Решение по дело №3952/2019 на Софийски градски съд

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София,30.01.2020 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ІV-А въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми януари  през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:  ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                  Мл.с.КРИСТИЯН  ТРЕНДАФИЛОВ

 

При участието на секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 3952 по описа за 2019 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                 

                      С решение от 10.09.2016 г., постановено по гр. д.27265/14 г., СРС ,52 състав ПРИЗНАВА за установено по предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против Д.М.Г. ЕГН: ********** с адрес: ***, ж.к „********иск с правно ос­нование чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, че Д.М.Г. дължи на „Т.С." ЕАД сумата 1566.77 лева, представляваща продажна цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот - апартамент № 57, находящ се в град София, общ. ********, за абонатен номер 324146, за периода от м. 21.12.2010г. до м. 04.2013 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 21.12.2013 г. до окончателното й изплащане и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д.М.Г. дължи на „Т.С." ЕАД сумата 99.33 лева, представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху посочената продажна цена за доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 1.12.2013 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 2043.23 лева

ОСЪЖДА, Д.М.Г. ЕГН: ********** с адрес: ***, ж.к „********да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК сумата 803.20 лева, представляваща съдебни разноски.ОСЪЖДА „Т.София" ЕАД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. ********, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК да заплати на Д.М.Г. ЕГН: ********** с адрес: ***, ж.к „********, на основание чл.78, ал.З от ГПК сумата от 112.36 лева, представляваща съдебни разноски.

         Срещу това решение е подадена въззивна жалба от ищеца , с която се обжалва постановеното решение в отхвърлителната част като неправилно и необосновано.Неправилно съдът обсъдил приложението на чл.111 ЗЗД,Счита,че вземанията на ищеца били извън периода на погасителната давност.

Моли да се постанови ново решение,с което да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната част и да се уважат исковете изцяло.Претендира разноски..

              Срещу въззивната жалба не  е подаден отговор от въззиваемата страна ,но в съдебно заседание  оспорва жалбата.Претендира разноски.

                След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

                Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

               Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

                За пълнота следва да се отбележи следното:

                 Периодичното изпълнение на задълженията на потребителя на топлинна енергия  е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б“в“ ГПК и се  прилага тригодишната давност.В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 21.12.2013 г.задълженията от месец юни 2010 год. до 21.12.2010 г.са погасени по давност.Правилно съдът е определил основателност на иска за сумата 1566.77 лв.като е отхвърлен за периода месец юни 2010 г.-21.12.2010 г.,период обхванат от погасителната давност.

               Искът по чл.415 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД е уважен в пълен размер 99.33 лв.,претендирания.Неправилно с въззивната жалба се твърди,че следва да се уважи този иск над уважения размер.

             Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено .

              Въззиваемата страна е сторила разноски в размер на 400 лв.за адвокатски хонорар.От въззивника е направено е възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар.Сумата следва да бъде редуцирана на минималния размер,съобразно Наредба №1/2004 г.за МРАВ -300 лв.,предвид фактическата и правна сложност на делото.

            Воден от горното, СГС

 

       

                                              Р   Е   Ш   И:

           ПОТВЪРЖДАВА  решение  10.09.2016 г., постановено по гр. д.27265/14 г., СРС ,52 състав

         ОСЪЖДА „Т.С." ЕАД ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Д.М.Г. ЕГН: ********** с адрес: гр. София, общ. Л., ж.к „********сумата от 300 лева, представляваща  разноски за адвокатски хонорар пред въззивната инстанция..

 

             РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                      2.