Решение по дело №573/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 322
Дата: 15 февруари 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Мариана Михайлова Михайлова
Дело: 20207180700573
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

  

      РЕШЕНИЕ

 

 

         № 322

 

 

      гр. Пловдив, 15.02.2021 год.

 

 

       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди  двадесет и първа година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 573 по описа за 2020 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните : 

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.

2. Образувано е по жалба на С.Т. С. , ЕГН ********** с адрес *** против отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Писмо с изх.№ 94-00-663(1)/14.02.2020г. на Кмета на Община Карлово, по заявление вх. №94-00-663/07.02.2020г., депозирано от С.Т. С. , ЕГН ********** с адрес ***.

Жалбоподателят с жалбата си заявява, че счита оспорения индивидуален административен акт за решение за отказ от предоставяне достъп до обществена информация, като моли съдът да го отмени и изпрати преписката на Кмета на Община Карлово за ново произнасяне по начина, който е заявен изрично в подаденото заявление.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адвокат Н. поддържа искането си изцяло. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3.Ответникът по жалбата – Кмет на Община Карлово,  прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Подробни съображения в тази насока се излагат в писмено становище, депозирано по делото. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

4.Окръжна прокуратура – Пловдив, надлежно уведомена за образуваното производство, не е встъпила в производството и не е взела становище. 

 

ІІ. За допустимостта :

5. Във връзка с предмета на административноправния спор и характера на атакувания акт, е необходимо на първо място да се посочи следното :

Обжалваното писмо на Кмета на Община Карлово притежава характеристиката на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1-4 от АПК и чл.40, ал. 1 ЗДОИ, тъй като несъмнено засяга претендираните от заявителя права и законни интереси. Предвид специфичната материя, регулирана със ЗДОИ, всеки акт произнесен по заявление за достъп до обществена информация, с който изрично или фактически се предоставя или отказва предоставянето на искана такава, е индивидуален административен акт. /така и в този смисъл е Решение №  7767 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. №  11943/2012г./. В случая във връзка с правния интерес, следва да се посочи, че за  жалбоподателя е налице правен интерес да установи, че неправомерно му е отказано предоставяне на достъп до обществена информация по начина, по който е поискана в депозираното заявление, тъй като това е реална пречка за пълноценно упражняване на правото му на достъп до обществена информация.

При това положение, жалбата като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт в рамките на предвидения за това срок, от легитимирано лице и при наличието на правен интерес, се явява процесуално ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите и за правото: 

6. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство е започнало по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-00-663/07.02.2020г., депозирано от С.Т. С. , ЕГН ********** с адрес ***,  адресирано до Кмета на Община Карлово. В заявлението С.  е формирал искане за предоставяне на достъп до обществена информация относно следното : „Копие на Одит на Община Карлово за изразходваните бюджетни средства от страна на Народно читалище “20 април 1867“ основано 1854г. гр.Клисура с ЕИК *********,ул.“20 – ти април“ 14 обл.Пловдивска, за периода 2014г. до 2019г.“ Посочен е и начина, по който заявителят желае да получи информацията.

7.При тези данни, Кметът на Община Карлово, е постановил оспорения в настоящото производство  административен акт, с който е посочил следното : „Одитните доклади не са публична информация, а служебна такава по смисъла на закона. Съдържащата се в тях информация е свързана с оперативната подготовка на актовете на Кмета на Община Карлово.Исканата информация не е обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ.Мотив за този отказ е липсата на съгласие от страна на трето лице, съгласно чл.37, ал.1,т.2 от ЗДОИ.В допълнение, исканата информация, относно изразходването на бюджетните средства на НЧ “20 април 1876,основано 1854 година“- гр.Клисура се съдържа в годишните счетоводни отчети, които са публикувани в търговския регистър.“

8. При така установената фактическа обстановка, след като обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните, настоящият съдебен състав съобрази следното :

В случая на първо място следва да се констатира, че оспорения акт, е постановен от компетентен орган. Кмета на Община Карлово се явява задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, като орган на местното самоуправление в Община Карлово. Впрочем, ответната страна не оспорва факта, че има качеството на задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ. При това положение и съдът намира, че оспореният акт изхожда от компетентен орган.

В случая обаче оспорения административен акт е постановен  при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, предопределили противоречие с материалноправните разпоредби, съставляващи отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани основанията за тези изводи.

9. С оглед разрешаването на административноправния спор по същество, в случая на първо място следва да се посочи, че Законът за достъп до обществената информация регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. В чл. 2, ал. 1 ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която законът регламентира. Именно за тази информация законодателят е създал и изричното задължение на задължените, по смисъла на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ, правни субекти да я предоставят. Разбира се, Законът за достъп до обществена информация не е средство за получаване на всякаква информация от държавните и общински органи. Член 4, ал. 1 ЗДОИ определя, че законът се прилага тогава, когато в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. В случая, не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице друг специален ред за достъп до исканата информация, дерогиращ приложимостта на нормите на ЗДОИ. В разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация. Така, съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ - Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Следователно една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни предпоставки - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е с достатъчно ясно съдържание – живота на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото, като група хора има характер на обществена информация. Но, за да е налице обществена информация е необходимо, не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на съответния публичен орган, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

10.В случая, каза се, че с процесното заявление, е поискана информация относно следното : „Копие на Одит на Община Карлово за изразходваните бюджетни средства от страна на Народно читалище “20 април 1867“ основано 1854г. гр.Клисура с ЕИК *********,ул.“20 – ти април“ 14 обл.Пловдивска, за периода 2014г. до 2019г.“ Във връзка с така поисканата информация, в оспорения в настоящото производство отказ, Кмета на Община Карлово е посочил единствено разнородни по своята същност правни основания за отказ на достъп до обществена информация, но без да изложи конкретни фактически основания, обосноваващи посочените правни основания.

В тази насока е необходимо да се посочи, че в случая исканата от заявителя информация, е обществена и по вид служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, съгласно който - Служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Казано с други думи в случая исканата информация представлява обществена информация, по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 2 ЗДОИ, тъй като същата се създава и съхранява от задължения субект по повод осъществяване дейността на администрацията му, и от нея може да се състави мнение за тази дейност. В този контекст следва да се посочи, че дори и исканата информация да е свързана с оперативната подготовка на актовете по смисъла на чл.13, ал.2,т.1 от ЗДОИ (конкретни съображения за което, каза се не са посочени в акта), то в този случай достъпът не може да бъде ограничаван при наличие на надделяващ обществен интерес.

Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДОИ - Достъпът до служебна обществена информация е свободен.

Съгласно ал.2 от посочената разпоредба -  Достъпът до служебна обществена информация може да бъде ограничен, когато тя:

1. е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации);

2. съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи.

В разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗДОИ е визирана хипотеза при която посоченото ограничение не се прилага, свързана с „надделяващ обществен интерес”. Съгласно посочения нормативен текст - Достъпът до служебна обществена информация не може да се ограничава при наличие на надделяващ обществен интерес.

В тази насока, следва да се посочи, че понятието "Надделяващ обществен интерес" има своето легално определение в нормата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ - такъв е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл. 3.

Общественият интерес от получаване на достъп до обществена информация, без всякаво съмнние, в случая, следва да се квалифицира като надделяващ, по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ, тъй като чрез предоставянето на подобна информация ще се повиши прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 от Закона.

В случая обаче, в административния акт, каза се не са изложени конкретни фактически съображения, нито защо административният орган счита, че изисканата информация касае оперативната подготовка на актовете на Кмета на Община Карлово по смисъла на чл.13, ал.2,т.1 от ЗДОИ, нито дали е налице надделяващ обществен интерес, поради което достъпът до тази служебна обществена информация не може да бъде ограничаван, съгласно разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗДОИ.

Наред с гореизложеното следва в случая да се посочи и това, че в административния акт са изложени и основания за отказ на достъп до обществена информация по чл.37, ал.1,т.2 от ЗДОИ, поради липса на съгласие от страна на трето лице.

В тази насока основанията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация са посочени в чл. 37, ал.1 от ЗДОИ, а именно:

1. исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2;

2.достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес.

З. исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.

В настоящия случай в административния акт, нито са изложени фактически съображения относно това кое е това трето лице, чиито интереси са засегнати, респективно защо административния орган счита, че исканата информация засяга интересите на третото лице, нито дали е налице надделяващ обществен интерес, поради което въпреки отказът на третото лице, достъпът до служебна обществена информация не може да бъде ограничаван, съгласно чл.37, ал.1,т.2 от ЗДОИ.

11.Липсата на съображения в изложения смисъл в оспорения административен акт прави невъзможна преценката относно това дали и доколко законосъобразно е процедирал административния орган и препятства изграждането на защитата на заявителя срещу административния акт.

Изложеното до тук е достатъчно за да се приеме, че нормативните изисквания на чл.38 от ЗДОИ и чл.59, ал.2, т.4 от АПК за излагане в административния акт на фактическите и правните основания на административния орган, обусловили  постановения от него резултат не са били спазени.

Неспазването на така установените нормативни изисквания  има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен акт.  Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство.  Тази гаранция се проявява в две насоки.  С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага адресата в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове.  От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. 

Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.2 и т.3 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, докладчик председателят на V отделение Андрей Икономов.

12.В допълнение и по отношение на съображението на административния орган, че исканата информация относно изразходването на бюджетните средства на НЧ “20 април 1876,основано 1854 година“- гр.Клисура, се съдържа в годишните счетоводни отчети, публикувани в Търговския регистър, следва да се  съобрази разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДОИ, съгласно която,  когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице.  Ако в случая административния орган е счел, че не разполага с исканата информация, при наличие на данни за нейното местонахождение, е следвало да процедира по начина, указан в чл.32, ал.1 от ЗДОИ, от което правомощие очевидно органът не се е възползвал.

13. Изложените до тук съображения налагат крайния извод за незаконосъобразност на оспорения отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, по депозираното заявление вх. №94-00-663/07.02.2020г., от  С.Т. С. .Той ще следва да бъде отменен. На основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на Кмета на Община Карлово за ново произнасяне по така подаденото заявление с акт по смисъла на чл.28, ал.2 от ЗДОИ, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

С оглед разпоредбата на чл.174 от АПК, следва да се определи и срок за новото произнасяне, не по- късно от 14 - дни, съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗДОИ.

 

IV.За разноските :  

14. При този изход на делото на жалбоподателя се дължи присъждане на сторените разноски по производството, които се констатираха в размер на 510,00 лева - заплатените държавна такса (10,00 лв.) и адвокатско възнаграждение (500,00лв.). В случая договореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е прекомерно и е в минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед фактическата и правна сложност на казуса, като не са налице основания за редуцирането му, в поддържания от представителя на ответника аспект.

 

V. За обжалваемостта на съдебното решение :

15.С оглед разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗДОИ (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) решението на административния съд не подлежи на касационно оспорване.

Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав

           

 

                                              Р    Е    Ш   И :

 

ОТМЕНЯ отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в Писмо с изх.№ 94-00-663(1)/14.02.2020г. на Кмета на Община Карлово, по заявление вх. №94-00-663/07.02.2020г., депозирано от С.Т. С. , ЕГН ********** с адрес ***.

ИЗПРАЩА преписката на Кмета на Община Карлово за ново произнасяне по  заявление вх. №94-00-663/07.02.2020г., депозирано от  С.Т. С. , ЕГН ********** с адрес ***, при съблюдаване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

ОПРЕДЕЛЯ срок за новото произнасяне,  не по- късно от 14 - дни,  считано от датата на получаване на административната преписка.

ОСЪЖДА Община Карлово да заплати на С.Т. С. , ЕГН ********** с адрес *** сумата в размер на 510,00 лв., представляваща направените по настоящото дело разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.  

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: