Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер…………..………02.07.2019 година…………..…..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД…...….Седми граждански състав
На………четвърти
юни…..…..…..……...…….…………...……..Година 2019
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар………Мариян
Кръстев………………………………………………
Прокурор…………………………………………………………………………като
разгледа докладваното от…………………………съдията Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 6125…по описа за………….….………2018 година
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявен е установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр.чл.415 ГПК.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по реда на чл. 410 ГПК за
вземанията си към М.С.К., в размер на 430,83 лв., по
договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер № *********. В резултат на това било образувано
ч.гр.д. № 4158/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд и издадена заповед
за изпълнение. Ответникът бил уведомен за
издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е предявен настоящия установителен
иск срещу М.С.К..
Ищецът сочи, че на 07.05.2015г. между „Теленор България“
ЕАД и ответника бил сключен договор за мобилни услуги с клиентски номер
№********* с избрана абонаментна програма Резерв Стандарт 99,99лв. с уговорен
срок на действие до 07.05.2017 г., като абонатът
не заплатил услугите за месеците септември 2016 г. и октомври 2016 г., както и
не е погасил лизинговите си вноски.
Поради това моли съда да признае за установено, че
ответникът М.С.К. дължи на „Теленор“ ЕАД сума
общо в размер на 430,83 лв., от които 107,43 лв. – незаплатени
далекосъобщителни услуги, 323,82 лв. - незаплатени лизингови вноски ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК - 13.08.2018 г. до изплащане на задължението. Претендира и разноските
по делото, вкл. за заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответника не е подал
отговор на исковата молба.
С молба докладвана в проведеното на 04.06.2019 г. открито съдебно заседание
по делото, ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответника, редовно призована по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК, не изпраща представител в откритото съдебно заседание, не се представлява
от пълномощник и не е заявено искане за гледане на делото в отсъствие на негов
представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото,
становището на ищеца и като взе предвид приложимото право, намери за установено
следното:
Налице са кумулативно предвидените в чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал. 1 ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
против ответницата. От нея не е депозиран писмен отговор на исковата молба в
срока по чл. 131 ГПК, негов представител не се е явил в първото заседание по
делото, респ. негов упълномощен процесуален представител, не е направено искане
за разглеждане на делото в негово отсъствие, а ищецът е заявил изрично искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките на чл. 239, ал.
1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание. С разпореждане от 10 януари
2019 г., връчено на адреса по местоработата на ответника, са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание. Освен това съдът намира че е налице и условието, предвидено в
чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК - искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства, че ответника не е заплатил дължимите суми по
крайна фактура №********** от 10.01.2017г., както и с оглед на представените с
исковата молба доказателства.
С оглед наличието на всички кумулативни предпоставки,
следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявения от„Теленор
България“ ЕАД, против М.С.К., установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 във вр.чл.415 ГПК да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ответника следва да
заплати на ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв.
за исковото производство и за адвокатско възнаграждение в размер на 180,00 лв.,
както и тези, направени в заповедното производство – 25,00 лв. за държавна
такса и 180,00 лв. за адвокатско възнаграждение /така т.12 на Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д. № 4/2013 г., ОСГТК/ или общо сумата
от 410 лв. разноски за двете производства.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи
на обжалване /така и определение № 579/28.11.2016 г. на ВКС по гр.д. №
2859/2016 г., I г.о, определение № 394/26.05.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №
1418/2014 г., I т. о./.
Така мотивиран и на основание чл. 239
ГПК, Старозагорски районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК /при условията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение/, по отношение на М.С.К. с ЕГН: ********** и адрес: ***
съществуването на вземането на „Теленор България“ ЕАД с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, ж.к.Младост 4 за сумата от 430,83 /четиристотин и тридесет лева и
осемдесет и три стотинки/, по крайна фактура № **********/ 10.01.2017 г. /неплатени вноски по договор за далекосъобщителни услуги –
107,01 лв. и неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 06.07.20016г. –
323,82 лв./, ведно с законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 13.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2312/13.08.2018
г. по ч.гр.д. № 4158/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК М.С.К. с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Теленор България“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.“Младост
4“ сумата в размер на 205,00 лв. /двеста и пет лева/ разноски за исковото производство както и сума в размер на
205,00 лв. /двеста и пет лева/, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 4158/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ