Решение по дело №2642/2017 на Окръжен съд - Пловдив

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 1302

 

                                               гр. Пловдив,31.10.2017г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА  ПИСОВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                                                ПОЛИНА  БЕШКОВА

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №2642  по описа за 2017г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  „ЗД  ЕИГ  РЕ“  АД,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. София, бул.  „Христофор  Колумб“  №43, ЕИК  *********,  чрез пълномощника  си  по  делото юрк. Е.  Т.,   в  качеството  на  длъжник  по  изпълнително дело  №20178300400212  по  описа  на  ЧСИ  Сурпик  Татарян, рег.  №830,  против  постановление  на  съдебния  изпълнител  от 03.09.2017г.,  с  което  е  отказал  да намали  приетото за събиране  по  изпълнителното  дело  адвокатско възнаграждение  на  взискателя  в  размер  на  350  лв.    В  жалбата  се  излагат  съображения  за неправилност  на  обжалваното  постановление. Твърди  се,  че  липсват доказателства  адвокатско  възнаграждение    да  е било  заплатено,  поради  което  съдебният изпълнител изобщо не  е  следвало  да  го  приема  за  събиране.  При  условията   на  евентуалност  се  прави  възражение  за  прекомерност на  същото, като се иска  намаляването  му  до  минималния  размер  съгласно  от  200  лв. съгласно  чл.10, т.1  от  Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения.

         Ответната  страна  по жалбата-  М.  Н.  В.,  чрез  пълномощника  си  по  делото  адв. А.  А.,  в  писмен отговор  изразява  становище,  че  същата  е  недопустима  и  следва  да  се  остави  без  разглеждане,  а  производството  по  делото  да  се  прекрати.  В  случай,  че  се  приеме  за  допустима,  излага  съображения  за нейната  неснователност.

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Процесното  изпълнително  дело  №212/2017г.  по  описа  на  ЧСИ  Сурпик  Татарян,  рег.  №757,  е  образувано  по  искане  и  въз основа  на  изпълнителен лист,  издаден  в полза  на  М.  Н.  В. против  дружеството-  жалбоподател. С  молбата за  образуване  на изпълнителното дело  взискателят  е  представил  договор за правна защита  и съдействие,  сключен с  адв. А.  А.,  видно от който  е  било  уговорено  и  заплатено  адвокатско  възнаграждение  в  размер  на  350  лв.  Посоченото  вземане  за  разноски  по  изпълнителното дело  е  било  прието  за събиране  от  съдебния  изпълнител  и  посочено  в изпратената  до  длъжника покана  за  доброволно  изпълнение. С  писмена  молба  длъжникът,   чрез   пълномощника  си  юрк. Е.  Т.,  е  поискал  намаляване  на  приетите    разноски  за  адвокатско  възнаграждение.    С  обжалваното  в настоящото  производство  постановление  от  03.09.2017г.  съдебният  изпълнител  е  оставил  без уважение  искането.     

Жалбата  е  процесуално  допустима,  тъй  като  е  подадена  в  срок  и    срещу подлежащ  на  обжалване  акт  на  съдебния  изпълнител,  доколкото  съгласно  разпоредбата  на  чл.435, ал.2  от  ГПК  длъжникът  може  да  обжалва  постановлението  за  разноските,  каквото  съгласно  задължителните  указания,  дадени в т.2  от  Тълкувателно  решение  №3/2015г. на  ОСГТК  на  ВКС  представлява  всеки  акт  на  съдебния  изпълнител,  в който  се определя  размера  на  задължението  на  длъжника  за  разноските  по  изпълнението.    

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  неоснователна.

Неоснователни  са  доводите  на жалбоподателя, че разноски  за  адвокатско  възнаграждение  в  полза на  взискателя  не  следвало да  се присъждат,  тъй  като липсвали доказателства  той  да  е  заплатил такова.  Видно  от  материалите  по  делото  с  молбата  за  образуване  на  изпълнителното  дело  взискателят  е  представил   договор за правна защита  и съдействие,  сключен с  адв. А.  А., с предмет  образуване  и  водене  на  изпълнителното дело,  видно от който  е  било  уговорено    адвокатско  възнаграждение  в  размер  на  350  лв.,  платимо  в брой,  като  в договора е  записано,  че  сумата  е  заплатена.  Съгласно  задължителните  указания,  дадени  в  т.1  от  Тълкувателно  решение  №6/2012г.  на  ОСГТК  на  ВКС   вписването  на  направеното  плащане   в договора  за  адвокатска  услуга  е  достатъчно,  за  да  удостовери  това  обстоятелство,  поради  което  съдебният изпълнител  правилно  е  приел,  че  разноските  са  били направени  и  ги  е  приел  за събиране.     

Неоснователни  са  и  възраженията  за  прекомерност  на  приетото  за  събиране  адвокатско  възнаграждение.  Съгласно  разпоредбата  на  чл.10, т.1  и  т.2 от Наредба  №1  на  Висшия  адвокатски  съвет за минималните  размери  на  адвокатските  възнаграждения минималното адвокатско  възнаграждение  за  образуване  на  изпълнително  дело  е  200  лв.,  а за  процесуално представителство,  защита  и  съдействие  и  извършване  на действия  с  цел  удовлетворяване на парични вземания-  ½  от  възнаграждението  по  чл.7, ал.2,  което  в  случая  с  оглед  материалния  интерес  по делото  възлиза на  150 лв.  В настоящия случай упълномощеният  от  взискателя  адв. А.  А. е  извършила  действия  не  само  по  образуване  на  изпълнително  дело,  но  и  такива  с цел  удовлетворяване  на  паричното  вземане,     като  в молбата  за  образуване  е  посочил  изпълнителен  способ.    Предвид  горното  минимално  дължимото  адвокатско  възнаграждение  по  процесното  изпълнително  дело  възлиза на  350  лв.,  колкото  е  уговорено.  Отделно  от  това  по  делото  липсват  доказателства  в  срока  за доброволно изпълнение  длъжникът  да  е  погасил изцяло  задълженията  си,  поради  което  и  не би  могъл  да  се  направи  извод,  че  няма  да  се  налага  предприемането  на  каквито  и  да  са  други  действия  от процесуалния  представител  за  удовлетворяване  на  вземането  на взискателя. Доколкото  все  още  няма  яснота  какви  и  колко  процесуални  действия  ще  бъдат  предприети  и  каква  би  била  продължителността  на  изпълнителното  дело,  то  съдът  намира,  че  заплатеното  от  взискателя  адвокатско  възнаграждение  не  може  да се приеме  за  прекомерно  спрямо  действителната  фактическа и  правна сложност  на  делото, поради което  и  не  следва  да  бъде  намалявано. 

Предвид  горното  жалбата е  неоснователна  и  следва  да  се  остави  без  уважение.

         По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалбата  на  „ЗД  ЕИГ  РЕ“  АД,  със седалище  и  адрес  на  управление  гр. София, бул.  „Христофор  Колумб“  №43, ЕИК  *********,  чрез пълномощника  си  по  делото юрк. Е.  Т.,   в  качеството  на  длъжник  по  изпълнително дело  №20178300400212  по  описа  на  ЧСИ  Сурпик  Татарян, рег.  №830,  против  постановление  на  съдебния  изпълнител  от 03.09.2017г.,  с  което  е  отказал  да намали  приетото за събиране  по  изпълнителното  дело  адвокатско възнаграждение  на  взискателя  в  размер  на  350  лв. 

Решението не подлежи на обжалване.

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.