РЕШЕНИЕ № 314
гр. Монтана, 22 юли 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, V състав, в публично заседание на
14 07 2022
г. година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря Димитрана Димитрова, като разгледа докладваното от
съдия РЕНИ ЦВЕТАНОВА адм. дело № 216 по описа на АдмС – Монтана за 2022 г., и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 62, ал. 3 от ЗИНЗС.
Образувано е по жалба на
л/св К.Т.П.,*** против Заповед № Л-1263/2 от 18.05.2022 г. на Началник на
Затвора гр. Враца, с която е наредено л/св К.Т.П. да не се премества от ЗОЗТ
Бойчиновци в ЗООТ град Враца.
В жалбата се твърди, че са
му нарушени човешките права по чл. 3 от ЗИНЗС и закона за налагане на
психически тормоз по Заповед на Р*** В*** с думите, че ще го държа на общ режим
и закрит тип докато умре или си излезе. Счита, че има лична основа и заяждане.
Пише едни и същи доводи и обвинения, които са лъжи и поради това му нарушава
чл.41, ал. 3, чл. 66, т. 4, чл. 64, т. 1, чл. 65, т. 1 и чл. 72, т. 1 от ЗИНЗС.
Твърди, че му организиран побой от четирима наркомани, за да го убият и моли да
се образува дело за опит за убийство и нанасяне на психически тормоз от Р***
В*** и неговите съучастници. Говори за корупция, злоупотреба с евро-субсидиите,
които са за лишените от свобода.
Подадената жалба не е
подписана, поради което е указано на жалбоподателя да я представи в цялост и
подписана.
По дадените указания
представя друга жалба със същите твърдения за нарушаване на правата му, закани
от Началника Р*** В*** и побой с цел убийство, корупция, както и че от седем
години е придобил право за преместване на по лек режим в общежитие от открит
тип, но го държат като пленник и така му нарушават правата по чл. 70, ал. 1 от НК. Твърди още, че не могат да му подсигурят работа на щат, както и че е
докладвал на Главна Дирекция, К*** и разследващия Прокурор на ОЗ Враца, но без
резултат. Моли съдът да вземе мерки. Жалбоподателят се явява в съдебно
заседание, изрично заявява, че желае да се даде ход на делото, поддържа жалбата
си и моли съдьт да отмени оспорената Заповед и уважи молбата му за преместване.
Твърди, че е придобил право на преместване, но не го преместват. Остават му пет
години от присъдата, а в Керамичната има с остатък от 9 години. Поддържа същите
съображения, които са изложени в жалбата, като твърди, че това се отразява не
само на него, но и на семейството му. Не може да си укаже нужната медицина,
защото сега е на общ режим, в закрит тип и не може да излиза свободно да се
лекува от заболяването, което му е причинено от лошите условия в затвора. Иска от
съда да вземе предвид, че от 2015 г. е придобил право за прехвърляне в
керамичната и да му се измени режима от общ на лек. В плана по изпълнение на
присъдата, от долу е написал, че има интерес към плана, защото му пишат, че
няма такъв интерес. Не му дават работа на щат, за да си избие присъдата, не го
пускат в керамична, нито му дават работа, нито му дават отпуски, нито му дават
външни обекти – нищо, а по закон има право. На общ режим е, но от всичко го
спират. Понеже е бил кмет в девета група в затвора и лишени от свобода му
казват, че докато не си плати, няма да отиде в керамична фабрика, докато не даде
рушвет на г-н В*** .
Ответникът - Началникът на Затвора Враца,
чрез инсп. Маринов, в с.з. оспорва жалбата като излага съображения, че за да
бъде преместен лишеният от свобода в общежитие от открит тип, е право, а не и задължение
на Началника на Затвора. Счита за ирелевантно към настоящето производство
представената епикриза, досежно лечението на лицето, тъй като са налице правни
механизми, а именно института на прекъсване на наказание и настаняване по чл.
135 от ЗИНЗС във връзка Наредба № 2 в лечебни заведения. На следващо място
счита, че остатъкът от наказанието, съответно изтърпяната част също е
ирелевантно за преместването дотолкова, доколкото се изисква една четвърт
изтърпяно от наложеното наказание. По издаването на Заповедта са спазени всички
правила и реквизити, а именно има мнение от съответните длъжности лица и
произнасяне по молбата от началника на затвора. За да бъде преместено едно лице,
водещо е, както изтърпяната част от наказанието, така и да има добро поведение,
съобразно изискванията и вътрешния ред. Точно по тази причина и поради липса на
такива доказателства, със заповед К.Т.П. не е преместен в общежитие от открит
тип. В подкрепа за правилността на преценката на Началника на затвора е и наложеното
дисциплинарно наказание със Заповед № 1729 от 29.06.2022 г. от Началника на
общежитието, която е обжалвана пред Началника на затвора, за което има издадено
решение, с което наказанието е потвърдено. Моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна и да се потвърди Заповедта на Началника на затвора.
По делото е постъпило писмено становище от юрк
Г*** Х*** , в която моли да бъде отхвърлена жалбата. Позовава се на чл. 64, ал.
1 от ЗИНЗС и възможността на АО за преценка дали да премести или не лишеният от
свобода в ЗООТ.
Встъпилият при условията
на чл. 16 от АПК Прокурор Г*** Александрова при ОП Монтана дава мотивирано
заключение, че оспорената заповед е постановена от Началника на Затвора
гр.Враца, който се явява компетентен орган по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС. Спазен е указаният процесуален ред като преди постановяване на заповедта
административния орган е изискал и е получил становища от Началник сектор
"СДВР", ЗНРНОД и началника на сектор ЗОЗТ Бойчиновци към Затвора гр. Враца.
Препис от заповедта е връчена на лишения от
свобода К.П.. Препис е изпратен и до прокурора, осъществяващ надзор
върху изпълнение на наказанията. В хода на административното производство не са
допуснати нарушения от категорията на съществените, такива, които да ограничат
правата на жалбоподателя и да обосноват незаконосъобразност на оспорения акт. Към
датата на депозиране на молбата лишеният от свобода П. е изтърпял 1/4 от
наложеното наказание, съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно: 13 години, 4
месеца и 22 дни и от работа 11 месеца,
18 дни. Остатъкът от присъдата е в размер на 5 година, 7 месеца и 20 дни. Налице
е материалноправната предпоставка, регламентирана в чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, а
именно да е изтърпял най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
Наличието на тази материалноправна предпоставка обосновава допустимостта на
искането за прекатегоризиране на типа на затворническото общежитие. От друга
страна видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС законът
е предоставил право на административния орган да извърши преценка по
целесъобразност на исканото преместване, като в нормата е употребен изразът
"могат да бъдат премествани". Т.е. наличието на законово изискуемите
предпоставки за преместване на определено лице-лишен от свобода в затворническо
общежитие от открит тип, не е достатъчно да задължи административният орган да
постанови неговото преместване. Срокът на изтърпяното до момента наказание не е
достатъчен да обоснове това преместване. Разпоредбата задължава Началника на затвора да прецени
доколко с оглед поведението на лишения от свобода това преместване би било
целесъобразно. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна
предпоставка за преместване се взема на база дадени становища на ръководителя
на направлението за социална дейност и възпитателна работа (СДВР) и
заместник-началника по режимно-охранителната дейност относно поведението на
осъдения по време на изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на
административния орган е по целесъобразност, което от своя страна не подлежи на
съдебен контрол. Съгласно чл. 169 от АПК при оспорване на административен акт,
издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният
орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за
законосъобразност на административните актове. Счита настоящата жалба на К.Т.П., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в ЗОЗТ „Бойчиновци против Заповед № Л-1263от 18.05.2022 година на Началника
на Затвора гр. Враца, за неоснователна, а оспореният с нея акт за правилен и
законосъобразен.
Доказателствата
по делото са писмени.
Административен съд Монтана след като
обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Заповед №
Л-1263/2 от 18.05.2022 г. на Началник на Затвора гр. Враца е връчена на 19.05.2022
г. /л. 10/, а жалбата против този акт е подадена на 25 05 2020 г. видно от
щемпела на приложения плик от пощенска станция Бойчиновци /л. 3/.
С молба вх. №
М-2369/26.04.2022 г. до Началника на Затвора-Враца, л/св К.Т.П. е поискал да
бъде преместен от ЗОЗТ в ЗООТ Керамична фабрика, тъй като е придобил това
право, понеже от пет години е на общ режим.
На 05 05 2022 г. от ИСДВР, е изготвен доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл. 155 от ЗИНЗС на л/св. К.Т.П., в който подробно са отразени първоначалната обща оценка на риска и профила на криминогенните нужди, както и заложените цели в плана на присъдата. В т. 2 е посочена предишна оценка на промените в целия профил на нуждите, настъпили по време на изпълнение на наложеното наказание и поправително въздействие. В т. 3 са съпоставени настоящата оценка с предишната оценка и изпълнението на Плана.
На 29.04.2022 г. от
психолог е изготвена Експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на лицето.
Съгласно Становище с правно
основание чл. 64 от ЗИНЗС, Началник сектор ЗОЗТ „Бойчиновци”, Началник сектор
„СДВР”, Зам Началник РНОД и Началник на Затвора, в полето за становище, всички
служители на тези длъжности са написали „Не”, поставили са съответната дата /10
и 16 05 2022 г./ и са се подписали, без да изложат съображения за взетото
решение.
Съгласно представения
формуляр – Книжка на лишения от свобода от схемата за оценяване на вероятност
за ново съждане и профил на нуждите е видно, че оценката от риск от рецидив в
цифрова стойност към момента на издаване на Заповедта е общо 65 т., т.е. среден
По делото е представена
Епикриза на л/св К. Т*** П. от Специализирана болница за активно лечение на
лишени от свобода – вътрешно отделение, от която е видно, че лицето е постъпил
на 27 10 2009 г. и подаден за конвой на 08 12 2009 г. От същата Епикриза се
установява снетата анамнеза, обективното състояние, извършените изследвания и
проведено лечение, както и дадените препоръки след изписването му от болничното
заведение.
Видно от приложения План
на присъдата с дата 25 01 2022 г. е отразен позитивният напредък постигнат от
лишеният от свобода като са посочени образователните програми /курсове/, в
които същият се е включил и две награди, които е получил за участие в културно-информационни
и спортни дейности. Отбелязано е, че включването му в тези дейности е свързано
преди всичко с получаването на работни дни и намаляване на наказанието. В
полето за коментар на лишеният от свобода, К. Т*** е записал, че има желание да
работи на пълен щат, за да бъде полезен на администрацията и за повече
кръгчета.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваната
Заповед представлявана индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване,
като с него се нарушават законни права на л/св К. Т. П.. Заповедта е връчена на
19 05 2022 г., а жалбата против нея е депозирана на 27 05 2022 г. или същата е
подадена в законоустановения 14 дневен срок или същата е допустима за разглеждане
по същество.
За да откаже преместване
от ЗОЗТ „Бойчиновци” в затворническо общежитие от открит тип „Враца“,
Началникът на Затвора, в обжалваната Заповед е посочил, че е разгледал правното
положение на л.св. и се е запознал със становищата на съответните ръководители.
Въз основа на горните доказателства и на данните от ревизията за оценката на
риска от рецидив на 25 01 2022 г., в която няма промяна и в цифровите стойности
- 65 точки се запазва в границите на среден и данните от плана за изпълнение на
присъдата, е постановен съответният обжалван акт. Посочени са зоните, в които
лицето има нужда от корекция, а именно: отношение към правонарушението –
извършеното деяние, уменията за мислене и отношенията с други лишени от свобода
и представители на администрацията, като е посочено конкретното поведение,
което проявява. Анализирани са също така и данните от плана за изпълнение на
присъдата като е посочено, че не проявява достатъчна активност при изпълнението
на поставените задачи и не поема отговорност за постъпките си. Посочено е в
какво следва да продължи консултативната и индивидуално-корекционна работа с
него, като акцент е поставен върху формиране на умения за мислене и развиване
на адекватни умения за осъзнаване на последствията от предприетите действия, където
са съсредоточени най-сериозните дефицити в неговото поведение.
Заповедта е
издадена от компетентен орган – Началника
на Затвор – гр. Враца, съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 64, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС - лишените от свобода
с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от
6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от
закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора
или по тяхна молба до изтърпяване на наказанието в затворнически общежития от
открит тип. Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след
вземане на становището на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа /СДВР/, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Екземпляр от
заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора,
осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.
Този състав констатира,
че при издаване на Заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения като
не са взети изискуемите от законодателя становища от ръководителя на
направлението за социална дейност и възпитателна работа /СДВР/, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника на
съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, в който смисъл е чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Изискването за представяне
на съответните становища е императивно, а липсата на което и да е от тях,
съставлява съществено процесуално нарушение, което води до необоснованост и
неправилност на издадената Заповед.
В случая по делото е
представен формуляр с правно основание чл. 64 от ЗИНЗС, в който формуляр в
полето за становище, съответните рьководители/началници, не са посочили никакви
фактически обстоятелства, които да отразяват тяхното становище по подадената
молба от л/св за преместване в ЗООТ. Единствено е отразено тяхното решение
„Не”, каквото не е изискването на закона и съвсем не е достатъчно да обуслови
изпълнението на тези изисквания, още по-малко, на неговите цели.
В заключението си
Прокурор Г*** Александрова абсолютно правилно посочва, че преценката кое
поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за преместването
се взема на база дадени становища на ръководителя на направлението за социална
дейност и възпитателна работа (СДВР) и заместник-началника по
режимно-охранителната дейност относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, каквито становища всъщност липсват.
За съда не става ясно,
как Началникът на Затвора Враца се е запознал с дадените становища, след като
такива очевидно и обективно липсват, а в Заповедта именно това обстоятелство е
посочено, че се е запознал със становищата на НССДВР, ЗНРНОД и НС ЗОЗТ. На база
единствено на тези липсващи становища и съответното правно положение, е
издадена оспорената Заповед. Не е ясно, също така, въз основа на кои
доказателства, извън представената оценка на риска от рецидив, Началникът на
Затвора е обосновал описаните в оспорената Заповед съображения, за да постанови
своето решение като краен правен извод.
С оглед на изложеното
настоящият състав приема, че оспорената Заповед е издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а именно липса на дадени становища от
съответно посочените в чл. 64, ал. 2 лица, поради което и само на това
основание , без да бъдат обсъждани
доказателствата и доводите по съществото на спора, същата следва да бъде
отменена.
При този изход на делото,
същото следва да бъде върнато на АО, който след като получи изискуемите
становища при условията чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС и при спазване на всички
останали изисквания на закона, издаде съответно мотивиран акт, който подлежи на
отделно връчване на л/св К.Т..
С оглед на изложеното и
предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира оспореният
административен акт за издаден при спазване на материалния и процесуалния закон
и в съответствие с неговата цел.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № Л-1263/2 от 18.05.2022 г. на Началник на Затвора гр.
Враца.
ИЗПРАЩА делото като преписка на Началник на Затвора гр. Враца за ново
произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по изпълнението
и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест, съгласно чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС.
На основание
чл.138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: