Решение по дело №205/2008 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юли 2010 г.
Съдия: Петър Узунов
Дело: 20081200100205
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2008 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Определение № 2112

Номер

2112

Година

23.3.2010 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

03.23

Година

2010

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Владимир Пензов

дело

номер

20071210200937

по описа за

2007

година

Производството е по реда на чл.68 от НПК и е образувано по молба на адв. Г. Ю., в качеството й на З. на Л. Д. от Б., Област Б., подсъдими по НОХД № 937/2007 г. по описа на РС – Б. за отмяна на взетата спрямо подсъдимия забрана да напуска пределите на Република България.

В молбата се излагат съображения за това, че взетата ограничителна мярка се явява незаконосъобразна, тъй като препятства конституционното право на подсъдимия на свободно предвижване. Наред с това се излага, че по отношение на подсъдимия Д. е взета мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 1500 лева, които са внесени, а и липсват опасност на този етап същият да се укрие в чужбина.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, намира молбата за основателна.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура Б. по което подсъдими са седем лица, между които и молителят Л. Д.. Към момента на внасяне на обвинителният акт Д. е бил с мярка за неотклонение “парична гаранция” в размер на 500 лева. Първото по делото заседание е било насрочено за 09.10.2007 г. На изпратената призовка на Д. за това съдебно заседание е отразено, че същата е получена от майка му, която е посочила, че Д. се намира в Република Гърция, където е задържан. В съдебното заседание на цитираната дата, състава на съда разглеждащ делото е изменил мярката за неотклонение на Д., мотивирайки се с процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на чл.66,ал.1 от НПК, като е постановил мярка “задържане под стража”. Като последица подсъдимият е бил обявен за общонационално издирване на 16.11.2007 г. и задържан на 12.05.2009 г. От представеният пред районният съд протокол 7526 се установява, че Д. е бил задържан на 12.08.2007 г. в Република Гърция за изтърпяване на наказание от шест години “лишаване от свобода”, наложено му там и освободен от З. на 04.05.2009 г. С определение от 25.05.2009 г., постановено по ВЧНД № 252/2009 г. по описа на БОС по отношение на подсъдимият Д. е взета мярка за неотклонение “парична гаранция” и е постановена забрана за напускане пределите на Република България без съгласие на съда, тъй като същата е съобразена с тежестта на престъплението в което е обвинен Д. от една страна и от друга е съобразена с данните за многократните напускания на страната от същият в хода на разследването.

Законодателят е предвидил налагане на такава ограничителна мярка само по отношение на обвиняеми, привлечени като такива за извършено тежко умишлено престъпление. Видно от представеният обвинителен акт е, че повдигнатото с него обвинение спрямо Д. е за извършени престъпления по чл.152 ал.3 т.1 във връзка с ал.1 т.2 във връзка с чл.20 ал.2 и по чл.142а ал.4 пр. последно във връзка с ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК, като и двете обвинения по аргумента на чл.93, ал.3 от НК в зависимост от предвиденото за всяко от тях наказание представляват тежко умишлено престъпление. Това налага извода, че така наложената ограничителна мярка понастоящем се явява обоснована и правилно приложена. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че липсват от събраните доказателства установени такива обстоятелства, разколебаващи извода, че Д. многократно е напускал пределите на страната по време на разследването и обосноваващи изводи в противна насока. Дори напротив, невъзможността на Д. да участва по делото от самото му начало в съдебната фаза се дължи именно на напускането му на страната. Дългият престой на подсъдимия в Република Гърция сочат на извод за изградени на в тази страна контакти и възможности, обуславящи възможносттта на Д. да се укрие и препятства нормалното протичане на производството. Изложеното налага извода, че молбата на А., в качеството й на З. на подсъдимия Д. се явява неоснователна, като така наложената марка за процесуална принуда не следва да бъде отменяна.

Водим от горното и на основание чл.68 ал.6 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Г. Ю. за отмяна на наложената спрямо Л. Н. Д. с ЕГН *, живущ в Б. ж. к. З. бл.35, .8 , А.31, подсъдими по НОХД № 937/2007 г. мярка за процесуална принуда “забрана да напуска пределите на Република България”, наложена му с Определение от 25.05.2009 г., постановено по ВЧНД № 252/2009 г. по описа на БОС, като ПОТВЪРЖДАВА същата.

Определението подлежи на обжалване и протестиране в седемдневен срок, считано от връчване на препис от същото на страните пред Окръжен съд Б..

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪСТАВА:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: