№ 1054
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Братоева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело №
20231100901568 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и четвърта
година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Габриела Владова, разгледа докладваното от съдията търговско дело №
1568 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД, ЕИК ****, със седалище гр. София
и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“, бул. ****, представлявано от
управителя С.М.Г., срещу Б. Ж. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. ****
и ****“ ЕООД (с предходно наименование „С.Т." ЕООД), ЕИК ****, със седалище гр. София
и адрес на управление: гр. София, ж. к. ****, представлявано от управителя Ж.Б. Б., искове с
правна квалификация чл. 105 ЗЗК и чл. 86 ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата 664350,38
1
лева – обезщетение за пропуснати ползи, произтичащи от нелоялна конкуренция и сумата
210052,46 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 22.08.2020 г. –
22.08.2023 г..
Ищецът твърди, че основен предмет на търговската му дейност била търговията с
ламиниращо фолио, както и търговия и ремонт на ламиниращи машини. Ответникът Б. Ж. Б.
бил негов изпълнителен директор в периода 21.03.2006 г. – 26.11.2018 г., съответно
разполагал с пълен достъп до контактите на клиентите и доставчиците на дружеството. На
14.10.2015 г. управителят и мажоритарен собственик на капитала на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД
получил мозъчен инсулт и за период от три години не бил в състояние да контролира
дейността на Б.. Последният учредил собствено търговско дружество – „С.Т.“ ЕООД, с
последващо фирмено наименование ****“ ЕООД и пренасочил доставките на контрахентите
на ищеца към собственото си дружество. Осъществените от Б. Ж. Б. и ****“ ЕООД действия
били приети за нарушения на конкуренцията с решение на КЗК № 1045/03.10.2019 г.,
потвърдено със съдебно решение на АССО и ВАС. В резултат на нарушенията на ищеца
били причинени вреди в размер на 664350,38 лева, представляващи пропуснати ползи –
нереализирана печалба, получена за сметка на ищеца от нелоялния търговец ****“ ЕООД,
върху която се дължала и законна лихва от 210052,46 лева за периода 22.08.2020 г. –
22.08.2023 г.. Съдебно предявените вземания се претендират при условията на солидарност
от ответниците.
В отговор на исковата молба Б. Ж. Б. твърди, че исковете са неоснователни.
Потвърденото с решение на ВАС решение на КЗК, с което се установявали нарушения по
ЗЗК, съгласно чл. 104, ал. 4, предл. първо, при предявен по реда на ГПК иск за непозволено
увреждане в причинна връзка с така установеното нарушение, обвързвало гражданския съд
единствено относно установяването на нарушението - със съдържанието му, съответстващо
на дадената от КЗК квалификация по ЗЗК, но останалите елементи от състава на деликта -
вредата, причинната връзка между нарушението по 3ЗК и вредата, и размера на последната
подлежали на доказване.
Констатираните правонарушения по ЗЗК не били резултатни и не предполагали вреди
под формата на пропуснати ползи, които следвало да бъдат доказани вън от всякакво
съмнение. Между печалбата на предприятието на ответника ****“ ЕООД и вредата за
предприятието на ищеца нямало и не би могла да съществува причинна връзка. Твърди, че
ищецът е съпричинил вредите, тъй като не е предприел действия да защити интересите си
при известност на факта на вписване на търговското дружество на Б. Ж. Б.. Достъпът до
информация за контактите на клиентите на ищеца не предполагал лишаването му от
възможност да реализира печалба от сключвани с тях сделки. Прави възражение за изтекла
спрямо вземанията погасителна давност.
Ответникът ****“ ЕООД също оспорва предявените искове по идентични с Б. Ж. Б.
съображения. Допълнително сочи,че регистрацията на търговската марка „Satellite“ била
изтекла през 2005 г. и от друга страна не се отнасяла за стоки, представляващи фолио за
ламиниране. Ищецът имал трайно установени търговски отношения с търговец от Южна
Корея – GMP Co и не е имал установени трайни отношения с К-Л.К. Лтд и сключването на
договор с това дружество от страна на ответника не представлявало навлизане в чужда
правна сфера. Оборотите на ищеца в периода 2016 г. – 2018 г. запазвали устойчиво
възходящо развитие. Твърди, че Б. Ж. Б. е бил търговски пълномощник на трудов договор
при ищеца и не е имал възможност да въздейства върху дейността му.
2
В допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове, като счита, че
възражения относно факти, за които има задължително произнасяне с влязлото в сила
решение на ВАС, което потвърждава решението на КЗК за установяване на извършените от
ответниците нарушения и което има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на
нарушението и нарушителя, съгласно чл. 105, ал. 4 ЗЗК, били процесуално недопустими.
Посочената норма била императивна и съдържала задължително предписание за
гражданския съд да зачете всички факти, които били безспорно установени в рамките на
административния процес. Тези факти касаещи нарушенията и нарушителите не могли да
бъдат ревизирани. Въпреки така застъпената теза, ищецът излага тези именно факти в
допълнителната искова молба, които настоящият състав не следва да обсъжда.
Оспорва възражението за давност, като твърди, че тя би започнала да тече от
установяване на нарушението, което е станало през м. 10.2018 г..
В отговор на допълнителната исковата молба, ответниците оспорват основно правните
доводи, релевирани в допълнителната искова молба и продължават да възразяват по
отношение на определени факти, които гражданския съд няма право да преразглежда, тъй
като същите са елемент от установените нарушения на ЗЗК. По тази причина не се налага
излагането им.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира
от фактическа и правна страна следното:
С решение № 1045/03.10.2019 г. по преписка № КЗК - 238/2019 г. Комисията за защита
на конкуренцията е установила извършено от страна на „С.Т.“ ЕООД (с ново фирмено
наименовение ****“ ЕООД) нарушение по чл. 29 и по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, съответно е
установила извършено нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. 2 във връзка с чл. 29 ЗЗК от
страна на Б. Ж. Б., като жалбата на нарушителите срещу решението на административния
орган е отхвърлена с решение № 302/03.09.2020 г. по адм. дело № 1432/2019 г. на АССО,
потвърдено с решение № 271/11.01.2021 г. по адм. дело № 6004/2020 г. на ВАС. Така
решението на КЗК е влязло в сила на 11.01.2021 г.. Конкретното поведение на ****“ ЕООД и
на Б. Ж. Б. прието да представлява нарушение на посочените нормативни разпоредби не е
конретизирано в диспозитива на административния акт, но тъй като същият е единство от
мотиви и диспозитив, извеждането му следва да се основе на съдържанието на мотивите.
Административният орган (КЗК) приема, че поведението на ****“ ЕООД е в
нарушение на чл. 35, ал. 2, поради факта, че е използвало усилията на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД по
популяризирането и налагането на наименованието и логото „Сателит“ на съответния пазар,
с цел улесняване на стартирането и развитието на собствена търговската дейност, което е в
противоречие с добросъвестната търговска практика, като по този начин ответникът е
придобил незабавно и необосновано конкурентно предимство. Обобщено
административният орган е приел, че за процесния период от 02.12.2015 г. до 2019 г. ****“
ЕООД е осъществило имитация на фирма и марка (нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК).
Нарушението на чл. 29 ЗЗК се изразява в това, че Б. Ж. Б. е изпълнявал длъжността
„изпълнителен директор“ в „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД от 21.03.2006 г. до 26.11.2018 г., като
същевременно, паралелно с тази функция в периода от 02.12.2015 г. до 24.10.2018 г., е
собственик на капитала и управител на „С.Т.“ ЕООД, поради което е разполагал с
информация за клиентите и с ресурсите на дружеството-ищец (изградени контакти, бази
данни и др.), които е използвал за улесняване на стартирането и развитието на собствена
търговската дейност, включително е създавал у съконтрахентите невярно впечатление за
3
връзка между двете дружества. Физическото лице Б. Ж. Б. е нарушил правилата за
добросъвестна търговска практика като е учредил дружество със сходна фирма, като волята
за избор на неговото наименование е формирана от Б., за да се възползва от наложената
репутация на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД.
Вписванията по партидата на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД в търговския регистър установяват,
че за процесния период (2016 г. – 2019 г.) управител на дружеството е С.М.Г., който видно от
епикриза, изх. 0644/19.10.2015 г. е диагностициран с исхемичен мозъчен инсулт в басейна на
лява средна мозъчна артерия, десностранна централна хемипареза до плегия за ръката,
частична сензо-моторна афазия, мултиинфарктна енцефалопатия.
Видно от трудов договор № 002/22.06.2006 г. на Б. Ж. Б. е възложено изпълнението на
длъжността „изпълнителен директор“ на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД, която съгласно приложената
длъжностна характеристика от 03.01.2007 г. има за предмет извършване на организацията и
ръководството на дружеството-работодател, като си взаимодейства с всички институции и
други фирми, свързани с дейността му и управлява всички негови служители.
Вписванията в търговския регистър установяват, че с вписване 20151203142034 е
създадено ****“ ЕООД, тогава с фирмено наименование „С.Т.“ с капитал притежаван
еднолично от Б. Ж. Б., който е и негов управител. Дружествените дялове от капитала са
прехвърлена от Б. Ж. Б. на Ж.Б. Б. и това обстоятелство е вписано на 24.10.2018 г., като
приобретателят на дяловете става и управител на дружеството. Фирменото наименование
„С.Т.“ е променено на ****“ с вписване № 20210128112329 дни след влизане в сила на
решението на КЗК.
До Б. Ж. Б. на 25.10.2018 г. е изпратена нотариална покана за даване на обяснение за
негови действия/бездействия в качеството му на изпълнителен директор на „С.-Д.Е.П.-Б.“
ООД във връзка с търговските отношения на дружеството с южнокорейския доставчик К-
Л.К.. Лтд, която покана е получена от адресата на 12.11.2018 г..
В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
което е основано на представените в производството счетоводни документи (затова и съдът
не ги обсъжда самостоятелно) и въз основа на същото съдът приема за установено следното.
Общата стойност на направените доставки от К-Л.К.. Лтд. на „С.Т." ЕООД (****“
ЕООД) през периода 2016 г. - 2019 г. вкл., съгласно издадените фактури и митническите
декларации, възлиза на сумата 206177,50 щатски долара, с левова равностойност по курс на
валутата съгласно митническите декларации - 355317,03 лева. Общият размер на
себестойността на стоките, придобити от ****“ ЕООД от корейския доставчик К-Л.К.. Лтд.
през периода 2016 г. - 2019 г. включваща стойността на стоките по фактури, стойността на
международния транспорт, стойността на услугите свързани с освобождаването на
доставените стоки от митницата - деконтейризация, митническо представителство,
пристанищни разходи и стойността на транспортните разходи за доставяне на стоките до
склада, възлиза на сумата 369938,08 лева.
Общият размер на реализираните от ****“ ЕООД приходи от продажби съгласно
представените фактури за периода от 2016 г. до 2019 г. и счетоводните записи по сметка 702
„Приходи от продажба на стоки“ и отразените в оборотните ведомости стойности на
оборотите възлиза на сума в общ размер от 1099299,98 лева, формирана от приходи в размер
на 125517,00 лева за 2016 г., 222600,00 лева за 2017 г., 506382,98 лева за 2018 г. и 244800,00
лева за 2019 г.. Приходите от продажба на доставени от К-Л.К.. Лтд. стоки са на стойност
1055227,28 лева (включват и продажбата на доставени безплатни мостри на стойност 955,28
4
лева) и представляват 95,99 % от общия оборот на ****“ ЕООД за процесния период.
Нетната печалба на търговеца възлиза на сумата 685289,20 лева (1055227,28 лева - 369938,08
лева).
За същия период 2016 г. – 2019 г. на ищеца „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД К-Л.К.. Лтд. е
доставило стоки по една фактура на стойност 13522,50 щатски долара с левова
равностойност 23749,70 лева и себестойност с включени разходи за транспорт и митническо
обслужване – 25526,72 лева без ДДС. Общият размер на реализираните от „С.Д.Е.П.Б." ООД
приходи от продажби на стоки съгласно представените оборотни ведомости, отразени по
сметка 702 „Приходи от продажба на стоки” през периода от 2016 г. до 2019 г. вкл., възлиза
на сума в общ размер от 1833330,27 лева без ДДС, формирана от приходи в размер на
553726,27 лева за 2016 г., 482531,78 лева за 2017 г., 411272,60 лева за 2018 г. и 385799,62 лева
за 2019 г.. Приходите от продажба на доставени от К-Л.К.. Лтд. стоки са в размер на
65677,50 лева и представляват 3,58 % от общия им размер, като нетната печалба е в размер
на 40150,78 лева.
За процесния период общ клиент на двете дружества е само „К.Б.” ЕООД, като общият
размер на реализираните от ****“ ЕООД приходи от продажба на стоки на клиент „К.Б.”
ЕООД възлиза на сумата 1056574,98 лева, докато приходите за „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД са в
размер на 65677,50 лева и са реализирани единствено през 2016 г..
В електронна кореспонденция от електронен адрес: ****@satgmpbg.com до електронен
адрес *****@******.*** на 29.12.2015 г. е изпратено писмо с искане вече заявено за доставка
количество стоки да бъде доставено с двама отделни получатели: „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД – 2250
кутии и „С.Т.“ ЕООД – 4300 кутии. Електронният адрес с фамилия Б. е с разширение
satgmpbg.com, което съответства на обявената в търговския регистър уеб страница на ищеца:
www.satgmpbg.com
В писмо на представляващ К-Л.К.. Лтд от 13.12.2018 г. до дружеството ищец е
отразено, че за периода 2016 г. – 2018 г. К-Л.К.. Лтд е извършило по поръчка на „С.-Д.Е.П.-
Б.“ ООД 4 доставки, като първата доставка от 14.01.2016 г. е разделена и администрирана с
получатели „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД и „С.Т.“ ЕООД, а следващите три доставки са
администрирани с получател „С.Т.“ ЕООД.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно обективно кумулативно и пасивно субективно съединените осъдителни
искове, с правна квалификация чл. 105 и чл. 106 ЗЗК вр. чл. 86 ЗЗД.
В чл. 1 от Директива 2014/104/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26
ноември 2014 година относно някои правила за уреждане на искове за обезщетение за вреди
по националното право за нарушения на разпоредбите на правото на държавите членки и на
Европейския съюз в областта на конкуренцията е установено задължение за всяка държава
членка да въведе във вътрешното си право правила, необходими да се гарантира, че всеки,
който е претърпял вреда вследствие на нарушение на конкурентното право от страна на
предприятие или сдружение на предприятия, може ефективно да упражни правото си да
претендира от това предприятие или сдружение обезщетение в пълен размер за тази вреда.
Директивата е транспонирана в ЗЗК: разпоредбата на чл. 105 ЗЗК предвижда
увредените, вследствие извършване на нарушение по този закон, лица да имат право да
претендират по реда на ГПК обезщетение в пълен размер. В чл. 106 ЗЗК пък е прието, че
5
обезщетението в пълен размер трябва да постави увреденото лице в положението, в което то
би се намирало, ако нарушението на правото на конкуренцията не е било извършено и
обхваща обезщетение за претърпяната загуба и за пропуснатите ползи, заедно с дължимата
законна лихва и не може да бъде прекомерно спрямо претърпяната вреда.
Съгласно чл. 105, ал. 4 ЗЗК, влязлото в сила решение на Върховния административен
съд, което потвърждава решение на КЗК за установяване на извършено нарушение по
закона, има обвързваща сила за гражданския съд относно факта на нарушението и
нарушителя. Законодателят е съобразил, че установяването на факта на нарушението често
трудно може да се докаже от ищеца, а и обичайно изисква извършването на сложен
фактологичен и икономически анализ. Затова го улеснява, като придава необоримо
доказателствено значение на положителното решение на специализирания орган за защита
на конкуренцията - КЗК, с оглед притежаваните от него широк кръг от правомощия и
инструменти за установяване на нарушението и нарушителя, същевременно освобождава
съда и страните в исковия процес от провеждане на доказване относно тези факти, както и
забранява преразглеждането им. Следователно, чл. 105, ал. 4 ЗЗК има функция,
аналогична с разпоредбите на чл. 300 и чл. 302 ГПК - обвързване на съда от действието на
акт на друг орган (включително съд), с цел облекчаване на доказването в процеса и
избягване на противоречивото разрешение на един и същи въпрос – така определение № 350
от 29.07.2022 г. по ч. т. д. № 59/2022 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
Това означава, че фактическият състав, пораждащ правото на обезщетение за вреди от
извършено нарушение на правилата на конкурентното право, което нарушение е установено
с акт на КЗК, потвърден с влязло в сила решение на ВАС, включва: поведение на всеки от
процесуално легитимираните ответници, което компетентният орган КЗК е установил да
представлява нарушение на конкретни правила на ЗЗК, настъпили в правната сфера на
ищеца вреди в пряка причинна връзка с осъщественото нарушение и доказване на техния
размер.
Нарушението на ЗЗК, което по естеството си винаги е виновно и противоправно
поведение – предприето в нарушение на установена в закон забрана, неговите конкретни
проявни форми и осъществилите го правни субекти - ****“ ЕООД и Б. Ж. Б. са установени
по задължителен за настоящия състав начин, поради което на изследване в настоящото
производство подлежат останалите елементи от правопораждащия правото на обезщетение
фактически състав: вреди, техния размер и пряката причинно-следствена връзка между
настъпването им и установеното нарушение на разпоредби на ЗЗК.
Отговорността за нарушения на правилата, осигуряващи защита на конкуренцията е
деликтна и затова обезщетението е дължимо за всички вреди – претърпени загуби и
пропуснати ползи, включително със съответната законна лихва от настъпването им, без
значение дали са били предвидими или не, за да се постигне пълна обезвреда и увреденият да
бъде поставен в положението, в което би се намирал, ако нарушението на правото на
конкуренцията не е било извършено (чл. 106, ал. 1 ЗЗК).
По дефиниция вредите представляват настъпили в правната сфера на „С.-Д.Е.П.-Б.“
ООД неблагоприятни изменения и доколкото дружеството е юридическо лице, търговец по
правноорганизационна форма, то тези отрицателни изменения могат да бъдат изразени в
увеличаване на обема на пасива на имуществото му и/или в намаляване обема на неговия
актив, включително и чрез пропускане на сигурна възможност за неговото увеличаване.
Ищецът претендира настъпилите вреди да имат характера на пропуснати ползи.
6
При съобразяване на даденото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 от 12.12.2012 г. по
тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС разрешение относно доказването на вредите с характер
на пропуснати ползи и адаптирането му към отговорността от нарушение на ЗЗК, се налага
извод, че установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора на отговорността би се намирало, ако
поведението на задълженото по отговорността лице беше съответно на предписанията на
конкурентното материално право, съпоставено с действителното състояние на имуществото
му след като нарушение е било реализирано. Тъй като пропуснатата полза представлява
реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на база
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на
логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на
обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за
настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана в процеса.
Само ако бъде доказано, че при спазване на правилата, установени в защита на
конкуренцията от страна на процесуално легитимираните ответници, имуществото на „С.-
Д.Е.П.-Б.“ ООД обективно е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната целта на
предвиденото в чл. 106 ЗЗК обезщетяване - да се постави ищецът в положението, в което би
се намирал, ако Б. Ж. Б. и ****“ ЕООД не бяха допуснали нарушение на правилата,
установени в защита на конкуренцията.
Няма спор, че дружеството ищец е имало търговски отношения с чуждестранен
търговец - К-Л.К.. Лтд, от когото се снабдявал със стоки, които препродавал на свои клиенти
сред които „К.Б.” ЕООД. От обсъдените доказателства се установи, че за периода 2016 г. –
2019 г. „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД е сключило само една сделка с К-Л.К.. Лтд, което е било негов
доставчик и съответно е реализирало приходи от продажба на доставените му стоки на
крайния клиент „К.Б.” ЕООД в размер на 65677,50 лева, което е станало през 2016 г.. След
учредяването на ответното „С.Т." ЕООД от Б. Ж. Б., вписано в търговския регистър на
03.12.2015 г., още на 29.12.2015 г. Б., действащ от името на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД и
посредством електронна поща с домейн на ищеца, е обективирал искане за документално
разделяне доставката на вече поръчана стока от К-Л.К.. Лтд между дружеството, с което
доставчикът е бил в трайни отношения - „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД и нововъзникналия търговец
„С.Т." ЕООД, с фирмено наименование съдържащо част от фирменото наименование на
ищеца. Тъй като човешката презумпция е за добросъвестност в поведението на участниците
в социално-икономическите отношения, възниква предположение, че използването на част
от фирменото наименование от новоучреденото дружество е резултат на дадено му от „С.-
Д.Е.П.-Б.“ ООД съгласие. По този начин за третите лица се създава субективна представа за
икономическа или управленска свързаност между дружествата и те се възприемат като
единен икономически субект с вероятно общ управленски център. Имитацията на фирма е
обстоятелството, предпоставило възможността новоучреденият търговец безпрепятствено да
замести този, с когото К-Л.К.. Лтд се е намирало в трайни търговски отношения и след
разделената доставка в началото на 2016 г., да продължи да доставя само и единствено на
„С.Т." ЕООД, сега ****“ ЕООД. Тези доставки К-Л.К.. Лтд е извършвало при субективната
увереност на представляващите го, че търгуват с ищеца „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД и това е
установено от писмото на доставчика от 13.12.2018 г., в което е посочено, че следващите
доставки, съответно от м. 12.2016 г., м. 03.2018 г. и м. 11.2018 г. са извършени, но по
указания на Б. Ж. Б., действал като изпълнителен директор на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД, са
7
администрирани с получател „С.Т." ЕООД.
Доставените от К-Л.К.. Лтд стоки са реализирани на вътрешния пазар чрез сделки,
сключени с „К.Б.” ЕООД, което е клиент (купувач) на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД, но след 2016 г. по
необходимост започва да търгува със „С.Т." ЕООД (****“ ЕООД), което единствено е
разполагало с доставените от К-Л.К.. Лтд стоки и търсени от купувача, като е достигнат
оборот от 1056574,98 лева и нетна печалба в размер на 685289,20 лева. Тази именно нетна
печалба съставлява размера на вредата под формата на пропусната полза за „С.-Д.Е.П.-Б.“
ООД и настъпването е било сигурно.
Сигурността „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД да реализира нетна печалба от продажбата на „К.Б.”
ЕООД на стоките, произведени от К-Л.К.. Лтд, е несъмнена.
На българския пазар е имало търсене на тези конкретни стоки в реализираните от
ответното дружество количества и на цената, при която сделките са сключени (в противен
случай такива обороти изобщо не биха били налице), включително чуждестранният
производител на тези стоки обективно (фактически) ги е доставил, т. е. имал е необходимите
производствени мощности и материали за създаването им и е изразил съгласие да се
разпореди с тях при съответната пазарна цена. Фактът, че ****“ ЕООД е реализирало
стоките на българския пазар при установената цена и е постигнало съответната значителна
печалба, сочи, че са били налице обективните икономически условия за това (търсене и
предлагане). При това положение е ясно, че ако нарушенията на правилата за защита на
конкуренцията от ответниците не бяха осъществени, то доставките от К-Л.К.. Лтд биха били
получени от „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД, каквато е била практиката до 2016 г., а на българския пазар
стоките реализирани чрез продажбата им на „К.Б.” ЕООД, което дружество е било клиент на
ищеца именно за този вид стоки и което фактически ги е придобило на съответната цена, но
от „С.Т.“ ЕООД.
Следователно, ако Б. Ж. Б. не беше регистрирал дружество с имитиращо фирмата на
„С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД наименование и не бе използвал достъпната му в служебно качество
(произтичащо от трудово правоотношение) информация за клиентите и изградените
контакти с доставчика К-Л.К.. Лтд, бази данни и др. ресурси на дружеството-негов
работодател, за улесняване стартирането и развитието на търговската дейност на „С.Т."
ЕООД (сега ****“ ЕООД), включително не беше пренасочил доставките на К-Л.К.. Лтд към
новосъздаденото от него дружество и съответно реализацията им на българския пазар не
беше осъществена с клиент на ищеца - „К.Б.” ЕООД, то ищецът не би претърпял
установените вреди, представляваща неполучена нетна печалба в размер на 685289,20 лева,
тъй като би продало стоките самото то. Това означава, че между извършените нарушения на
правилата, осигуряващи конкуренцията и настъпилите вреди е налице пряка причинно-
следствена връзка.
Налагането на нов търговец на пазара, включително установяването на контакти с
чуждестранен производител и осигуряването на потребители на произвежданите от него
стоки изисква технологично време и съответни инвестиции, които на „С.Т." ЕООД са били
спестени в резултат на предоставеното му незабавно и необосновано конкурентно
предимство именно в нарушение на правилата на добросъвестността в търговските
отношения.
Няма никакво съмнение, че действията на Б. Ж. Б. са били предприети именно с цел да
бъде пренасочена част от търговската дейност на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД към негово дружество,
чийто капитал е притежавал еднолично и което е управлявал до 24.10.2018 г. и по този начин
8
това дружество обективно е реализирало приходи, за които не е направило никакви
инвестиции за разработване на пазара, за осигуряване на доставчици, за материално и
персонално обезпечаване на дейността.
Този извод се подкрепя от факта, че новосъздаденото дружество е учредено в началото
на месец декември 2015 г., непосредствено след влошаване здравословното състояние на
управителя на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД С.Г. и още първата очаквана доставка от К-Л.К.. Лтд по
указания на Б. от 29.12.2015 г. е пренасочена (документално) и към това ново дружество, а
съответно на 24 октомври 2018 г. (ден преди изпращането на нотариална покана за
изискване на обяснения от служителя Б. Ж. Б. за прекъсването на търговските отношения с
К-Л.К.. Лтд) е вписана промяна в собствеността на капитала и управлението на „С.Т."
ЕООД, които са преминали в полза на лице, свързано с Б. Ж. Б., а именно Ж.Б. Б..
Наистина установените от КЗК нарушения на правилата за добросъвестна
конкуренция, сами по себе си не са резултатни, както основателно твърдят ответниците.
Това обаче не означава, че от същите не могат да произтекат вреди. Формално (на просто
извършване, безрезултатно) е това нарушение, фактическият състав на което не включва
като елемент наличието на причинени вреди. Създаването на търговско дружество с
имитиращо друг търговец фирмено наименование и ползването на контактите му с клиенти
и доставчици, е достатъчно, за да е нарушена разпоредбата на чл. 29 ЗЗК, тъй като това е
действие в противоречие с добросъвестната търговска практика, което е достатъчно да може
да увреди интересите на конкурентите. Увреждането не следва да е настъпило, достатъчно е
да има потенциална възможност да настъпи. Ако такова имитиращо икономическа
свързаност дружество не стартира осъществяването на търговска дейност е напълно
възможно неговото учредяване да представлява нарушение на ЗЗК, от което не са
произтекли вреди. В случая обаче създаването на такова дружество е нарушение на чл. 29
ЗЗК и същото е поставило началото на причинно-следствената верига, довела до пропускане
от страна на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД на възможността да реализира сигурна нетна печалба в
размер на 685289,20 лева, тъй като това ново дружество с имитиращо наименование, не
само е било създадено като юридическо лице, но се е възползвало от предоставената му от
неговия собственик и управител като конкурентно предимство търговска информация и е
получило незабавно - от създаването си, без положени усилия, пазарен дял, разработен от
„С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД, който фактически е бил отнет от последното чрез извършените
нарушения на ЗЗК.
В тази връзка неоснователни са твърденията на ответниците, че постигнатите от
търговската дейност на „С.Т.“ ЕООД (****“ ЕООД) резултати няма как да са свързани с
настъпилите в патримониума на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД вреди, тъй като търговската дейност
била зависима от множество фактори, произтичащи от пазарните условия и субективното
управление на дейността. Това по принцип е така, но тук не става въпрос за появил се нов
субект, който да е предприел самостоятелна активност да встъпи на пазара и да си осигури
пазарен дял чрез предлагане на потребителите на по-добри от конкурентите му условия. Тук
става въпрос за подмяна на търговец с друг такъв, с имитиращо го наименование и заемане
на пазарната му позиция, единствено в резултат на недобросъвестното поведение на лицето,
управляващо дейността и на двете юридически лица - Б. Ж. Б.. Ищецът „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД
не е изтласкано от този конкретен пазар на ламиниращо фолио, произведено от К-Л.К.. Лтд
поради икономически фактори и/или поради появата на нов успешно конкуриращ го субект,
а е подменено като участник на този конкретен пазар от друго юридическо лице,
представлявано от същото физическо лице (Б. Ж. Б.) и предлагащо същите стоки при същите
9
пазарни условия на същия техен потребител. Наред с това дейността на изместения не по
силата на икономическите закони търговец е била фактически управлявана от Б. и затова не
е налице реакция от страна на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД. Ето защо, реализираните от „С.Т.“ ЕООД
приходи по същността си представляват точно тези, които би реализирало „С.-Д.Е.П.-Б.“
ООД, ако не бяха налице извършените нарушения от страна на ответниците.
Отговорността за обезщетяване на вредите от нарушения на ЗЗК е деликтна по своя
характер. Нарушенията са извършени от две лица - ****“ ЕООД и Б. Ж. Б., като поведението
на всяко от тях е част от причината, довела до настъпването на вредите и приносът им не би
могъл да бъде разграничен. По тази причина и отговорността им за престиране на
обезщетение в полза на увредения, е солидарна. Приложение намира общата разпоредба на
чл. 53 ЗЗД, установяваща солидарна отговорност за причинителите на вредата, всеки от
които отговаря спрямо увредения за всички, причинени от деликта вреди в пълния им
размер, а не съобразно приноса си. Специалният ЗЗК не съдържа правило, което да дерогира
солидарната отговорност на делинквентите. Възраженията на ответниците за обратното са
неоснователни.
Следва да се отбележи, че тъй като нарушенията са поставили началото на причинно-
следствената верига, то периодът на проявлението на неблагоприятните резултати
(пропуснатата да бъде реализирана сигурно печалба) не се изисква да съвпада с периода на
извършване на самото нарушение. Достатъчно е това нарушение да е част от причината на
вредите, които са търпени в следващ осъществяването му период, тъй като реализацията на
доставените от К-Л.К.. Лтд стоки на „К.Б.” ЕООД е протекла в периода 2016 г. - 2019 г. или
от първата пренасочена доставка до извършената продажба на стоките на „К.Б.” ЕООД с
фактура от 01.10.2019 г..
Тези изводи на съда са основани на доказателствата, въз основа на които за установени
са приети съответните факти, поради което възраженията на ****“ ЕООД и Б. Ж. Б. за
злоупотреба с права от страна на ищеца под формата на релевиране на неистински
фактически твърдения, нямат правно значение. Всяка от страните в производството е
свободна да прави фактически твърдения, а кои факти съдът ще приеме за установени се
обуславя от събраните доказателства, които са приети за достоверен източник на
информация за тези факти.
Възражението на ответниците за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, е
неоснователно. Съпричиняване е налице когато поведението на увреденото лице е в
причинна връзка с настъпилите неблагоприятни изменения в правната му сфера, но това
поведение следва да е противоправно. А поведението на увреденото юридическо лице „С.-
Д.Е.П.-Б.“ ООД няма как да е противоправно, тъй като то не е било правно задължено да
следи за вписванията на други юридически лица в търговския регистър, били те и с
имитиращи фирмата му наименования. Ищецът не е бил правно задължен да следи и да
противодейства на недобросъвестното поведение на други лица. Съвсем отделен е въпросът,
че именно на нарушителя Б. Ж. Б. е било възложено управлението на търговската дейност на
„С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД, което той осъществявал по трудов договор от 2006 г. и повече от 10
години се е ползвал с доверието на своя работодател – до 2018 г., поради което кредитът на
доверие от страна на управителя на дружеството и предвид тежкото му здравословно
състояние обяснява липсата на упражнен контрол върху служителя Б.. Още повече, че
приходите от търговска дейност на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД са запазили нивата си, а обективно
би следвало да нараснат, ако беше реализирана печалбата от 685289,20 лева. Това обаче не
10
може да се квалифицира като съпричиняване на вредите.
С оглед изложеното, предявените пасивно субективно съединени главни искове са
основателни и следва да бъдат уважени до предявения от „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД размер от
664350,46 лева, в приложение на диспозитивното начало, независимо, че отговорността на
ответниците е в обем от 685289,20 лева.
При извод за основателност на иска, съдът дължи разглеждане на евентуалното
възражение на ответниците за изтекла по отношение вземането за обезщетение погасителна
давност. Възражението обаче е неоснователно.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през който
носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав поражда правото
на задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. Давността
санкционира бездействащият кредитор, а такъв е само този, който има възможност да
упражни правото си. Приложима по отношение на вземане за обезщетение на вреди от
деликт е общата 5 годишна давност, която по силата на чл. 114, ал. 3 ЗЗД почва да тече от
откриването на дееца.
Това разрешение съответства на практиката на СЕС. Така в решение на СЕС от 28 март
2019 г. по дело C-637/17, е прието, че всяка национална правна уредба, която определя
началния момент на давностния срок, продължителността на този срок и правилата за
спирането и прекъсването му, трябва да е адаптирана спрямо особеностите на
конкурентното право и спрямо целите на прилагането на неговите норми от съответните
лица, за да не се изгуби пълната ефективност на член 102 ДФЕС.
Кратките давностни срокове, които започват да текат, преди лицето, увредено от
нарушение на конкурентното право на Съюза, да може да узнае кой е извършителят на това
нарушение, биха могли да направят практически невъзможно или прекомерно трудно
упражняването на правото да се иска обезщетение. Всъщност, за да може увреденото лице да
предяви иск за обезщетение за вреди, абсолютно необходимо е то да знае кое е отговорното
лице за нарушението на конкурентното право.
До установяването на вредите и нарушителя, кредиторът на отговорността е в
невъзможност да защити правата си и не би могъл да бъде санкциониран с давност.
Установяването на недобросъвестни действия от страна на Б. Ж. Б. е станало през м. 10.2018
г., в резултат на което от същия са изискани обяснения по реда на КТ. Доказателства за
установяване на вредите в по-ранен момент не са ангажирани и затова към предявяването на
исковата молба – 23.08.2023 г. не е изтекъл 5-годишен период, през който кредиторът да е
бездействал да упражни правото си да реализира деликтната отговорност на ответниците.
СЕС приема, че правото на обезщетение при антиконкурентно поведение трябва да е в
пълен размер на вредите и това произтича от принципа на ефективност и от правото на
всеки да иска поправяне на вредите, причинени от договор или поведение, който/което може
да ограничи или наруши конкуренцията. Затова лицата, претърпели вреди, трябва да могат
да претендират обезщетение не само за действителната вреда (damnum emergens), но и за
пропуснатите ползи (lucrum cessans), както и изплащане на лихви (решение от 13 юли 2006
г., Manfredi и др., C 295/04—C 298/04, EU:C:2006:461, т. 95.
В националното ни право изрично е предвидено, че част от дължимото обезщетение по
силата на чл. 106, ал. 2 ЗЗК е и вземането за законна лихва върху пропуснатите ползи,
съответно този акцесорен иск, обусловен от основателността на главния, също е
11
основателен.
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие дължимост на главното вземане за обезщетяване на пропуснати
ползи в размер на 664350,46 лева, което е изискуемо от настъпването на вредите и не се
твърди и установява да е погасено чрез плащане или друг способ. Кредиторът претендира
обезщетение за законна лихва върху главницата за 3 години назад от датата, предхождаща
предявяването на исковата молба, а именно за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г..
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и
посочените в същото решение № 178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение №
29/07.05.2009 г. по т. д. № 535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за
съдилищата, неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като
кредиторът би могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото
правило на чл. 86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата, като при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана в приложение на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД -
основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова обезщетението за забава
върху пропуснатите ползи за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г. възлиза на сума в размер
на 210052.46 лева, съответно предявеният акцесорен иск подлежи на пълното му уважаване.
При този изход на спора, право на присъждане на извършените в производството
разноски се поражда само за ищеца, който доказва извършени такива в размер на 31580 лева,
от които заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 29580 лева, което ответниците
неоснователно възразяват да е прекомерно, тъй като спорът се отличава със значителна
правна и фактическа сложност. Ищецът е заплатил и държавна такса за провеждане на
исковете в размер на 34980 лева, но същата не е включена в представения списък на
разноските и съдът не би могъл да му я присъди като разноски, съгласно диспозитивното
начало в гражданския процес.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Б. Ж. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, бул. **** и ****“
ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, ж. к. ****,
представлявано от управителя Ж.Б. Б., СОЛИДАРНО да заплатят на „С.-Д.Е.П.-Б.“ ООД,
ЕИК ****, със седалище гр. София и адрес на управление: гр. София, район „Студентски“,
бул. ****, представлявано от управителя С.М.Г., на основание чл. 105 и чл. 106 ЗЗК вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата 664350,38 лева (шестстотин шестдесет и четири хиляда триста и
петдесет лева и тридесет и осем стотинки) – обезщетение за пропуснати ползи – неполучена
12
нетна печалба за периода 2016 г. - 2019 г. от нарушения на ЗЗК, установени с решение на
КЗК, потвърдено с влязло в сила решение на ВАС по адм. дело № 6004/2020 г., заедно със
законната лихва върху главницата от предявяване на исковата молба - 23.08.2023 г. до
окончателното погасяване, сумата 210052,46 лева (двеста и десет хиляди петдесет и два
лева и четиридесет и шест стотинки) – обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода 22.08.2020 г. – 22.08.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата 31580 (тридесет и една хиляди петстотин и осемдесет) лева – разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13