Р Е Ш Е Н И Е

 

№   ............

 

       16.04.2019 г., гр.***

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ***ският районен съд, единадесети наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА  НАЧЕВА

 

         При секретаря Тинка Гюрецова и в присъствието на прокурора .......... като разгледа докладваното от съдия Начева АНД № 572 по описа на същия съд за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е жалба от А.Т.И. ***, ЕГН **********, против НП № 18-0938-006433 от 05.12.2018 г. на Началник Сектор към О.н.М. ***, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 104 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 1 т. 6 от ЗДвП е наложено админитративно наказание глоба в размер на 150 лв. и за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179 ал. 2 пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание: глоба в размер на 200 лв.

   Твърди се, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради което се моли неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. П.Я. от ПАК,  като изразява становище относно незаконосъобразността на атакуваното НП и моли за неговата отмяна в частта относно наложеното на доверителят му административно наказание за нарушение на чл. 104 ал. 1 от ЗДвП, а в останалата част на НП не оспорва наложеното административно наказание.

         Ответникът по жалбата – Началник Сектор към О.н.М. ***, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на жалбата.

 

Съдът, като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и Закона, констатира следното:

 

         ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

 

         В АУАН бл. № 446997/28.03.2016 г., е посочено, че  жалбоподателят А.Т.И. управлявал на 25.11.2018 г. в гр.*** МПС лек автомобил „Фолксваген Голф” ДК № ***, и че като водач на визираното МПС  около 09:25 часа движейки се в същия гр. по ул. „***“ до № ***, посока към *** не осигурява предимство на движещият се зад него патрулен автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, с включени светлинен и звуков сигнал на специален режим на движение и при несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над автомобила унася се в дясно от пътното платно, като се удря челно в стълб на уличното осветление, като се завърта и се удря в жилищен имот на горепосочения адрес,  при което са нанесени материални щети  по автомобила, уличният стълб и жилищния имот, с щети по фасадата. Жалбоподателят управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Същият е изпробван в 10:10 ч. на същата дата с полеви тест Дрегер Дръгчек 3000 версия № 8325554, валиден до 05.2019 г., който е отчел положителен рузелтат  на канабис /ТНС/. На водача е издаден талон за медицинско изследване № 0036351, придружен със седем броя стикери с № А001058. Издаден е протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или упойващи вещества с бл. № 83/25.11.2018 г., като водачът е посочил че е консумирал канабис, като не посочва дата. Водача е съпроводен до СПО на ЦСМП гр. ***, където отказва да даде кръв за медицинско изследване.

Горното установили длъжностните лица при Сектор „ПП“ към ОДМВР-*** – актосъставителят В.М.Т. и свидетеля К.Ч.П.,  като за установените в съставения АУАН нарушения св. Т. вменил на А.Т.И. нарушения, както следва: на чл. 104 ал. 1 от  ЗДвП и на чл.20 ал. 2 от ЗДвП.

 

Въз основа на съставения АУАН и останалите материали по административната преписка административнонаказващия орган - Началник Сектор към ОДМВР-***, Сектор „ПП“-*** издал оспореното НП, в което А.И. бил наказан за две нарушения по акта, а именно за нарушение на чл. 104 ал. 1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В.М.Т. и К.Ч.П., АУАН серия АА № 075819/25.11.2018 г. на л. 2а, 7 бр. стикери № 0036651 на л. 3а, талон за изследване  № 0036651 на л. 4,  протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 25.11.2018 г. л. 6, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични  проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози  на л. 7, справка за нарушител/водач от л. 15 до л.21 от делото.

ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО ПО чл. 104 ал. 1 от ЗДвП

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен на 25.11.2018 г. състав на административно нарушение по смисъла на чл. 104 ал. 1 от ЗДвП от страна на жалбоподателя А.Т.И. като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” ДК № ***, движейки се в гр. *** по ул. „***“ до № ***, посока към ***, като не осигурява предимство на движещия се зад него патрулен автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***, с включени светлинен и звуков сигнал на специален режим на движение. Това нарушение се оспорва от жалбоподателя И., като въпреки извършването му съдът прие, че е налице основание  ангажираната административна отговорност за същото да отпадне. Това е така, тъй като спрамо същото лице нарушител – жалбоподателя А.И., има влязъл в сила съдебен акт - определение по НОХД № 230/2019 година по описа на Районен съд град ***, влязло в сила на 06.02.2019 година, с който съдебен акт състав на същия съд одобрил постигнато споразумение по силата на което А.Т.И. с ЕГН **********,***, се признал за виновен за извършено деяние, осъществяващо състав на престъпление  от общ  характер - по чл.270, ал.І от НК, извършено на 25.11.2018 година, който елемент от състава на престъплението се покрива и от елементите от обективна и субективна страна и на състава на административното нарушение по чл. 104 ал. 1 от ЗДвП. Съобразявайки се с принципа, въведен с разпоредбата  на чл. 17 от ЗАНН, че никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление или решение на съда, както и с разпоредбата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗНН – „Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателното производство  не се образува“ и „Когато се установи, че неянието, за което е образувано административнонаказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответниа прокурор.“, съдът прие, че НП е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено в тази му част.

 

 

 

ДОСЕЖНО НАРУШЕНИЕТО ПО чл. 20 ал. 2 от ЗДвП

Всеки правоспособен водач  има задължение да се движи по начин, съобразен  с конкретните пътни  условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 20, ал. 2 ЗДП,  като управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл. 20, ал. 2 ЗДП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността - колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДП съдържа  примерно, а не изчерпателно  изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори. Колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива по чл. 73 ППЗДП.  Скоростта не се избира от водачите произволно, а се обуславя от  конкретните  пътни и атмосферни условия.

В съдебната практика съществува различие при установяване съдържанието на понятието "съобразена скорост", като в отделни разпоредби на закона за обозначаването й се използват понятията "намалена скорост", "бавна скорост", "скорост, която дава възможност да се спре", "безопасна скорост" и др., но при тълкуване на тези разпоредби е видно, че не съществуват отделни видове намалени скорости със съответния диапазон на тяхната величина. Скоростта се определя като „съобразена”, като се вземат предвид факторите, посочени в двете хипотези на чл. 20, ал. 2 ЗДП.

На А.И. е вменено допуснато нарушение на посочената  в акта и наказателното постановление норма на закона, като поради несъобразяване на скоростта му на движение не успява да избегне или спре  и се удря челно в стълб на улично осветление, след което се завърта и се удря косо в жилищен имот с нанесени щети на фасадата. По делото е безспорно установено, че  водачът на претърпелия произшествие автомобил  А.И. е бил наясно с факта, че  шофира  в населено място, с характера на пътните условия на пътното платно, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие -  все  обстоятелства,  които е трябвало  да го мотивират  да изпълни задълженията си за движение със скорост, която да му гарантира спиране пред всяко предвидимо препятствие.  Той е следвало да избере скорост съобразена с конкретната ситуация на пътното платно, така че при необходимост реакцията на водача да предотврати настъпването на пътнотранспортното произшествие. В настоящия случай водачът не е предотвратил произшествието, макар да е бил наясно с пътните условия на пътното платно. Последното обстоятелство е ирелевантно за отговорността му което навежда на извода, че избраната от А.И. скорост е била несъобразена с факторите, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДП.

           Няма спор по делото, че след като е допуснал ПТП, И. се е движил с несъобразена скорост, след като не е успял да овладее управлявания от него автомобил и да спре при подаденият светлинен звуков сигнал от страна на органите на реда. Всяка скорост, която не позволява на водача да намали скоростта и да спре пътното превозно средство, като по този начин е станал причина за осъществяване на пътнотранспортно произшествие, е несъобразена скорост.

Пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т.30 от ДР на ЗДП е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В тази връзка и видно от съставения АУАН, е налице нанасяне на материални щети по автомобила и щети о фасадата на жилищният имот, поради което е налице ПТП по смисъла на закона.

Предвид изложеното, скоростта на ж-ля И. се явява „несъобразена”, тъй като е била неподходяща за конкретните  условия и за другите обективно посочени в чл. 20 от ЗДП  неблагоприятни фактори, независимо от конкретния й размер, щом движението със същата е довело до настъпване на ПТП с  нанасяне на материални щети.

Който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Доколкото обаче разпоредбата на чл. 179 ал. 2 от ЗДП предвижда санкция   в размер на  200 лв., съдът намира, че наложеното наказание глоба в размер на 200 лв. , която е определена от закона в абсолютен неподлежащ на изменение размер поради което НП в тази част следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП в тази част съдът не намери, поради което НП следва да бъде потвърдено.

 

         Воден от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН,съдът

 

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ  НП № 18-0938-006433 от 05.12.2018 г. на Началник Сектор към О.н.М. ***, с което на А.Т.И. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.104, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.1 т. 3 от ЗДвП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         ПОТВЪРЖДАВА  НП № 18-0938-006433 от 05.12.2018 г. на Началник Сектор към О.н.М. ***, с което на А.Т.И. ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП  е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 /двеста/ лева като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред Административен съд – гр.*** в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за постановяването му от страните.

                  

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: