Присъда по дело №6660/2010 на Районен съд - Варна

МОТИВИ

КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 6660 / 2010 г. по описа на ВРС, XXII състав, постановена на 30.11.2011 г.

Подсъдимата В.П.С. , ЕГН **********, родена на *** ***,  живуща ***, българка, българска гражданка, омъжена, не осъждана, с висше образование, работи е предадена на съд с обвинение по:

чл. 201 от НК, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода 17.12.2009 г. - 27.02.2010 г. в гр. Варна в условията на продължавано престъпление в качеството на длъжностно лице - управител на магазин „СБА” - кв. Галата към фирма „ЛЖ” ООД - гр. Варна присвоила чужди вещи-пари в размер на 12 577.89 лева собственост на фирма „ЛЖ „ООД - гр. Варна с управител М.М.К., връчени в това и качество и поверени й да ги управлява.

Представителят на ВРП в хода по същество поддържа така повдигнатото на И. обвинение. Счита, че деянието за което подсъдимата е предадена на съд осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 201 от НК. Същите се доказвали от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Изразява становище за налагане на наказание на подсъдимата около минималния размер, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

Подсъдимата С. дава обяснения пред съда, изразява становище, че не е извършила престъплението в което е обвинена.

Защитникът на подсъдимата, адв. Р. в ход по същество изразява становище противно на ВРП, като счита, че подзащитната й не е извършила визираното обвинителния акт престъпление. Предлага на съда С. да бъде призната за невиновна.

От събраните по делото доказателства и въз основа на направеното признание на фактите, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 Подс. В.П.С. работила по трудов договор като помощник - управител в търговски обект на "ЛЖ" ООД с управител свид. М. К.,***. С допълнително споразумение № 1865 / 04.03.2009 г. същата била преназначена като „управител на магазин „СВА” в кв. Галата, гр. Варна и била запозната с длъжностната характеристика за тази позиция и задълженията свързани с нея, а именно: ежедневно, при приключване на работния ден, в търговския обект се извършвало дневно приключване на ЕКАФП (в процесния търговски обект са работили два ЕКАФП), съставял се отчет за дневните продажби от съответния касиер, в който се описвали дневните обороти по видове плащания - в брой, с ваучери, с дебитни или кредитни карти. Описът се извършвал по копюри. Дневните отчети се описвали в касовата книга на ЕКАФП и в касовата книга на обекта за приходи и разходи. Наличните суми се инкасирали от управителя на обекта. Съобразно длъжностната характеристика, управителят – подс. С. е и МОЛ на обекта и носи пълна материална отговорност за поверените му стоково-парични запаси. След инкасиране на сумите, подс. С. следвало да изготвя ценна пратка с паричните средства. Същите се поставяли в специална брезентова торбичка, в която се поставяла вносна бележка за банката и се запечатвала с пломба чрез пломбиращи клещи. Предвид отдалечеността от гр. Варна на търговски обект „Галата”, така оформената ценна пратка е следвало да бъде оставена от подс. С. в друг търговски обект на дружеството, от който се извършвало инкасо на средствата. След събиране на сумите от инкасаторите, ценните пратки се предавали в банка „Прокредит банк” - клон Варна, в която дружеството има сметки. Там банкови служители отваряли ценните пратки, съпоставяли вносните бележки и паричните средства в пратката и отчитали средствата като "захранване" на банковата сметка на дружеството. Отново предвид отдалечеността от гр. Варна на търговски обект "Галата", отчитането на ценни пратки в почивните и празнични дни е ставало за няколко дни наведнъж. Подс. С. била лицето, пред което всеки един от касиерите е следвало да отчита дневния си оборот.

През м. 02.2010 г. св. Д.Д. - финансов Директор и съдружник в „ЛЖ” ООД гр. Варна, констатирал отклонения от ценните пратки, които подс. С. изготвяла и постъпвали в банката. По този повод, на 15.03.2010 г. била извършена инвентаризация на търговския обект в кв. „Галата” в присъствието на комисия. Бил изготвен и протокол от 30.03.2010 г., който бил представен на подс. С.. Установено било, че за периода от 17.12.2009 г. до 27.02.2010 г. подс. С., като управител на магазин „СВА” в кв. Галата, гр. Варна е присвоила сумата от 12 577,89 лв. Поискано било обяснение на подс. С., във връзка с констатираните липси, но последната отказала да даде своето мнение и заявила единствено, че не е съгласна с констатациите от извършената инвентаризация.

Считано от 20.04.2010 г. подс. В.С. била освободена от заеманата длъжност със заповед за прекратяване на трудовия договор № 8 / 20.04.2010 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ - дисциплинарно уволнение.

За периода преди 17.12.2009 г. не били установени разминавания между реализираните по ЕКАФП обороти и отчетените в банката суми за съответната дата.

На 15.03.2010 г. отдел „Вътрешен контрол” в „ЛЖ” ООД извършил инвентаризация на паричните средства в обекта. На 30.03.2010 г. в счетоводството било извършено сравнение на данните и била изготвена сравнителна ведомост от инвентаризацията парични за обект „Галата” средства към 15.03.2010 г.

По счетоводни данни в обекта е следвало да бъдат налични 20 978,30 лв., а при преброяването фактически била установена наличност от 8400,89 лв. Констатирана била разлика - липса на парични средства - в размер на 12 577,89 лв.

От приетата по делото ССЕ се установява, че размерът на неотчетените средства в касата на дружеството е в размер на 12 577,89 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подс. С., показанията на свидетелите К., Д., М., свидетелството за съдимост на подсъдимата, както и като взе предвид заключенията по назначените и изготвени по делото съдебнооценителни експертизи.

Съдът възприе изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели К., Д., Миланова, като им даде вяра, преценявайки, че  същите са  логични, вътрешно непротиворечиви, кореспондират с останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателства и са относими към предмета на доказване в настоящото производство.

Заключението на изготвената по делото СОЕ и тройна такава, съдът възприе изцяло, като прецени, че са обективни, компетентни, пълни и относимо към предмета на доказване в производството.

Останалите събрани по дознание № 248 / 2010 г. по описа на  ОД на МВР гр. Варна и събраните такива в съдебната фаза доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло, като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи  се, кореспондират със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :

По отношение на обвинението за престъпление по чл. 201 от НК:

Подсъдимата е била предадена на съд за деяние съставляващо основния състав на престъплението длъжностно присвояване -  чл. 201 от НК.

Наказателноправният анализ на посочената фактическа обстановка дава основание на съда да приеме, че с деянието си подс. С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 201 от НК. Безспорно е установено качеството на субекта на престъплението – длъжностно лице към инкриминирания период, видно от приложения Трудов договор и допълнително споразумение към него № 1865 / 04.03.2009 г. вменяващ съответни отчетнически и управленски задължения, в частност да пази и управлява паричните средства, собственост на ощетеното юридическо лице. В случая изпълнителното деяние се изразява както в поверяване, така и в управление на парични ценности, доколкото е налице по-трайно отношение на длъжностното лице към тях. Безспорно установено е, че тези материални ценности са поверени на С. именно с оглед нейното качество – управител на магазин „СБА Галата”. Налице е и другият обективен признак на състава, а именно разпореждане. С. е взела /получила от касиерите/ и не е отчела парични средства на дружеството, като се е разпоредила с тях като със свои. Горното с категоричност се установява, както от заключенията на вещите лица, така и от представените по делото извлечения от банкови документи, в които е следвало да бъдат описани по съответния ред, респ.  да бъдат отчитани в счетоводството на дружеството.

Обектът на престъплението е собствеността на гражданите и юридическите лица. Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от страна на подсъдимата на нормите, гарантиращи неприкосновеността на чуждото право на собственост и стремежът му за получаване на имотни облаги по неправомерен начин.

            От субективна страна деянието е извършено с предварително сформиран пряко насочен умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянието, т.е. желаела е неговото извършване, като и е предвиждала настъпването на съставомерните последици и е искала те да настъпят.

            Доколкото в процесният случай са налице повече от едно деяние, които са еднородни, извършени в кратък период от време при относителна една и съща обстановка и по отделно осъществяват състава на едно и също престъпление – 201 от НК и безспорно при една и съща форма на вина - пряк умисъл, то е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът не възприе защитните основания на адв. Р., които се свеждат до две основни възражения, първото, че подс. С. с оглед сключения трудов договор и описания в него номер по класификатор на длъжностите, няма качеството на длъжностно лице и второ, че същата не може да отговаря за липси на дружеството, тъй като не е приела магазина след инвентаризация.

Първото възражение намира своя отговор в Постановление № 3 от 25-27.VI.1970 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Постановление № 9 от 10.XII.1975 г. и Постановление № 7 от 26.VII.1987 г. по н. д. № 7/87 г. Т. 2, където недвусмислено е посочено „Длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а" и "б" НК стават тези, на които устно се възложи от ръководни длъжностни лица, които могат да ги назначат на работа, да извършват отчетническа дейност. Ако от момента на устното възлагане на работа до издаването на писмена заповед те присвояват повереното им обществено имущество, вършат длъжностно присвояване”.

С оглед това, даже и да се приеме, че обхвата на длъжностната характеристика не отговаря на управител на магазин, а на експерт-търговия е без значение, доколкото по делото изобилстват доказателства, включително от обясненията на подс. С. се установява, че същата е била натоварена именно с дейност по събиране, отчитане и предаване /внасяне в банка/ на оборотите реализирани в магазин СБА Галата. Предаваните суми е следвало да съответстват на отчетените в касовите устройства обороти, а както личи и от изготвената тройна ССЕ, е налична разлика между тях, в размер на инкриминираната сума.

Твърдения от защитата факт, че част от сумите са предавани в „оперативна каса” /в брой/ са голословни и изолирани, в предвид на това, че не се подкрепят от каквито и да е други доказателства по делото и представляват по-скоро защитна версия, несподеляема от съда.

По същият начин следва да се отговори и на възражението, че използваната от ощетеното дружество счетоводна програма е нелицензирана с възможност за манипулации, доколкото отклонената сума е установена, не на база само записванията на програмния продукт, а и чрез способ за доказване – експертиза.  

            Несъстоятелно е и другото възражение. Извън предмета на делото, респ. предмета на доказване е факта, как е приела магазина подс. С., дали заприходените й стоки са отговаряли на реалната наличност в обекта. Тези факти са ирелевантни, доколкото инкриминираната деятелност на С. се свежда до отклоняване на парични средства, които е получила от касиерите в магазина по опис, съответстващи на регистрираните продажби чрез ЕКАФП апарати, т.е. реално предадени суми. В тази връзка без каквото и да е значение е факта, каква е била стоковата наличност в търговския обект при постъпване на работа на С. и дали тя е отговаряла на тази, зачислена на подсъдимата.

            Приемайки горното, съдът призна подс. С. за виновна в извършване на престъпление по чл. 201 от НК, вр.с чл. 26, ал. 1 от НК.

Относно размера на наказанието:

При индивидуализацията и наказанието за деянието по чл. 201 от НК по отношение на подс. С., съдът отчете като смекчаващи отговорността чистото й съдебно минало, добрите характеристични данни за нея, утвърдени трудови навици, водещо до извода, че процесното деяние е инцидентна проява в поведението й, което обуславя ниска степен на обществена опасност на дееца.

Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се посочи единствено стойността на присвоеното имущество 12 577,89 лева, което към датата на извършване на деянието е приблизително 52 минимални работни заплати за страната, както и че се касае за продължавано престъпление, конструирано от множество деяния, което обуславя и по-висока степен на обществена опасност на престъплението от тези разделното извършване.

При тези обстоятелства съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца.  

Съдът като взе предвид, че в процесния случай са налице материалноправните предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК, а именно така наложеното на подс. С. наказание „лишаване от свобода” е за срок от три месеца, подсъдимата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, намери, че определеното наказание не следва да бъде изтърпяно ефективно и прие, че трябва да бъде отложено с минималния предвиден от закона изпитателен срок, а именно три години. Съдът счита, че с този размер на наказанието ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция, а определения изпитателен срок ще даде възможност на подсъдимата да осмисли извършеното и да се въздържа от подобни прояви.

Съдът наложи на подс. С. и алтернативното наказание предвидено в нормата на чл. 201 от НК, а именно лишаване от права, с оглед размера на причинената вреда, както и периода на извършване на деянието. Той е определен към минимума, а именно лишаване от право да заема отчетническа длъжност за срок от една година. 

По отношение предявения граждански иск:

Настоящият състав е приел, че разглеждането на гражданския  иск е допустимо в наказателния  процес, доколкото правното му основание се явява деянието предмет на обвинението. Признаването на подсъдимата за виновна по  възведеното й  обвинение, обуславя извод, че предявения иск е доказан по своето основание. Доказан в случая се явява и  размера  на иска с оглед заключението на  вещото лице по оценителната  експертиза – 12 577,86 лв.. В този смисъл съдът счете, че иска е основателен в размер на предявения и осъди подс. С. ***, представлявано от М.К. посочената сума, представляваща причинени от деянието имуществени вреди. Посочената сума беше присъдена в едно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК С. беше осъдена да заплати направените по делото разноски в полза на Държавата по бюджета  на съдебната власт в размер на 100,00 лв., в полза на ВРС – 780,00 лева, както и 503,12 лв. ДТ съобразно уважения граждански иск.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

              РАЙОНЕН СЪДИЯ: