РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1302
гр. Пловдив, 21.07. 2020 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХIХ касационен състав, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Р. П. и с участието на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа докладваното
от съдия Дичева КАНД № 456 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
ОО“Автомобилна администрация“ гр.Пловдив, бул.“Христо Ботев“ № 82,
представлявана от ИД Началник Г. В., против Решение № 33 от 10.01.2020 г. на ПРС,
6-ти наказателен състав, постановено по АНД № 7197/2019 г.
Твърди се, че решението е постановено в нарушение на
закона. Иска се отмяна на
обжалваното решение, съответно потвърждаване на НП.
В СЗ жалбодателят не се
представлява и не взема становище.
Ответникът „ЕКОТРАНСФАКТОР“
ООД, Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано от управителя С. П. Л., чрез пълномощника адв.
А., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
С проверяваното решение Районният съд е
отменил Наказателно постановление № 36-0000494, издадено от и.д Началник ОО-Пловдив на ИААА, с което на
„ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД, Пловдив, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.
7а, ал. 2, пр. 3 ЗавтПр.
За да постанови решението си съдът е
приел, че в процедурата по издаването на НП са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, като и такива
касаещи задължителното му съдържание, които обуславят неговата
незаконосъобразност.
Решението е правилно. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
направил законосъобразни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата
инстанция. В този смисъл възраженията на касатора са
неоснователни и недоказани.
При постановяване на контролираното решение не е
допуснато твърдяното нарушение на материалноправните
разпоредби на закона. Районният съд е събрал всички допустими и относими
доказателства в производството, при което е очертал правилно фактическата
обстановка и е достигнал до правни изводи, които се споделят от касационния
състав с оглед на събраните доказателства. Правилно е приел, че административнонаказващият орган е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила. Правилно също така е приел и липсата на
безспорни доказателства за извършеното нарушение.
На основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, изцяло се
споделят изложените мотиви на Районния съд, поради което същите не следва
отново да бъдат преповтаряни. Въззивният съд е
постановил обжалваното съдебно решение след пълен, точен и обективен анализ на
събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, преди да разгледа
делото по същество, да прецени спазени ли са процесуалните правила в хода на
административното производство от наказващия орган.
При субсидиарното действие
на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното
следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване
на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело,
при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, и не е
допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.
Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието
съществуване са налице данни по делото, в обжалваното решение е изложил мотиви
относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на
последните е направил изводи, които настоящият касационен състав изцяло
споделя.
При извършената служебна касационна проверка не се
установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районният съд е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно.
По изложените съображения, касационната инстанция
намира, че решението на Районния съд е
законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза на ответника за двете инстанции е частично
основателно и такива, съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, следва да му бъдат
присъдени само за настоящето дело, предвид следното:
Според разпоредбата на §9 от ПЗР към Закона за
изменение и допълнение на Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди (ЗИДЗОДОВ, обн. ДВ, бр.94 от 29.11.2019г.), в
ЗАНН, в чл.63 се създават ал.3, 4 и 5: „(3) В съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. (4) Ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата (ЗАдв). (5) В полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП)“.
При липсата на изричен текст в ЗИДЗОДОВ относно датата
на влизането му в сила, следва да се приеме, че същият е в сила от
03.12.2019г., съгласно чл.5, ал.5, пр.2 от Конституцията на Република България
(КРБ).
Съответно разпоредбите на чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН са в сила от 03.12.2019г. и на същите
не е придадено обратно действие.
Оспореното по делото решение е постановено след влизане
в сила на чл.63, ал.ал.3, 4 и 5 от ЗАНН
(03.12.2019г.), но в съдебното заседание на 05.12.2019г. не е заявена претенция
за присъждане на разноски. Съгласно представения договор за правна защита и
съдействие (л. 21) , заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на
400лв., която сума следва да бъде присъдена на дружеството.
Воден от горното и на основание чл. 63,
ал. 1, изр. второ от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 33
от 10.01.2020 г., постановено по АНД № 7197/2019 г. на ПРС.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „АА“ да заплати на „ЕКОТРАНСФАКТОР“ ООД, Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ******, представлявано от управителя
С. П. Л. сумата от 400 лева (четиристотин лева),
представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: