№ 3396
гр. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110174314 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба Д. Б. П.,ЕГН : ********** , с която против Сдружение
„Фридрих Шилер“ за разпространение и подпомагане изучаването на немски език и култура
в РБ,ЕИК : ********* са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 от КТ ,вр. чл.86 от ЗЗД.
В исковата молба ищцата твърди да е незаконосъобразно уволнена от работодателя
със Заповед № 210/30.11.2021год.,за прекратяване на трудовото правоотношение ,на
основание чл.325,ал.1 ,т.1 от КТ ,по взаимно съгласие на страните,считано от
01.12.2021год.Твърди ,че не бил налице фактическия състав на посоченото в заповедта
основание „взаимно съгласие“ ,тъй като не е подавала молба и не е изразявала по никакъв
начин желание за прекратяване на трудовото й правоотношение.Извод ,че не е била налице
вола за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие прави ,въз основа на това ,че
в атакуваната заповед било определено обезщетение по чл.220,ал.1 от КТ за неспазено
предизвестие,каквото не се предвиждало в случая,а хипотезите за подобно обезщетение се
предвиждали в чл.326,ал.1 и чл.328 от КТ. Ето защо моли съда да признае уволнението й за
незаконосъобразно и постанови неговата отмяна;да бъде възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност.
Твърди, че е останала без работа по причина на уволнението и претендира
обезщетение в максималния шестмесечен срок като се позовава на изплатеното й от
ответника трудово възнаграждение за месец октомври 2021год. в размер на 1590,78лв. като
предвид ,че е работила и след уволнението на трудов договор за допълнителен труд,сочи ,че
е получавала месечно възнаграждение в размер на 665лв. месечно. Претендира ,на
основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 от КТ за заплащане на сумата от 5554,68 лева ,
1
обезщетение за оставане без работа за периода от 01.12.2021год. до 31.05.2022год., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 08.08.2019год., до окончателно изплащане на
сумата ,като разлика между брутното трудово възнаграждение на ищцата за посочения
период и полученото от нея месечно трудово възнаграждение на по-ниско платена работа в
размер на 665лв.
В уточнителна молба ,по повод оспорванията ,направени от ответника с писмения
отговор и представените с него писмени доказателства ,се позовава на недобросъвестно
поведение от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение
,изразяващо се в упражняване на натиск при подписване на документите ,свързани с
прекратяването му.Твърди ,че не е било изразено от нея волеизявление за прекратяване на
трудовото й правоотношение,приложената от ответника молба й била поднесена за подпис
,едновременно със заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение като била
настоятелно подканяна да подпише поднесените й документи,което й попречило да види
какво точно подписва.
В с.з. ищецът ,редовно призован не се явява ,представлява се от адв.М. ,която моли
съда да уважи предявените искове.Претендира разноски ,съобразно списък на разноските по
чл.80 от ГПК.Подробни съображения излага в писмени бележки.
Ответникът Сдружение „Фридрих Шилер“ за разпространение и подпомагане
изучаването на немски език и култура в РБ,ЕИК : ********* в представения по делото
писмен отговор оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.Оспорва
фактическите твърдения на ищеца .Сочи,че на 29.11.2021год. същият подал молба за
освобождаване по взаимно съгласие от заеманата от него длъжност ,считано от
01.12.2021год.На 29.11.2021год. било записано от председателя на сдружението ,че същото е
прието и била издадена Заповед №210/30.11.2021год.,връчена срещу подпис на служителя
на 29.11.2021год.,с която било прекратено трудовото му правоотношение на основание
чл.325,ал.1,т.1 от КТ,считано от 01.12.2021год.Ето защо моли съда да отхвърли претенциите
на ищеца изцяло като неоснователни и недоказани.В с.з. се представлява от процесуален
представител ,която моли съда да отхвърли предявените искове като претендира разноски
,съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК.Подборни съображения излага в писмени
бележки.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание чл.325,ал.1т.1 от КТ - по
взаимно съгласие ,извършено със Заповед №210/30.11.2021год., считано от 01.12.2021год.;
с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „преподавател по немски език“;иск с правно основание чл. 344, ал.1,
т.3 вр. чл. 225 от КТ за заплащане на сумата от 5554,68 лева – обезщетение за оставане без
работа за периода от 01.12.2021год. до 31.05.2022год., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба – 08.08.2019год., до окончателно изплащане на сумата ,като разлика
2
между брутното трудово възнаграждение на ищцата за посочения период и полученото от
нея месечно трудово възнаграждение на по-ниско платена работа в размер на 665лв.
Не е спорно по делото ,че ищецът е заемал по силата на трудово правоотношение
при ответника длъжността „преподавател немски език“ ,предвид сключения между тях
Трудов договор № 03.07./10.09.2019год.,за неопределено време като ищеца е постъпил на
работа на 10.09.2019год.Срокът за предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 30
дни и е еднакъв и за двете страни.
Не е спорно между страните,че със Заповед № 210/30.11.2021год., това трудово
правоотношение е прекратено считано от 01.12.2021год.,на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ –
по взаимно съгласие на страните ,която е връчена на ищеца на 29.11.2021год.Със заповедта
е определено на последния да се заплати ,на основание чл.224 от КТ обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 10 дни за 2021год. в размер на 677,62лв. и
обезщетение в размер на 1590,78лв. ,за неспазено предизвестие по чл.220,ал.1 от КТ.
След прекратяване на трудовото правоотношение с ответника,на 15.12.2021год. Д.
Б. П. е сключила Трудов договор № 127/15.12.2021год., с ДГ № 98,гр.София,с уговорено
основно трудово възнаграждение от 665лв.Съгласно Удостоверение №58/24.03.2022год.,,за
периода от м.12.2021год. до м.03.2022год. ,същата е получила брутно трудово
възнаграждение в общ размер от 2 258,15лв.
Не е спорно по делото ,че последното брутно трудово възнаграждение на ищцата е
за месец октомври 2021год. и е в размер на 1590,78лв.
Спорно по делото е дали е осъществен фактическия състав ,в основа на който е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца ,съгласно чл.325,ал.1,т.1 от КТ – по
взаимно съгласие на страните като съдът е разпределил доказателствената тежест по
следния начин : в тежест на ответника , в качеството на работодател да докаже че е налице
писмено съгласие на страните за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие. В тежест на ищеца е разпределена доказателствената тежест да докаже
възражението си за недобросъвестно поведение на работодателя,при прекратяване на
трудовото му правоотношение.
По делото е представена Молба от Д. Б. П. ,на длъжност Преподавател ,датирана от
29.11.2021год. ,подписана от същата ,за освобождаване от заеманата длъжност ,на
основание чл.325,ал.1,т.1 – по взаимно съгласие,считано от 01.12.2021год.Съгласно
представеното копие от Дневник входяща-изходяща поща на Сдружение „Фридрих Шилер“
,на 29.11.2021год.,под № 18 е регистриран първоначален/ инициативен / документ Молба за
прекратяване на договор по взаимно съгласие от Д. Б. П..На 29.11.2021год. от Председател
на УС Сп.Параскова е поставена резолюция,че предложението е прието и да се изготви
Заповед по чл.325,т.1 от КТ.
За установяване на обстоятелствата относно подписването и подаването на молбата от
ищцата е допуснат свидетел,воден от ответника.Св.Ваня Димитрова П.,на длъжност
административен директор при ответника,пряк ръководител на ищцата.Същата сочи ,че на
3
29.11.2021год. на ищцата било предложено едномесечно предизвестие за прекратяване на
трудовото й правоотношение от завеждащия личен състав,тъй като според свидетелката тя
нямала необходимата квалификация да изпълнява длъжността „преподавател немски
език“,защото не говорила немски език.След това ищцата поискала да се консултира със
съпруга си по телефона,поради което излязла от помещението на счетоводството.След
завръщането си ,ищцата подписала типова молба за прекратяване на трудовия договор по
взаимно съгласие,която била заведена от личен състав,подписана и одобрена с резолюция,на
което не била свидетел, но предполага ,че така се е случило.Твърди ,че не й е известно кога
е била изготвена заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,както и кой я е
връчвал.Ищцата подписала молбата за прекратяване по взаимно съгласие,отрича да й е
оказвала въздействие за взимане или невзимане на решения.
При така установените релевантни за спора факти , съдът приема ,че предявеният иск
с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ за признаване на уволнението на ищцата за
незаконно и неговата отмяна е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Съдът приема за безспорно установено по делото ,че трудовото правоотношение
между страните е прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ по взаимно съгласие, изразено
писмено, като същото е обективирано в молбата за прекратяване му , изходяща от ищеца, с
която е отправено предложението за прекратяване му, резолюция върху молбата, от
управителя на ответника, с която молбата се удовлетворява, като трудовото правоотношение
се прекратява, считано от 01.12.2021 г. и заповед за прекратяване, изходяща от управителя
на ответното дружество, с която се констатира постигнатото между страните взаимно
съгласие за прекратяване на ТПО, считано от 01.12.2021 г. - посочената от ищцата дата,
следваща тази, на която молбата се отправя. Заповедта е връчена на ищеца срещу подпис на
29.11.2021 г., който той не оспорва, следователно ищецът е бил уведомен, че предложението
му се приема изцяло от работодателя и е постигнато съгласие за прекратяване на ТПО от
посочената от самия ищец дата – от 01.12.2021год.
Молбата за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие
безспорно носи подписа на ищцата,като съдът не приема възражението й ,че тя е подписана
едновременно със заповедта за прекратяване,след като е била настоятелно подканяна ,което
й попречило да види какво точно подписва.От твърденията на ищцата в уточнителната й
молба ,става ясно ,че на 29.11.2021год. й е заявено ,че изискванията за заеманата от нея
длъжност са променени,поради което трудовото й правоотношение ще бъде прекратено.В
тази насока са и показанията на св.Ваня П..Но свидетелката сочи в показанията си ,че след
това ищцата е поискала да се консултира със съпруга си,изляза е извън помещението на
счетоводството и след връщането си е подписала молба за прекратяване по взаимно
съгласие.Показанията на тази свидетелка , съдът приема изцяло като обективни и дадени
на база непосредствени впечатления,а и неоспорени по делото.Пак от тях се установява ,че
на ищцата не й е било оказвано въздействие при подписване на молбата,поради което
следва да се изключи порок във волята й,защото не се доказва тя да е била въведена в
заблуждение при подписването й,да е била налице заплаха или принуда за това.Без значение
4
е че молбата не е ръкописно изписана от ищцата – тя е изготвена и разпечатана на
компютър,след което тя се е подписала .
Без значение е кой е попълнил името й, датата и данните върху молбата, дали същите
са печатно или ръкописно изписани, доколкото не се оспорва, че ищцата се е подписала. В
случая ищцата преди да положи подписа си е била длъжна да прочете какъв документ
подписва, като в случай, че не е съгласна, е имала право да откаже да подпише молбата,
която ясно и категорично е именована "Молба от Д. Б. П.", съдържа изрична изявление да се
прекрати трудовото й правоотношение от конкретна дата, а не предизвестие от
работодателя за прекратяване на трудовото й правоотношение.Без значение е че на ищцата е
била връчена длъжностна характеристика за длъжност ,различна от заеманата .
Нещо повече, ищцата е подписала и заповедта, в която е посочено, че трудовото й
правоотношение се прекратява по взаимно съгласие, изразено писмено, на осн. чл. 325, т. 1
от КТ, като в случай, че такова съгласие не е било налице, ищцата е могла да подпише
заповедта с особено мнение, респ. да откаже да положи подписа си. Подписвайки самата
заповед, същата още веднъж е потвърдила желанието си трудовото й правоотношение да се
прекрати именно на това основание.
Ето защо съдът не приема доводите на ищцата, че не е било постигнато взаимно
съгласие за прекратяване на трудовото й правоотношение и че работодателя е бил
недобросъвестен. По делото се събраха доказателства такова съгласие да е постигнато,
обективирано в съответните писмени актове, като същото е неоттегляемо ,тъй като
оттеглянето му от едната страна, след като вече е постигнато /стигнало до другата и прието
от нея/ не се отразява на валидността на прекратяването на трудовото правоотношение ,на
основание чл. 325, т. 1 от КТ.
С оглед изхода на спора по главния иск,неоснователни се явяват исковете за
възстановяването на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение
за времето,през което ищцата е останала без работа,които също следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно изхода на спора,на основание чл.78,ал.3 от ГПК, с право на разноски
разполага ответната страна ,която претендира ,съгласно представения списък на разноските
сумата от 800лв.,представляваща адвокатско възнаграждение ,съобразно представения
договор за правна помощ и съдействие от 14.02.2022год./платено в брой/.
Предвид разпоредбата на чл.83,ал.1,т.1 от ГПК д.т. по настоящото производство
не следва да се събира.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Б. П.,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.733,вх.Б,ет.5,ап.46 против Сдружение „Фридрих Шилер“ за
разпространение и подпомагане изучаването на немски език и култура в РБ,ЕИК :
5
********* ,със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Александър Малинов“ №
23,ет.2,офис 95 , обективно кумулативно съединени конститутивни искове , с правно
основание чл.344, ал.1,т.1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено на основание
чл.325,ал.1,т.1 от КТ - по взаимно съгласие ,извършено със Заповед №210/30.11.2021год.,
считано от 01.12.2021год.; с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ – за възстановяване на
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „преподавател по немски език“; с правно
основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225 от КТ за заплащане на сумата от 5554,68 лева –
обезщетение за оставане без работа за периода от 01.12.2021год. до 31.05.2022год., ведно със
законната лихва от 08.08.2019год., до окончателно изплащане на сумата като
неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Б. П.,ЕГН : ********** ,с адрес в
гр.София,ж.к.“Люлин“,бл.733,вх.Б,ет.5,ап.46 да заплати на Сдружение „Фридрих
Шилер“ за разпространение и подпомагане изучаването на немски език и култура в РБ,ЕИК
: ********* ,със седалище и адрес на управление в гр.София,бул.“Александър Малинов“ №
23,ет.2,офис 95 ,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата от 800 лв. /осемстотин лева/,
представляваща направени по делото съдебно – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от деня на неговото обявяване – 14.04.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6