№ 12060
гр. София, 19.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110105503 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на *** срещу ****, с която са
предявени осъдителни искове за следните суми: 774 лв. – регресно вземане за изплатено по
застраховка „Индустриален пожар: Всички рискове и Прекъсване на дейността“
обезщетение по щета № **** за вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило
на 24.04.2019 г., ведно със законната лихва от 30.01.2024 г. до окончателното плащане;
255.06 лв. – мораторна лихва за периода от 19.01.2021 г. до 29.01.2024 г.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор за
застраховка „Индустриален пожар: Всички рискове и Прекъсване на дейността“ при него по
отношение на имуществото на Общинско предприятие „****“ /****/, обективиран в
застрахователна полица № ****. Излага, че на 24.04.2019 г. в ***, ****, м. „****“, в района
на площадката на обект „Завод за механично-биологично третиране на отпадъци с
производство на RDF-гориво“ на ****, е настъпило ПТП, предизвикано виновно от водача
на товарен автомобил марка „****“, с рег. № ****, който при излизане с товарния автомобил
от хале за смет е нанесъл вреди на застрахованото имущество – ударил врата № 11 на
сградата и по този начин я повредил. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е
образувана щета № ****, по която е изплатил застрахователно обезщетение за вредите в
размер на 774 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за произшествието
водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати регресното си
задължение, но той е отказал.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва, че към датата на
процесното застрахователно събитие е била налице при него валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за специализиран автомобил марка „****“, с
рег. № ****, нито плащането от ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 774 лв.
във връзка с процесното събитие. Оспорва наличието при ищеца на имуществена
1
застраховка „Индустриален пожар“ по полица № ****, като твърди, че представената
полица не е подписана от застраховащото лице и липсват доказателства за плащане на
премията. Оспорва твърдения от ищеца механизъм на ПТП. Оспорва настъпването на
вредите и причинно-следствената им връзка с процесното събитие, като изтъква, че сумата
от 774 лв. включва извършени допълнителни ремонтни работи за отстраняване на вреди,
които не са описани в Констативния протокол от 24.04.2019 г. Оспорва дължимостта на
ищеца на пълния размер на застрахователното обезщетение, във връзка с което сочи, че е
налице съзастраховане и сключен между съзастрахователите по процесната полица
съзастрахователен договор, като ищецът е водещ застраховател и участва в носенето на
риска с 30 %, респ. за него е настъпила суброгация само до размера на дължимото от него
обезщетение в съответствие с участието му в носенето на риска, а останалите 70 % от
платеното застрахователно обезщетение той следва да търси от другите съзастрахователи в
съответствие с техния дял в носенето на риска. Твърди, че в случая другите
съзастрахователи по процесната полица са платили на ищеца като водещ застраховател
припадащата им се част от застрахователното обезщетение. Поради неоснователност на
главния иск оспорва и претенцията за обезщетение за забава. Наред с това оспорва
наличието на забава поради неизтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ, като сочи, че е изискал
от ищеца допълнителен документ – счетоводна справка за заприхождаване на увреденото
имущество, необходима за определяне размера на обезщетението и на регресното
задължение, но такава не му е била предоставена. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие към датата на застрахователното събитие на
валидно застрахователно правоотношение с ищеца по имуществена застраховка
„Индустриален пожар: Всички рискове и Прекъсване на дейността“ по отношение на
увреденото имущество; възникване на деликтно вземане за увредения срещу причинителя на
вредата и неговия размер, което предполага установяване на деянието и на настъпването в
причинно-следствена връзка с него на твърдените имуществени вреди, респ. възникване на
договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите; плащане от ищеца на застрахователно обезщетение на застрахования
по имуществената застраховка и неговия размер.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
От приетата като писмено доказателство в първото открито заседание
Застрахователна полица № ****/19.06.2018 г. с период на застрахователно покритие от
29.06.2018 г. до 28.06.2019 г. се установява наличието към датата на застрахователното
събитие – 24.04.2019 г., на валидно застрахователно правоотношение между ищеца *** – в
качеството на застраховател, **** – в качеството на съзастрахователи, и **** – в качеството
на застраховащ, по отношение на **** – в качеството на застрахован, по имуществена
застраховка „Индустриален пожар: Всички рискове и Прекъсване на дейността“ по
отношение на имуществото на застрахования, включително на площадка „****“,
2
разположена в местност „****“, землище ****. Застраховани активи съгласно
застрахователната полица са сградите и конструкциите, вкл. прилежащата инфраструктура
към сградите /в т.ч. огради, пътища, настилки, тръбопроводи и др./, поради което и ролетна
врата № 11, по отношение на която се твърди в исковата молба, че е увредена при
процесното събитие, се явява част от застрахованото имущество. С протоколно определение
от 18.04.2024 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото
заплащането на застрахователната премия по застрахователната полица. Ето защо съдът
намира за доказано, че при ищеца е имало към датата на събитието валидна имуществена
застраховка по отношение на имуществото на ****.
Не се спори по делото, а и е от застрахователната полица следва, че покрит
застрахователен риск по нея е удар от транспортно средство, включително щети, причинени
от превозни средства, управлявани от застрахования, ползватели или наематели на
застрахованата сграда или техни служители.
Страните не спорят относно реализирането на 24.04.2019 г. на процесното ПТП в
района на площадка „****“ на ****, но спорят относно механизма на настъпването на
събитието. За обстоятелствата около настъпването на ПТП са събрани писмени
доказателства – Протокол за ПТП № ****/24.04.2019 г., Констативен протокол по щета №
****/08.05.2019 г. и материалите по административно-наказателната преписка, както и
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н. Д.. Макар протоколът за ПТП да е
съставен от орган на полицията, той няма качеството на официален свидетелстващ
документ по смисъла на чл. 179 ГПК по отношение на отразените в него обстоятелства,
касаещи механизма на настъпване на ПТП, защото те не са непосредствено възприети от
длъжностното лице. Ето защо в тази част той няма обвързваща материална доказателствена
сила, а следва да се цени наред с останалите доказателства по делото. Част от представените
писмените доказателства представляват частни свидетелстващи документи и също нямат
материална доказателствена сила по отношение на механизма на настъпване на ПТП, което
налага те също да се ценят наред с останалите събрани доказателства по делото.
Извършвайки съвкупна преценка на писмените доказателства наред с показанията на свид.
Д., който потвърждава, че подписът за участник 1 в протокола за ПТП е негов, и разказва, че
при разтоварване на камион за смет марка „****“ се е отплеснал, тръгнал да излиза с отворен
„бумбак“ и ударил ролетката /навиващата се гаражна врата/ на халето, и съобразявайки, че
така описаният механизъм напълно съответства на посочения от него механизъм в
декларацията по административно-наказателната преписка, съдът намира за установено, че
ПТП е реализирано именно при посочените обстоятелства и причини. Следователно
събитието е настъпило в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на
товарен автомобил марка „****“, с рег. № ****.
Настъпването на вреди по застрахованата при ищеца ролетна врата № 11 и наличието
на причинно-следствена връзка между тях и процесното застрахователно събитие се
установява при съвкупната преценка на Протокол за ПТП № ****/24.04.2019 г., Констативен
протокол за щети от 24.04.2019 г., Констативен протокол по щета № ****/08.05.2019 г.,
Сервизен протокол за ремонт от 10.06.2019 г., Приемо-предавателен протокол №
9/10.06.2019 г. и заключението на съдебно-автотехническата експертиза. Последното е
прието без възражения на страните и съдът го кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено, като в него е посочено, че щетите по ролетна щора на клетка № 11
от техническа гледна точка са възникнали в резултат на процесното ПТП на 24.04.2019 г.
С Определение № 11777/18.03.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда
доклад, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието към процесната
дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника за специализиран автомобил марка „****“,
с рег. № ****. Следователно ответникът в качеството си на застраховател по застраховка
3
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния за настъпването на ПТП водач е
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения главен иск.
Спорен е въпросът за действителната стойност на причинените при процесното ПТП
щети по ролетна врата № 11. По този въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да
надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/. На увреденото лице се дължи
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В конкретния
случай несъмнено увреждането на металната ролетна щора на клетка № 11 вследствие
процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на застрахованото имущество,
представлява такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При
деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /включително да се приведе увредената метална ролетна щора в
предишното техническо състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на
паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Поради това нормата на чл. 386, ал.
2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при определяне размера на
застрахователното обезщетение, което следва да е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието.
В случая действителната стойност на вредите се установява от заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира и в тази част. От него е видно,
че стойността, необходима за възстановяване на имуществената вреда, изчислена по средни
пазарни цени към 24.04.2019 г., възлиза на 928.80 лв.
В случая с Определение № 11777/18.03.2024 г. е обявено за безспорно заплащането от
ищеца на застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП в размер на 774 лв.
Щом действителната стойност на вредите надхвърля заплатеното по имуществената
застраховка застрахователно обезщетение, възражението на ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение в завишен размер поради извършени допълнителни ремонтни
дейности, неописани в Констативния протокол от 24.04.2019 г., е неоснователно.
Спорен по делото е въпросът налице ли е основание ищецът да претендира пълната
стойност на изплатеното от него застрахователно обезщетение или следва да му бъде
възстановена 30% от стойността на платеното поради факта, че имуществената застраховка е
сключена при условията на т. нар. съзастраховане. По този въпрос съдът намира следното:
Съзастраховането е позитивноправно уредено в чл. 376 – 377 КЗ.
Съгласно чл. 376, ал. 1 КЗ съзастраховане е налице, когато застраховащият сключва
един застрахователен договор с повече от един застраховател за едно и също имуществено
или неимуществено благо, право или вещ, за един и същ период на покритие и за едни и
същи рискове. Съзастраховането е механизъм за разпределяне на риска от настъпване на
застрахователно събитие между няколко застрахователи, когато застрахованото имущество
има много голяма стойност. В този случай отговорността се разпределя между тях в
договореното съотношение.
В случая е видно от представената по делото застрахователна полица, че
застрахователният договор е сключен от ***, действащо в качеството на водещ
застраховател по смисъла на чл. 376, ал. 2 КЗ – от свое име и от името и за сметка на още
четирима застрахователя, тъй като само представител на ищцовото дружество е подписал
договора, като е установено, че преди сключване на процесния застрахователен договор
между застрахователите е бил сключен Съзастрахователен договор от 07.04.2017 г.
Следователно по силата на закона застрахователният договор е сключен с всеки един от
4
посочените в него застрахователи - ***, ****. Налице е хипотеза на съзастраховане, защото
договорът е сключен за едни и същи имуществени блага, за един и същи период на покритие
и за едни и същи рискове. Следователно при настъпване на застрахователно събитие всеки
един от застрахователите дължи застрахователно обезщетение на основание чл. 343, ал. 1
КЗ.
По силата на чл. 376, ал. 5 КЗ отношенията със застраховащия, застрахования и
третото ползващо се лице по застрахователния договор в случаите на съзастраховане се
осъществяват от водещия застраховател, ако друго не е уговорено в застрахователния
договор.
Съгласно чл. 376, ал. 6 КЗ лицето, имащо право на обезщетение по застрахователния
договор, има право да получи цялото дължимо плащане от водещия застраховател, когато е
определен водещ застраховател, освен ако застрахователният договор е за покриване на
голям риск и е уговорено друго в него, а отношенията между съзастрахователите във връзка
с извършване на плащанията от водещия застраховател се уреждат съгласно съотношението,
в което са поели отговорността. Разпоредбата на чл. 376, ал. 6, изр. 1 КЗ е установена в
интерес на застрахования и урежда правото му на избор от кого да претендира и получи
застрахователно обезщетение – в цялост от водещия застраховател или от всеки един от
останалите съзастрахователи по застрахователния договор съобразно размера на
уговореното им участие в покритието, но тя е диспозитивна, защото допуска в договора да
бъде уговорено нещо различно. Същевременно разпределението на отговорността на
причинителя на вредите към застрахователя или застрахователите в случай на
съзастраховане е въпрос, корелативно свързан с разпределението на отговорността на
застрахователите към застрахованото лице. Ето защо съдът намира, че ако водещият
застраховател отговаря пред застрахования за пълния размер на застрахователното
обезщетение по силата на чл. 376, ал. 6, изр. 1 КЗ, то и делинквентът, респ. неговият
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, следва да
отговаря пред водещия застраховател по имуществената застраховка за цялото платено от
него застрахователно обезщетение, но само до действителния размер на вредите.
В настоящия случай отговорност на водещия застраховател към лицето, имащо право
на обезщетение по застрахователния договор, за пълния размер на дължимото на последното
застрахователно обезщетение не е налице, защото в приложимите към застрахователната
полица общи условия е уговорено друго по смисъла на чл. 376, ал. 6, изр. 1 КЗ. В раздел VІІ,
т. 4 от Общите условия на застраховка „Индустриален пожар: Всички рискове и прекъсване
на дейността“ на ***, приложими към процесната застрахователна полица съгласно т. 11.1.
от нея, е уговорено, че ако за един и същи застрахователен интерес са сключени два или
повече застрахователни договора при еднакви или аналогични покрити застрахователни
рискове, застрахователят отговаря в такава пропорция, в каквато застрахователната сума по
сключената застраховка се отнася към общата застрахована сума по всички застраховки,
като в тази клауза не е направено разграничение между многократно застраховане при
няколко застрахователи или договор с няколко съзастрахователи. В раздел ХVІ, т. 76.1.1. от
приложимите Общи условия на застраховка „Електронно оборудване – всички рискове“ е
посочено, че застраховащият/застрахованият ще предявява законови искове единствено
срещу водещия застраховател и неговия дял. Идентична е клаузата на т. 55.1. от раздел ХVІ
от приложимите Общи условия на застраховка „Машини, съоръжения и апарати“ /авария на
машини/. Тълкувайки посочените клаузи по правилата на чл. 20 ЗЗД, съдът приема, че в
отклонение от диспозитивната норма на чл. 367, ал. 6, изр. 1 КЗ в застрахователната полица
е постигнато съгласие между страните, че лицето, имащо право на обезщетение, следва го
получи от всеки един от съзастрахователите съобразно размера на уговореното им участие в
носенето на риска. Следователно в случая са налице кумулативните условия по чл. 376, ал.
6, изр. 1 КЗ – застрахователният договор е за покриване на голям риск и в общите условия е
уговорено друго по смисъла на посочената разпоредба.
5
По изложените съображения съдът намира, че суброгацията на ищеца в правото на
увреденото лице не е пълна, а само до размера на дължимата от него част от
застрахователното обезщетение, съответстваща на участието му в носенето на риска, респ.
той не е материалноправно легитимиран за цялото регресно вземане във връзка с платеното
на увреденото лице застрахователно обезщетение. Този извод не се влияе от
обстоятелството, че в случая ищецът фактически е заплатил пълната стойност на
застрахователното обезщетение за вредите, защото този факт има значение единствено във
вътрешните отношения между съзастрахователите. По отношение на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач ищецът има
регрес само за своя процентен дял, уговорен в застрахователната полица и
съзастрахователния договор, т.е. за 30 % от платеното застрахователно обезщетение.
Останалата част от платеното застрахователното обезщетение той следва да претендира от
останалите съзастрахователи в съответствие с дела им, а в случая по делото дори се
установява от неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, че той вече е получил
плащане на част от него – сума в общ размер на 270.90 лв., платена му от ****.
Ето защо съдът намира, че за ответника в качеството му на застраховател на
делинквента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
възникнало задължение да плати по регресната претенция на ищеца сумата от 232.20 лв.,
представляваща 30% от 774 лв. – изплатена от ищеца стойност на застрахователно
обезщетение, съответстваща на неговата отговорност като съзастраховател. Следователно
предявеният иск по чл. 411 КЗ е частично основателен, като върху сумата от 232.20 лв. се
дължи и законната лихва за периода от 30.01.2024 г. до окончателното плащане. За
разликата над 232.20 лв. до пълния предявен размер от 774 лв. главният иск подлежи на
отхвърляне.
Ищецът претендира на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вземане за обезщетение за забава
върху главницата за периода от 19.01.2021 г. до 29.01.2024 г. По този иск в негова
доказателствена тежест е да установи съществуването и размера на главния дълг,
изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът оспорва наличието на забава в плащането на главното задължение поради
неизтичане на срока по чл. 412, ал. 3 КЗ. Ето защо в негова доказателствена тежест е да
установи, че е поискал от ищеца в 45-дневен срок от завеждане на регресната претенция
допълнително доказателство, необходимо за установяване на основанието или размера на
вредата. Кои документи са необходими следва от разпоредбата на чл. 106, ал. 5 КЗ, към
която препраща чл. 412, ал. 2 КЗ – това са доказателства, за чието снабдяване лицето не е
правно затруднено и които имат съществено значение за определяне на основанието и
размера на претенцията. До представяне на такива доказателства независимо от отправената
покана 30-дневният срок за плащане по чл. 412, ал. 3 КЗ не тече.
В случая по делото е установен главен дълг на ответника в размер на 232.20 лв.
Представено е писмо с изх. № ****/13.03.2020 г. от ищеца, получено от ответника на
16.03.2020 г., в което е посочено, че му се изпращат регресни претенции по опис, сред които
фигурира и процесната регресна претенция на ищеца. Не е установено какви точно
документи са били приложени към нея, защото изпратената на ответника с това писмо
регресна претенция не е представена по делото, а е представена регресна претенция от по-
късен момент – 14.07.2020 г. Установява се, че на 06.04.2020 г. ответникът е отправил до
ищеца искане за предоставяне на допълнителни документи. Съдът намира, че искането на
ответника за допълнителни доказателства е изпратено при спазване на 45-дневния срок от
датата на завеждане на регресната претенция съгласно чл. 412, ал. 2 КЗ.
В отговора на исковата молба ответникът поддържа, че от всички необходими
документи понастоящем не му е представена само счетоводна справка за заприхождаване на
6
увреденото имущество. При това положение съдът приема, че другите необходими и
допълнително поискани от ответника документи са били представени от ищеца, и следва да
извърши преценка дали посочената в отговора счетоводна справка за заприхождаване на
увреденото имущество представлява необходимо доказателство. Съобразявайки
обстоятелството, че сред застрахованите активи са сгради и конструкции, включително
прилежаща инфраструктура към същите /в. т. огради, пътища, настилки, тръбопроводи и
други/, съдът намира, че процесната ролетна врата несъмнено представлява застрахован
актив, за който извод заприхождаването й няма никакво значение. Следователно
представянето или не на счетоводна справка за нейното заприхождаване според съда няма
съществено значение за определя на основанието и размера на претенцията. Ето защо
непредставянето на такъв документ само по себе си не обосновава извод, че 30-дневният
срок за плащане по чл. 412, ал. 3 КЗ не тече.
От друга страна обаче, в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, не
установява момента, в който е предоставил на ответника другите необходими документи и
допълнително поисканите доказателства /с изключение на счетоводната справка за
заприхождаване на увреденото имущество/. Макар фактът на предоставяне им да не е
спорен по делото, при липса на доказателства за това кога те са били предоставени, не може
да се обоснове извод откога е започнал да тече 30-дневният срок по чл. 412, ал. 3 КЗ, респ.
не може да се формира извод, че той е започнал да тече и е изтекъл в момент, предхождащ
завеждането на настоящото дело. Следователно недоказано е изпадането на ответника в
забава.
По изложените съображения искът по чл. 86, ал. 1 подлежи на отхвърляне като
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно разноски в общ
размер на 237.70 лв., включващи: 23 лв. – държавна такса, 103.50 лв. – депозити, и 111.20
лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно, доколкото същият надхвърля
незначително минималния размер от 480 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете, а именно разноски в общ размер на 269.50 лв.,
включващи: 192.50 лв. – депозит за вещо лице, и 77 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 411 КЗ сумата
от 232.20 лв. – регресно вземане за изплатено по застраховка „Индустриален пожар: Всички
рискове и Прекъсване на дейността“ обезщетение по щета № **** за вредите, причинени от
застрахователно събитие, настъпило на 24.04.2019 г., ведно със законната лихва от
30.01.2024 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 237.70
лв. – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ, както следва: частично иска с правно
основание чл. 411 КЗ – за разликата над 232.20 лв. до пълния предявен размер от 774 лв.;
изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 255.06 лв. – мораторна лихва
за периода от 19.01.2021 г. до 29.01.2024 г.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
7
ГПК сумата от 269.50 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8