Р Е Ш Е Н И Е
№……………../19.07.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица
Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7017 по описа
за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предявени са от В.К.К.,
ЕГН ********** с адрес *** срещу „И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
обективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ за осъждане ответника
да заплати на ищеца сумата
от 1326,20 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински консумативи и медикаменти, болничен
престой и оперативни разходи, вследствие
от претърпяна трудова злополука на 02.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба- 25.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1397,39 лева, представляваща имуществени вреди от същото събитие
под формата на претърпяна загуба
за разликата между получаваното преди
злополуката трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
за периода 3.12.2019г. до 21.03.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба- 25.06.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 25000лв, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания-
физически и психически, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 2.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.012.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата
молба ищецът се позовава, че се е намирал в трудово правоотношение с ответната
банка по силата на трудов договор № 14 от 01.06.2006г. за длъжността „Мениджър
обслужване на клиенти“ с място на работа- „Финансов център“ гр.Варна. На 2.12.2019г. ищцата е претърпяла инцидент. Твърди се,
че на връщане от работа е паднала пред входа на кооперацията, в която живее. В
резултат на падането е увредила дясното си коляно. С разпореждане №29077/12/12/2019г.
на НОИ, ТП-гр. София злополуката е обявена за трудова, на осн. чл. 55, ал. 2 от КСО.
Твърди се,
че получената травма наложила последващо оперативно и постоперативно лечение и
продължителна рехабилитация. Лечението продължило около три месеца. Близо месец
и половина К. не могла да става и да се придвижва без чужда помощ. Ищцата понесла физически болки и емоционални страдания в
резултат на травмата и последвалото лечение. Загубила социалните си контакти,
понесла изолация. В хода на лечението се наложило ищцата да направи разходи за
лечение, а именно: за сумата от 17, 40 лева- болничен престой, 500 лева-
оперативна такса, 808, 80 лева за
медикаменти. Навежда се, че е понесла и имуществена вреда под формата на
пропуснато възнаграждение, тъй като полученото обезщетение за временна
нетрудоспособност е по-ниско от получаваното трудово възнаграждение за периода
03.12.2019г. до 21.03.2020г.
Въз основа
на изложеното настоява за уважаване на така предявените искове, ведно със
сторените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
исковите претенции. Оспорва се вредите,
на които ищцата се позовава да са настъпили в резултат на трудова злополука.
Твърди се, че работодателят е застраховал отговорността си за трудова
злополука, поради което служителят следва да насочи претенцията си срещу
застрахователя. Оспорва претенциите за имуществени вреди. Твърди, че ищцата е
била във временна нетрудоспособност по причина, свързана с трудовата злополука
единствено за периода от 3.12.2019г. до 16.12.2019г., за което е издаден
болничен лист Е 20199201290. Служителят е ползвал отпуск за периода
16-17.12.2019г., след което е постъпила в болнично заведение за планово
лечение. Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявените
искове, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата
си по спора. Ответната страна е ангажирала подробни писмени бележки, в които е
доразвила правните си доводи.
За да се произнесе, съдът съобрази от
фактическа и правна страна следното:
Отговорност
на работодателя е уредена в глава Х, раздел първи на Кодекса на труда и
съставлява възлагане от закона на професионалния риск от увреждането на
работника или служителя върху работодателя. Съгласно препращащата норма на чл.
212 КТ правилата за деликтната отговорност чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД) намират
приложение и при отговорността по чл. 200 КТ при определяне на обезщетението за
неимуществените вреди, а относно имуществените вреди - доколкото не е налице
специална уредба. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Отговорността по чл. 200 КТ е
съпоставима с отговорността при непозволено увреждане предвид своя обем и
приложимия принцип на пълно обезщетяване, а също и поради това, че увреждането
на здравето в резултат на трудова злополука или професионално заболяване не е
позволено от закона, но водеща особеност в правната характеристика на
отговорността на работодателя е обусловеността от възлагането на риска без
връзка с виновно поведение на лица, за които отговаря работодателя. Водещите
съображения на законодателя са за пълнота при защитата на пострадалия работник
или служител. Тази особеност намира израз в обема на отговорността по чл. 200 КТ, в отклонение от общите правила в ЗЗД при обезщетяване на вреди от деликт,
или договор. Кодекса на труда въвежда особени правила относно предпоставките за
отговорност, освобождаването от нея и особени правила, засягащи причинния
процес. Нормативното релевиране на връзка между трудовата дейност и вредните
последици(чл. 200, ал.2 КТ)е в отклонение от критерия на общия закон за
причинна връзка. Следователно за да се уважи предявения
иск с правно основание чл. 200 от КТ за присъждане на обезщетение за
вреди, претърпени като последица от трудовата злополука следва да е установи
наличие на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука и настъпили вреди за ищеца, които са
последица от злополуката.
В случая по делото е обявено за безспорно, че ищецът е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество за длъжността „Мениджър обслужване на клиенти“ към 02.12.2019г.
Липсва спор,
че с Разпореждане № 29077 от 12.12.2019 г. на длъжностно лице при ТП Варна на
Национален осигурителен институт е приета за трудова злополуката, при която на 02.12.2019г.
ищцата В.К. в следствие на падане при придвижване по обичайния път от работното
място до основното място на живеене, е получила контузия на дясното коляно.
Влязлото в
сила разпореждане на органа по чл. 60 от КСО представлява
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука,а от
друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти
и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия
състав на имуществената отговорност на ответника –работодател и от който зависи
съществуването на правото. Тъй като установяването на трудовата злополука е в
изключителната компетентност на административния орган, въпросът за наличие на
трудовата злополука не може да се преразглежда в съдебното производство за
ангажиране имуществената отговорност на работодателя. В този смисъл
възраженията на ответника за това, че злополуката няма характер на трудова
следва да бъдат отхвърлени. Не може да се изключи отговорността на
работодателя, поради обстоятелството, че последният е застраховал отговорността
си за вреди в резултат от трудова злополука. В случая изцяло в преценката на
служителя е дали ще предпочете да реализира отговорността на застрахователя по
застраховка „трудова злополука“ или ще насочи иска срещу работодателя. Последният
на свой ред разполага с регресно право срещу обезпечилия отговорността му
застраховател.
От събраните по делото
доказателства- две медицински експертизи и свидетелските показания, се
установява, че в резултат на падането ищцата е получила контузия на дясното
коляно. Контузията е предизвикала клинична изява на съществуваща преди това
лезия на медиален меникс на същото място и датираща от 2016г. В съвкупност
процесното падане и предходното увреждане са довели до блокаж на коляното. Това
е наложило да се извърши операция (менисектомия) и последващо лечение. Двете
заключения ( първоначално и повторно) практически не си противоречат, но
второто е по- пълно, тъй като дава по-голяма яснота относно претърпяната
оперативна интервенции и обусловеността на травмата от констатираното от двете
вещи лица предхождащо увреждане на хрущялната тъкан.
От заключението по повторната експертиза,
изготвена от в.л. М.М., допълнено в съдебно
заседание, което се кредитира като обективно и компетентно дадено и неоспорено
от страните, се установява, че непосредствената причина за операцията е блокажа
на колянната става. Ищцата е имала разкъсан менискус още към 2016 г., който
според експерта не подлежи на възстановяване предвид възрастта на пострадалата.
Вещото лице заключва, че че ако ищцата нямаше предходно увреждане, блокажът би
могъл да настъпи само ако в момента на травмата се скъсал менискуса. Както се
посочи в случая менискусът е скъсан още преди 2016г. И според двете експертизи
възстановителният период на г-жа К. при тези увреждания е 3-4 месеца, което
кореспондира на периода, в който ищцата е ползвала болнични / общо 106 дни
според вещото лице по повторната експертиза/. Съвпадат мненията на експертите,
че понастощем ищцата е напълно възстановена от процесната травма. Движенията на
коленните стави на ищцата са симетрични
и в границите на нормата. Отчита се само болезненост при пълно разтягане на
дясното коляно, но това се дължи на дегенеративните процеси в хрущялната тъкан.
При тази доказателствена
установеност съдът приема, че процесната травма е резултат от трудовата
злополука, която е наложила и операцията. Същевременно приема, което изцяло
кореспондира на заключението по повторната експертиза, че ако ищцата нямаше
предходно скъсан менискус, блокаж на коляното изобщо не би настъпил, а оттам че
не би се наложила оперативна намеса. В практиката се приема, че наличието на
предходно заболяване следва се съобразява при определяне на обезщетението за
вреди, ако това е довело до
възстановяване извън обичайния период / Решение №167/30.12.2020 по дело №591/2020 на ВКС, ГК, III г.о./
Съдът приема, че
периодът на възстановяване е продължил около три месеца и че понастоящем този
процес е приключил. Остатъчната болка не се дължи на злополуката, а на
съществуващи дегенеративни промени. В тази връзка съдът не кредитира
свидетелските показания на св. Христо Костов относно времето за възстановяване
на ищцата, предвид възможна заинтересованост и противоречието им с експертните
заключения. Не могат да се споделят, обаче и съображенията на ответника, че
периодът на възстановяване е бил по-кратък, тъй като ищцата първоначално е
ползвала болничен за 14 дни, след което отпуск от два дни, а едва на 19.12.
2019г. е постъпила за планова операция, а издадените след това болнични са с диагноза
„други вътрешноставни уреждания на коляното“. В случая, както стана ясно от
заключенията безспорно периодът на временна нетрудоспособност е продължил 106
дни, а болничните са във връзка с лечението на травмата и операцията. В
действителност проведената операция е била планова, тъй като интервенцията не е
животоспасяваща, но това не означава, че не била наложителна, в който смисъл е
заключението но повторната СМЕ и обясненията на вещото лице в съдебно
заседание.
Същевременно от съвкупния
анализ на доказателствата може да се заключи, че възстановителният процес при
ищцата е продължил по-дълго от обичайния за подобни случаи. От обясненията на
вещото лице по повторната СМЕ в съдебно заседание става ясно, че болшинството
от пациентите се възстановяват от операцията за около месец, по при диагнозата
на ищцата, това е станало за три месеца. Отделно, от това както се посочи
по-горе при липса на предходен дегенеративен процес и скъсан меникс, изобщо не
би се стигнало до блокаж на ставата, а оттам до операция. Наличието на
предходно заболяване, като причина за по-дългия оздравителен процес следва да
се съобрази от съда при определянето на справедливия размер на обезщетението.
При определяне размера на немуществените вреди по реда на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел
да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага.
Благото е предмет със стойност, което
задоволява човешки потребности, следователно обезщетението следва да е съизмеримо с разходите за задоволяване
на потребности. Болките и страданията са последица от
характера и вида на увреждането и се отличават по
интензитет (острота и сила) и продължителност. Съдебната практика установява средния размер на дължимото
обезщетение при определен вид и характер на увреждане
и обичайните за него болки и страдания
като интензитет и продължителност. Във всеки конкретен случай съдът следва
да вземе предвид обстоятелствата, които водят до
увеличение или намаляване на размера
на обезщетението, съпоставимо със средния, обичаен размер, установен от съдебната практика.
В случая, съдът като взе
предвид обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, а именно падане
пред дома на постралата (като обстоятелствата около самия инцидент не
предполагат завишен емоционален травматизъм), възрастта на пострадалата, вида
на медицинската интервенция ( безкръвна операция артроскопия), периодът на
възстановяване, който обаче е обусловен от фактори, извън процесната злополука,
поради което не може само по себе си това обстоятелство да се постави в тежест
на работодателя, съдът намира, че справедливия размер, който би репарирал
нематериалните вреди за ищцата е 6000 лева. За разликата над 6000 лева до
претендираните 25 000 лева искът се явява недоказана по размер, съответно
следва да се отхвърли. На осн. чл. 84, ал. 6 от ЗЗД на ищцата се следва
мораторна лихва за периода от датата на инцидента до окончателното издължаване
на сумата.
По иска за имуществени вреди:
По иска за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди под формата за разходи за лечение.
За установяване основанието и размера на понесените имуществени вреди под
формата на разходи за лечение ищцата е представила: касов бон от 20.12.2019г.
за сумата от 17, 40 лева за заплатен
болничен престой (л. 21) , сумата от 500 лева оперативна такса съгл. фактура на л. 22, за сумата
от 228,39 лева за закупени
медикаменти съгл. касов бон от 20.12.2019г. на л. 23, за сумата от 40, 74 лева за медикаменти съгл.
фактура и касов бон от 20.12.2019г. на л. 24, за сумата от 10,06 лева за закупени медикаменти съгл. касов бон от 30.12.2019г.
на л. 25; за сумата от 29,61 лева за
медикаменти съгл. фактура и касов бон от 13.02.2020г. на л. 27; за сумата от 500 лева за медикаменти съгл. фактура и
касов бон от 12.03.2020г. на л. 30 или общо
1326.2 лева
Според заключенията на първоначалната и на повторната СМЕ закупените
медикаменти, лекарства и консумативи са адекватни на диагнозата и лечението на
ищцата и не са в разрез с установената практика при подобни случаи.
Възраженията на ответната страна, че ищцата е могла да спести част от разходите
като ползва предоставеното от работодателя допълнително здравно осигуряване, не
могат да се споделят. Изцяло в преценката на увреденото лице е къде ще предпоче
да получи медцинска помощ. Допълнителното здравно осигуряване е опция,
съответно за ищцата липсва установено задължение да се ползва от него. Доводът
за недоказаност на факта, че медикаментите са закупени именно от ищцата също
следва да се отхвърли. Видно е, че от фактурите за лечение са издадени именно
на ищцата В.К.. По отношение на медикаментите, които са закупени без фактура
или с касов бон, съдът приема, че за доказването им е достатъчно заключението
на СМЕ.
В заключение искът е основателен в цялост.
По иска за имуществени вреди от
неполучено трудово възнаграждение:
Съгласно ПП на ВС № 2/21.12.1981 г. когато вследствие на непозволено
увреждане е намалена за определен срок или окончателно трудоспособността на пострадалия,
обезщетението за имуществени вреди обхваща разликата между получаваното преди
увреждането възнаграждение и заплащаното парично обезщетение за времето,
прекарано поради болест.
В конкретния случай безспорно се установи, че във въведения период ищцата
не е получавала трудово възнаграждение, което е в причинна връзка злополуката.
От заключението на СМЕ се установява, че отпускът по болест е наложен от
операцията, която пък е резултат от трудовата злополука. Ето защо съдът намира,
че искът се явява доказан по основание.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, кредитирано като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните ищцата е ползвала
отпуск по болест за периода от 03.12.2019г. до 21.03.2020г. Изчислено е от вещото лице по ССчЕ, че разликата между получаваното от ищцата
трудово възнаграждение (основно и допълнителни възнаграждения с постоянен
характер) и реално полученото за периода 03.12.2019г. до 21.03.2020г. обезщетение за временна нетрудоспособност е 1306,94
лева + сумата която работодателят дължи на осн.ч л. 40,ал. 5 КСО – 90,46 лева. Пратиката
приема, че се съобразява брутния размер – Решение
№ 335/10.01.2012г. дпо гр.д.№ 1230/2010 на ВКС.
В заключение и тази претенция се явява основателна в цялост.
По разноските:
Всяка от страните има
право на разноски съобразно уважения, съответно от отхвърления материален
интерес. Процесуалната защита на ищеца е осъществена при условията на чл. 38, ал.1
от ЗА, поради което възнаграждението се определя от съда съобразно цената на
исковете в размер на 1361,70 лева на осн. съгл. чл.7, ал.2, т. 4 от Наредбата
за адвокатските възнаграждения. Възнаграждението по чл. 38, ал.1 от ЗА винаги
се определя съгл. минималното по Наредбата.
Трайно е разбирането в
практиката, че адвокатското възнаграждение се определя върху сбора от
предявените искове, а не поотделно по всеки кумулативно предявен иск. Така в
определение №366/18.07.2016г. по ч. гр.д.№2443/16г. на ВКС, ГК, ІV г.о.,
определение №95/03.04.2017г. по ч. гр.д.№868/17г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.,
определение №292/13.06.2017г. по ч. гр.д.№2096/17г. на ВКС, ГК, ІV г.о., се
посочва, че в хипотеза на обективно съединяване на искове материалният интерес
съвпада със сбора от цената на отделните искове. Осъществяването на процесуално
представителство по реда на чл. 38 от ЗА не променя този извод.
С
оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно уважената
част от иска или 428,47 лева.
На ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Възражението за прекомерност следва да се уважи
отчасти. Предвид фактическата и правна сложност на делото и предприетата от
ответника защита съдът намира, че възнагаждението за процесуално
представителство следва да се определи на сумата от 1800 лева. При съобразяване
на този размер на адв.възнаграждение и
на останалите разноски, сторени от страната за вещи лица- 700 лева, на ответника
се следва сума от 1713,34 лева.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи заплащане на дължимата за разглеждане на делото държавна такса, съобразно уважената част от иска,
вносима по сметка на Варненски районен
съд, или 349,29 лева, както
и разноските за експертиза,
заплатени от бюджета на съда
при същото съотношение в
размер на 144,7 лева
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.К.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1326,20 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи за медицински консумативи и медикаменти,
болничен престой и оперативни разходи, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 02.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба- 25.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 1397,39 лева, представляваща имуществени вреди от същото събитие
под формата на претърпяна загуба
за разликата между получаваното преди
злополуката трудово възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност
за периода 3.12.2019г. до 21.03.2020г., ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба- 25.06.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 6000лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания-
физически и психически, вследствие от претърпяна
трудова злополука на 2.12.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.012.2019г. до окончателното погасяване на задължениет., като ОТХВЪРЛЯ иска за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6000 лева до претендираните
25000 лева.
ОСЪЖДА ”И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е.Г.Е., личен номер
********** сумата от сумата от 428,47
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК вр.чл. 38, ал.1 от
ЗА.
ОСЪЖДА В.К.К.,
ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1713,34
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и експертиза, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА ”И.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на РАЙОНЕН СЪД ВАРНА, сумата от 349,29 лева представляваща държавна
такса върху уважената част от исковете и сумата от 144,7 лева -
разноски за експертизи, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: