Р Е
Ш Е Н
И Е
№307
09.05.2019 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Йорданка Попова ………………………………………………………….
Прокурор: ………………………………………………………………………………
като
разгледа докладваното от съдия Димитрова
административно дело № 1203 по описа на
съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 ал.1 от Кодекса за
социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на М.Т. ***,
подадена чрез пълномощник - адв. В. Ч., против
Решение № 1012-26-257-1 от 12.11.2018г. на Директора на Териториално поделение
на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата, подадена от М.Т.Т. против Разпореждане
№ О-26-999-00-**********/09.10.2018г. на Ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1
от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност, поради общо заболяване
по болничен лист № Е 20181******.
В жалбата се твърди, че обжалваният акт бил
незаконосъобразен. Данните, ползвани от персонален регистър, не отразявали
реалния осигурителен статус на жалбоподателката. Сочи се, че при изплатен
болничен лист за периода до 03.06.2018г., не бил налице правно значим факт, от
който да е налице промяна в осигуряването, за да се постанови обжалвания отказ.
Недопустимо и незаконосъобразно било разширително тълкуване на правна
разпоредба и постановяване на отказ на изплащането на обезщетение за временна
неработоспособност. Не била налице промяна в осигурителния статус на
жалбоподателката, за да се отказва изплащането на обезщетението по болничен
лист. Моли се за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане и връщане на преписката за изплащане на обезщетението по представения
болничен лист. Претендират се разноски.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
пълномощник, който моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Излага доводи в насока правилност и законосъобразност на оспореното
решение на административния орган. Моли за потвърждаването му. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Съдът, като съобрази данните по делото, намира за
безспорно установено от фактическа страна следното:
С придружително писмо с вх. № Р14-26-261-01-6662/05.09.2018г.
в ТП на НОИ – Хасково от жалбоподателката бил представен болничен лист № Е20181******
, издаден за периода от 24.07.2018г. до 03.09.2018г.
С Разпореждане №О-26-999-00-**********/09.10.2018г. на
Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково,
на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, било отказано
отпускане на парично обезщетение/помощ за общо заболяване на М.Т.Т. по Болничен
лист №Е20181******. В мотивите за отказа е посочено, че в качеството си на
земеделски производител, същата е осигурено лице само за риска инвалидност
поради общо заболяване за старост и за смърт, поради което към датата на възникване
на риска временна неработоспособност по представения болничен лист не отговаря
на условията на чл.10 и чл.40 от КСО и няма право на парично обезщетение.
Недоволна от така постановеното разпореждане, М.Т.Т. оспорила същото пред Директора на ТП на НОИ –
Хасково с жалба вх.№1012-26-257/25.10.2018г., по повод на която е издадено и
оспореното в настоящото производство Решение №1012-26-257-1 от 12.11.2018г. на
Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е
отхвърлена жалбата ѝ против издаденото разпореждане. В мотивите на
решението административният орган е възприел изцяло основанията за отказ за
изплащане на исканото обезщетение, изложени в Разпореждане
№О-26-999-00-**********/09.10.2018 г. на Ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Хасково.
Решение №1012-26-257-1 от 12.11.2018г. е връчено на Т.
(чрез адв. Ч.) на 14.11.2018г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне с баркод ИД PS 6300 00WQAK 4, а жалбата е подадена на 28.11.2018г.,
видно от известие за доставяне с бар код 20308404(л.38)
По делото е представено Удостоверение №22/12.12.2018г.
от „Шако хох хаус бау“ ЕООД – Хасково, издадено на М.Т.Т. в уверение на това,
че същата е назначена на работа с трудов договор по чл.67, т.1 от Кодекса на
труда от 24.03.2018 г. и е осигурена за всички осигурителни рискове.
С писмо изх. №
ВхК-РС-12#1 от
22.02.2019г. на Директора на Офис –Хасково при ТД на НАП-Пловдив по делото са
представени декларации за регистрация като самоосигуряващо се
лице, подадени от М.Т. Т.
съответно на на 18.11.2013г. , на 21.06.2018г. и на 02.07.2018г. От писмо изх. № ВхК
–НОИ-122#1 от 23.07.2018г. на Директора на офис Хасково при ТД на НАП –Пловдив
се установява, че декларацията от
02.07.2018г. за възобновяване на дейност като земеделски производител, считано
от 25.09.2017г. е подадена по електронен път
с вх.№ 260001831060001. Подадената декларация относно вида на
осигуряване за всички осигурени социални
рискове без трудова злополука и
професионална болест и безработица е отхвърлена със съобщение изх. № 26000183106084/02.2018г. –изборът на
вид осигуряване се прави извън седемдневният срок от започване или възобновяване на трудовата
дейност.
От регистъра на трудовите договори при НОИ за М.Т.(л.13)
се установява, че в периода 16.02.2007г.-02.04.2007г. М.Т. е имала
сключен трудов договор с „Бизнес пойнт София“ , гр. София. След прекратяване на това трудово правоотношение, на 18.11.2013г. жалбоподателката е подала декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице, в която е
декларирала, че упражнява дейност като земеделски производител, считано от
18.11.2013г. и ще се осигурява за всички
осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и
безработица.
Не е спорно, а и се установява от представените по
делото доказателства-и по конкретно от декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице от
21.06.2018г., че считано от 01.01.2015 г., Т. е прекъснала дейността си, като
земеделски производител. На 02.07.2018 г. оспорващата подала по електронен път
до Националната агенция за приходите Декларация за регистрация на
самоосигуряващо се лице вх.№26000183106001/02.07.2018г. за възобновяване на
дейността като земеделски производител, от дата 25.09.2017г., но в същата не е
заявила риска, за който ще се осигурява, поради което с друга декларация
вх.№26000183106084 от 02.07.2018 г. заявила, че ще се осигурява за всички
осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест и
безработица. От съобщение за резултати от обработката на подадени данни по
Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице с
вх.№26000183106084/02.07.2018г. става ясно, че декларация с вх.№26000183106084/02.07.2018г.
е била отхвърлена, поради направен избор на вид осигуряване извън 7-дневния
срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност.
Видно също
горецитирания регистър за трудови договори на М.Т., на 24.03.2018г. същата
е сключила трудов договор с „Шако Хох Хаус Бау“, гр. Хасково.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото годни,
допустими и относими писмени доказателствени средства, които са неоспорени и
като еднозначни,и безпротиворечиви
изцяло ги кредитира.
Въз основа на така установените факти, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен
акт и от лице с правен интерес, поради
което е допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореното решение
е постановено по реда и при условията на чл.117, ал.3, вр. с
ал.1, т. 2, б.„е“ от КСО, т.е.
актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност. От
компетентен орган, по смисъла на чл. 40, ал.3 от КСО, оправомощен със Заповед №
1015-26-287 от 28.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково(л.32) е издадено
и потвърденото с решението разпореждане.
Административният акт е обективиран в изискуемата
писмена форма и е подписан от издателя си. Същият съдържа както правни така и фактически
основания за издаването си , които си съответстват, следователно същият е
надлежно мотивиран.
При
извършената служебна проверка не се констатира преди издаване на оспореният
административен акт, да са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила, от категорията на съществените такива, а и такива не се твърдят от
жалбоподателката.
По
отношение основният спорен по делото въпрос, а именно съответствието на обжалваният акт с
материалният закон, съдът намира следното:
От установените по - горе факти, органът е направил
крайния извод, че към датата на настъпване на осигурителния риск лицето не е
притежавало съответните осигурителни права. Този извод е правилен.
Първоначално за яснота в настоящото решение следва да
бъде посочено, че в случая не е спорно по делото, че към дата на настъпване на
осигурителното събитие жалбоподателката е била осигурена за риска общо
заболяване при работодателя „Шако хох хаус бау“ ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от КСО,
осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично
обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца
осигурителен стаж не се отнася за лицата,
ненавършили 18-годишна възраст. В ал.3 е предвидено, че паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите
от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния
осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова
сметка. ***омощ, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по
изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено
от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в
давностния срок по чл.115, ал.2 лицето или осигурителят представят нови или
допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.
Или, правото на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, възниква при кумулативното наличие
на две предпоставки: 1. към момента на настъпване на осигурителното събитие
лицето да е осигурено, и 2. да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като
осигурен за този риск.
Регистрираните земеделски производители и
тютюнопроизводителите са обособени в обща група като самоосигуряващи се лица -
на основание чл.4, ал.3, т.4, вр. ал.4, вр. с §1, т.5 от ДР на КСО.
Съгласно §1, т.3 от ДР на КСО - осигурено е физическо
лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл.10, продължава и през периодите на чл.9, ал.2, т.1-3 и 5.
Самоосигуряващите се лица се смятат за
осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по
чл.6, ал.8, а лицата по чл.4а се смятат за осигурени за времето, през което са
внесени дължимите осигурителни вноски. В чл.10, ал.1 от КСО изрично е посочено,
че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват
трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. От посочените разпоредби
следва извода, че законодателят изисква кумулативно упражняването на дейност и
внасяне или дължимост на осигурителни вноски.
По делото не е спорно, че М.Т.Т. е регистрирана като
земеделски производител за периода от 18.11.2013г. до 01.01.2015г. и от
25.09.2017г. е възобновила дейност като земеделски производител. Същата била осигурена
за всички осигурителни рискове на ДОО за периода от 18.11.2013г. до
01.01.2015г. , но не и за периода от 25.09.2017г. до 31.05.2018г. Декларацията по
чл.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица (загл. изм. - ДВ, бр.
2 от 2010 г., в сила от 1.01.2010 г.) Т. е подала на 02.07.2018г. Декларирала
е, че възобновява дейност като земеделски производител, считано от
25.09.2017г., но в същата не е посочила вида на осигуряване. С последваща
декларация №26000183106084 от същата дата /02.07.2018г./ е заявила осигуряване,
считано от 25.09.2017г. за всички осигурени социални рискове без трудова
злополука и професионална болест и безработица. Така посочената декларация е
отхвърлена от НАП поради това, че изборът на вид осигуряване се прави извън
7-дневния срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност.
Започването, прекъсването, възобновяването или
прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано
самоосигуряващото се лице, и видът на
осигуряването се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния
директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната
териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в
7-дневен срок от настъпване на обстоятелството- чл. 1, ал.1 и ал.2 от Наредбата
за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на
работа в чужбина и морските лица. При започване и възобновяване на трудовата
дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния
срок, съгласно чл. 1, ал.3, изр. посл. от
цитирания подзаконов нормативен акт, лицето подлежи на осигуряване само
за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Заявеният от Т.
социален риск общо заболяване е несвоевременно включен и необезпечен от
наличните в нейния патримониум права към датата на настъпването му и поради
това правилно при разглеждане на въпроса следва ли на Т. да бъде отпуснато
исканото парично обезщетение временна неработоспособност поради общо заболяване
административния орган е приел, че към датата на настъпване на осигурителния
риск временна нетрудоспособност жалбоподателката не отговаря на условията на
чл.10 и чл.40 от КСО, съответно няма право на парично обезщетение за временна нетрудоспособност
по представения болничен лист №Е20181******, тъй като самоосигуряващо се лице –
земеделски производител е осигурено лице само за риска инвалидност поради общо
заболяване и за старост и смърт и не е осигурена за риска общо заболяване, а
осигуряването й от „Шако хох хаус бау“ ЕООД е започнало на 24.03.2018г., т.е.
към представянето на болничният лист не са били налице изискуемите 6 месеца в
осигуряване от този осигурител.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че по
същество правилно с оспореното решение е отхвърлена жалбата против разпореждане
№О-26-999-00-**********/09.10.2018 г. на За ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ Хасково. Ето защо, следва да бъде
постановено решение, с което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата на М.Т.Т.
срещу Решение №1012-26-257-1/12.11.2018г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково.
При този изход на делото, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съгласно
чл.78, ал.8, изр. второ от ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП, съдът определя в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т. ***, против Решение № 1012-26-257-1 от
12.11.2018г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Хасково, с което е
отхвърлена жалбата, подадена от М.Т.Т. против Разпореждане № О-26-999-00-**********/09.10.2018г.
на Ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите
ОСЪЖДА М.Т.Т. ЕГН **********,***, да
заплати на ТП на НОИ – Хасково юрисконсултско възнаграждение по делото в размер
на 100.00 (сто) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба
пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: