Р Е Ш
Е Н И Е
№ 738 / 28.11.2016 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На тридесет и първи октомври през две хиляди и
шестнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Велислава Ангелова
Прокурор
Като разгледа докладваното от председателя
Гражданско дело номер 951 по описа за 2016 година; взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правни основания чл. 215 от Кодекса за застраховането КЗ/ -
отм., вр. § 22 ПЗР на КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015 г., вр. чл.17 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки (CMR); и чл.86 ал.1 от ЗЗД - от „Ен Ви Транспорт” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. ”Одрин” № 13
ет.1 ап.1, представлявано от управителя Антон Николов Василев; против
„Дженерали застраховане” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68,
представлявано от Данчо Христов Данчев.
Ищецът твърди, че по застрахователна полица № 1332250150011/05.08.2015 г.
между него и ЗАД „Виктория”, чийто правоприемник бил ответникът, била сключена
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”. По силата на приета
от ищеца заявка-договор за извършване на международен превоз на товари с
възложител „Ем Джи Ел – БГ” ООД – Хасково от 04.01.2016 г., на 06.01.2016 г. с
товарна композиция в състав – товарен автомобил Х *** ВС и ремарке с рег. № Х
**** ЕЕ с шофьор Х.Н.– ищецът приел за превоз от гр. Хасково до Грузия товар до
различни фирми – получатели. На 06-ти срещу 07.01.2016 г. товарната композиция
била паркирана за почивка на обособено разширение за паркиране на път Е80, в
близост до гр. Чаталджа, РТурция. Паркингът бил разположен до заведение,
осветен, съоръжен с ССТV-камери. На 07.01.2016
г. около 3 ч. през нощта шофьорът установил, че брезентът на ремаркето е
разрязан и има липсваща стока, при което сезирал турските власти, съставили
протокол. При предаване на товара на получателите в Грузия с участие на
митническите органи, било установено, че липсват стоки, оценени от назначена на
място стокова експертиза, на обща стойност 2 086,16 евро, с левова
равностойност 4 080,17 лв., в т.ч.:
1.
4 вида товар с получател „Експо Джорджия“ АД – Грузия, на
обща стойност 1 087,66 евро, вкл. инспекционна такса, а именно:
-
Кутия № 1 – 144 бр. ножове за десерт;
-
Кутия № 6 – 144 бр. десертни вилици;
-
Кутия № 7 – 144 бр. десертни вилици;
-
Част от кутия № 8 – 108 бр. десертни вилици;
-
Част от кутия № 8 – 24 бр. вилици за торта;
2.
3 позиции по фактура – товар с получател фирма „Полиграф“
– Грузия, на обща стойност 947 евро, а именно:
-
Rapid 106/66 Rapid elektro-helfer /бърз електротелбод/ - 1 брой;
-
Rapid Heftklamern 66/8 /телчета за бърз електротелбод/ - 100 000 броя;
-
Heftklamern 66/8 /телчета
за телбод/ - 5 000 000 броя;
3.
1 вид товар с получател „Телиани Вели“ АД – Грузия на
стойност 51,50 евро, а именно:
-
Опаковка – коркови тапи за шампанско – 1 000 броя.
На 08.01.2016 г. ищецът подал уведомление с приложени документи до
ответника за настъпила вреда по застраховката – липса на стока в следствие на
кражба. Ответникът му поискал с писмо изх. № *********/16.02.2016 г.
допълнителни документи, представени от ищеца и препратени до ЦУ”Дирекция
специални щети” с писмо изх. № **********/11.03.2016 г. С писмо изх. №
*********/30.03.2016 г. ответникът отказал изплащането на ищеца на дължимото
застрахователно обезщетение. Ищецът обжалвал отказа, но първоначалният отказ
бил потвърден с писмо № *********/03.05.2016 г. Ответникът се позовавал на
т.13.5. от Раздел II „Общи изключения” към ОУ на застраховката, но същите не
били приети от ищеца с полагането на подпис и печат, предвид чл.186 ал.1 от КЗ.
В застрахователната полица се сочело, че застрахованият е получил ОУ, но там
липсвало изрично писмено съгласие на ищеца за приемането им. В полицата и ОУ не
било конкретизирано, какво се има предвид под „охраняем паркинг” и „без
охрана”. В тази връзка ищецът твърди, че паркингът, на който била нанесена
щетата, бил охраняем, т.к. бил осветен, с видеонаблюдение, разположен край
оживен път, в непосредствена близост до заведение, а шофьорът на МПС бил в
него. Паркирането на охраняем паркинг с физическа охрана не винаги било
възможно, напр. предвид чл.78 от ЗАвтПр. Най-близките до избраното място за
почивка одобрени паркинги били в Edirne /240 км назад/
и Duzce /220 км напред/. Затова в случая не било налице значително неизпълнение на
задълженията на застрахования, да паркира на охраняем паркинг, предвид
съпътстващите действия на шофьора, за които той дал обяснения. Случаите по
чл.211 т.2 и чл.207 ал.2 пр. посл. от КЗ /отм./ касаели виновно неизпълнение от
страна на застрахования на задължения, като отказът за плащане на тези
основания бил само правна възможност. Ако се приемело противното, то т.13.5. от
Раздел II „Общи изключения” към ОУ на застраховката се явявала нищожна клауза, на
осн. чл.26 ал.1 пр.І и ІІ от ЗЗД. След като ответникът подписал
застрахователната полица и приел плащането на премия, той приел и задължението
да покрие всички рискове, в съответствие с чл.1 т.1 от Конвенцията CMR и чл.2 от ОУ, иначе се обезсмисляли целите на договора за имуществено
застраховане и се придавало неравнопоставено положение на страните по договора.
Ако се приемело, че т.13.5. от ОУ съставлявали значително неизпълнение по
смисъла на чл.211 т.2 от КЗ /отм./, това противоречало не само на националното
законодателство, но и на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, вр.§ 13а т.9 от ЗЗП. Предвид
получени от товарополучателите претенции, „Ем Джи Ел – БГ” ООД предявил
претенции към ищеца по щетата в размер на 2 086,16 евро, с левова равностойност
4 080,17 лв. и те подписали три протокола за компенсиране на описаните
липси чрез прихващане с последващи ищцови приходи по бъдещи поръчани му превози
на обща стойност от 4 078,80 лв., с което ищецът покрил щетите от
кражбата. За така нанесената имуществена щета, ответникът следвало да заплати
на ищеца застрахователно обезщетение, а така също и обезщетение за забава,
считано от 26.03.2016 г. – 15 дни от датата на представяне на пълната изискуема
документация – чл.36 от ОУ и чл.208 ал.1 от КЗ, до датата на предявяване на
иска.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което осъди
ответника, да му заплати обезщетение по договор за застраховка за риск „кражба“
в размер на общо 4 080,18 лв. /2 086,16 евро/, представляващи платено от
ищеца на спедитора „Ем Джи Ел – БГ” ООД обезщетение за кражба на товар, в т.ч.:
1.
4 вида товар с получател „Експо Джорджия“ АД – Грузия, а
именно:
-
144 бр. ножове за десерт;
-
144 бр. десертни вилици;
-
144 бр. десертни вилици;
-
108 бр. десертни вилици;
-
24 бр. вилици за торта; на обща стойност 2 127,28
лв. /1 087,66 евро/, прихванати от спедитора от дължими суми на ищеца по последващи
превози, въз основа на протокол за прихващане на взаимни задължения от
12.05.2016 г.;
2.
3 позиции по фактура – товар с получател фирма „Полиграф“
– Грузия, а именно:
-
Rapid 106/66 Rapid elektro-helfer /бърз електротелбод/ - 1 брой;
-
Rapid Heftklamern 66/8 /телчета за бърз електротелбод/ - 100 000 броя;
-
Heftklamern 66/8 /телчета
за телбод/ - 5 000 000 броя; на обща стойност 1 852,17 лв. /947
евро/, прихванати от спедитора от дължими суми на ищеца по последващи превози,
въз основа на протокол за прихващане на взаимни задължения от 22.01.2016 г.;
3.
1 вид товар с получател „Телиани Вели“ АД – Грузия, а
именно:
-
коркови тапи за шампанско – 1 000 броя.; на обща
стойност 100,73 лв. /51,50 евро/, прихванати от спедитора от дължими суми на
ищеца по последващи превози, въз основа на протокол за прихващане на взаимни
задължения от 22.01.2016 г.; както и да му заплати обезщетение за забава в
размер на 61,24 лв. за периода 26.03.2016 г. – 18.05.2016 г.; ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и направените по делото разноски. Ищецът се
представлява от пълномощник в открито с.з., който поддържа предявените искове и
иска уважаването им изцяло, като основателни и доказани.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК. Оспорва предявения иск изцяло по основание и
размер, като неоснователен и недоказан. Признава наличието на валиден
застрахователен договор по застраховка
„Отговорност на превозвача на товари по шосе”, полица № 1332250150011, сключена
между ищеца и ЗАД „Виктория”, със срок на действие от 0 часа на 05.08.2015 г.
до 24 часа на 04.08.2016 г. Възразява обаче, че вредата е настъпила при
обстоятелства, които не представлявали покрит риск и изключвали отговорността
на ответника, поради което и той отказал плащане. Приложими в случая били ОУ на
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, а според т.13.5, вр.
т.13 от тях, тя не покривала отговорността на превозвача за загуба или повреда,
вследствие кражба на или от превозното средство, паркирано на неохраняем
паркинг или спряно и оставено без охрана, докато е било под отговорността на
застрахования. Ответникът твърди, че в случая натоварената композиция е била
оставена от ищеца именно на неохраняем паркинг, което изключвало отговорността
на ответника. Застрахователната полица и ОУ били неразделна част и в своята
съвкупност материализирали застрахователния договор. В ОУ, които се връчвали на
застрахования, удостоверено със самата полица, не се полагали негов подпис и
дата. С подписването на полицата ищецът се е съгласил да сключи договора при
условията, описани в нея и в ОУ. Какво се има предвид под охраняем паркинг било
общоизвестно, а и описано в писмо от ответника до ищеца от 03.05.2016 г. Във
връзка с ищцовите твърдения за приложението в случая на чл.211 т.2 от КЗ
/отм./, следвало да се има предвид, че от отговорност се освобождава
застрахователят, а не застрахованият, който продължавал да отговаря пред
товарособственика или друго правоимащо лице на общо основание - чл.17 §1 от Конвенцията CMR. Разпоредбата на т.13.5 от ОУ представлявала гаранция за положена от
превозвача нужна грижа и добросъвестност за предотвратяването на конкретния
риск. Видно от исковата молба било, че ищецът е наясно с местонахождението на
охраняемите паркинги по пътя му, а процесният не фигурирал сред
одобрените от IRU. В случая при сключването на договора за застраховка, която била
доброволна, не били предоговаряни клаузите от ОУ, на осн. чл.186 ал.1 от КЗ
/отм./. Ето защо, ответникът възразява, че т.13.5 от ОУ не противоречи на
повелителните норми на КЗ, нито на добрите нрави. В случая неприложими били
нито ЗЗП нито Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г., т.к. те касаели
потребителите, респ. физически лица, а ищецът не бил такова. Дори и да се
приемело, че процесният паркинг е охраняем, отново не възниквало задължение за
ответника, да плати застрахователно обезщетение, т.к. тогава приложим бил
чл.17.2. пр. посл. от Конвенцията, респ. т.6 от ОУ. При такава хитопеза
следвало да се приеме, че превозвачът няма вина за настъпилото събитие по
независещи от него причини, които не е могъл да предвиди и избегне – кражба от
МПС от охраняем паркинг по време, по което водачът е в законоустановена
почивка. В ОУ нямало текст, задължаващ застрахователя да плати обезщетение, ако
кражбата е настъпила на охраняем паркинг, като в такъв случай приложими били
горецитираните норми. Ответникът оспорва ищцовото твърдение, че плащайки
процесната сума на спедитора, е придобил правото да претендира възстановяването
й от ответника, като правоприемник на ЗАД „Виктория“, респ. той не бил активно
легитимиран за това. Според т.37.2. от ОУ, застрахователното обезщетение се
изплаща на застрахования, когато със знанието на застрахователя или въз основа
на влязло в сила съдебно решение, той е удовлетворил претенциите на увреденото
лице – товародателя или получателя на стоката. Тези предпоставки в случая не
били налице. Ответникът оспорва факта, че ищецът е платил претендираната в
настоящото производство сума на спедитора. Но дори и да се докажело, че
претендираната сума е платена от ищеца на спедитора, това не обосновавало
основателността на ищцовата претенция по гореизложените ответни съображения.
Предвид изложеното, ищецът иска отхвърляне на предявения иск изцяло като
неоснователен и недоказан, като му се присъдят деловодни разноски, вкл. за
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78 ал.8, вр. ал.3 от ГПК, в размер на
519,90 лв. Иска намаляване на ищцовите разноски за адвокат, на осн. чл.78 ал.5
от ГПК, ако те надвишават минималните размери по Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В открито с.з. ответникът не изпраща
свой процесуален представител, в писмена молба по делото поддържа изцяло
отговора си на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото се представи и прие застрахователна
полица „Отговорност на превозвача на товари по шосе” с №
1332250150011/05.08.2015 г., издадена на основание писмено предложение, в
съответствие с ОУ за застраховане отговорността на превозвача на товари по шосе
и срещу заплащане на застрахователна премия – от застрахователя ЗАД „Виктория”
– Хасково на застрахования - ищцовото дружество. Валидността на полицата е от 0
ч. на 05.08.2015 г. до 24 ч. на 04.08.2016 г., с териториален обхват на
застрахователното покритие – международни превози на територията на Европа и
Азия. Посочено е, че застрахованият изпълнява професионалните си задължения с
товарен автомобил Скания Р 124-420 с рег. № Х *** ВС и всички ремаркета. В
полицата е визиран и лимитът на отговорността на застрахователя – по действителния
размер на вредите, но не повече от чл.23 на
Конвенцията CMR и протокол към нея – чл.2, а
именно 8,33 СПТ /Специални права на тираж/ на килограм товар, но не повече от
150 000 евро в агрегат на застраховката. Застрахователното покритие по
полицата е валидно за всеки превоз от момента на издаване на CMR-товарителницата до момента на пристигане на товарния автомобил в мястото,
обозначено за краен пункт. В полицата е посочено, че застрахованият е получил
ОУ за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, неразделна
част от полицата, както и е получил информация по чл.185 ал.3 от КЗ. Полицата е
подписана от представители и на двете дружества. Ищецът представи по делото и
ОУ за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе”, приети от УС
на ЗАД „Виктория”, в сила от 04.04.2014 г. Не е спорно по делото, а и от
представени справки от правно-информационна система се установява, че ответното
дружество е правоприемник на ЗАД „Виктория”.
До ищцовото дружество, като превозвач, е била отправена
заявка-договор за извършване на международен превоз на товари с възложител „Ем
Джи Ел – БГ” ООД – Хасково, като спедитор, от 04.01.2016 г. – от България до
Грузия, с дата на товарене 04.01.2016 г. и дата на разтоварване 11.01.2016 г.,
на стока – групаж, с автомобил Х *** ВС/ Х **** ЕЕ, с маршрут България – Турция
– Грузия. Заявката носи подписи и печати на двете дружества, с което условията
й се считат за договорени. Като писмено доказателство по делото се представи и
прие в превод от турски език протокол за снемане на показания от тъжител, снети
в Околийска дирекция на жандармерията – Чаталджа на 07.01.2016 г. по повод
кражба. Показанията са били дадени от Х.Н.от гр. Хасково, във връзка с кражба
от каросерията на управлявания от него ТИР с рег. № Х **** ЕЕ, извършена на
07.01.2015 г. на паркинг за тирове – Чаталджа. Лицето сочи, че на 06.01.2015 г.
превозното средство било натоварено и към 18 ч същия ден пристигнал на паркинг
– Чаталджа, където спрял за почивка. Заспал към 20 ч., събудил се към 3 ч. на 07.01.2015
г. и забелязал, че е имало влизане в каросерията чрез разрязване на брезента,
след което се обадил на жандармерията. В подобен смисъл са и приложените
саморъчни обяснения от Христо Димитров Николов, в които обаче за дата на
инцидента се сочи 07.02.2016 г. Допълнително се сочи, че на паркинга на
Чаталджа били и негови колеги, с които се разбрали за часа на ставане, а на
сутринта и другите установили, че и техните брезенти са леко срязани. По делото
се представиха три броя протоколи за приемане – предаване на товар от
18.01.2016 г., съставени в гр. Тбилиси, Грузия, всички подписани от името на
ищцовото дружество от водача Христо Николов. Единият протокол е подписан още от
представител на получателя „Експо Джорджия“ АД – Грузия, в уверение на това, че
по време на превоза на турска територия е изгубен/откраднат следният товар - 4
вида товар - кутия № 1 – 144 бр. ножове за десерт; кутия № 6 – 144 бр. десертни
вилици; кутия № 7 – 144 бр. десертни вилици; част от кутия № 8 – 108 бр.
десертни вилици; и част от кутия № 8 – 24 бр. вилици за торта; всичко на обща
стойност 1 008,96 евро. Тази обща сума е цитирана и в т.20 – плащания на
приложената товарителница за превоза, изготвена в Хасково на 06.01.2016 г., с
отразена дата на получаване на стоките 18.01.2016 г. Вторият протокол е
подписан още от представител на получателя „Полиграф“ – Грузия, в уверение на
това, че по време на превоза на турска територия е изгубен/откраднат следният
товар – 3 позиции по фактура - Rapid 106/66 Rapid Elektro-Hefter - 1 брой; Rapid Heftklammern 66/8 -
100 000 броя; Heftklammern 66/6 - 5 000 000 броя; всичко на обща стойност 947 евро. Тази обща сума е цитирана и в т.19 – специални споразумения на приложената товарителница за
превоза, изготвена в Хасково на 06.01.2016 г., с отразена дата на получаване на
стоките 18.01.2016 г. Третият протокол е подписан още от представител на
получателя „Телиани Вели“ АД – Грузия, в уверение на това, че по време на
превоза на турска територия е изгубен/откраднат следният товар – опаковка –
коркови тапи за шампанско – 1 000 броя; всичко на обща стойност 51,50
евро. Тази обща сума е цитирана и в т.20 – плащания на приложената
товарителница за превоза, изготвена в Хасково на 06.01.2016 г., с отразена дата
на получаване на стоките 18.01.2016 г.
На 08.01.2016 г. ищецът е подал до ЗАД „Виктория” – офис Хасково
уведомление за щета по процесната застрахователна полица, а именно за
процесната кражба на превозван товар от 07.01.2016 г. в Турция. Същото е било
заведено като преписка № 266899, като на 11.02.2016 г. застрахователят му е
изискал допълнителни документи по приложен списък, препратенr на ЦУ – София Дирекция „Специални
щети” с писмо изх. № **********/10.02.2016 г. От ответника, като универсален
правоприемник на ЗАД „Виктория”, с писмо изх. № *********/16.02.2016 г. са
изискани допълнителни документи от ищеца, изпратени им с писмо изх. № **********/11.03.2016 г. от фронт-офис –
Хасково. Отговорът на ответното дружество по преписката е изпратен на ищеца с
писмо изх. № *********/30.03.2016 г. В него се сочи, че товарният автомобил с
ремарке са били паркирани на обособено разширение за паркиране на път Е80, в
близост до гр.Чаталджа, Турция на 07.02.2016 г., като на 08.02.2016 г. сутринта
било установено, че брезентът на ремаркето е разрязан и има липсваща стока.
Този паркинг бил свободно достъпен, без ограждение, бариера и реална охрана,
като не фигурирал в списъка с одобрени паркинги на IRU. Съгласно т.13.5. от ОУ на застраховката „Отговорност на
превозвача на товари по шосе”, застрахователят не покривал отговорността на
превозвача за загуба или повреда, в слeдствие на кражба на или от превозното средство, паркирано на неохраняем
паркинг или спряно и оставено без охрана, докато е било под отговорността на
застрахования. Ето защо, ответникът е отказал изплащане на застрахователното
обезщетение по преписката. Този отговор е бил обжалван от ищеца пред ответника,
на което му е било отговорено с писмо с изх. № *********/03.05.2016 г., в което
потвърждава съображенията си за отказа по гореизложените мотиви, като допълнително
сочи, че паркирането на неохраняем паркинг било съществено нарушение по чл.211
т.2 от КЗ, т.к. многократно увеличавал риска „кражба”.
От 03.02.2016 г. е писмо, изпратено от „Експо Джорджия“ АД – Грузия до ЗК
„Виктория” относно камион/ремарке с рег. № Х *** ВС/ Х **** ЕЕ, пристигнал в
Тбилиси на 18.01.2016 г., като след митническа проверка била установена
загубата на 4 кутии с прибори за хранене на обща стойност 1 008,96 евро и
контролна такса от 78,70 евро, общо 1 087,66 евро, за които попълнили искане.
Ищецът представи по делото още справка за изчисляване на законна лихва за
просрочени задължения, видно от която върху главница от 4 078,80 лв. за
периода от 26.03.2016 г. до 18.05.2016 г. /датата на предявяване на иска/
дължимото обезщетение за забава е в размер на 61,24 лв.
По
искане на ищеца, по делото се назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза,
чието заключение съдът приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото
лице е извършило проверка на материалите по делото и в счетоводството на ищеца.
Проследявайки счетоводното движение за
При така установената фактическа обстановка, съдът
достига до следните правни изводи по основателността на предявенине искове:
Релевантните факти, обуславящи основателност на исковата
претенция, са наличие на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка "Отговорност на превозвача на товари по
шосе", настъпване на соченото застрахователно събитие по време на действие
на договора при извършване на превоз със застрахованото имущество, реализирани
имуществени вреди. Същите са в тежест на ищеца, който следва да проведе пълно и
главно доказване. В тежест на ответника е да установи правоизключващите
отговорността му обстоятелства.
Не се спори, а и се доказа, че между ищеца, като застрахован, и
застрахователно дружество, чийто правоприемник е ответникът, като
застраховател, е сключен договор за застраховка "Отговорност на превозвача на товари по шосе", със срок 05.08.2015 г.
-04.08.2016 г. Отношенията между страните, във връзка с този договор следва да
се уредят въз основа разпоредбите на част ІV от отменения Кодекс за
застраховането /в сила от 01.01.2006 г./, на основание § 22 ПЗР от сега
действащия КЗ, обн. ДВ бр.102/29.12.2015 г.
Приложими са и разпоредбите на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз
на стоки (CMR). По категоричен начин по делото се
установи, че ищецът е международен автомобилен превозвач, сключил с трето
неучастващо по делото лице – „Ем Джи Ел – БГ” ООД -
спедиционен договор, обезщетяването на вреди по който се претендира. Договорът
касае превоза от ищеца на товар - групаж от България, през Турция до Грузия, с
дати на товаренето и разтоварването, съответно – 04.01.2016 г. и 11.01.2016 г.
Същият се установява от представените по делото издадени на 06.01.2016 г. три
броя товарителници /чл.4 от Конвенцията/. Условията на договора в случая се установяват от
изпратената от спедитора на ищеца-превозвач транспортна заявка от 04.01.2016 г. /агр. чл.9 §1 от Конвенцията/. Видно от отбелязванията в
самите товарителници, превозът не е бил извършен, според уговореното – просрочен
е бил срокът на доставката, извършена на 18.01.2016 г., като част от
превозвания товар не е достигнала до получателя си, поради кражбата й на
07.01.2016 г. от товарната композиция на територията на Турция. Тези
обстоятелства не са спорни между страните по делото, а и се установиха по
категоричен начин от събраните по делото доказателства. Основният спорен между
страните въпрос е, дали за така настъпилото събитие, по силата на горепосочения
застрахователен договор, следва да се ангажира отговорността на ответното
дружество. След съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал,
съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен.
Преди всичко, съдът приема, че спрямо процесния застрахователен договор са
приложими представените ОУ за застраховка „Отговорност на превозвача на товари
по шосе”, в сила от 04.04.2014 г., като ищцовите твърдения за обратното, счита
за неоснователни. По правилото на чл.186 ал.1 от КЗ /отм./, ОУ на
застрахователя, установени отнапред за сключването на определен вид
застраховка, обвързват застрахования, ако са му били предадени при сключването
на застрахователния договор и той е заявил писмено, че ги приема; ставащи
неразделна част от застрахователния договор. В процесната застрахователна
полица е посочено изрично, че застрахованият е получил ОУ за застраховката,
явяващи се неразделна част от полицата. С това и с подписването и
подпечатването на полицата от представител на ищцовото дружество, съдът приема,
че е било удовлетворено цитираното законово изискване. Съгласявайки се, че ОУ
стават неразделна част от договора, във връзка с горецитирания законов текст,
ищецът на практика е заявил писменото си съгласие, че приема тези ОУ. Липсват
данни, до датата на предявяване на настоящите искове, в т.ч. и в депозираната
пред ответника жалба против отказа му – ищецът да е възразил против
приложението на ОУ към процесния застрахователен договор. В този смисъл,
оспорването на тяхното действие едва след настъпването на застрахователното
събитие и с предявяване на исковете, и то изключително в една тяхна точка, с
оглед интереса на ищеца, представлява злоупотреба с права. Още повече, че
ищецът по занятие е международен автомобилен превозвач,
комуто очевидно се налага сключването на множество застраховки от вида на
процесната и в случаи на възражения против техните ОУ, той следва да е наясно с
възможността да не приеме ОУ в момента на сключване на застрахователния
договор. От тази възможност ищецът в случая не се е възползвал. Той е въвел
възражения за нищожност на клаузата на т.13.5. от Раздел II „Общи изключения” към ОУ на застраховката, на осн. чл.26 ал.1 от ЗЗД,
които съдът намира за неоснователни. В случая се касае за доброволна, а не за
задължителна застраховка, поради което и обемът на риска, който ще носи
застрахователят, се определя с договора между
страните, като липсва нормативно определено съдържание на покритите рискове по
имуществена застраховка "Отговорност на превозвача на товари по
шосе".
Предвид изложените съображения, съдът
приема, че спорните взаимоотношения между страните по делото следва да се
уредят въз основа на сключения помежду им застраховетлен договор, неразделна
част от който са ОУ, във връзка с приложимата нормативна уредба. На тази именно
база е основното възражение на ответника, за да не изплати претендираното от
ищеца обезщетение – възражението, че кражбата на стоката е станала на
неохраняем паркинг, където за през нощта е бил паркиран товарният автомобил с
ремарке към него. Това възражение съдът намира за неоснователно и недоказано.
Установиха се по делото обстоятелствата, при които е възникнало
застрахователното събитие. На 06.01.2016 г.
превозното средство е било натоварено в гр. Хасково и към 18 ч същия ден е
пристигнало на паркинг – Чаталджа, Турция, където водачът го спрял за почивка
за през нощта. По същото време там нощували и други негови колеги, като взаимно
се уговорили за часа си на ставане на следващия ден. Към 20 ч. шофьорът заспал,
събудил се към 3 ч. на 07.01.2016 г. и установил, че е имало влизане в
превозното средство чрез разрязване на брезента, след което се обадил на
жандармерията, а по късно се установили и конкретните липси в товара. И
останалите шофьори установили срязвания на брезентите си. Според ОУ на
застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе” - т.13.5, вр. т.13,
тя не покрива отговорността на превозвача за загуба или повреда, вследствие
кражба на или от превозното средство, паркирано на неохраняем паркинг или
спряно и оставено без охрана, докато е било под отговорността на застрахования.
Съдът намира обаче, че тази уговорка не изключва отговорността на ответника в
случая.
Основанията, при които застрахователят по
имуществена застраховка може да откаже изплащане на застрахователно
обезщетение, са уредени в закона - чл. 189 ал. 4, чл. 190 ал. 2, чл. 206 ал. 3,
чл. 207 ал. 2, чл. 211 от КЗ /отм./. Общото помежду им е, че правото на отказ
за изплащане на обезщетение е признато във връзка с неизпълнение на задължения
на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са
значителни от гледна точка на интереса на застрахователя, защото имат отношение
към настъпването на застрахователното събитие и/или към вредите от него или при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето
ползващо се лице. В настоящия случай застрахователят е отказал изплащането на
застрахователно обезщетение, като е мотивирал отказа си с изключение,
предвидено в разпоредбите на т.13.5, вр. т.13 от ОУ.
За значително с оглед интереса на
застрахователя в съдебната практика се приема такова неизпълнение, което е било
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие или е
увеличило риска от настъпването му. Съгласно съдебната практика, за да обуслови
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, неизпълненото задължение на
застрахования трябва да бъде такова, че при изпълнението му не би се стигнало
до настъпване на застрахователното събитие. Ето защо, по аргумент на цитираните
разпоредби, тази причинна връзка следва да е налице и в случаите, когато
неизпълненото задължение, произтича не от закона, а от договора, за да възникне
основание за отказ за плащането на обезщетението по чл. 211 т. 2 от КЗ /отм./.
Не може по договорен път причинната връзка да бъде презумирана, като същата
следва да се докаже в процеса, на основание чл. 154 ГПК, от застрахователя. В
този смисъл е и задължителната съдебна практика, постановена с решение №
49/29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ТК.
В настоящия случай, ответникът
преди всичко не доказа, процесният автомобил да е бил паркиран именно на
неохраняем паркинг. В тази връзка, неуточнено остава и какво именно има предвид
под такъв паркинг. Неоснователно е възражението му, че какво се има предвид под охраняем паркинг било общоизвестно, а и описано в
писмо от ответника до ищеца от 03.05.2016 г., което очевидно следва сключването
на договора помежду им и настъпването на застрахователното събитие. Нещо
повече, съгласно чл. 186 ал. 5 т.1 от КЗ
/отм./, ОУ трябва ясно и недвусмислено да определят покритите рискове и
изключенията от покритието им. А в случая това не е сторено по отношение
дефиниране на изключението - паркиране на превозното средство на неохраняем
паркинг. Дори и да се приеме, че между страните по застрахователния договор не
е имало съмнение относно дефиницията на «неохраняем паркинг» по ОУ, визирането
на задължение за ищеца, да не паркира на такъв само по себе си е недостатъчно
да обоснове недължимост на обезщетение в тази конкретна хипотеза. Дори и да се
приеме, че в нарушение на това си задължение ищецът е паркирал превозното средство
на такъв паркинг, неизпълнението на това задължение следва да е значително, с
оглед интереса на застрахователя. Обосноваване на такава значителност и
доказването й, вкл. в причинност към увеличения риск от настъпването на
застрахователното събитие, ответникът не извърши. По делото се установи, че
товарът с автомобила не са били оставени произволно и
безстопанствено на общодостъпно обществено място без контрол и наблюдение, а на
паркинг, използван по същото време и от други товарни автомобили за престой, с
водачите на които ищцовият водач се е познавал и е направил уговорки.
Ответникът нито твърди, нито доказа, поради какви конкретно причини с
паркирането на този конкретно паркинг се е увеличила вероятността от
извършването на кражба на товара, както и че ако не бе използван именно този
паркинг, то кражба въобще не би настъпила.
За неоснователно съдът намира и ответното възражение, че
дори и да се приемело, че процесният паркинг е охраняем,
отново не възниквало задължение, да плати застрахователно обезщетение, т.к.
тогава приложим бил чл.17.2. пр. посл. от Конвенцията, респ. т.6 от ОУ, т.к.
настъпилата кражба била обстоятелство, което превозвачът не е могъл да избегне, с последици, които не е могъл да
преодолее. Това е така, доколкото събитието кражба не би могло да се определи
като неизбежно и непреодолимо, така каквато би била една природна стихия
например. Възприемането на ответната теза би означавало, че процесният
застрахователен договор с ОУ към него във всички случаи не покриват риска
кражба на или от превозното средство, каквато клауза не съдържа. В този смисъл,
изцяло несъстоятелно и негов интерес е ответното възражение, че в ОУ нямало текст, задължаващ застрахователя да плати обезщетение, ако
кражбата е настъпила на охраняем паркинг, поради което такова не се следвало.
Предвид изложените съображения, следва да се приеме, че в
случая не е налице хипотезата на т.13.5. от ОУ и ответникът не е освободен от
заплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл.211 т.2 от КЗ
/отм./, предоставящ му единствено възможност за това. Следва да се приеме още,
че ищецът е активно материално правно легитимиран, да предяви процесните
искове, като ответното възражение за обратното е неоснователно. От назначената
по делото експертиза се установи, че в резултат на извършени прихващания на
вземането на спедитора за дължимото му обезщетение за настъпилите от кражбата
липси в товара с насрещни вземания на ищеца – е било изцяло погасено
задължението на ищеца като превозвач за изплащане на обезщетение на спедитора,
във връзка с настъпилото събитие. Неоснователно в тази връзка е позоваването от
страна на ответника на т.37.2. от ОУ, чиито предпоставки не били налице.
Разпоредбата сочи, че застрахователното обезщетение се изплаща на
застрахования, когато със знанието на застрахователя или въз основа на влязло в
сила съдебно решение, той е удовлетворил претенциите на увреденото лице. Същата
обаче не следва да се тълкува като друго изключение на отговорността на
застрахователя по процесния договор. За наличието на визираните в нея
предпоставки, ответникът не е изискал допълнителни писмени доказателства от
ищеца. А предвиждането на знание от застрахователя за извършеното плащане или
базирането му единствено на влязло в сила съдебно решение противоречи на
императивната законова норма на чл.208 ал.1 от КЗ /отм./, че при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок – не по-дълъг от 15 дни, считано от деня, в който
застрахованият е изпълнил
задълженията си по чл. 206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3. Не се спори, а и от
представеното по делото уведомление за щета се установи, че ищецът в срок още в
деня след кражбата е уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие
– кражба на част от товара. С това той е изпълнил
задължението си за уведомяване на застрахователя по процесния застрахователен
договор, визирано в т.30.1. от ОУ, вр. чл.206 ал.1 от КЗ. Ответникът не спори,
че ищецът му е представил всички необходими и допълнително изискани му документи.
Предвид гореизизложеното, не се установява по делото,
ответникът да е имал основание, да откаже на ищеца плащане на обезщетение, нито
на специалните основания по чл.215 ал.5 от КЗ /отм./, нито на общите такива по
чл.211 от КЗ /отм./. Тежестта на доказване наличието на такова основание е у
ответника, който не проведе пълно доказване в тази насока. Установиха се всички
елементи от сложния фактически състав, обосноваващ основателността на
предявения главен иск. Относно размера на този иск, приложимо е правилото на
чл.208 ал.3 изр. І от КЗ /отм./, според което обезщетението трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. В процесната
застрахователна полица е определен лимитът на отговорността на застрахователя –
до действителния размер на вредите с препращане към чл.23 от Конвенцията.
Според т.1 от тази норма, когато превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това
обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето,
когато е била приета за превоз. Според задължителната съдебна практика,
присъжданото застрахователно обезщетение за вреди по имуществена застраховка
трябва да съответства на реалния размер на вредата към деня на събитието, за да
може да покрие действителната или възстановителната стойност на увреденото
застрахователно имущество. В настоящия случай ответникът не възрази нито по
претендираните по вид и количества липси, нито против размера на претендираното
от ищеца обезщетение за тях. От представените по делото писмени доказателства и
от назначената експертиза се установи, че общата стойност на
липсите е 2 086,16 евро, с левова равностойност 4 080,18 лв., в т.ч. за
товара с получател „Експо Джорджия“ АД – Грузия, на обща стойност 1 087,66
евро, вкл. инспекционна такса от 78,70 евро, или 2 127,28 лв., а именно:
кутия № 1 – 144 бр. ножове за десерт; кутия № 6 – 144 бр. десертни вилици;
кутия № 7 – 144 бр. десертни вилици; част от кутия № 8 – 108 бр. десертни
вилици; и част от кутия № 8 – 24 бр. вилици за торта; за товара с получател
фирма „Полиграф“ – Грузия, на обща стойност 947 евро, или 1 852,17 лв., а
именно: Rapid 106/66 Rapid Elektro-Hefter - 1 брой; Rapid Heftklammern 66/8 -
100 000 броя; Heftklammern 66/6 - 5 000 000 броя; за товара с получател „Телиани Вели“
АД – Грузия на стойност 51,50 евро, или 100,73 лв., а именно: опаковка –
коркови тапи за шампанско – 1 000 броя. Относно таксата, заплатена от
„Експо Джорджия“ АД – Грузия, в размер на 78,70 евро, данни за която се
съдържат в изпратено от фирмата до застрахователя писмо – следва да се има
предвид визираното в т.34 от ОУ. Клаузата сочи, че застрахователят изплаща и
всички разумно направени разходи за установяване на причините и размера на
вредите, с максимален размер 5% от стойността на товара, но не повече от
10 000 лв. Доколкото не се направиха възражения против размера и на така
претендираната такса и не се установи стойността на целия товар за посоченото
дружество – ищцовата претенция за същата следва да се уважи в пълен размер.
Предвид гореизложените съображения, главният иск като
основателен и доказан следва да се уважи изцяло. По отношение на акцесорния
иск, както се посочи, срокът на застрахователя за плащате на застрахователно
обезщетение е не по-дълъг от 15 дни, считано от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си по чл.
206, ал. 1 или 2 и чл. 207, ал. 3. Най – късният от тези начални моменти, вр.
т.36 от ОУ, в случая е представянето от страна на ищеца на допълнително
изисканите му от ответника документи, за които не се спори, че са били всички необходими. По делото се установи, че изисканите
допълнителни документи от ищеца, са били изпратени с писмо с изх.№ от
11.03.2016 г. от фронт-офис – Хасково до ЦУ в София. От този момент, неоспорен
от ответника, ищецът претендира, че е започнал да тече срокът за застрахователя
да плати, което той не е сторил. Така именно на сочената от ищеца дата
26.03.2016 г. ответникът е изпаднал в забава, предвид на което и акцесорният
иск се явява доказан в своето основание за периода от 26.03.2016 г. до 18.05.2016
г. /датата на предявяване на иска/. Относно размерът му, по делото не се
събраха достатъчно доказателства, предвид на което и на основание чл.162 от ГПК, съдът го определи по своя преценка, с помощта на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
а именно в размер на 61,33 лв. Доколкото обаче акцесорният иск е предявен за
по-малката сума от 61,24 лв., същият следва да се уважи до този размер. Предвид
крайната дата на присъденото обезщетение за забава, законната лихва върху
главницата следва да се присъди от следващия ден – 19.05.2016 г. до
окончателното изплащане.
Предвид изложените
съображения, предявените обективно съединени искове следва да се уважат изцяло,
така както са предявени. С оглед на това и на
основание чл.78 ал.1, вр чл.80 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 983 лв., от които 213 лв.
за държавна такса, 520 лв. за адвокатско възнаграждение и 250 лв. за вещо лице.
Неоснователно е ответното възражение за прекомерност на заплатения от ищеца на
адвоката му хонорар, доколкото размерът му е съобразен с чл.7 ал.2 т.1 и 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, още повече че в случая са предявени обективно съединени искове.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район „Оборище”, бул. „Княз Ал. Дондуков”
№ 68, представлявано от Данчо Христов Данчев; ДА ЗАПЛАТИ на „Ен Ви Транспорт” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, ул. ”Одрин” № 13 ет.1 ап.1, представлявано
от управителя Антон Николов Василев; застрахователно
обезщетение по застрахователна полица „Отговорност на превозвача на
товари по шосе” с № 1332250150011/05.08.2015 г. за настъпило на 07.01.2016 г.
застрахователно събитие – кражба на част от превозван товар; а именно в общ
размер от 4 080,18 лв.,
представляващи равностойността на откраднатия товар, както следва: за товара с
получател „Експо Джорджия“ АД – Грузия, на обща стойност 2 127,28 лв.,
в т.ч. и равностойността на инспекционна такса от 78,70 евро, а именно: кутия №
1 – 144 бр. ножове за десерт; кутия № 6 – 144 бр. десертни вилици; кутия № 7 –
144 бр. десертни вилици; част от кутия № 8 – 108 бр. десертни вилици; и част от
кутия № 8 – 24 бр. вилици за торта; за товара с получател фирма „Полиграф“ –
Грузия, на обща стойност 1 852,17 лв., а именно: Rapid 106/66 Rapid Elektro-Hefter - 1 брой; Rapid Heftklammern 66/8 -
100 000 броя; Heftklammern 66/6 - 5 000 000 броя; за товара с получател „Телиани
Вели“ АД – Грузия на стойност 100,73 лв., а именно: опаковка – коркови
тапи за шампанско – 1 000 броя; както и сумата от 61,24 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 26.03.2016 г. до 18.05.2016 г.; ведно със законната
лихва върху главницата
от 19.05.2016 г. до окончателното изплащане; както и деловодни разноски в общ размер на 983
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен от съобщението и връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Д.С.