Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на десети февруари две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
докладваното от съдията т. дело N 1791 по
описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.
422 ГПК от „У.Б.” АД срещу А.П.А.,
осъществяващ търговска дейност като „ЕТ „А.А.”.
Ищецът твърди, че с договор за банков инвестиционен
кредит № 76 от 17.07.2008 г. банката
отпуска на „ЕТ „А.А.”, в качеството на
кредитополучател, кредит в размер на
240 000 лева за закупуване на недвижим имот в гр. Годеч. Разплащателната
сметка на кредитополучателя, по която е предоставен кредитът, е заверена с тази
сума на 17.07.2008 г., като кредитът е усвоен еднократно по банков път на
06.08.2008 г. С договора страните са уговорили краен срок за погасяване на
кредита и дължимите по него лихви - 20.07.2018 г. След подписване на договора,
към него са подписани 12 броя анекси, с които е променян крайният срок за
погасяването му и е променена падежната дата на месечните вноски. С последния
подписан анекс № 12 от 12.02016 г., страните са приели за установено, че към
тази дата остатъчният размер на кредита е 217774.53 лева., като са приели и
погасителен план /с 47 броя месечни вноски за главницата от 213897.94 лева и с
8 месечни вноски за лихвите от 3876.59 лева/, съгласно който крайният срок за
погасяване на кредита е 25.01.2020 г. Предвид неизпълнението на
кредитополучателя да спазва така уговорения погасителен план, банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем поради неплащане на
5 броя дължими вноски по главницата и 6 броя дължими вноски за лихвата, считано
от 25.12.2016 г. За обявената предсрочна изискуемост длъжникът е уведомен на
07.06.2017 г. След като е обявила договорът за кредит за предсрочно изискуем,
банката е подала заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист до Софийски районен съд, във връзка с което е
образувано гр. д. № 49711/2017 г. по описа на 70 състав, по което на 02.08.2017
г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с
която ответникът е осъден да плати на
ищеца сумата от 204897.94 лева, представляваща просрочена главница по договора
за кредит от 17.07.2008 и анексите към него, ведно със законната лихва от
21.07.2017 г. до окончателното плащане; лихва в размер на редовен лихвен
процент 6455.48 лева за периода от 25.12.2016 г. до 24.05.2017 г.; лихва върху
просрочена главница в размер на 3657.14 лева за периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017
г.; наказателна лихва при просрочие в размер на 5862.35 лева, начислена за
периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017 г. и просрочена лихва миграция в размер
на 776.57 лева за периода от 25.10.2013 г. до 24.05.2017 г., както и
направените в заповедното производсто разноски.
Твърди, че срещу издадената заповед за незабавно изпълнение е подадено
възражение от длъжника, поради което за банката е налице правен интерес за
предявяване на установителните искове. Предвид доброволно погасени суми от
ответника, след издаването на заповедта за изпълнение, след приспадането им,
предявява установителен иск за част от присъдената със заповедта главница в
размер на 58897.58 лева. Посочва, че длъжникът е продал, със съгласието на
банката, два от ипотекираните в полза на кредитора имоти в гр. София, а именно:
апартамент в ж.к. „Люлин”, който е първа по ред ипотека по процесния договор и
апартамент в ж.к. „Стрелбище”, който е втора по ред ипотека по процесния
договор. Пояснява, че длъжникът има сключени 8 договора за кредит с „У.Б.” АД,
от които непогасени са 4. От продажбата
на имота в ж.к. „Люлин” по сметка на банката са постъпили 71 000 лева, с
които е погасена същата част от процесния кредит. От продажбата на имота в ж.к.
„Стрелбище” по сметка на банката са постъпили 194 000 лева, от които част в
размер 86865.39 лева е за погасяване на процесния кредит /с остатъка от
106633.16 лева е напълно погасен договор за ипотечен кредит № 18 от 23.03.2010
г., по който този апартамент е първа по ред ипотека/. В хода на образуваното
въз основа на заповедта за изпълнение принудително изпълнение по изп. дело №
141/2018 г. на ЧСИ С.П.е продаден и третият ипотекиран по процесния договор
недвижим имот /поземлен имот в село Иваняне, Банкя, но доколкото получената от
тази продажба цена е принудително събрана, същата не следва да се приспада от
задължението на длъжника по процесната заповед. Предвид изложеното, иска от
съда да бъде установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца
сумата от 58897.58 лева, представляваща просрочена главница по договора за
кредит от 17.07.2008 и анексите към него, ведно със законната лихва от
21.07.2017 г. до окончателното плащане; договорна лихва в размер на редовен
лихвен процент 6455.48 лева за периода от 25.12.2016 г. до 24.05.2017 г.; лихва
върху просрочена главница в размер на 3657.14 лева за периода от 25.12.2016 г.
до 20.07.2017 г.; наказателна лихва при просрочие в размер на 5862.35 лева,
начислена за периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017 г. и просрочена лихва миграция
в размер на 776.57 лева за периода от 25.10.2013 г. до 24.05.2017 г. Ищецът
претендира и направените в настоящето производство разноски, както и разпределение на отговорността на
направените разноски по заповедното производство. Прави възражение за прекомерност
на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът А.П.А., осъществяващ търговска дейност като
„ЕТ „А.А.”, като в законоустановения срок е подаден писмен отговор, с които се излагат доводи за
недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа, че ищецът няма
правен интерес от предявяване на установителните искове, тъй като с получените
пари от продажбата на недвижимите имоти, служещи за обезпечение на процесния
банков кредит, са изцяло погасени задълженията по процесния договор. Не оспорва
изложените от ищеца факти по подписването на договора за кредит и 12 броя
анекси към него, но поддържа, че банката е била в неизпълнение на поети с този
договор задължения, тъй като неправомерно е увеличавала дължимата лихва
едностранно, без съгласието на кредитополучателя и е изисквала заплащане на
капитализирана лихва. Поддържа, че клаузите на договора и анексите към него, с
които се предвижда капитализиране на лихвата и механизма, по който се променя дължимия
лихвен процент, са нищожни поради противоречието им със закона, добрите нрави и
търговските обичаи. Като основание за противоречие с добрите нрави и
добросъвестната търговска практика посочва липсата на равностойност на
насрещните престации, което води до липса на краен размер, до който може да се
увеличава лихвата от страна на банката. Твърди, че е нарушен чл. 58, ал. 1, т.
2 от ЗКИ, тъй като в договора не е
посочено какво съдържа базовият процент, какви са условията, при които той може
да бъде променян, както и разходите по кредита не са изрично и изчерпателно
посочени в договора. Поддържа, че спрямо кредитополучателя е приложима и
защитата, предоставена със Закона за защита на потребителите и процесните
клаузи са неравноправни по смисъла на този закон. Прави и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираната лихва „миграция”, както и за
част от договорните и наказателните лихви по отпуснатия банков кредит.
Претендира направените в производството разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:
За установяване на вземанията си ищецът представя договор
за банков инвестиционен кредит № 76 от 17.07.2008 г., подписан от ищеца, в
качеството на кредитор и ответника, в
качеството на кредитополучател. Съгласно договора, банката предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 240 000 лева за инвестиционни цели –
покупка на недвижим имот в гр. Годеч, парцел с обща площ 10236 кв.м., заедно с
прилежащите сгради и съоръжения. В т. 4 от договора е посочено, че годишния лихвен процент за съответния период
на олихвяване се формира като базов лихвен индекс по раздел III, т. 8.2 от ОУ и
и надбавка, като по т. 4.1 е посочен годишният лихвен процент върху редовната
главница, формиран от базовия лихвен процент /SOFIBOR/ 6.755% и надбавка от
2.245 % и към датата на подписване на
договора е 9%; по т. 4.2 е посочен
годишният лихвен процент върху просрочена главница, формиран от базовия лихвен
процент /SOFIBOR/ 6.755% и надбавка от 4.245 %
и към датата на подписване на договора е 911%; и по т. 4.3 е посочен годишен лихвен процент
върху текущия дълг /редовна плюс просрочената главница/, при просрочие на
главница и/или лихва и главница в размер на 5 %. Съгласно т. 8.2.1 от приложимите към
договора ОУ, за базов лихвен процент при кредити в лева се прилага
едноседмичен, едномесечен, тримесечен, шестмесечен и годишен SOFIBOR. В т. 11
страните постигат съгласие, че кредитополучателят дължи следните лихви: лихвата
по т. 4.1, която се начислява и изплаща върху редовната главница по кредита за
срока на действието му; лихвата по т. 4.2,
начислена върху целия размер на кредита с настъпил падеж /неиздължената просрочена
и изискуема част от главницата/, при неплащане на погасителна вноска на падежа
по погасителния план и/или при предсрочна изискуемост и лихвата по т. 4.3,
която е дължима, заедно с лихвите по т.
4.1 и т. 4.1, при просрочие на лихва и/или главница за срока на просрочието
върху целия размер на кредита /редовен дълг по главницата и неиздължена
просрочена и изискуема част от нея/. Страните се договорят, че уговореният
годишен лихвен процент към всеки един период на олихвяване се променя,
съобразно промените на базовия лихвен процент. Съгласно т. 8.4.1 от приложимите към договора
ОУ, кредиторът има правото да променя /увеличава/ едностранно въз основа на
решение на оторизирания си за това орган размера на приложимия към даден лихвен
период базов лихвен процент, като променя определения към датата на договора размер
на премията в съответствие с ценовите условия на кредитния пазар и при спазване
на методологията за това, определена в договора и ОУ, без да е необходимо
заявеното чрез подписване на отделен анекс изрично съгласие на
кредитополучателя и солидарните длъжници. Уговореният с договора срок за
погасяване на главницата и лихвата е 20.07.2018 г., като има 6 месеца гратисен
период за главницата и уговорен начин на погасяване на 113 равни вноски по главницата
в размер на 2110 лева /първата от които дължима на 20.02.2009 г./ и една
последна изравнителна вноска от 1570 лева /дължима на падежа на кредита/.
Уговорено е, че лихвата се заплаща ежемесечно на всяко 20-то число от
действието на договора.
В т. 15.4 от договора е е предвидено, че в случай на
неизпълнение банката има право едностранно да обяви кредита за предсрочно
изискуем в пълен размер.
За обезпечаване на задълженията на кредитополучателя
по договора за учредени следните ипотеки: първа по ред договорна ипотека върху
апартамент № 114, находящ се в гр. София, ж.к. „******, със застроена площ от
46.60 кв.м., собственост на П.А.Н.втора по ред договорна ипотека върху
апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „******, със застроена площ от
100.07 кв.м., собственост на А.П.А. и Таня Д. Ангелова и първа по ред договорна
ипотека върху поземлен имот № 010081, находящ се в землището на с. Иваняне,
собственост на Н.П.А. и С.А.А..
Като обезпечение е предвидено и издаването от
кредитополучателя на запис на заповед за 110 % от размера на кредита.
Към договора са подписани 12 анекса, както следва:
Анекс № 1 от 10.07.2009 г., с който се променят
лихвените условия по кредита, като страните приемат, че дължимият процент на
лихвата по т. 4.1 става 10 %, а този по т. 4.2 – 12 %.
Анекс № 2 от 08.06.2010 г., с който се променят
лихвените условия по кредита, като страните приемат, че дължимият процент на
лихвата по т. 4.1 става 11 %, а този по т. 4.2 – 13 %. Променя се и начина на
погасяване на кредита: остатъкът от 206240 лева 5 броя равни месечни вноски по
главницата , считано от 20.12.2010 г. от по 2110 лева; 28 броя равни месечни
погасителни вноски, считано от 20.11.2011 г. от по 2110 лева; 52 броя равни
месечни погасителни вноски, считано от 20.03.2014 г. от по 2570 лева и една
последна изравнителна вноска на 20.07.2018 г. в размер на 2970 лева.
Анекс № 3 от 29.04.2011 г., с който се променя начина
на погасяване на кредита, който е в общ размер от 213635.89 лева /редовна,
неиздължена и просрочена и начислени
лихви/: остатъкът от 213635.89 лева една
месечна погасителна вноска от 17945.89 лева до 20.05.2011 г.; 28 броя равни
месечни вноски по главницата , считано от 20.11.2011 г. от по 2110 лева; 52
броя равни месечни погасителни вноски, считано от 20.03.2014 г. от по 2570 лева
и една последна изравнителна вноска на 20.07.2018 г. в размер на 2970 лева.
Анекс № 4 от 18.05.2011 г. с който се променят
лихвените условия по кредита, като страните приемат, че дължимият процент на
лихвата по т. 4.1 е 10.50 % , а този по т. 4.2 – се формира като спор от
лихвения процент по т. 4.1 и надбавка за просрочие от 2 %. Внасят е и промени в
погасителния план, като е постигнато съгласие
остатъкът от 213635.89 лева да
бъде погасен по следния начин: 79 броя равни месечни вноски по главницата, платими
на 20-тоа число от месеца считано от 20.12.2011 г. до 20.06.2018 г. от по 2671
лева.и една последна изравнителна вноска на 20.07.2018 г. в размер на 2626.89
лева.
Анекс № 5 от 30.11.2011 г., с който се внасят промени
в погасителния план, като е постигнато съгласие
остатъкът от 224226.70 лева да
бъде погасен по следния начин: 73 броя равни месечни вноски по главницата,
платими на 20-то число от месеца считано от 20.06.2012 г. до 20.06.2018 г. от
по 2885 лева.и една последна изравнителна вноска на 20.07.2018 г. в размер на 13621.70
лева.
Анекс № 6 от 11.04.2012 г., с който се променят лихвените
условия по кредита, като страните приемат, че дължимият процент на лихвата по
т. 4.1 е 9.50 % , а този по т. 4.2 – се формира като спор от лихвения процент
по т. 4.1 и надбавка за просрочие от 2 %. Внасят се и промени в погасителния
план, като е постигнато съгласие
остатъкът от 224226.70 лева да
бъде погасен по следния начин: 67 броя равни месечни вноски по главницата,
платими на 20-то число от месеца считано от 20.12.2012 г. до 20.06.2018 г. от
по 3290 лева.и една последна изравнителна вноска на 20.07.2018 г. в размер на 3796.70
лева.
Анекс № 7 от 12.12.2012 г., . с който се променят
лихвените условия по кредита, като страните приемат, че дължимият процент на
лихвата по т. 4.1 е 8 % , а този по т. 4.2 – се формира като спор от лихвения
процент по т. 4.1 и надбавка за просрочие от 2 %. Внасят се и промени в
погасителния план, като е постигнато съгласие
остатъкът от 224226.70 лева да
бъде погасен по следния начин: 61 броя равни месечни вноски по главницата,
платими на 20-то число от месеца считано от 20.06.2013 г. до 20.06.2018 г. от
по 3600 лева.и една последна изравнителна вноска на 20.07.2018 г. в размер на
4626.70 лева.
Анекс № 8 от 19.06.2013 г., с който се внасят промени
в погасителния план, като е постигнато съгласие
остатъкът от 224226.70 лева да бъде погасен по следния начин: 55
броя равни месечни вноски по главницата, платими на 20-то число от месеца
считано от 20.12.2013 г. до 20.06.2018 г. от по 3600 лева.и една последна
изравнителна вноска на 20.07.2018 г. в размер на 26226.70 лева.
Анекс № 9 от 14.10.2013 г., . с който се променят
лихвените условия по кредита, като страните приемат, че дължимият процент на
лихвата по т. 4.1 е 7.962 % , а този по т. 4.2 – се формира като спор от
лихвения процент по т. 4.1 и надбавка за просрочие от 2 %. Внасят се и внасят
промени в погасителния план, като е постигнато съгласие остатъкът от 224226.70 лева да бъде погасен по следния начин: 9 броя
равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число от месеца считано от
25.04.2014 г. до 25.12.2014 г. от по 3000 лева; 42 броя равни месечни вноски по
главницата, платими на 25-то число от месеца считано от 25.01.2015 г. до
25.07.2014 г. от по 4000 лева;и една последна изравнителна вноска на 25.07.2018
г. в размер на 26226.70 лева. Остатъкът от 12073.84 лева дължима лихва- 5 броя равни месечни вноски, платими на 25-то
число от месеца считано от 25.10.2013 г. до 25.02.2014 г. от по 300 лева и една
последна изравнителна вноска на 25.03.2014 г. в размер на 10573.84 лева.
Анекс № 10 от 17.04.2014 г., с който се променят
лихвените условия по кредита, като страните приемат, че дължимият процент на
лихвата по т. 4.1 е 7.591 % , а този по т. 4.2 – се формира като спор от
лихвения процент по т. 4.1 и надбавка за просрочие от 2 %. Внасят се и промени в погасителния план, като е постигнато
съгласие остатъкът от 224226.70 лева да бъде погасен по следния начин: 6 броя
равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число от месеца считано от
25.04.2014 г. до 25.09.2014 г. от по 800 лева; 3 броя равни месечни вноски по
главницата, платими на 25-то число от месеца считано от 25.10.2014 г. до
25.12.2014 г. от по 1500 лева; 6 броя равни месечни вноски по главницата,
платими на 25-то число от месеца считано от 25.01.2015 г. до 25.06.2015 г. от
по 2000 лева; 12 броя равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то
число от месеца считано от 25.07.2015 г. до 25.06.2016 г. от по 3000 лева; 12 броя равни месечни вноски по главницата,
платими на 25-то число от месеца считано от 25.07.2016 г. до 25.06.2017 г. от
по 4000 лева; 6 броя равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число
от месеца считано от 25.07.2017 г. до 25.12.2017 г. от по 5000 лева; 6 броя
равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число от месеца считано от
25.01.2018 г. до 25.06.2018 г. от по 8000 лева;и една последна изравнителна
вноска на 25.07.2018 г. в размер на 40926.70 лева. Остатъкът от 12326.89 лева
дължима лихва - 8 броя равни месечни
вноски, платими на 25-то число от месеца считано от 25.04.2014 г. до 25.11.2014
г. от по 1350 лева и една последна изравнителна вноска на 25.12.2014 г. в
размер на 1528.89 лева.
Анекс № 11 от 20.02.2015 г., .
с който се променят лихвените условия по кредита, като страните приемат, че
дължимият процент на лихвата по т. 4.1 е 7.432 % , а този по т. 4.2 – се
формира като спор от лихвения процент по т. 4.1 и надбавка за просрочие от 2 %.
Внасят се и т промени в погасителния план, като е постигнато съгласие остатъкът от 220572.97 лева да бъде погасен по следни начин: 6 броя
равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число от месеца считано от
25.02.2015 г. до 25.07.2015 г. от по 500 лева; 6 броя равни месечни вноски по
главницата, платими на 25-то число от месеца считано от 25.08.2015 г. до 25.01.2016
г. от по 1000 лева; 5 броя равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то
число от месеца считано от 25.02.2016 г. до 25.06.2016 г. от по 2000 лева; 7
броя равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число от месеца
считано от 25.07.2016 г. до 25.01.2017 г. от по 2500 лева; 5 броя равни месечни вноски по главницата,
платими на 25-то число от месеца считано от 25.02.2017 г. до 25.06.2017 г. от
по 3000 лева; 6 броя равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число
от месеца считано от 25.07.2017 г. до 25.12.2017 г. от по 6000 лева; 6 броя
равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число от месеца считано от
25.01.2018 г. до 25.06.2018 г. от по 8000 лева;и една последна изравнителна
вноска на 25.07.2018 г. в размер на 85072.97 лева.
Анекс № 12 от 12.04.2016 г., с който се променят
лихвените условия по кредита, като страните приемат, че дължимият процент на
лихвата по т. 4.1 е 6.915 % , а този по т. 4.2 – се формира като спор от
лихвения процент по т. 4.1 и надбавка за просрочие от 2 %. Променя се и крайния
срок на погасяване на кредита на 25.01.2020 г. Постигнато е съгласие и за
промяна в погасителния план на кредита,
като остатъкът от 213897.94 лева следва да бъде погасен по следния начин:
1 месечна вноска по главницата, платима на 15.04.2016 г. в размер на 1000 лева;
8 броя равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число от месеца
считано от 25.04.2016 г. до 25.11.2016 г. от по 1000 лева; 1 месечна вноска по
главницата, платима на 25.12.2016 г. в размер на 12000 лева; 2 броя равни
месечни вноски по главницата, платими на 25-то число от месеца считано от 25.01.2017
г. и 25.02.2017 г. от по 6000 лева; 1 месечна вноска по главницата, платима на
25.03.2017 г. в размер на 1000 лева; 7 броя равни месечни вноски по главницата,
платими на 25-то число от месеца считано от 25.04.2017 г. до 25.10.2017 г. от
по 2000 лева; 1 месечна вноска по главницата, платима на 25.11.2017 г. в размер
на 6000 лева; 2 броя равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число
от месеца считано от 25.12.2017 г. и 25.01.2018 г. от по 10000 лева; 2 броя
равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число от месеца считано от
25.02.2018 г. и 25.03.2018 г. от по 2000 лева; 4 броя равни месечни вноски по
главницата, платими на 25-то число от месеца считано от 25.04.2018 г. до 25.07.2018
г. от по 3000 лева; 2 броя равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то
число от месеца считано от 25.08.2018 г. и 25.09.2018 г. от по 4000 лева; 1
месечна вноска по главницата, платима на 25.10.2018 г. в размер на 7000
лева; 1 месечна вноска по главницата,
платима на 25.11.2018 г. в размер на 10000 лева; 1 месечна вноска по
главницата, платима на 25.12.2018 г. в размер на 15000 лева; 1 месечна вноска
по главницата, платима на 25.01.2019 г. в размер на 20000 лева; 1 месечна
вноска по главницата, платима на 25.02.2019 г. в размер на 7000 лева; 10 броя
равни месечни вноски по главницата, платими на 25-то число от месеца считано от
25.03.2019 г. до 25.12.2019 г. от по 5000 лева и една последна изравнителна
вноска на 25.01.2020 г. в размер на 6897.94 лева.
На 07.06.2017 г. на длъжника е връчено уведомление за
предсрочна изискуемост, с което банката го уведомява, че поради непогасяване в
срок на падежирали вноски предоставеният по договора от 17.07.2008 г. кредит е
обявен за изцяло и предсрочно изискуем на 24.05.2017 г., към която дата остава
дължима 204897.94 лева главница и 12420.70 лева лихви.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, от
което се установява, че отпуснатата с процесния договор като кредит сума от
240 000 лева е усвоена еднократно сметка BG*********. Към датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 24.05.2017 г. в счетоводството на ищеца са отразени 5
броя просрочени вноски за главница за периода от 25.12.2016 г. до 25.04.2017 г.
в размер на 27 000 лева; 6 броя
просрочени вноски за лихва върху редовна главница за периода от 25.12.2016 г.
до 24.05.2017 г. в размер на 6455.48 лева; 6 броя просрочени вноски за лихва
върху просрочена главница за периода от 25.12.2016 г. до 24.05.2017 г. в размер
на 814.44 лева; 5 броя просрочени вноски за наказателна лихва при
просрочие за периода от 25.01.2017 г. до
24.05.2017 г. в размер на 4206.92 лева и просрочена вноска за просрочена лихва
/миграция/ в размер на 776.57 лева. След обявяване на предсрочната изискуемост
банката не е начислявала лихва върху редовна главница. Лихвата върху просрочена
главница и наказателна лихва при просрочие на главница са начислявани за
периода от 25.12.2016 г. до 21.07.2017 г. Вещото лице изчислява точно размера
на начислените по договора суми, като
посочва в табличен вид и периодите за това, както и какъв е приложеният
конкретен лихвен процент за всеки период, за който е начислявана лихва.
Посочени са конкретно и платените от кредитополучателя суми и за плащане на
какви задължения по договора са отнесени съответните плащания. Направени са и
варианти на изчисление на лихвите, при прилагане на конкретно посочените в
първоначалния договор стойности на компонентите, формиращи годишния лихвен
процент за съответния период на олихвяване. В заключението е проследена и
промяната в стойностите на индексът СОФИБОР, съответно 1-месечен и 3-месечен за
периода от сключване на договора до датата на подаване на заявление за издаване
на заповед по чл. 417 от ГПК.
От служебно изисканото копие на ч. гр. д. № 49711/2017
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, се установява, че на 21.07.2017 г. ищецът
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа
на извлечение от счетоводните книги срещу А.П.А., осъществяващ търговска дейност
като „ЕТ „А.А.” за сумите: 204897.94 лева, представляваща просрочена главница
по договор за банков инвестиционен кредит № 76
от 17.07.2008 г. и анексите към него, ведно със законната лихва от 21.07.2017
г. до окончателното плащане; 6455.48 лева договорна лихва в размер на редовен
лихвен процент за периода от 25.12.2016 г. до 24.05.2017 г. вкл.; 3657.14 лева
лихва върху просрочена главница за периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017 г.
вкл.; 5862.35 лева наказателна лихва при просрочие за периода от 25.12.2016 г.
до 20.07.2017 г.вкл. и 776.57 лева просрочена лихва миграция, начислена за
периода от 25.10.2013 г. до 24.05.2017 г. вкл. Заявителят претендира и
направените в производството разноски. По заявлението е образувано ч. гр. д. № 49711/2017
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, по което е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 02.08.2017
г., с която ответникът е осъден да плати
на ищеца сумата от 204897.94 лева, представляваща главница по договор за банков
инвестиционен кредит № 76 от 17.07.2008
г. и анексите към него, ведно със законната лихва от 21.07.2017 г. до
окончателното плащане; договорна лихва в размер на 6455.48 лева за периода от
25.12.2016 г. до 24.05.2017 г.; лихва върху просрочена главница в размер на
3657.14 лева за периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017 г.; наказателна лихва в
размер на 5862.35 лева за периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017 г. и лихва в размер на 776.57 лева, начислена за
периода от 25.10.2013 г. до 24.05.2017 г., както и направените в заповедното
производсто разноски в размер на 9044.70 лева, в това число 4432.99 лева
държавна такса и 4611.71 лева възнаграждение за адвокат. В законоустановения
двуседмичен срок от връчване на заповедта длъжникът А.П.А., осъществяващ
търговска дейност като „ЕТ „А.А.” възразява срещу издадената заповед и съдът
дава указания на кредитора да предяви иск за установяване на вземанията си по
заповедта, във връзка с които указания в рамките на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е образувано настоящето производство.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че се
установява наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните с типичното за договор за кредит по чл. 430 от ТЗ съдържание,
съгласно което ищецът се задължава да предостави кредит, при уговорените в
договора условия, част от които, касаещи размера на дължимите по т. 4.1 и т.
4.2 лихви и срока и начина на погасяване, са
надлежно променени с подписаните от страните 12 броя анекси. Страните по
делото не спорят, а и от приетото по делото заключение на вещото лице П. се
установява, че предоставената с договора
като кредит сума е усвоена от кредитополучателя.
Ищецът извежда основанието на исковете си от настъпила
предсрочна изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което настъпва с изявления на една от страните по
договора, достигнало до насрещната страна. За настъпване на същото следва да
има обективно проявяване на обстоятелствата, предвидени в договора за
предсрочна изискуемост-неплащане на определен брой вноски, както и упражняване
на правото на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Предсрочната
изискуемост настъпва от момента на получаване на изявлението на кредитора от
длъжника, като това обстоятелство в заповедното дело следва да бъде установено
с документ по чл. 418 от ГПК, а в исковото дело може да се установи с други
доказателства, допустими от ГПК. Постигната предварителна уговорка по договора
за настъпване на предсрочна изискуемост без до длъжника да е достигнало
изявление на кредитора за същото, не поражда действие, ако банката изрично не е
заявила с отделно изявление, достигнало до длъжника-кредитополучател, че
упражнява правото си да обяви задължението по договора за предсрочно изискуемо.
В случая съдът намира, че от ангажираните от ищеца
доказателства се установява, че банката е направила кредита предсрочно изискуем
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК. По делото се установи, че страните са уговорили с договора
възможност за настъпване на предсрочна изискуемост на всички задължения по
договора при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите
договорни задължения, като от заключението на съдебно-счетоводната експертиза
се установи изпадането на длъжника в забава да плати дължими по договора
вноски, съответно е доказано наличието на обективните предпоставки, обуславящи
настъпването на уговорената с договора за кредит предсрочна изискуемост. Доказа
се и получаване на изявлението на кредитора за обявяване на тази предсрочна
изискуемост от кредитополучателя, като Съдът приема, че задължението по кредита
е обявено за предсрочно изискуемо с получаването от кредитополучателя /на
07.06.2017 г./ на изпратената покана, съдържаща изявление на банката за
упражняване на субективното й потестативно право да обяви кредитът за
предсрочно изискуем.
Затова и към датата на подаване на заявлението
вземанията на банката са били изискуеми, като от заключението по изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че към датата на подаване
на заявлението длъжникът е имал непогасени по договора вземания в размера, за
който е издадена заповедта за изпълнение. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест по чл. 154 от ГПК, не ангажира доказателства тези вземания да са платени
към датата на заявлението. Събраните по делото доказателства за погасяване на
част от вземанията в хода на
образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК
принудително изпълнение и в резултат на уговорения с договора начин на
обезпечение не променя този извод, тъй като предмет на установяване в
настоящето производство е съществуването на вземанията към момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист,
като направени плащания в хода на образувано принудително изпълнение не се
вземат предвид от съда по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Направеното от
длъжника доброволно погасяване, отнесено към процесния договор /между страните
има и други сключени договори за кредит/, е отчетено от кредитора при
предявяване на установителния иск за главницата в размер по-нисък от присъдения
със заповедта размер.
При извършване на дължима, съгласно Тълкувателно
решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС,
служебна проверка на клаузите на процесния договор и анексите към него, както
и при съобразяване на направените от ответника възражения за наличие на такива
нищожни клаузи, Съдът приема следното:
Съдът намира за неоснователно направеното възражение
за нищожност на договора поради противоречие с разпоредбата на чл. 58 от Закона
за кредитните институции, доколкото дължимата, съгласно тази разпоредба
информация е част от съдържанието на сключените между страните договори и
анекси към него.
Намира за неоснователно направеното от ответника
възражение, че договорените клаузи относно възнаградителната лихва и начина на
нейното определяне противоречат на добрите нрави. По делото не се установи
банката да се е възползвала от установеното с ОУ право /т. 8.4.1/ да променя
/увеличава/ едностранно приложимия към договора лихвен процент, чрез промяна на
размера на премията /видно от договора и сключените към него анекси при
формиране размера на приложимия годишен лихвен процент не се включва такава
премия/. Определената от страните по т. 4.1 от договора „лихва върху редовна
главница“ по съществото си представлява възнаградителна лихва, тъй като обективира постигнатото от страните
съгласие за дължимост от кредитополучателя на лихва, която по своя характер
представлява възнаграждение, което се следва на кредитодателя, за времето, през
което кредитополучателят ползва предоставените му парични средства, каквато
уговорка е допустима съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ и съответства на възмездния
характер на договора за банков кредит. Тази уговорка би могла да бъде нищожна
поради накърняване на добрите нрави, когато размерът на възнаградителната
лихва, който е определен с нея, е такъв, че излиза извън присъщата й функция да
бъде възнаграждение, което заемателят дължи на кредитора за това, че му е
предоставена възможността да ползва паричните средства, предмет на сделката, за
определен период от време. В конкретния случай договореният размер на
възнаградителната лихва зависи от два компонента - индекс СОФИБОР и фиксирана
надбавка. В срока на изпълнение на договора страните са постигали съгласие за
изменение в размера на фиксираната надбавка и по този начин определеният
първоначално процент на този лихвен процент от 9 % е изменян, като видно от
съдържанието на сключените от страните анекси ,в част от периодите този процент
е бил в по-нисък от първоначално уговорения от страните размер от 9 %. Затова Съдът счита, че така установения от
страните начин за определяне на възнаградителната лихва не води до определяне
на такъв размер на това вземане на кредитора, който да не отговаря напълно на
неговата основна функция, която е тази да бъде възнаграждение за времето, през
което кредитополучателя ползва предоставените парични средства. Ето защо трябва
да се приеме, че размерът на уговорената възнаградителна лихва, освен, че
отговаря на основните функции, които този вид задължение има предвид условията,
при които е сключена процесната сделка за банков кредит, но също така и не е в
противоречие с императивните законови норми, уреждащи съдържанието на този вид
договор. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза и уточненията, направени от вещото лице в о.с.з. на 10.02.2022 г.,
начислената от банката възнаградителна лихва е съобразена с приетия като дължим
от страните с подписаните анекси размер на приложимия за съответния период
годишен лихвен процент, като такава лихва не е начислявана след датата на
предсрочната изискуемост. Ето защо следва да се приеме, че ответникът дължи
такава лихва на банката в установения от вещото лице в заключението, като
начислен от банката и останал непогасен от ответника размер от 6455.48 лева.
С клаузите на т. 4.2 и т. 4.3 от договора страните са
уговорили дължимост на лихви, имащи характер на неустоечни задължения,
доколкото с тях се цели кредиторът да бъде обезпечен за вредите, настъпили от
забавено плащане на дължими по договора суми. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
страните могат предварително да определят размера на обезщетението за
предполагаемите вреди от неизпълнението, които вреди не е необходимо да се
доказват, което е съществен елемент на неустойката. Това е сторено и в
настоящия случай - налице е постигнато между страните съглашение, по силата на което
неизправната страна се е задължила да даде на другата една парична сума,
начинът на определяне на която е посочен т. 4.2 и т. 4.3 от договора.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, по
т.д. № 1/2009 г., нищожна поради накърняване на добрите нрави е единствено
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции.
В случая съдът намира, че уговорената в т. 4.2 от
договора неустоечена клауза не е извън тези функции, поради което с нея не се
накърняват добрите нрави. Размерът на уговорената с т. 4.2 от договора
неустойка се формира като сбор от възнаградителната лихва по т. 4.1 и
определена от страните надбавка. Следователно страните са постигнали съгласие
размерът на неустойката да бъде
определен в процентно съотношение от размера на забавеното изпълнение, което по
никакъв начин не нарушава принципа за справедливост. Процесната неустойка цели
да обезщети вредите на кредитора, причинени от забавеното изпълнение на
кредитополучателя на задълженията му по договора, като същевременно изпълнява
и наказателната си функция /чрез
прибавянето на уговорената от страните
надбавка към размера на определената от страните като дължима възнаградителна
лихва/. От заключението на вещото лице се установи, че банката е начислявала
такава лихва, в съответствие с постигнатото от страните с договора и анексите
съгласие, поради което следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца
претендираната в настоящето производство останала неплатена част от начислената
от банката лихва върху просрочена главница по т. 4.2 от договора, в размер на
размер на 3657.14 лева, начислена за периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017 г.
Страните са уговорили заедно с неустойката по чл. 4.2
от договора да се дължи и уговорената в т. 4.3 неустойка. Съдът намира, че
уговорената с т. 4.3 неустойка цели да обезщети вреди от неизпълнение,
идентично на предвиденото като основание за ангажиране отговорността на кредитополучателя
по т. 4.2, като заедно с това е предвидено неустойката по т. 4.3, във
фиксирания с договора размер от 5 %, да се начислява върху стойността на целия
отпуснат кредит, а не само върху неплатената в срок част от него. По този начин
не се отчита вида на неизпълнението /каква част от дълга не е изпълнена/, като
заедно с това се предвижда и повторно обезщетение за вече обезщетени чрез
неустойката по т. 4.2 вреди от забавата. Съобразявайки съдържанието на договора
/включително предвидените с него обезпечения/, Съдът приема, че не се
установява така уговорената неустойка да компенсира други вреди, различни от
обичайните такива, които търпи кредиторът при забава на длъжника да изпълни
свое парично задължение и които е предвидено да бъдат обезщетени чрез
неустойката по т. 4.2 от договора. Така се стига до неоснователно обогатяване
на кредитора. Затова следва да се приеме, че уговорената по този начин
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни
функции, поради което е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Нищожните
клаузи на договора не пораждат права и задължения за страните, поради което
установената със заключението, като платена от ответника сума от 46 608.35
лева от общо начислената от банката неустойка по т. 4.3 от договора в размер на
52470.71 лева, се явява платена без правно основание. При съобразяване на
заявените от ответника по делото възражения и свързани с тях искания, Съдът
намира, че с недължимо платената сума от 46608.35 лева следва да се погаси част
от дължимата по договора главница. Предвид извода за нищожност на тази клауза,
неоснователно се явява и искането на банката да се приеме за установено нейно
вземане с това основание в размер на 5862.35 лева, начислено за периода от
25.12.2016 г. до 20.07.2017 г.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника
възражение за нищожност на уговорените в анексите клаузи, според които банката
има право да капитализира главницата чрез добавяне на просрочените задължения
за лихви по договора. Съдът намира, че така постигнатите уговорки не
противоречат на закона и/или добрите нрави. С тях по същество се увеличава
главницата с прибавянето към нея на неплатените дължими лихви, като по този
начин се получава олихвяване на изтекли лихви или т.нар. капитализиране. Разпоредбата
на чл. 294, ал. 2 ТЗ разрешава начисляване на лихва върху лихва при наличие на уговорка в
този смисъл при договори между търговци, а процесният договор представлява двустранна
търговска сделка – с договора е предоставен кредит с инвестиционна цел - за закупуване на имот, който да бъде
използван за осъществяване на търговската дейност на кредитополучателя, който
има качеството на търговец, съответно е предназначен за извършване на търговска
дейност. Ето защо в случая капитализирането на лихвата е допустимо на
основание чл. 294, ал. 2 ТЗ, предвид изрично предвидените в сключените анекси уговорки за това.
Такова разрешение е дадено и с постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение
№ 66 от 29.07.2019 г. На ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 1504/2018 г., съгласно което
уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се
начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД,
който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл. 294, ал. 1 ТЗ.
Предвид заключението на вещото лице следва да се
приеме за установено наличието на задължение на ответника за просрочена лихва
миграция в размер на 776.57 лева за периода от 25.10.2013 г. до 24.05.2017 г.
Това вземане представлява неплатената част от отложените с анекси №№ 9, 10 и 12
вземания за лихви, които страните са постигнали съгласие, че се дължат от
кредитополучателя . Общо начислените такива отложени лихви за просрочие за минал период са в
размер на 29055.89 лева, като след приспадане на платената от длъжника сума от
28279.32 лева, към датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита
остава дължима такава лихва в претендирания от ищеца за установяване размер от
776.57 лева.
Съдът не установи и наличието на неравноправни клаузи
по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит. По аргумент от
чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПК,
разпоредбите на закона са неприложими по отношение на процесния договор за
кредит. Кредитополучателят е търговец и
няма качеството на потребител по
смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Съгласно дадената в тази разпоредба законова
дефиниция, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон
действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Процесният
договор за банков кредит е сключен между банката и ответника, с цел обслужване
търговската дейност на кредитополучателя едноличен търговец, поради което ответникът
не може да се ползва с предоставената
със ЗЗП закрила.
Предвид изложеното, Съдът приема, че по делото се
установи наличието на вземания на ищеца в размер на 12289.29 лева просрочена
главница по договора за кредит от 17.07.2008 и анексите към него /от
претендираната по настоящото дело сума за главница 58897.58 лева се приспада
недължимо платената от кредитополучателя сума от 46608.35 лева за начислената
по договора неустойка по т. 4.3 от
договора, която клауза е приета за нищожна от съда/; 6455.48 лева, представляваща договорна /възнаградителна/
лихва по т. 4.1 от договора, начислена за периода от 25.12.2016 г. до
24.05.2017 г.; 3657.14 лева лихва върху просрочена главница по т. 3.2 от
договора, начислена за периода от
25.12.2016 г. до 20.07.2017 г. и 776.57 лева просрочена лихва миграция,
начислена за периода от 25.10.2013 г. до
24.05.2017 г.
Предвид извода на съда за дължимост на горепосочените
вземания за лихва, следва да бъде разгледано и заявеното от ответника
възражение за давност относно тези вземания. Съгласно разпоредбата на чл. 111
от ЗЗД, тези вземания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. По
отношение на възражението, касаещо лихвите, начислени по т. 4.1 и т. 4.2 от договора, Съдът намира
възражението за неоснователно, тъй като
към датата на подаване на заявлението /21.07.2017 г./ не е изминал установения
в закона 3-годишен срок от началото на периода, в който е начислена съответната
лихва /25.12.2016 г./. Съдът намира за
неоснователно и възражението, касаещо просрочената лихва миграция, тъй като с
подписването на анекс № 12 от 12.04.2016 г. длъжникът признава това вземане,
съответно прекъсва давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД и от този момент започва да тече нова давност
/арг. от чл. 117, ал. 1 от ЗЗД/, съответно към датата на подаване на
заявлението не е изминал установения в закона 3-годишен срок.
Предвид изложеното исковете следва да бъдат уважени за
сумата от 12289.29 лева, представляваща просрочена главница по договора за
кредит от 17.07.2008 и анексите към него;
6455.48 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва по т. 4.1
от договора, начислена за периода от 25.12.2016 г. до 24.05.2017 г.; 3657.14
лева лихва върху просрочена главница по т. 3.2 от договора, начислена за периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017 г. и
776.57 лева просрочена лихва миграция, начислена за периода от 25.10.2013 г. до 24.05.2017 г.,
като следва да бъдат отхвърлени за разликата над сумата от 12289.29 лева до пълния предявен размер на вземането за
главницата от 58897.58 лева и за сумата от 5862.35 лева, представляваща
наказателна лихва при просрочие, начислена за периода от 25.12.2016 г. до
20.07.2017 г.
При този изход на производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените
от ищеца в настоящето производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно
на уважената част на исковете, които възлизат на 1877.16 лева. В изчислените
като дължими на ищеца разноски са включени тези, посочени в списъка по чл. 80
от ГПК – 1729.18 лева доплатена държавна такса; 3897.44 лева заплатено
адвокатско възнаграждение и 500 лева депозит за възнаграждение на вещо лице.
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 на Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, по тълк. дело № 4/2013 г., съдът
в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение. Затова ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното производство, съобразно
установената за дължима в настоящето производство част от присъдените със
заповедта вземания, в размер на 945.83 лева.
Ответникът има право на направените в настоящето
производство разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете. Ответникът
претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 5867.49
лева по договор за правна защита и съдействие от 28.12.2018 г. и 1000 лева
възнаграждение за депозит за вещо лице.
Ищецът прави искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение поради
прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при съобразяване на
Решение на СЕС от 25.01.2024 г., по дело С 438/22, Съдът приема, че при
извършването на тази преценка не е обвързан от определените с Наредба на Висшия
адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения /така
определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.;
определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и
др./. Като критерии за определяне дали уговореното и заплатено от страната
адвокатско възнаграждение е прекомерно, следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делата,
произтичаща от предмета им, в това число и размера на предявените искове, вида
и обема на процесуалните действия, продължителността на производствата. В
случая съдът намира, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 5867.49 лева за исковото производство се явява
прекомерно с оглед вида и размера на предявените искове, броя на проведените открити съдебни заседания,
както и извършените от упълномощения представител на ответника процесуални
действия. Предвид така възприетата
фактическа и правна сложност на делото и като взе предвид средния размер на
уговаряните адвокатски възнаграждения по други дела на състава, със сходна
фактическа и правна сложност като настоящето,
съдът намира, че възражението на ищеца за прекомерност е основателно и
дължимите на ответника разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени на 4200 лева.
С оглед изложеното на ответника следва да се присъдят
разноски за възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение, съразмерно
на отхвърлената част на исковете, в размер на 3606.75
лева.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „У.Б.“
АД, ЕИК*********, срещу А.П.А.,
осъществяващ търговска дейност като „ЕТ „А.А.”, ЕИК *********, положителни
установителни искове по чл. 124 от ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. 422 от ГПК,
че А.П.А., осъществяващ търговска дейност като „ЕТ „А.А.” дължи на „У.Б.“ АД, сумата от 12289.29 лева,
представляваща главница по договор за банков инвестиционен кредит № 76 от 17.07.2008 г. и анексите към него, ведно
със законната лихва от 21.07.2017 г. до окончателното плащане; сумата от
6455.48 лева, представляваща договорна лихва, начислена за периода от
25.12.2016 г. до 24.05.2017 г.; сумата от 3657.14 лева, представляваща лихва
върху просрочена главница за периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017 г. и сумата
от 776.57 лева, представляваща
просрочена лихва миграция, начислена за периода от 25.10.2013 г. до
24.05.2017 г., за които суми срещу А.П.А., осъществяващ търговска дейност като
„ЕТ „А.А.” е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК от 02.08.2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, 70 състав, по ч. гр. дело № 49711/2017 г., като ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове в частта с предмет да се установи
съществуване на вземане за главница за разликата над 12289.29 лева до
предявения размер от 58897.58 лева и вземане за наказателна лихва при просрочие
в размер на 5862.35 лева, начислена за периода от 25.12.2016 г. до 20.07.2017
г.
ОСЪЖДА А.П.А., осъществяващ търговска дейност като „ЕТ „А.А.”,
ЕИК ********* да заплати на „У.Б.“ АД,
ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по настоящето
производство в размер на 1877.16 лева лева /хиляда осемстотин седемдесет и седем лева и 16
ст./.
ОСЪЖДА А.П.А., осъществяващ търговска дейност като „ЕТ „А.А.”,
ЕИК ********* да заплати на „У.Б.“ АД,
ЕИК*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по заповедното производство - ч. гр. дело № 49711/2017 г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, в размер на 945.83 лева
/деветстотин четиридесет и пет лева и 83 ст./.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД, ЕИК********* да заплати на А.П.А.,
осъществяващ търговска дейност като „ЕТ „А.А.”, ЕИК *********, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, разноски по настоящето производство в размер на 3606.75 /три хиляди
шестстотин и шест лева и 75 ст./.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, да се изпрати
заверен препис на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, по ч. гр. дело № 49711/2017
г.
СЪДИЯ: