№ 79
гр. Шумен , 01.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря Валерия П. И.а
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20213630200606 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
В жалбата си до съда, Д. Н. АТ. от гр. Шумен, бул. Велики Преслав № 33, вх.2, ет.5, с
ЕГН **********, чрез адвокат Г.Г. от ШАК твърди, че с Наказателно постановление № 21-
0869-000369/ 01.03.2021г. на Началник сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен му били
наложени административни наказания “глоба” и “лишаване от право да управлява МПС”.
Жалбоподателят изцяло оспорва наказателното постановление. В жалбата си сочи, че в
наказателното постановление не е установено какво е точното местоположение, на което
АНО е приел, че е извършено нарушението. Твърди се още, че наложената с наказателното
постановление санкция по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДв.П е в противоречие с изписания размер на
глобата и срока на лишаване от право на управление на МПС. Моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от легитимирано за целта,
лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,
поради което се явява процесуално допустима. В открито съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован не се явява лично Явява се адв. Г.Г., процесуален
пълномощник на жалбоподателя, който изцяло поддържа жалбата и излага подробни мотиви
в пледоарията за отмяна на атакуваното НП. Въззиваемата страна, редовно призована
изпраща упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди изцяло наказателното постановление.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
1
и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните съображения:
По делото е безспорно установено, че на 11.01.2021г., свидетелят Хр. П. Хр. –
служител в сектор “ПП при ОД МВР гр. Шумен, изпълнявайки служебните си задължения,
се намирал в гр. Шумен, по ул. Индустриална като работил с АТСС по контрол за
превишение на скоростта на движение в населено място. АТСС ARH CAM S1 била
поставена в рамките на населеното място, до паркинга на „И. Корект“ като знакът за край на
гр. Шумен бил на место, на около 150 – 200 метра зад АТСС, което заснемало движението
на автомобили, движейки се от вътрешността към изхода на града. В 12,06 часа, системата
заснела и отчела със снимка № 11743С3/0228548, скорост на движение на автомобил “Дачия
Докер” с рег. № В42 98ВН от 109 км/час, т. е. 59 км/час над максимално разрешената
скорост за движение в населено място. Данните от АТСС /триногата/ автоматично били
изпратени в София в Единен център за обработка на нарушенията. Свидетелят Х. изготвил
Протокол за работата си с АТСС. От Единният център за обработка на нарушенията била
съставена преписка, която ведно със Снимка № 11743С3/0228548 във връзка с регистриран
автомобил с превишена скорост, на който следва да бъде съставен Акт за установяване на
административно нарушение, тъй като превишението било над 50 км. в час и не можел да
бъде издаден електронен фиш била изпратена в сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен. След
справка за собствеността на заснетия автомобил се установило, че същия бил собственост на
“Варна-Интер-Партнър“ ООД, ЕИК ********* гр. Варна. Преписката била изпратена на
сектор “ПП” ОД МВР гр. Варна за установяване водача на заснетия автомобил “Дачия
Докер” с рег. № В42 98ВН, ведно с два броя декларации по чл.188 от ЗДв.П и Покана по
чл.40 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Собственикът на заснетия автомобил декларирал, че
на 11.01.2021г. около 12,06 часа заснетия автомобил се е управлявал от Д. Н. АТ.. На
18.02.2021г. жалбоподателя Д. Н. АТ. собственоръчно попълнил и подписал Декларация за
предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДв.П в която
декларирал, че на 11.01.2021г. около 12,06 часа именно той е управлявал в качеството на
ползвател лек автомобил с рег. № В42 98ВН, като му била връчена и Покана на основание
чл.40 от ЗАНН да се яви в двуседмичен срок в сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен за
съставяне на АУАН. За установеното със система за видеонаблюдение, административно
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДв.П, свидетелят М. М. В. в присъствието на свидетеля СТ. К.
Г. съставил на 19.02.2021г., АУАН сер. АА, бланков № 266697 в присъствието на
жалбоподателя Д.А., който го подписал без възражение. В срока по чл.44,ал.1 от ЗАНН не е
постъпило писмено Възражение. Въз основа на съставения акт за установяване на
административно нарушение, Началник сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен на
01.03.2021г. издал Наказателно постановление № № 21-0869-000369, с което на
жалбоподателя били наложени “глоба” в размер на 1 500 лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.182 ,ал.1, т.6 от ЗДв.П за това, че на
11.01.2021г. по ул. Индустриална, в посока изхода на града е управлявал товарен автомобил
„Дачия Докер“ с рег. № В42 98ВН, собственост на „Варна-Интер-Партнър“, с ЕИК
*********, като при ограничение на скоростта в населено място до 50 км/час, въведено с
2
пътен знак „Д-11“, водачът управлява със скорост 105 км.в час, намалена с 3%. Превишава с
55 км/час, което е установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743с3. Нарушението е системно,
като срещу лицето има издадени Ел. фиш, серия К № 3378222/10.02.2020г. по чл.182, ал.2,
т.2 на сектор „ПП“ –Шумен, влязъл в законна сила на 04.03.2020г. и Фиш серия К№
3848713/04.08.2020г. по чл.182, ал.2, т.5 на сектор ПП-Търговище, влязъл в законна сила а
08.09.2020г. и деянието не е маловажен случай.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите
и приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните актосъставител и
свидетели.
При така установената фактическа обстановка по пункт първи, съдът приема от
процесуално - правна страна, че атакуваното НП е издадено от компетентен орган и в
процеса на неговото издаване не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до неговата отмяна.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите
пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични и
безпротиворечиви. Приложените по делото писмени доказателства съдържат информация
кореспондираща изцяло с показанията на тези свидетели.
Събраните доказателствата по делото безспорно установяват управление на МПС “Дачия
Докер” с рег. № В42 98ВН със скорост над разрешената от ЗДв.П за населено място,
собственост на “Варна-Интер-Партнър” ООД гр. Варна от ползвателя – жалбоподателя Д. Н.
АТ. на посочените в НП дата, час и място. Доказан е фактът на извършване на
нарушението, санкционирано с процесното наказателно постановление. Административното
нарушение е установено чрез допустимо от закона техническо средство, което е било
технически изправно.
В настоящият случай е установено и доказано – декларирано е и от жалбоподателя, че
именно Д. Н. АТ. е управлявал товарен автомобил “Дачия Докер” с рег. № В42 98ВН на
11.01.2021г. в 12,06 часа /л.15/. Именно скоростта на движение на управлявания от
жалбоподателя, товарен автомобил е била отчетена и фиксирана от АТСС ARH CAM S1,
като превишение на предварително зададената, максимално разрешена скорост в населено
място до 50 км./час, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДв.П.
Съгласно чл.189, ал.15 от ЗДв.П: Изготвените с технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторно превозното средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административно наказателния процес.
АТСС, с което е била измерена скоростта и заснет самия автомобил “Дачия Докер”,
управляван от жалбоподателя е разполагала с възможност да отбележи както датата, така и
3
точния час и мястото на извършване на нарушението, като от снимките е виден и
регистрационния номер на съответния автомобил, чиято скорост е отчетена.
Съдът намира за неоснователен довода, изложен в жалбата и в съдебно заседание, че в НП
не е посочено точното местоположение, на което АНО е приел, че е извършено
нарушението. Действително в АУАН мястото на извършване на констатираното нарушение
е по-подробно – визирано е по ул. Индустриална, до „И. Корект“, а в НП е посочено
единствено по ул. Индустриална. Законодателят в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е предвидил като
задължителен реквизит на НП описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено… В процесното НП е вписано следното: „в гр. Шумен, по ул. Индустриална“,
което според настоящия съдебен състав е напълно достатъчно като място, където е
извършено нарушението. Липсата на посочен конкретен километър от ул. Индустриална не
е съществено процесуално нарушение и не води до накърняване правата на
санкционираното лице, тъй като на която и част от ул. Индустриална да се е движел със
заснетата с АТСС, скорост би било налице извършено нарушение.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано
административно наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Д. Н. АТ. е
извършил нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДв.П. С оглед на всичко това съдът намира, че
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
но счита че неправилно е бил определен нейният размер и не е посочена правилната
разпоредба на чието основание следва да се санкционира нарушителя.
За такова превишаване на разрешената скорост, приложимата санкционна норма е тази по
чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, която предвижда глоба в размер на 700 лева и три месеца
лишаване от право да управлява МПС, като за всеки следващи 5 км/час превишаване над 50
км/час, глобата се увеличава с 50 лева. за превишаване над 50 км/час. На практика в
описателната част на констатираното нарушение, АНО е описал системно извършено
нарушение и е наложил предвидените в чл.182, ал.5 от ЗДв.П санкции, налагани за системно
нарушение, която обаче предвижда санкция за системно нарушение в хипотезата по ал.1,
т.4-6, а именно: глоба в двоен размер за съответното нарушение и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Нормата на чл.182, ал.5 ЗДв.П цели санкциониране на
системни нарушители на забраната да се управлява МПС със скорост над разрешената.
Легална дефиниция за понятието "системно" се съдържа в разпоредбата на § 6, т.62 от ДР на
ЗДвП, съгласно която "системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в
едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия
електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. С
оглед на константната практика на ВКС и ВС /Решение № 389 от 27.04.1999 г., на ВКС,
Тълкувателно решение No 3 от 15.02.1971 г. на ОСНК на ВС/ и теорията системност е
налице при три или повече нарушения с оглед на общото качество на множественост.
Субсидиарното приложение на НК / чл.11 ЗАНН/ и известната теория за престъпленията на
системно извършване открояват известните понятия за усложненост при множественост на
4
деянията / продължавано, продължено, системно, по занятие, повторност, рецидив/ и
даденото тълкуване, че деяние / престъпление или нарушение/ при системно извършване се
осъществява чрез три или повече отделни еднородни деяния, които се извършват въз основа
на отделни решения, като всяко от тях, взето само за себе си, но многократното извършване
на деяния от този род (системността), ги обединява. Съдебната практика приема, че
проявите трябва да са най-малко три и че между тях трябва да има връзка на известна
устойчивост и трайност.
В случая законът изисква системно нарушаване на правилата за управление с допустима,
разрешена скорост и системност е налице след като вече даден субект е бил санкциониран за
нарушения на чл.21, ал.1 ЗДв.П. Без значение е дали е санкциониран с влязло в сила НП или
чрез налагане на глоби с фиш/ електронен/. Значимото е да е налице повече от три прояви на
неспазване на изискването по чл.21, ал.1 ЗДв.П и да е бил санкциониран по реда на чл.182
от закона. Законодателят е въздигнал като по-тежко наказуемо нарушение, такова
извършено в условията на повторност и такова извършено при условията на системност,
като системността изисква наличие на известна устойчивост и трайност в поведението. Ясно
е, че системността е елемент от фактическия състав на разпоредбата на чл.182, ал.5 от ЗДвП,
като в разглеждания случай това обстоятелство е посочено в обстоятелствената част на
АУАН и НП при словесното изписване на вмененото на жалбоподателя, нарушение.
В случая административнонаказващият орган се е мотивирал на база справката за
нарушител, като е вписал в обстоятелствената част на НП електронните фишове,
обуславящи системността – ел. фиш серия К № 3378222 по чл.182, ал.2, т.2 на сектор ПП-
Шумен, влязъл в законна сила на 04.03.2020г., и ел. фиш серия К № 3848713 по чл.182, ал.2,
т.5 на сектор ПП-Търговище, влязъл в законна сила на 08.09.2020г. Действително в
едногодишния срок предхождащ констатираното нарушение, жалбоподателят А. е бил
санкциониран два пъти за нарушение на чл.21, ал.2 ЗДв.П, като глобите са били заплатени /т.
т. 6 и 7 от справката за нарушител/. Според съда правилно за определяне на системността в
НП е посочен електронен фиш К № 3848713, влязъл в сила обаче на 23.09.2020г., с който е
санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДв.П, но неправилно е посочен електронен
фиш серия К № 3378222, влязъл в сила на 04.03.2020г., с който е санкциониран на основание
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДв.П, тъй като нормата на чл.182, ал.5 от ЗДв.П предвижда санкция за
системно нарушение в хипотезата по ал.2, т.4-6, а не и на такива по т.1-3.
Според съда в конкретния случай жалбоподателят А. е извършил нарушението на чл.21, ал.1
от ЗДв.П на 11.01.2021г. в 12,06 часа при условията на повторност. Легална дефиниция за
понятието "повторно" се съдържа в разпоредбата на § 6, т.ЗЗ от ДР на ЗДвП, съгласно която
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Както бе посочено по-горе в едногодишния срок предхождащ констатираното
нарушение жалбоподателят Д.А. е санкциониран общо 2 пъти за нарушение на чл.21, ал.2
5
ЗДв.П, като глобите са били заплатени. Според съда за определяне на повторността следва
да се има предвид посоченият в НП електронен фиш серия К № 3848713, влязъл в законна
сила, обаче на 23.09.2020г.,с който на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДв.П му е било
наложено наказание за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДв.П. Съдът установи, че сочената в НП
санкционна разпоредба не кореспондира с установените факти и с наложените наказания. В
тази насока съдът счита, че следва да упражни правомощието си по чл.337, ал.1, т.2 от НПК
вр. чл.84 от ЗАНН, както и чл.63, ал.1, изр. 1 предл. 2 от ЗАНН и да преквалифицира
нарушението като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение. Правомощието по
чл.337, ал.1, т.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН се отнася до случаите, когато фактите не се
променят, но е необходимо към тях да се приложи правилният материален закон, като
резултат от направата на различни правни изводи. Санкционната разпоредба следва да се
преквалифицира по чл.182, ал.4 във връзка с ал.1, т.6 от Здв.П.
Съгласно дадените задължителни указания в тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. на
ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, предвид изричните разпоредби на ЗАНН, съдът не може
да връща наказателните постановления на административнонаказващия орган за поправка,
изменение или допълнение, поради което не може да се прави аналогия на наказателните
постановления с обвинителните актове и правомощията на наказателния съд за връщане с
указания за доразследване поради неизясненост на някои обстоятелства или за внасяне на
нов, преработен обвинителен акт. Още повече че и в наказателния процес касационната
инстанция след разглеждане на подадена жалба или протест, освен да остави в сила и да
отмени присъдата или решението, може на основание чл.354, ал.2, т. 1-4 от НПК да измени
присъдата или решението в случаите, в които се налага да се намали наказанието или да се
приложи закон за еднакво или по-леко наказуемо престъпление. Върховният
административен съд изрично е посочил, че това следва да се има предвид и при
разглеждането на касационни жалби по административнонаказателни дела, при които
действа правилото на чл.84 от ЗАНН, че доколкото в този закон няма специални правила за
производството пред съда за разглеждане на жалби срещу наказателни постановления,
включително и за касационни жалби, се прилагат разпоредбите на НПК, а препращането в
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН към глава ХII АПК касае само процесуалния ред, по
който се развива касационното производство пред административния съд и то доколкото не
противоречи на НПК. В тази връзка както за районния съд, така и за административния съд,
като касационна инстанция при условията на чл.222, ал.1 от АПК, предвид наличието на
изрично уредено от чл.63 от ЗАНН правомощие за изменение на наказателното
постановление, респ. електронен фиш, при решаване на въпроса по същество, съответно
компетентният съд може и следва да измени наказателното постановление и ЕФ при
установена възможност за санкциониране по привилегирован състав, като съобрази
размерите и на наложените санкции.
Съдът не споделя направеното възражение в жалбата, а именно че така допуснатото
процесуално нарушение при издаването на НП с посочването на неправилната санкционна
норма, водело до незаконосъобразност на НП. Това е така, тъй като макар да е допуснато
6
процесуално нарушение, то същото не е съществено, тъй като не нарушава правото на
защита на санкционираното лице. Както се посочи вече в атакуваното НП е направено
пълно, ясно и точно описание на нарушението, което се доказва по несъмнен начин от
приетите по делото доказателства. При това положение за жалбоподателя няма никакво
съмнение за какво нарушение е санкциониран от наказващия орган и възможността да
организира правилно своята защита. Освен това основание на което се налага санкцията не е
сред задължителните реквизити, визирани в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, които
следва да се съдържат в НП.
Съдът счита, че следва да бъде изменено обжалваното наказателно постановление като бъде
преквалифицирана санкционната разпоредба от чл.182, ал.1, т.6 от ЗДв.П на чл.182, ал.4 вр.
ал.1, т.6 от ЗДв.П и бъде намален срока на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС от 6 месеца на 3 месеца.
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния представител
на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143,
ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски
следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските
разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са
били защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/. Доколкото не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, то съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта,
представляващ административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер
на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да се присъди в тежест на жалбоподателя и да се
заплати от последния по сметка на ОД МВР гр. Шумен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21-0869-000369 от 01.03.2021г. издадено от
Началник сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен, с което на Д. Н. АТ. от гр. Шумен, с ЕГН
********** на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДв.П са били наложени административни
наказания “глоба” в размер на 1 500 лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок
от 6 /три/ месеца като ПРЕКВАЛИФИЦИРА НАРУШЕНИЕТО по чл.182, ал.4 във връзка с
ал.1, т.6 от ЗДв.П и НАМАЛЯВА срока на наложеното наказание лишаване от право да
7
управлява МПС от 6 /шест/ месеца на 3 /три/ месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДв.П.
ОСЪЖДА Д. Н. АТ., с ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати по сметка на ОД МВР гр.
Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8