Р Е Ш Е Н И Е
№
15.12.2020 г., гр. Добрич
В И М Е Т О
Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публично съдебно
заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Галя Митева
при
участието на секретаря Стоянка Петрова, разгледа докладваното от Съдията АНД № 363
по описа на Добричкия районен съд за 2020 г. и за да се произнесе, взе следното
предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Е.К.
ЕГН ********** ***-511/26.02.2020 г., издадено от Началника на Първо РУ гр.
Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лв.
С жалбата се моли Наказателното
постановление като незаконосъобразно да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят
не се явява, но се представлява от редовно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и излага
също, че писмено разпореждане, издадено
на 22.10.2019
г. не се съдържа в материалите по делото. Видно от НП се твърди, че жалбоподателят не е изпълнил писмено разпореждане на полицейски орган, издадено на
22.10.19 г., изразяващо се в това да спазва издадените му протоколи за
предупреждение, да не осъществява психическо и физическо насилие, да не влиза в
саморазправни действия спрямо Р.П.. По своето съдържание всъщност този акт
представлява Протокол за предупреждение по смисъла на чл. 65, ал. 1 от Закона
за МВР. Видно е, че всъщност с този издаден полицейски орган акт се
предупреждава К. да не осъществява психически и физически насилия спрямо Р.П.,
т.е. това не е акт по смисъла на чл. 64, ал. 1 от Закона за МВР, а такъв по чл.
65, ал. 1, а именно представлява един предупредителен протокол.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд,
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата и тези в съдебно заседание намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима
като депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице, притежаващо активна процесуална легитимация.
Добричкият районен съд,
като прецени събраните доказателства
и
становищата на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Отношенията между
жалбоподателя и съседа му Р.В.П. били влошени от известно време, като по този
повод и двете лица са се обръщали за съдействие към полицията и в резултат на
това и двамата многократно са били предупреждавани да не влизат в пререкания по
между си.
На 24.01.2019 г. Д.Е.К. за
пореден път депозирал в Първо РУ на МВР – Добрич сведение за възникнал скандал
между него и съседа му Р.В.П.. При
изясняване на обстоятелствата в хода на извършената проверка и при свалянето на писмени обяснения от св. П.П.М. – служител
на Първо РУ на МВР – Добрич, последният установил, че нямало свидетели на случилото се, като инцидентът се разиграл на входа на
блока, в който живеят К. и П.. По данни на П., след като извършил ремонт
вкъщи на смесителна батерия, взел в ръцете си мокса и ключовете и слязъл до мазата, за да ги прибере. На входа на блока обаче се срещнали с Д.К.. Последният от своя
страна, се почувствал заплашен, виждайки Р. с мокс в ръката и извадил от джоба си спрей, за да го напръска, но не успял. След като Р. видял спрея и насочването към лицето му, изблъскал Д. на една
страна, Д. избил мокса от ръката на Р., който избягал навън. В хода на проверката и двамата твърдяли, че е имало сборичкване между тях,
което е траело секунди. К. заявил, че е
получил удар от водопроводния ключ, нанесен от Р.П., който пък заявил, че не го е удрял с мокса, а след като го е изблъскал, Д. се е охлузил в стената на някаква кутия.
При така установената фактическа
обстановка на 28.01.2020 г. св. М. образувал срещу К.
административно-наказателно производство, съставяйки в присъствието на св. М.З.И.
и на св. И.Д. С. АУАН серия АА, бл. № 395968, с който му вменил административно
нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР за това, че на 24.01.2020 г. около 12,00 ч.
в гр. Д., ул. „*** не изпълнява издадено му писмено разпореждане на полицейски
орган на основание чл. 64 от ЗМВР, като влиза в саморазправни действия, повдига
скандал, осъществява физическо и психическо насилие спрямо Р.В.П., живущ в
същия блок, ап. 5.
В законоустановения срок по чл.
44, ал. 1 ЗАНН по преписката е постъпило писмено възражения от К., във връзка с
което била извършена проверка, приключила със становището на
административно-наказващия орган, че АУАН е правилен и законосъобразен.
На 26.02.2020 г. било издадено и
обжалваното НП № 1717а-511, в което административно-наказващият орган вменил на
жалбоподателя, че на 24.01.2020 г. около 12,00 ч. в гр. Д., ул. „*** не е
изпълнил писмено разпореждане на полицейски орган, издадено на 22.10.2019 г. и подписано от К., изразяващо се в това да спазва издадените му протоколи за
предупреждение, да не осъществява физическо и психическо насилие, да не
влиза в саморазправни действия спрямо Р.В.П. ***. Описаното Д.ие било
квалифицирано като административно нарушение по чл. 64, ал. 4 от ЗМВР и на
основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР, на жалбоподателя било наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв.
Гореописаната фактическа
обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните свидетели и приобщените
по делото по надлежния ред писмени доказателства - Наказателно постановление № 1717а-511/26.02.2020 г.;
АУАН № 1717А-511/26.02.20 г.; становище рег. № 1717р-3093/16.03.2020 г.;
докладна записка рег. № 1002/2020 г.; Докладна записка от П.П.М.; възражение от
Д.Е.К. вх. № 171700-604/29.01.20 г.; съдебно медицинска консултация 17/2020 г.;
епикриза на Д.Е.К. *** АД; Протокол за полицейско предупреждение от 18.10.19
г.; разписка на полицейски орган от 22.10.19 г.; постановление за отказ от
образуване на ДП , 17.02.20 г.; Преписка № 171700-548/2020 г., ведно със
заявление от Д.К., обяснения от Р.П., обяснения от Д.К., медицински документи,
предоставени от К., докладна записка от Мл. ПИ П.М., постановление ДРП 17.02.20
г.; справка от Първо РУ – Добрич с вх. № 260371/14.8.20 г.; Прокурорска
преписка № 2738/2019 г. по описа на ДРП.
При така установената фактическа
обстановка и при анализ на приобщените по делото доказателства се налагат
следните правни изводи:
Съобразно чл. 64, ал. 4 от ЗМВР
„Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или
застрашават живота или здравето му.“
В ал. 1 на с. чл. е указано, че
разпорежданията се издават писмено.
Разпитани в качеството на
свидетели М., И. и С. потвърждават констатациите в АУАН и НП.
Доколкото към административната
преписка не било приложено цитираното в НП Разпореждане на полицейски орган,
издадено на 22.10.2019 г., съдът положи нужните усилия и установи, че такъв акт
не е бил издаван на посочената в НП дата с адресат жалбоподателя.
Видно от материалите по преписка
№ 2738/2019 г. по описа на РП – Добрич, във връзка с възникнал скандал между К.
и П. от 14.10.2019 г., в хода на извършената проверка са били издадени
съответно Протокол за полицейско предупреждение от 18.10.2019 г. и Разпореждане
на полицейски орган от 18.10.2019 г. спрямо Д. К., както и Протокол за
полицейско предупреждение от 22.10.2019 г. и Разпореждане на полицейски орган
от 22.10.2019 г. спрямо Р.П..
Анализът на цитираните документи
през призмата на издадените административни актове сочи, че цитираното в НП
Разпореждане от 22.10.2019 г. спрямо К. не е издавано и не съществува.
Нещо повече, в АУАН изобщо липсва
посочване на датата или друг индивидуализиращ признак на цитираното
разпореждане на полицейски орган. Актосъставителят се е ограничил само в
описване на обстоятелството, че К. „не изпълнява издаденото му писмено
разпореждане на полицейски орган на основание чл. 64 от ЗМВР“.
Едва в НП описаното разпореждане е индивидуализирано с датата му на издаване,
както и е посочено в какво точно се изразява неизпълнението – не е
спазил издадените му протоколи за предупреждение.
Тази констатация се описва за
първи път в НП и същата, както бе посочено по-горе, не намери опора в събрания
по делото доказателствен материал.
Административно-наказващият орган не разполага с
процесуалната възможност да сочи нови фактически обстоятелства в издаваното НП,
непосочени в АУАН, тъй като това води до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя, който не е могъл да упражни правата си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Липсата на яснота относно описание на Д.ието при посоченото
различие в АУАН и в НП, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, регламентирано в чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, ал. 3 от ЗАНН, което
води до нарушение правото на защита на жалбоподателя. Не би могло да се приеме, че административно-наказващият орган е
приложил разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като в НП няма изложени мотиви за
това. Посоченото съществено нарушение на
процесуалните правила води до незаконосъобразност на наказателното
постановление и същото следва да бъде отменено само на това процесуално
основание.
Ето защо съдът приема, че първо, при
издаване на АУАН, респ. НП е допуснато нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване правото на защита на К. и на второ място, не се доказва
спрямо него да е било издавано Разпореждане от 22.10.2019 г., което прави атакуваното
НП и необосновано, доколкото остава недоказан един от елементите от обективна
страна на вмененото на К. нарушение, а именно – че е издадено писмено
Разпореждане на полицейски орган от 22.10.2019 г.
Не на последно място,
видно от показанията на актосъставителя, не са били установени свидетели на
случилото се на 24.01.2020 г. и фактическата обстановка е установена само въз
основа на твърденията на двамата участници в скандала – нарушителят К. и
съседът му П.. Доколкото двамата са заинтересовани от изхода на спора, то съдът
намира изложените в НП обстоятелства около неизпълнението на писмено
разпореждане за необосновани. Видно от прокурорските преписки, и двамата
участници сочат, че са се защитавали от действията на другия и макар да не
отричат, че са влезли в пререкание, то остава неизяснено обстоятелството кой е
започнал пръв и кой е провокиран от другия да се защити. Това обстоятелство има
голямо значение при доказване на субективната страна /умисъла/ на описаното в
АУАН и НП Д.ие, квалифицирано като административно нарушение.
В конкретния случай съдебният
състав стигна до извода, че обстоятелството около липсата на незаинтерисовани
свидетели на нарушението, липсата на други писмени доказателства, вкл. и от
разпита на актосъставителя, води до невъзможност описаното в АУАН
административно нарушение да бъде установено и доказано по безспорен начин като
време, място и фактически обстоятелства.
Имайки предвид основния принцип,
залегнал в ЗАНН, че тежестта на доказване на нарушението се възлага на
наказващия орган, в настоящия случай съдът приема, че с издаването на
наказателното постановление административно-наказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като е наложил административно
наказание, без да е установил по безспорен начин налице ли е извършено
нарушение, респективно – кой е неговия автор.
С оглед изложеното,
съдът намира така описаното нарушение по чл. 64, ал. 4
от ЗМВР за недоказано по безспорен и категоричен начин, поради което
и на това основание НП подлежи на отмяна наред с цитираните по-горе допуснати
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП № 1717а-511/26.02.2020 г., издадено от Началника на
Първо РУ гр. Добрич, с което на Д.Е.К. ЕГН ********** *** за нарушение по чл. 64,
ал. 4 от ЗМВР, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба по реда на Административно-процесуалния кодекс
пред Административен съд – Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя
Митева/