№ 3414
гр. София, 22.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20231110141410 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по обективирано искане по чл. 248 ГПК в депозирана от ответника В. П.
въззивна жалба от 22.10.2024 /подадена по пощата на 19.10.2024г/ за изменение на решение
№ 17853/04.10.2024 г. по гр.д.№ 41410/2023г. по описа на СРС, 153 ти състав, в частта за
разноските с искане да бъдат намалени присъдените на ищцовото дружество разноски и в
частност да не се присъждат разноски за допуснатата експертиза. Излагат се твърдения, че
допуснатата експертиза е ненужна, тъй като спорът по делото бил с юридически характер и
вещото лице не е разполагало с компетентността да го разреши. Поддържа се, че дори и да е
било необходимо допускането на експертиза, то разноските за нея и за юрисконсултско
възнаграждение е следвало да бъдат присъдени съразмерно с уважената част от исковете.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата – „..“ ЕАД не изразява
становище.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване
на решението, доколкото решението е връчено на ответника на 07.10.2024.), поради което се
явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.
Производството по делото е образувано по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по искова
молба на „..“ ЕАД срещу В. П., като от ищцовото дружество е направено доказателствено
искане за допускане съдебно-техническа експертиза, което искане е било уважено от съда. С
определение постановено в първото по делото открито съдебно заседание съдът е допуснал
изслушването на експертизата с оглед направено от ответника П. изрично оспорване в
насока правилността на изчисляване на доставената топлинна енергия, като е указал на
ищеца, че следва да заплати депозит за вещо лице в размер на 300 лева. За заплащането на
посочената сума от „..“ ЕАД са представени доказателства – платежно нареждане. С
1
постановеното решение съдът е уважил частично предявените искове, като е признал за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер на 549.14 лева,
а исковите претенции са били отхвърлени относно дължимостта на сума в общ размер на
180.16 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът е осъден да заплати на „..“ ЕАД
сторените разноски в заповедното производство – 56.47 лева съразмерно с уважената част от
исковете при пълен размер на разноските в заповедното 75 лева. Съответно присъдени са и
разноските, сторени в исковото производство в размер на 320.01 лева съразмерно с
уважената част, доколкото както е посочено и в мотивите на решението пълния размер на
сторените разноски в исковото производство е 425 лева. Предвид това съдът намира, че се
явява неоснователно възражението на ответника, че разноските не са присъдени съразмерно
с уважената част от исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част. Следователно в случаите, в които искът, предявен
от ищеца, е бил частично уважен, какъвто е разглеждания случай, част от сторени от него
разноски, съразмерно с уважената част, се възлагат в тежест на ответника. Законодателят е
предвидил изключение от това правило в чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно който ако ответникът
с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Тази разпоредба обаче не намира приложение в настоящата хипотеза,
доколкото ответникът не е признал предявените срещу него искове, а напротив във
депозираното възражение по чл. 414 от ГПК и в отговора на исковата молба изрично е
оспорил дължимостта на претендираните суми. С това си поведение същият е дал повод и за
образуване на исковото производство. Ирелевантно в случая е дали ответникът е дал повод
за допускане на поисканите от ищеца съдебно-техническа експертиза, доколкото
законодателят не е предвидил подобно изключение. От значение за присъждането на
разноските в случая е единствено дали ищецът е сторил в действителност тези разноски,
като е представил и доказателства за това с оглед разясненията дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, а в
настоящия случай страните не спорят, че сумата от 300 лева е била заплатена като депозит
за вещо лице, а за заплащането и от страна на „..“ ЕАД са представени и доказателства.
В действителност в отговора на исковата молба ответникът П. е отправил искане към
съда да остави без уважение доказателствените искания за щцовото дружество за допускане
на съдебно-техническа експертиза като ненужна. Преценката обаче дали дадени
доказателства са допустими, относими и необходими за изясняване на правния спор е на
съда, разглеждащ делото, като в производство по чл. 248 от ГПК не може да преценява дали
определени доказателства са били необходими или не за изясняване на делото.
С оглед изложеното Софийски районен съд приема, че именно ответникът в
производството, в което предявените срещу него искове са били частично уважени, следва
да понесе отговорността за сторени от ищеца по делото разноски, съразмерно с уважената
част от исковете, в това число и разноските направени от ищеца във връзка с допуснатата
2
експертиза, като не е налице основание тези разноски да бъдат оставени в тежест на
ищцовата страна.
Ето защо молбата на В. П. за изменение на решението в частта за разноските
присъдени за вещо лице следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното във въззивна жалба с вх. №
335034/22.10.2024г. искане по чл. 248 ГПК на В. К. П., ЕГН ********** за изменение на
решение № 17853/04.10.2024 г. по гр.д.№ 41410/2023г. по описа на СРС, 153 ти състав в
частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3