О П Р Е Д Е
Л Е Н
И Е
№…………/……………..2021
г. гр. Варна
Административен
съд - Варна, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Борислав Милачков
ЧЛЕНОВЕ: Кремена Данаилова
Мария Даскалова
като разгледа докладваното
от съдия Кремена Данаилова частно кас. адм. дело №1848/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК.
Образувано е по частна жалба от „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Определение
№ 24/11.05.2021 г. по адм. дело № 20213120200106/2021 г. по описа на Районен съд
- Девня, с което е оставена без разглеждане жалбата на „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 12/26.03.2021 г. издадено от
директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“.
Жалбоподателят
сочи че е собственик на стоките отнети с оспореното НП, като е вписан като
получател на стоките в митническата декларация. В подадената митническа
декларация на 09.09.2020 г. от „Терминален оператор“ ЕООД е посочено, че
получател на стоките е „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Намира за незаконосъобразен извода на РС – Девня за липса на
правен интерес у „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да оспори
процесното НП. Оспореното определение противоречи на: чл. 42, чл. 44, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване
на Митнически кодекс на Съюза и трайната практика на ЕСПЧ; Решение от
04.03.3014 г. на ЕСПЧ – Страсбург по делото „МИКРОИНТЕЛЕКТ” ООД СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
(Жалба № 34129/03 г.); чл. 17 от Конституцията
на РБългария, чл. 6, т.1, чл.13 и чл.18 на Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията и трайната
практика на ЕСПЧ. Неоснователен е доводът на районния съд за недопустимост на
жалбата с оглед предвиденото изменение на чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Мотивите за
изменението на нормата към ЗИД на ЗАНН бр. 109/22.12.2020 г. са за спазване на
стандартите на Конвенцията по отношение правото на защита на гражданите в административнонаказателното
производство. Отправено е искане за отмяна на оспореното определение и делото
да се върне за разглеждане спора по същество.
Ответник – Агенция „Митници“ в писмено становище,
чрез процесуален представител изтъква, че „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
посочен като получател, а не като собственик на стоките. В АУАН и НП
дружеството също е посочено като получател на стоката, поради това същото няма
правен интерес от оспорването на НП. Чл. 44 от МКС е неприложим в случая, тъй като не се касае
за решение на митническите органи по смисъла на чл. 19 от ЗМ, защото стоките са
отнети на основание чл.229, ал.1 от ЗМ.
Административен съд – Варна установява, че частната жалба е
подадена от страна по делото, в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима.
По същество е частично основателна.
Издадено е Наказателно постановление № 12/26.03.2021 г. от
директор на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“, с което на „ТЕРМИНАЛЕН
ОПЕРАТОР“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 4 227 609, 32
лева, за нарушение на чл. 234, ал.1, т.1 от ЗМ с предмет на нарушение – „тютюн
за пушене“, който представлява акцизна стока по смисъла на чл. 12, ал.1, т.1 от ЗАДС. Отнета е в полза на държавата стоката предмет на нарушение – 96 колета,
бруто тегло 16 656 кг, 15 360 кг нето – тютюн за пушене, акцизна
стока по чл. 12, ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка №
3/13.01.2021 г. Не е посочено от кого се отнема стоката.
Подадена е жалба от „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вх.
№ 39/12.04.2021 г. по описа на Агенция „Митници“ срещу НП № 12/26.03.2021 г. до РС – Девня.
С Определение № 24/11.05.2021 г. по НАХД №
20213130200106/2021 г. по описа на РС – Девня е оставена без разглеждане
жалбата от „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против НП №12/26.03.2021 г. и е прекратено производството
по делото. Изложени са мотиви, че при действащата към момента норма на чл. 59,
ал.2 от ЗАНН дружеството не разполага с право на жалба, такова право е предвидено
с изменението на посочената норма, което ще е в сила от 23.12.2021 г. Отделно
от това „ТЕРМИНАЛЕН ОПЕРАТОР“ ЕООД е оспорил НП, в резултат на което е
образувано НАХД № 94/2021 г. по описа на РС – Девня.
По частната жалба на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е
било образувано частно кас. адм. дело № 1283/2021 г. по описа на Адм. съд –
Варна, което е прекратено и изпратено на РС
- Девня за изпълнение на задълженията по чл.213а, ал.1 и сл. от АПК –
указване заплащане на дължима държавна такса.
След заплащане на дължимата
държавна такса от жалбоподателя, жалбата е постъпила отново в Адм. съд – Варна
и е образувано настоящото дело.
Определението е частично незаконосъобразно.
В
жалбата на „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 12/26.03.2021 г. издадено от
директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ се сочи
незаконосъобразност на НП само в частта на отнемането в полза на държавата на
стоката предмет на нарушението, но е направено искане НП да се отмени. Поради
това настоящото инстанция възприема изявлението като токово да се отмени изцяло
НП. РС – Девня не е дал указания на жалбоподателя да конкретизира петитума си и
е разгледал допустимостта на жалбата относно цялото НП.
В частта, с която е наложена
имуществена санкция на „ТЕРМИНАЛЕН ОПЕРАТОР“ ЕООД жалбата на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу НП е
недопустима, поради това че на „СИЛВЪРСАН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е наложена имуществена санкция. В тази част определението на
РС – Варна е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила.
В
случая не е приложим чл. 44, пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на
Съюза, тъй като не се касае за решение по чл. 19 от ЗМ. Останалите доводи на
жалбоподателя за незаконосъобразност на оспореното определение са основателни.
Наличие на право на собственост върху процесните вещи отнети
с НП следва да се установи при решаване на спора по същество, поради което
настоящата инстанция не следва да установява този факт. Отделно от това РС –
Девня не е обосновал недопустимостта на жалбата с липса на установено право на
собственост върху вещите.
Съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи - Всяко физическо или
юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не
може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и
съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното
право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на
държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за
осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с
общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления
или глоби.
Нормата на чл. 17, ал. 3 от Конституцията на РБългария определя - Частната собственост е неприкосновена.
С чл. 13 от ЕВРОПЕЙСКА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА
относно Право на ефективни правни
средства за защита е предвидено - Всеки,
чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право
на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални
власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на
служебни функции.
Посочената правна уредба
предвижда, защита правото на собственост,
включително и в случаите, когато се действа в интерес на обществото и действията
са извършени от органи, на които са вменени властнически функции.
Жалбоподателят разполага с
право на иск за обезщетение, но в такова производство не е предвидена
възможност за инцидентен контрол от съда на наказателно постановление, поради което
наличието на право за гражданскоправен ред за защита не следва да е аргумент за
недопустимост на жалбата.
В този смисъл ЕСПЧ е приел
по делото „Микроинтелект“ ООД срещу България, че правителството на България не
е успяло да докаже, че невъзможността на дружеството да оспори мерките на
намеса в правата му по чл.1 от Протокол № 1, както и липсата на каквито и да
било гаранции срещу произвол, са необходими в едно демократично общество за
постигане на преследваната законна цел /отнемане на акцизна стока – алкохол,
който се продава от търговец без лиценз/. ЕСПЧ по делото ÜNSPED PAKET
SERVİSİ SAN. VE TİC. A.Ş. срещу България е намерил, че
дружеството-жалбоподател, собственик на МПС, в което е намерен наркотик, е понесло индивидуална и прекомерна тежест, която
би могла да се счете за легитимна, само ако то е имало възможността да оспори
ефективно отнемането на имуществото му в резултат от наказателното
производство, по което то не е страна; дружеството-жалбоподател обаче не е
имало такава възможност и затова справедливият баланс, който трябва да бъде
постигнат между защитата на правото на жалбоподателя на собственост и
изискванията на общия интерес, не е бил спазен в нарушение на чл. 1 от Протокол
№ 1 към Конвенцията.
С Решение С-393/19 на СЕС е
прието, че член 4 от Рамково решение
2005/212 във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство
да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на
престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за
защита.
Не
следва да се приема, че поради липса на предвидена изрична правна норма в ЗАНН към
настоящия момент за търсената защита, последната трябва да се осъществи пред
ЕСПЧ, така както е сторено в производствата по горепосочените дела на ЕСПЧ.
РС
– Девня следва да разгледа жалбата по същество на основание чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи, чл. 17, ал.3 от Конституцията
на РБългария и чл. 13 от ЕКПЧ, с цел
осигуряване максимална защита претендираното право на собственост на жалбоподателя
и поради това, че този процесуален ред е времево и икономически по-изгоден за
страните, отколкото реализиране правото на защита пред ЕСПЧ. В подкрепа на
изложеното е и нормата на чл. 59, ал.2 (изм., бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) от ЗАНН, съгласно
която е предвидена допустимост на процесното оспорване от 23.12.2021 г.
Оспореното
определение е постановено в нарушение на материалния закон, в частта с която е
оставена без разграждане жалбата на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
срещу Наказателно постановление № 12/26.03.2021 г. издадено от директора на ТД
„Северна морска“ при Агенция „Митници“ относно постановено отнемане в полза на
държавата на стоката предмет на нарушение.
Това налага отмяната му в посочената част и връщане на делото за продължаване
на съдопроизводствените действия в тази част.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал.1 от АПК
Административен съд – Варна,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 24/11.05.2021 г. по адм. дело №
20213120200106/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, в частта с която е
оставена без разглеждане жалбата на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
срещу Наказателно постановление № 12/26.03.2021 г. издадено от директора на ТД
„Северна морска“ при Агенция „Митници“, относно отнемане в полза на държавата
стоката, предмет на нарушение – 96 колета, бруто тегло 16 656 кг и
15 360 кг нето – тютюн за пушене, акцизна стока по смисъла на ччл.12,
ал.1, т.1 от ЗАДС, заприходени по складова разписка № 3/13.01.2021 г.
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 24/11.05.2021 г. по адм. дело №
20213120200106/2021 г. по описа на Районен съд - Девня, в частта с която е
оставена без разглеждане жалбата на „СИЛВЪРСАН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
срещу Наказателно постановление № 12/26.03.2021 г. издадено от директора на ТД
„Северна морска“ при Агенция „Митници“ относно наложена имуществена санкция на
„ТЕРМИНАЛЕН ОПЕРАТОР“ ЕООД, ЕИК 10396219 в размер на 4 227 609, 32
лева.
ВРЪЩА делото на същия съд и състав за продължаване на
съдопроизводствените действия в отменената част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.