№ 1008
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Мирчев
Членове:Иванка Иванова
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000500851 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С решение № 6474 от 15.12.2023 г., постановено по гр. д. №
8462/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 19 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на И. Г. П., сумата от 3 000 лв.,
на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 вр. с чл.4 ЗОДОВ, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от воденото
срещу него наказателно производство по НОХД № 5583/2017 г. по описа на
СГС, НО, 18 състав, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 48 894 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1 105
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство и такса
за съдебно удостоверение, представено по същото, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 1 106 лв., ведно със законната лихва
върху двете суми, считано от 27.11.2020 г. до окончателното им изплащане.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 92, 10 лв., на основание
чл.78, ал.1 ГПК – сторени съдебни разноски.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди за сумата над 3 000 лв. до 10 000 лв., е депозирана въззивна жалба от
ищеца И. Г. П.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон.
Неправилно решаващият съд е приел, че ищецът е търпял по – слабо
интензивни вреди от незаконно повдигнатото му обвинение поради акта, че в
миналото си е бил осъждат. Съгласно ангажираните по делото доказателства
1
ищецът на всеки етап от развитието на производството е твърдял, че е невинен
и че друго лице е извършител на деянието. Счита, че неправилно решаващият
съд е ценил показанията на свидетелката С. – съпруга на ищеца, както и
изслушаната съдебно-медицинска експертиза. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да присъди претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззината жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
В съдебно заседание, чрез прокурор П. от АП-София, оспорва въззивната
жалба. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно, постановено в съответствие с изискванията на процесуалния
и материалния закон. Решаващият съд е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, съобразил е, че на ищеца е повдигнато обвинение за тежко
престъпление по смисъла на чл.93, т.7 НК, взетата мярка за неотклонение и
продължителността на воденото спрямо ищеца наказателно производство – 4
години и 5 месеца. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от жалбоподателя, в случай, че надхвърля минималния размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, намира следното:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Ищецът твърди, че спрямо него било образувано наказателно производство за
извършено престъпление по чл.249, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 НК,
затова, че във времето между 19.27.45 и 19.35, 44 ч. на 12.11.2014 г., в гр.
София, на АТМ устройство, собственост на ЦКБ, използвал банкова карта на
името на Н. Д. И., като изтеглил общо сума в размер на 2 000 лв. С присъда №
128/28.05.2018 г. на СГС, НО, 18 състав, , постановена по НОХД № 5583/2017
г., бил признат за виновен в извършването на това престъпление, като бил
осъден на лишаване от свобода за срок от 2 г. и 6 м. и глоба в полза на
държавата в размер на 3 000 лв. С решение № 176/25.04.2019 г., постановено
по ВНОХД № 1004/2018 г. по описа на САС, НО, 1 състав, присъдата на СГС
била потвърдена. С решение № 191/12.11.2019 г. на ВКС, I НО, постановено
по НД № 729/2019 г. решението на САС било отменено и делото било върнато
на въззивния съд за разглеждане от друг състав на стадия на съдебното
разследване. С присъда № 1024/11.11.2020 г., постановена по ВНОХД №
1315/2019 г. ищецът бил признат за невинен и бил оправдан изцяло по
повдигнатите му обвинения. Присъдата влязла в сила на 27.11.2020 г. В
продължение на воденото спрямо него наказателно производство живял под
угрозата да бъде осъден за деяние, което не е извършил, въпреки, че посочил
на разследващите органи действителния извършител на деянието. Твърди, че в
хода на наказателното производство бил потиснат и стресиран. Наказателното
производство било водено тенденциозно и манипулативно само в насока
търсене на доказателства за извършване на деянието, в което е обвинен.
Всички действия на ответника довели до психически и емоционален срив,
както и до поява на редица заболявания – сърдечни и урологични, които
наложили вземане на спешни мерки за лекуването им за продължителен
период от време. В хода на наказателното производство той бил притеснен,
потиснат, без възможност да намери подходяща работа, в очакване да бъде
2
арестуван и приведен в затвора за изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода. Това довело до депресия, ограничаване на социалните
контакти с близки и приятели, затворил се в себе си, станал некомуникативен.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 1 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди – заплатено
адвокатско възнаграждение в наказателното производство, заплатено лечение,
както и сумата от 49 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, свързани с
психически, емоционални, депресивни и унижение от повдигнатото му
обвинение и продължителния срок на наказателното производство, ведно със
законната лихва от датата на оправдателната присъда до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С молба – уточнение от 20.09.2022 г. ищецът е уточнил, че
претендира заплащане на следните имуществени вреди – 300 лв. – заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство по пр. пр. № 11513/2015
г.; 800 лв. – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство
пред САС, НО и 6 лв. – заплатена държавна такса за удостоверение от
27.09.2018 г. Така общият размер на претендираното обезщетение за
имуществени вреди възлиза на 1 106 лв., а обезщетението за неимуществени
вреди – 48 894 лв.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът –
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, оспорва изцяло
предявените искове по основание и размер. Счита, че по делото не са
ангажирани доказателства за реално претърпени от ищеца неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Липсват
и доказателства за твърдените от ищеца здравословни проблеми във връзка с
воденото спрямо него наказателно производство. поддържа, че
претендираното от ищеца обезщетение е прекомерно, тъй като не е съобразено
с критерия за справедливост, както и не съответства с икономическия
стандарт в страната и на съдебната практика по аналогични случаи. По делото
не са ангажирани и доказателства относно претърпените от ищеца
имуществени вреди. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
С постановление за привличане на обвиняем от 07.04.2016 г. по ДП №
3383 ЗИМ 15067/2015 г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 11513/2015 г. по
описа на СГП, ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.249, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.26, ал.1 НК. на ищеца е
взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500
лв.Постановлението е предявено на ищеца на 28.06.2016 г.
С присъда № 128/28.05.2018 г. на СГС, НО, 18 състав, ищецът е
признат за виновен в това, че в часовия пояс между 19.27.45 ч. и 19.35.44 ч. на
12.11.2014 г. в гр. София на АТМ устройство, собственост на ЦКБ в условията
на продължавана престъпна дейност – с пет деяния- в съучастие с
неустановено по делото лице, използвал платежен инструмент - банкова карта,
издадена от „УниКредит Булбанк“ АД на името на Н. Д. И., без съгласието на
титуляра Н. Д. И. изтеглил общо сума в размер на 2 000 лв., като е осъден на
лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца и глоба в полза на
държавата в размер на 3 000 лв. при първоначален общ режим за изтърпяване
на наказанието „лишаване от свобода“.
С решение № 176/25.04.2019 г. на САС, Първи състав, НО,
3
постановено по ВНОХД 1004/2018 г. горепосочената присъда е потвърдена.
С решение № 191/12.11.2019 г., постановено по НД № 729/19 г. на
ВКС, Първо НО, решението на САС е отменено и делото е върнато за
разглеждане от друг състав при САС в стадия на съдебното заседание.
С присъда № 1024/11.11.2020 г., постановена по ВНОХД № 1315/2019
г. на САС, НО, 6 състав, горепосочената присъда на СГС от 29.05.2018 г. е
отменена и вместо нея И. Г. П. е признат за невиновен за извършване на
посоченото по - горе деяние.
Оправдателната присъда е влязла в сила на 27.11.2020 г.
В досъдебното производство е изготвена справка за съдимост на
ищеца, съгласно която същият е осъждано с 15 присъди одобрени от съда
споразумения за извършени тежки престъпления от общ характер, като за част
от деянията – 5 на брой, му е наложено наказание лишаване от свобода, което
се изтърпява ефективно. Справката обхваща периода 1985 г. – 2016 г., като
спрямо част от деянията е настъпила реабилитация.
От показанията на разпитаната пред СГС свидетелка М. П. С. –
съпружески съжител с ищеца, се установява, че през 2015 г. на ищеца е
повдигнато обвинение за престъпление, което не е извършил. Взета му била
мярка за неотклонение „задържане под стража“ и гаранция в размер на 500 лв.
Имали разходи за адвокат. Ищецът получил психически срив. Започнал да
вдига високо кръвно налягане, постъпил по спешност в болницата.
Притеснявал се от повдигнатото обвинение и от липсата на финансови
средства. първоначално била постановена осъдителна присъда. В последствие,
след назначаване на допълнителна експертиза, ищецът бил оправдан.
От заключението на вещото лице д-р Н. И. С. по изслушаната пред
СГС съдебномедицинска експертиза се установява, че за периода 2014 г. -
2019 г. няма документални данни за влошаване на здравословното състояние
на ищеца, свързани със сърдечно-съдовата система. Липсва медицинска
документация за диспансерно наблюдение и контрол от личния лекар, както и
епикризи за стационарно лечение. След 2020 г. приложената по делото
медицинска документация обективира наличието на диагнозата артериална
хипертония. Психоемоционалният стрес е един от основните рискови фактори
за възникване на това заболяване при лица със или без лечение особено на
тези с наследствена обремененост за възникване на това заболяване. След
2019 г. в медицинската документация е фиксирано като основно заболяване
артериална хипертония. Вещото лице приема, че от направената
коронарография от 02.09.2021 г. липсват данни, доказващи категорично
артериална коронарна болест, не се установяват данни за коронарна
артериална болест. Не е регистрирана диагнозата прекаран миокарден
инфаркт. Приета е микроваскуларна болест. Липсват данни за обективирана
артелриална коронарна болест на сърцето, което миимизира в значителна
степен риска от възникване на остро усложнение като изява на исхемичната
болест на сърцето, миокарден инфаркт. Вещото лице приема, че около края и
след периода на воденото наказателно производство е доказано наличието на
диагнозата артериална хипертония.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че в момента на
извършения преглед ищецът не е бил с влошено здравословно състояние, но
са налице всички критерии за протичане на заболяването артериална
хипертония. Психоемоционалният стрес може да доведе до промяна в хода на
4
протичане на заболяването. По принцип психоемоционалният стрес е един от
основните рискови фактори за отключване на хипертонията, особено при
лица, които са готови за това – най-често е наследствената генеза. При ищеца
основният рисков фактор е наследствената обремененост. Друг рисков фактор
може да е наднорменото тегло, повишени стойности на липидния профил, на
триглицеридите и на лошия холестерол, тютюнопушене, заседнал начин на
живот. При извършения преглед с ехограф вещото лице е установило белези
за хипертония. Ищецът приемал редовно назначените му лекарства.
Съдът възприема заключението на вещото лице като компетентно
изготвено и задълбочено обосновано. Вещото лице е извършило личен
преглед на ищеца, като е съобразило ангажираната по делото медицинска
документация. Заключението кореспондира с останалите събрани по делото
доказателства и не са събрани такива, които да разколебаят доказателствената
му стойност.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Наказателното производство срещу ищеца е образувано от СГП.
Предвид обстоятелството, че съгласно чл.136, ал.1 ЗСВ и чл.137
Прокуратурата е единна и централизирана, като същата е юридическо лице на
бюджетна издръжка, ответникът е надлежно материално – правно
легитимиран да отговаря по иска, предмет на делото.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ, следва да се установи, че ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
действията на органите на прокуратурата от незаконно повдигнатото му и
поддържано обвинение в извършване на престъпление, за което същият е
оправдан с влязла в сила присъда.
Предвид обстоятелството, че решението в частта, с която е уважен
предявеният иск, е влязло в сила, като необжалвано, наличието на
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника е установено в
отношенията между страните.
В настоящото производство спорен е въпросът относно обемът на
отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е необосновано.
СГП е повдигнала и поддържала обвинение срещу ищеца в
извършване на престъпление по чл.249, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с чл.26, ал.1
НК – престъпления против паричната и кредитната система – използване на
платежен инструмент без съгласието на титуляра, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години и с глоба в двойния размер на
получената сума. С оглед на това престъплението е тежко по смисъла на чл.93
т.7 НК.
5
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в
понятието неимуществени вреди се включват всички телесни и психически
увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята
цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето,
намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален
дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл.52 ЗЗД критерий
за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на
увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. Принципът на справедливост включва в най - пълна
степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта на
престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение,
продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на
мерките на процесуална принуда, броя и продължителността на извършените
с негово участие процесуални действия, начинът, по който обвинението се е
отразило върху пострадалия, с оглед личността му и начина на живот;
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти,
отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и
др. (решение № 298/04.07.2011 г. по гр. д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от 09.02.2016 г. по гр. д. №
4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др.).
В случая ищецът не е предявил самостоятелен иск по чл.2б ЗОДОВ,
поради което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2022 г., ОСГК, т.1, не следва да се посочва каква част от
глобално определеното обезщетение се отнася за нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но следва да се отчете
продължителността на наказателното производство.
Досъдебното производство е образувано срещу ищеца на 07.04.2016
г., когато е привлечен като обвиняем. Същевременно оправдателната присъда
е влязла в сила на 27.11.2020 г. С оглед на това наказателното производство е
продължило близо 4 години и 5 месеца. Спрямо ищеца е приложена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв.
От показанията на разпитаната пред първата съдебна инстанция
свидетелката, ценени по реда на чл.172 ГПК, при отчитане възможната
заинтересованост от изхода на делото, се установи, че воденото спрямо ищеца
наказателно производство му се е отразило негативно. Изпитвал тревожност
от изхода на делото, отразило се на психическото му състояние, бил в
състояние на стрес, вдигал високо кръвно налягане, изпитвал финансови
затруднения.
По делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърденията
на ищеца, че в резултат на воденото спрямо него наказателно производство
изпаднал в психически и емоционален срив, който е довел до възникване на
редица заболявания, наложили спешни мерки за лекуването им за
продължителен период от време.
Обоснован е изводът на решаващия съд, че по делото не е доказано
влошаване на здравословното състояние на ищеца, свързано със сърдечно -
6
съдовата му система. При ищеца е установено наличието на артериална
хипертония, изявила се в края на воденото спрямо него наказателно
производство и след него, но не е доказана негативна промяна в състоянието
му. Също така при ищеца е налице наследствена обремененост, като
обосновано решаващият съд е установил въз основа на анамнезата на ищеца
при извършения на 02.10.2020 г. медицински преглед, че ищецът пуши по една
кутия дневно от дълги години, както и наличието на наднормено тегло,
съставляващи допълнителни рискови фактори за възникване на
констатираното заболяване на ищеца. Макар да не се установи влошаване
здравословното състояние на ищеца, както и че основна причина за
възникване на артериалната хипертония е воденото спрямо него наказателно
производство, следва да се отчете обичайното отражение на преживения стрес
върху общото здравословно състояние на лицето, привлечено към наказателна
отговорност.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно решаващият съд е
съобразил предходните осъждания на ищеца за деяния, за част от които е
настъпила реабилитация.
Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в решение №
376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение №
50017/21.02.2023 г. по гр. д. № 1090/2022 г. на ВКС, ГК, III ГО, решение №
140/14.12.2017 г. по гр. д. № 919/2017 г. на ВКС, ГК, III ГО, решение №
176/13.10.2016 г. по гр. д. № 964/2016 г. на ВКС, ГК, III ГО и др., съдебното
минало и наличието на предишни осъждания следва да бъдат отчетени, наред
с начина на живот, интересите, социалната среда, трудовата биография, като
обстоятелства, имащи отношение към личността на пострадалия. С оглед на
това част от предявените за обезщетяване неимуществени вреди са причинени
от собственото незаконосъобразно поведение на ищеца, довело до предходни
негови осъждания на „лишаване от свобода”, които се изтърпяват ефективно.
Множеството постановени спрямо ищеца осъдителни присъди и одобрени от
съда споразумения за извършени тежки престъпления от общ характер сочат
на по – нисък интензитет на усещането за накърнено лично достойнство,
добро име и чувство за справедливост от процесните обвинения, в сравнение с
лице, което никога не е било обект на успешно проведено наказателно
преследване.
По изложените съображения въззивният съд счита, че релевираните
от жалбоподателя оплаквания, свързани с отчитане предходните осъждания на
ищеца, се явяват неоснователни.
При преценка размера на дължимото на ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди следва да се съобрази също така и
обстоятелството, че наказателното производство е продължило близо 4 г. и 5
месеца от привличането на ищеца като обвиняем на 28.06.2016 г., когато е
връчено постановлението за привличането му от 07.04.2016 г., до влизане в
сила на оправдателната присъда – 27.11.2022 г. Спрямо ищеца е приложена
мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв. Воденото
срещу него наказателно производство му е причинило негативни изживявания
и дискомфорт. Ищецът е изпитвал притеснение за изхода на делото, бил
подложен на стрес. От значение за отговорността на ответника е и
обстоятелството, че не са налице трайни и необратими последици за ищеца, в
резултат от воденото спрямо него наказателно производство, като
7
претърпените от него неимуществени вреди са в рамките на обичайните.
Следва да се съобрази също така, че спрямо ищеца първоначално е
постановена осъдителна присъда, която е била потвърдена от въззивния съд.
Към момента на образуване на наказателното производство ищецът е бил на
48 г. – в активна, трудоспособна възраст.
Предвид тежестта на повдигнатото на ищеца обвинение,
продължителността на наказателното производство, както и неблагоприятното
отражение върху него, взета мярка за неотклонение, множеството прредходни
осъждания на ищеца включително на лишаване от свобода, което се изтърпява
ефективно и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните указания, дадени с ППВС
№ 4/23.12.1968 г., съдът счита, че обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза на 3 000 лв. Обезщетението в този размер ще
възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални
неудобства във връзка с воденото наказателно производство срещу него. Този
размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените от
ищеца болки и страдания и удовлетворява обществения критерий за
справедливост при съществуващите в страна обществено - икономически
условия на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните
обстоятелства по делото и липсата на твърдения за трайни негативни
последици за психичното и физическото състояние на ищеца. Отделно от това
осъждането на ответника само по себе си има ефекта на овъзмездяване
(решение № 359/25.09.2012 г., постановено по гр. д. № 1224/2011 г. на ВКС,
ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК).
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението
следва да се потвърди в обжалваната част, с която предявеният иск е
отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до предявен размер от 10 000 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 6474 от 15.12.2023 г., постановено
по гр. д. № 8462/2023 г. по описа на СГС, I ГО, 19 състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е отхвърлен предявеният от И. Г. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. ***, ул. „***“ № *, ет. *, офис 1 – адв. Д. Т., срещу
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 вр. с чл.4 ЗОДОВ, за
сумата над 3 000 (три хиляди) лв. до 10 000 (десет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
от воденото срещу него наказателно производство по НОХД № 5583/2017 г. по
описа на СГС, НО, 18 състав.
Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9