Решение по дело №7105/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 744
Дата: 20 ноември 2024 г. (в сила от 28 ноември 2024 г.)
Съдия: Стоян Михов
Дело: 20241100207105
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 744
гр. София, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов

Цветина Костадинова
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. С.
в присъствието на прокурора Т. П. С.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Частно наказателно дело №
20241100207105 по описа за 2024 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение решение от 22.12.2023 г.,
издадено от Община Наймеген на Кралство Нидерландия, в сила от
02.02.2024 г. за налагане на финансова санкция на Н. Р. Н., ЕГН **********, с
което му е наложена глоба в размер на 110.00 /сто и десет/ евро, с левова
равностойност по фиксинга на БНБ 215.14 лева /двеста и петнадесет лева и
четиринадесет стотинки/ за нарушение на чл. 2 от Закон относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за
движение по пътищата.
Решението подлежи на обжалване и протест пред САС в 7– дневен срок
от днес.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на
Националната агенция по приходите за изпълнението му, а компетентният
орган на издаващата държава да бъде уведомен за признаването и
1
изпращането на решението за изпълнението му.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решение за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в Софийски градски съд
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение, издадено от несъдебен орган-
решение от 22.12.2023 г., издадено от Община Наймеген на Кралство
Нидерландия, в сила от 02.02.2024 г. за налагане на финансова санкция на Н. Р.
Н., ЕГН **********, с което му е наложена глоба в размер на 110.00 /сто и
десет/ евро за нарушение на чл. 2 от Закон относно административната уредба
при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура
излага становище, че са налице основанията за признаване на решението, като
предлага същото да бъде признато и прието за изпълнение
Засегнатото лице - редовно призовано, не се явява.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението,
становището на държавното обвинение и разпоредбите на закона, установи
следното от фактическа и правна страна:
С решение, издадено от несъдебен орган - решение от 22.12.2023 г.,
издадено от Община Наймеген на Кралство Нидерландия, в сила от
02.02.2024 г. за налагане на финансова санкция на Н. Р. Н., ЕГН **********, с
което му е наложена глоба в размер на 110.00 /сто и десет/ евро за нарушение
на чл. 2 от Закон относно административната уредба при нарушаване на
разпоредби на Кодекса за движение по пътищата.
Нарушението се изразява в това, че на 05.12.2023 година в Кралство
Нидерландия засегнатото лице е паркирал МПС на място, за което се изисква
разрешение /пътен знак Е9/, без разрешение за превозното средство.
Въз основа на посоченото Решение е издадено и Удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции (във формуляра,
даден в приложението към решението).
Постъпилите документи относно признаването на решението на
чуждия несъдебен орган, съдържат всички изискуеми от закона и Рамковото
решение реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за
извършено административно нарушение, с наложена парична санкция, както
и съответно удостоверение. Безспорно е установено, че засегнатото лице,
срещу което е постановено решението, е с местоживеене на територията на
страната.
Съдът преценява, че не са налице основания за отказ за признаване на
решението за налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35
от ЗПИИРКОРНФС. От текста на удостоверението се установяват и
1
индивидуализиращите засегнатото физическо лице данни - имена, дата на
раждане и адрес; размерът на наложената санкция – 110.00 евро; данните за
обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС.
В удостоверението изрично е посочено, че производството е било
писмено и засегнатото лице е било уведомено, съгласно законодателството на
издаващата държава за правото си и сроковете за обжалване на решението, не
е платил глобата, наложена му за констатираното нарушение, поради което
решението е било изпратено на българските власти с оглед признаването и
изпълнението му.
На следващо място, съпоставяйки съдържанието на представеното
удостоверение и на решението на чуждия орган, настоящият съдебен състав
констатира наличието на съответствие между двата документа.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие
наличието на законови предпоставки и липса на пречки за признаване на
решението за наложена финансова санкция.
Предмет на разглеждане по делото е решение за налагане на финансова
санкция от страна на компетентен орган, придружено от Удостоверение по
чл.4 от Рамковото решение № 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане
принципа при взаимно признаване на санкции.
Не е налице някое от факултативните основания за отказ, визирани в
чл. 35 от закона. Удостоверението съдържа всички, предвидени в закона и
Рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на санкцията,
няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението
на решението, санкцията, която се претендира да бъде приета е в границата
над 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. В същото време, видно от текста
на удостоверението, засегнатото лице е било уведомено за правото си да
обжалва решението.
Нарушението е квалифицирано като поведение, което нарушава
правилата за движение по пътищата, поради което е налице изключение от
изискването за двойна наказуемост, тъй като се касае за деяние, попадащо в
хипотезата на чл. 30, ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС.
Тези съображения мотивират настоящия състав да приеме, че в
конкретната хипотеза не е налице основание да откаже признаване на
решението. Паричната сума, представляваща санкцията, е в размер на 110.00
евро, като съдът определи равностойността й в български лева по курса на
БНБ за деня, а именно сумата от 215.14 лева /двеста и петнадесет лева и
четиринадесет стотинки/.
По изложените съображения съдът прие за изпълнение процесното
решение.

2

3