, че задълженията на Д.
Т. Д., ЕГН ********** към „Х.Б.“ ЕООД, ЕИК **** / с предишно наименование „Й.А.А.Л.“
ООД по заповед за изпълнение № 10360/3.12.2014г. по ч.гр.д.№ 17199/2014г. на РС Пловдив
и издадения въз основа на нея изпълнителен лист № 2992/27.03.2105г. за сумата 23 958 евро,
дължима по запис на заповед, издаден от „Д. импорт експорт и производство“ ЕООД, ЕИК
****, авалиран от ищцата Д. Д. на 09.09.2008г. в гр.София, платим на 1.12.2011г. , ведно със
законната лихва върху сумата от 02.12.2014г. до окончателното изплащане и разноски по
делото, включващи 937,16лв. държавна такса и 1232,87лв. юрисконсултско възнаграждение,
са погасени по давност.
ОСТАВЯ без уважение претенцията на Д. Т. Д., ЕГН ********** за присъждане на
разноските по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5